6 zasedanie trg
Виж оригинала в МЗХ ↗
â.2 ����.docx
Стандарти за добро земеделско и екологично състояние 2021-2027г.
ДЗЕС
Рамка по проекта на Регламент за СП – съгласно Общия подход на Съвета, октомври 2020 г
Цел на стандарта
Проект
Формулировка на изискването в периода 2021-2027 г.
ДЗЕС 1
Поддържане на постоянно затревените площи (ПЗП) на базата на съотношението на ПЗП към земеделската площ на национално, регионално, под-регионално, ниво група от стопанства или ниво стопанство. Това съотношение не трябва да намалява с повече от 5% в сравнение с референтна 2015 г. или 2018 г. - както се определи от държавата членка.
Обща защита срещу преобразуване на ПЗП в други площи с цел запазване на запасите на въглерод
Съотношението на площите за постоянно затревените площи (ПЗП) спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани през съответната година не трябва да намалява с повече от 5% спрямо референтното съотношение, определено през 2015 г. Референтното съотношение от 2015 г. е 11.66%.
Съотношението се поддържа на национално ниво. При спад на съотношението с повече от 5% земеделските стопани, които са допринесли за намалението през съответната година се задължават да преобразуват обратно в ПЗП разораните през съответната година ПЗП.
ДЗЕС 2
Минимална защита на влажните зони и торфищата – прилагано най-късно от 2025 г.
Опазване на богатите на въглерод почви
В рамките на влажните зони и торфищата, при всички видове земеделски площи се забранява:
- пресушаването и дренирането;
- преобразуването и разораването на постоянно затревените площи;
- изгарянето на растителността;
- забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове.
В обработваемите земи и трайните насаждения може да се прилага само щадяща плитка оран.
ДЗЕС 3
Забрана за изгаряне на стърнища, освен по фитосанитарни причини
Запазване на органичното вещество в почвите
Забранява се изгарянето на стърнищата, освен по фитосанитарни причини.
ДЗЕС 4
Изграждане на буферни ивици по протежението на водните басейни
Опазване на речните течения от замърсяване и изтичане
Забранява се използването на минерални и органични азотсъдържащи торове в буферните ивици:
- с ширина минимум 5 метра на равнинни площи, по протежение на повърхностни водни обекти (реки, потоци, канали, езера, язовири, море), с изключение на оризовите клетки;
- с ширина минимум 10 метра на равнинни площи при торене с течна фракция на оборския тор;
- с ширина минимум 10 метра при торене на площи с наклон от 3-60;
- с ширина минимум 50 метра при площи с наклон от 60 до 120 наклон.
- не се тори в буферните ивици с различните видове тор при терени с наклон по-голям от 12º.
ДЗЕС 5
Използване на инструмента за устойчивост на земеделските стопанства за хранителните вещества
Устойчиво управление на хранителните вещества
Не
ДЗЕС 6
Управление на обработката на земята или подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите като се отчита наклона на склона
Минимално управление на земите при отчитане на специфичните условия с цел ограничаване на ерозията
За ограничаване на ерозията на площи с наклон и на такива застрашени от ерозия се прилага:
- за обработваеми земи/култури, всички почвообработващи операции се извършват перпендикулярно на склона или по хоризонталите на терена при такива със сложен релеф /контурна обработка/.
- за трайни насаждения отглеждани на наклон и застрашени от ерозия почви се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване частично/пълно, или засяване/засаждане с други култури, и/или обработката на почвата се извършва перпендикулярно на склона или по хоризонталите.
ДЗЕС 7
Минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни
Опазване на почвите през периоди и на площи, които са най-чувствителни
В земеделското стопанство с уникален регистрационен номер и обработваеми площи над 5 ха е задължително в общата сеитбооборотна площ да се включат минимум 30% презимуващи култури със слята повърхност.
ДЗЕС 8
Ротация на културите или други практики, целящи запазването на почвения потенциал като диверсфикация на културите
Запазване на потенциала на почвите
Когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва между 10 и 30 хектара и не е изцяло засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, на тази обработваема земя има най-малко две различни култури. Основната култура не трябва да превишава 75% от обработваемата земя.
Когато обработваемата земя на земеделския стопанин включва повече от 30 хектара и не е изцяло засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, на тази обработваема земя трябва да се отглеждат най-малко три различни култури. Основната култура не заема повече от 75% от тази обработваема земя, а двете основни култури обхващат заедно не повече от 95% от обработваемата земя.
От изискването могат да се изключат следните случаи:
а) когато повече от 75% от обработваемата земя се използва за производството на треви или други тревни фуражи, засята е с бобови култури, оставена е под угар или съчетава тези употреби;
б) когато повече от 75% от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ, се използва за производството на треви или други тревни фуражи или за производството на култури под вода през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби;
ДЗЕС 9
Минимален дял от 5% от обработваемата земя, отделена за:
(i) непроизводствени площи и характеристики или
(ii) междинни или азотфиксиращи култури, отглеждани без продукти за растителна защита
За държави членки, които използват само непроизводствени площи и характеристики минималният дял е 3%. За междинните култури се използва тегловен фактор от 0.3.
Поддържане на не-производствените характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството
Стопанство с обработваема земя над 10 ха трябва да поддържа поне 5% от обработваемата земя като:
[bookmark: _GoBack]-Непроизводствени площи и характеристики /земя оставена под угар, особености на ландшафта като живи плетове, обрасли с дървесна растителност ивици или дървета в редица, дървета в група, ивици по краищата на гори, площи с дървесни видове с кратък цикъл на ротация, буферни ивици с тревна растителност/ и/или:
-Междинни или азотфиксиращи култури, отглеждани без използване на продукти за растителна защита
За междинните култури тегловния коефициент използван при изчисляването е 0,3.
Задължително е да се запазват и поддържат съществуващите характе ристики на ландшафта:
-забрана за изрязване на жив плет и дървета по време на размножаването и отглеждането на птици (от 1 март до 31 юли).
- запазват се полски граници (синори) в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
- запазват се съществуващите трайни тераси в блока на земеделското стопанство и/или земеделския парцел;
- опазват се постоянните пасища, мери и ливади от навлизането на нежелана растителност - орлова папрат (Pteridium aquilinum), чемерика (Veratrum spp.), айлант (Ailanthus altissima) и аморфа (Amorpha fruticosa) и др.
От изискването за непроизводствени площи могат да се изключат следните случаи:
а) където повече от 75% от обработваемата земя се използва за производство на треви или други тревни фуражи, представлява земя, оставена под угар, засята е с бобови култури или съчетава тези употреби;
б) където повече от 75% от земеделската площ, отговаряща на условията за подпомагане, представлява постоянно затревена площ и се използва за производство на треви или други тревни фуражи или е засята с култури под вода през значителна част от годината или през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, или съчетава тези употреби.
ДЗЕС 10
Забрана за преобразуване или разораване на постоянно затревените площи, определени като екологично чувствителни в зоните по НАТУРА 2000
Опазване на хабитатите и видовете
Екологично чувствителни постоянно затревени площи са всички постоянно затревени площи, намиращи се в защитени зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Списъкът на тези защитени зони е обнародван в "Държавен вестник" по реда на чл. 10, ал. 4 ЗБР.
Постоянно затревените площи в зони по НАТУРА 2000 са включени в рамките на слой „Екологично чувствителни ПЗП”. Те не трябва да бъдат разоравани или преобразувани.
Определения и пояснения, свързани с прилагане на ДЗЕС
Плитка обработка на почвата
Система от обработки на почвата, при която в различна степен са редуцирани дълбочината и броя на обработките.
Дренаж / отводняване / във влажните зони
Агротехнически и мелиоративни въздействия/ дълбока оран, оттокоотвеждащи бразди, дренажни кладенци и др./, които водят до намаляване на естественото водно съдържание и покритие във влажните зони.
Фитосанитарни причини
Съгласно чл. 45 и 46 от Наредба № 8 от 2015 г. за фитосанитарния контрол
Контурна обработка на почвата.
Всички почвообработващи операции - оран, сеитба, култивиране/ брануване, окопаване и др. се извършват в посока, перпендикулярна на наклона на склона (на едностранните склонове) или по хоризонталите (на склонове със сложен релеф).
Чувствителен период за ерозия
Период от годината, през които почвата не е покрита и не е защитена с растителна покривка и съществува опасност от водна и ветрова ерозия.
Площи оставени под угар
Земеделска площ върху която извършена най-малко една почвена обработка и на която не се произвежда земеделска продукция
Бързорастящи дървесни видове с кратък цикъл на ротация
Изброените в приложение 1 от НАРЕДБА No 3 от 17.02.2015 г
Особености на ландшафта
Живи плетове, обрасли с дървесна растителност ивици или дървета в редица, синори и др.
Буферни ивици
Буферните ивици са затревени или заети с друга растителност ивици прокарани по контура или напречно на склона. Ширината им е 4 – 8 m, а разстоянието между тях варира от 20 до 80 m. Ширината на ивиците и разстоянието между тях се определят от дължината и наклона на склона, почвения тип и противоерозионната ефективност на отглежданите култури.
Азофиксиращи култури
Изброените в приложение 3 от НАРЕДБА No 3 от 17.02.2015 г.
â.2 ���.docx
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 1
Опазване на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води от замърсяване с фосфати
Земеделските стопани трябва да подържат нивото на хранителните елементи в почвата в рамките на оптималното, като внасянето им с торовете трябва да балансира техния износ от растенията. На почви с по-ниска запасеност с фосфор, внесените количества на тези елементи с торовете трябва да надвишават износа им от културите, за да може в течение на няколко години нивото им на запасеност в почвата да бъде повишено до оптималното равнище.
На почви с по-високо съдържание на фосфор е допустим отрицателен баланс на тези елементи, т.е. нормите на торене следва да бъдат по-ниски от необходимите за културите количества и не е необходимо да се тори.
Нормите за торене с фосфор следва да се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата и анализ на органичния тор, като се използва софтуер за изчисляване на баланса на азота и фосфора на ниво ферма http://soil-poushkarov.org/uslugi) „Практическо ръководство за същността на баланса на азота и фосфора на ниво ферма“.
Съгласно Приложение №1 към Националния каталог от мерки за План за управление на речните басейни (ПУРБ) и съгласно чл.156 н, ал.2, т.5, 6, 7 и 9 от Закона за водите (ЗВ),
Забранени дейности в цялата зона за защита на питейните води за повърхностни води са:
-Изгражда на свинекомплекси
-Ползване на въздухоплавателни средства за разпръскване торове и пестициди
Допълнителни забрани:
1. В пояс ІІ на определените СОЗ;
2. В буферна зона на разстояние от водовземното съоръжение: 3 500 м нагоре по течението на реката, 1500 м от двете страни на реката и 50 м. по течението на реката, когато няма определана СОЗ.;
3. в буферна зона в цялата акватория на язовира и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м от границата на водния обект, когато няма определана СОЗ.
Тук забраните са за:
- Животновъдни ферми (без свинекомплекси)
- Торене с течен оборски тор
Съгласно същото приложение, дейности, които не са забранени, но могат да бъдат разрешени, ако със специални изследвания (в процедура по ОВОС) се докаже, че няма да въздействат върху състоянието на водите в зоната за защита и/или в резултат от тях няма да се наложи допълнително пречистване за осигуряване на необходимото качество на питейната вода са:
-Торене с неорганични торове
-Изграждане силажни ями
-Аквакултури
Забранени дейности в цялата зона за защита на питейните подземни води са:
- Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води
Допълнителни забрани в долупосочените зони са:
1. в пояс ІІ на определените СОЗ;
2. в буферна зона в радиус 1000 м от водовземното съоръжение, когато няма определена СОЗ.
- Водовземане, което създава риск за количеството и качеството на питейните води
- Напояване с води, съдържащи опасни и вредни вещества
Земеделските стопани са длъжни да се съобразяват с изискванията към качеството на водите, предназначени за напояване на земеделските култури са определени съгласно Приложение №1 към чл. 5, ал. 1 от НАРЕДБА 18 от 27.05.2009г. за качеството на водата на водите напояване на земеделските култури. Съгласно посоченото приложение, пределно допустимата концентрация за фосфати (PO4) във водата е 3 mg/dm3
При съхранението на минералните торове, земеделските стопани спазват следните правила:
1. Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
2. В специализираното складово помещение насипните и опакованите торове се съхраняват разделно. На всеки вид тор да се поставя табелка с надпис.
3. Насипните торове да се съхраняват на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
4. При липса на специална складова база, минералните торовете да се съхраняват под навеси или складови помещения, пригодени за съхранение, които трябва да разполагат с:
- водонепропускливи покриви и подове;
- канавки за безопасно отвеждане на водата.
5. Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
6. При съхранение на минералните/неорганичните торове да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на замърсяване на околната среда.
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 2 – ОГРАНИЧАВАНЕ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВОДИТЕ В НИТРАТНО-УЯЗВИМИТЕ ЗОНИ
I. ОБЩИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА НА АЗОТСЪДЪРЖАЩИ
ТОРОВЕ (ОРГАНИЧНИ И МИНЕРАЛНИ/НЕОРГАНИЧНИ)
1. Да не се внасят азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди:
1.1. от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол).
1.2. от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).
1.3. от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).
1.4. от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.
1.5. от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения.
2. Азотсъдържащите (органични и минерални/неорганични) торове да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника.
3. Да не се внася пресен оборски тор. Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да бъде внасян в почвата след четири (4) месечно съхранение.
След производството на биогаз, вторичният продукт (органична маса) от оборския тор може да се внася в почвата, без срокове за съхранение, като се спазват периодите на забрана по т. 1.
4. Органичните торове да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника.
5. За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата:
а) при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
б) препоръките за торене се изготвят на базата на баланс между необходимото количество азот за развитието на културите и азота, който може да бъде доставен на културите от почвата и чрез наторяване, като се вземе предвид:
· количеството азот, съдържащо се в почвата преди засаждане/засяване;
· количествата азот, постъпващи от минерализация на органичното вещество;
· внесените в почвата азотни съединения от органични торове;
· внесените в почвата азотни съединения от минерални торове.
в) нормите за торене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата и анализ на органичния тор, като се използва софтуер за изчисляване на азотния баланс (наличен на http://www.naas.government.bg/bg/57/58 и http://soil-poushkarov.org/uslugi) и Практическо ръководство за същността на баланса на азота и фосфора на ниво ферма.
При липса на достъп до софтуера и в случай, че не е направен анализ на почвата и органичния тор, се съблюдават следните правила:
Максималните норми на торене с азот на основните земеделски култури в страната не могат да надвишават посочените в табл. 1 количества азот в кг/дка (колона 2 за трите групи почви според техния механичен състав - тежки, средни и леки. В табл. 2 са посочени видовете почви според техния механичен състав.
Посочените в табл. 1 максимални норми на торене с азот са валидни заедно и поотделно за минерални и органични торове, т.е. в табл. 1 са посочени максимално разрешеното общо количество азот (от органични и минерални торове), които могат да се прилагат за съответните култури.
Таблица 1. Максимални норми на торене с азот на основни земеделски култури при статистически средни добиви и при високи добиви, получавани в интензивни ферми, които могат да бъдат използвани (включително от животински тор и привнасянето на азотни съединения от химически и други торове)
№
Култури
Референтни средни добиви за страната
Максимални добиви
(кг/дка)
Групи почви според механичния състав
Тежки почви
Средни почви
Леки почви**
Необходимо количество азот в кг/дка за референтните средни добиви
Максимална норма на торене с азот
Необходимо количество азот в кг/дка за референт-ните средни добиви
Максимална норма на торене с азот
Необходимо количество азот в кг/дка за референт-ните средни добиви
Максимална норма на торене с азот
1
2
1
2
1
2
1
2
1
Пшеница
481
900
10.8
20.4
9
17
9
17
2
Ечемик
422
800
9.6
15.6
8
13
8
13
3
Овес
214
600
4.8
10.8
4
9
4
9
4
Ръж
166
500
3.6
9.6
3
8
3
8
5
Тритикале
290
600
7.2
12
6
10
6
10
6
Ориз
576
800
10.8
15.6
9
13
9
13
7
Царевица за зърно
782
1400
8.4
14.4
7
12
7
12
8
Царевица за силаж
2549
6 000
9.6
20.4
8
17
8
17
9
Слънчоглед маслодаен
244
500
8.4
12
7
10
7
10
10
Рапица маслодайна
258
500
12
18
10
15
10
15
11
Домати
2181
8 000
8.4
10.8
7
9
7
9
12
Пипер
1708
5 000
4.8
7.2
4
6
4
6
13
Патладжан
2562
4 500
7.2
8.4
6
7
6
7
14
Краставици и корнишони
1635
7 000
5
7.2
3
6
3
6
15
Дини
2200
6 000
8
12
8
10
8
10
16
Пъпеши
959
4 500
8
9.6
5
8
5
8
17
Главесто зеле
2409
6 000
14.4
20.4
12
17
12
17
18
Картофи
1858
5 000
7.2
20.4
6
17
6
17
19
Лук
1137
3 000
4.8
13.2
4
11
4
11
20
Орехи
82
400
9.6
14.4
8
12
8
12
21
Ябълки*
1263
3 500
9.6
16.8
8
14
8
14
22
Круши*
588
2 500
12
18
10
15
10
15
23
Праскови*
820
3 000
12
21.6
10
18
10
18
24
Кайсии и зарзали*
533
2 500
12
20.4
10
17
10
17
25
Сливи и джанки*
767
2 000
12
21.6
10
18
10
18
26
Вишни*
405
1 200
9.6
19.2
8
16
8
16
27
Череши*
550
1 200
12
16.8
10
14
10
14
28
Ягоди*
660
2 000
6
14.4
5
12
5
12
29
Маслодайна роза*
338
600
9.6
12
8
10
8
10
30
Лавандула*
356
700
12
14.4
10
12
10
12
31
Кориандър
73
150
3.6
6
3
5
3
5
32
Лозя винени*
621
1400
7.2
14.4
6
12
6
12
33
Лозя десертни*
610
1 500
9.6
16.8
8
14
8
14
34
Тютюн Ориенталски*
154
280
4.8
6
4
5
4
5
35
Тютюн Виржиния*
126
350
4.8
4.8
4
4
4
4
36
Тютюн Бърлей*
237
280
9.6
9.6
8
8
8
8
37
Постоянни ливади (сено)
213
500
9.6
12
8
10
8
10
38
Бобови култури, в т. ч. люцерна
3-5 кг азот на декар стартова норма, независимо от очаквания добив
Забележка:
1. * Културите не са включени в софтуера, който се актуализира. Нормите са по справочници за торене.
2. ** При леките почви е задължително внасянето на количествата азот на 2-3 пъти, за да се избегне измиването му (табл.2).
3. Нормите на торене с азот са определени с помощта на софтуера за определяне на баланса на азота и зависят от добивите (редове 1-19;31;37;38).
4. Изискванията за нормите за торене посочени в таблицата са валидни заедно и поотделно за минерални и органични торове.
Таблица 2. Най-често срещан механичен състав на различните почви по агроекологични групи
Кодове на агроекологичните групи почви
Видове почви
Леки
Средни
Тежки
1
Карбонатен и типичен чернозем
Х
Х
2
Излужен чернозем
Х
Х
3
Оподзолен чернозем и т.сива горска почва
Х
4
Сива горска почва
Х
Х
5
Светло сива горска почва
Х
Х
6
Смолница
Х
7
Излужена канелена почва
Х
Х
8
Оподзолена канелена почва
Х
Х
9
Кафява горска почва
Х
10
Алувиални и делувиални почва
Х
Х
Х
11
Хумусно-карбонатна почва
Х
За определяне на количествата минерални и/или органични торове, които могат да се внесат при спазване на посочените в табл. 1 максимални количества азот по култури се отчита коефициента на ефективност /табл. 3/ за усвояване на азота, който е различен за минералните и органичните торове.
Таблица 3. Коефициент на ефективност за азот в органични и минерални торове в %
Органични торове
Минерален тор
говеда
прасета
кокошки носачки
бройлери твърд
овце твърд
суспензия
твърд
суспензия
твърд
суспензия
твърд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
20-35
20
40-45
20
40-50
40-50
40-50
25
100
Забележка: Данните са получени по експериментален път.
Земеделският стопанин трябва да разполага с необходимата площ за разпръскване на отделения органичен тор през периода на отглеждане в оборите (6 м.) и/ или да удостовери, че излишъкът се предава на друг ползвател (земеделски стопанин, инсталация за биогаз, т.н.) и/или капацитетът на съоръжението за съхранение позволява съхраняването му за по-дълъг период.
При внасяне на оборски тор върху ливади и пасища (места, където пашуват животните), изчислените количествата за внасяне на оборски тор (съдържание на азот) се намаляват с количества отделен оборски тор (съдържание на азот) за периода на пашуване.
В табл. 4 е представено съдържанието на азот в оборския тор от различните видове животни.
Таблица 4. Съдържание на азот в оборския тор по видове животни
Вид селскостопански животни
Общ азот
%
кг/тон
1
2
3
Млечни крави/ говеда/ биволи
0,57
5,7
Млади говеда
0,60
6
Телета
0,73
7,3
Свине за разплод
0,64
6,4
Свине за угояване
0,70
7
Кокошки-носачки
1,08
10,8
Бройлери
0,90
9
Патици/гъски
1,09
10,9
Овце
0,83
8,3
Кози
0,70
7
Коне
0,58
5,8
Магарета
0,58
5,8
Зайци и др. животни с ценна кожа
1,40
14
Пример за определяне на количеството оборски тор на декар, според вида животни и съдържание на азот в него:
· при отглеждане на говеда или биволи
Съдържанието на азот (N) в оборски тор от говеда или биволи е 5,7 кг/т следователно, при максимално допустима годишна норма N от 17 кг/дка, нормата се изчислява, както следва:
Х = (А х В) : С където Х – търсеното количество оборски тор за 1 дка
А – максимално допустима годишна норма N кг на дка
В – 1000 кг
С – съдържание на N в 1000 кг оборски тор от крави или биволи (таблица 5, колона 4)
Пример без разреждане на оборския тор:
(17 х 1000) : 5,7 = 2982 кг/дка или 2,982 т/дка
По тази формула се изчислява количеството оборски тор в зависимост от съдържанието на азот в него без да се отчита, че азотът се намира в органична форма и се минерализира постепенно.
В зависимост от коефициента на ефективност, изчислението на годишната норма от 17 кг азот/дка става по следния начин: При внасянето на оборски тор от говеда или биволи (2,982 т/дка) с коефициент на ефективност 35% (колона 1 на табл. 3), достъпното за усвояване количество азот е 5,9 кг (17 кг азот/дка х 35%). При торене на царевица за силаж и минимална торова норма от 9,6 кг азот на дка (за царевица за силаж, съгласно колона 1 от табл. 1 - за тежки почви), нормата на внесен азот на дка, съгласно колона 1, табл. 1 за тежки почви се получава, че земеделският стопанин може да внесе допълнително 3,7 кг активно вещество минерален азотосъдържащ тор на декар (9,6 кг азот на дка – 5,9 кг азот на дка).
С разреждане с вода 1:1 на оборския тор, съгласно табл. 5, изчислените количества са:
(17 х 1000) : 2,9 = 5862 кг/дка или 5,862 т/дка
Забележка: нормата при разреждане е годишна (изключват се забранителните периоди) и трябва да се внася периодично.
· при отглеждане на кокошки - носачки
Съдържанието на азот (N) в оборски тор от кокошки - носачки е 10,8 кг/т, следователно, при максимално допустима годишна норма N от 17 кг/дка нормата се изчислява, както следва:
Х = (А х В) : С където Х – търсеното количество оборска тор за 1 дка
А – максимално допустима годишна норма N кг на дка
В – 1000 кг
С – съдържание на N в 1000 кг оборски тор от кокошки - носачки (таблица 5, колона 4)
Пример без разреждане на оборския тор:
(17 х 1000) : 10,8 = 1574 кг/дка или 1,574 т/дка
По същия начин се изчислява нормата за внасяне на оборски тор и при другите видове животни.
По същия начин се разсъждава и при препоръките за торене с течен оборски тор.
Пример с разреждане с вода 1:0,5 на оборския тор:
(17 х 1000) : 7,2 = 2361,1 кг/дка или 2,361 т/дка
Забележка: нормата при разреждане е годишна (изключват се забранителните периоди) и трябва да се внася периодично.
Таблица 5. Съдържание на азот в оборския тор според степен на разреждане с вода
(за видовете и категориите животни, при които технологията на отглеждане изисква разреждане с вода, с цел почистване).
Вид селскостопански животни
Съдържание на сухо в-во
Общ азот
%
%
кг/тон
1
2
3
4
Млечни крави /говеда/ биволи
Неразреден тор
12
0,57
5,7
Разреждане с вода 1:0,5
8
0,38
3,8
Разреждане с вода 1:1
6
0,29
2,9
Млади говеда
Неразреден тор
12
0,60
6
Разреждане с вода 1:0,5
8
0,40
4
Разреждане с вода 1:1
6
0,30
3
Телета
Неразреден тор
14
0,73
7,3
Разреждане с вода 1:0,5
9
0,49
4,9
Разреждане с вода 1:1
7
0,36
3,6
Свине за разплод
Неразреден тор
11
0,64
6,4
Разреждане с вода 1:1
6
0,32
3,2
Разреждане с вода 1:2
4
0,21
2,1
Свине за угояване
Неразреден тор
12
0,70
7
Разреждане с вода 1:1
6
0,35
3,5
Разреждане с вода 1:2
4
0,23
2,3
Кокошки-носачки
Неразреден тор
21
1,08
10,8
Разреждане с вода 1:0,5
14
0,72
7,2
Разреждане с вода 1:1
10
0,54
5,4
Забележка: В таблицата не са включени останалите видове животни (посочени в табл. 4), поради технологията на почистване на помещенията - по сух начин, без използване на вода. Съдържанието на азот е ориентировъчно, тъй като варира според типа хранене и продуктивността (посочено в табл. 6).
За да бъде в състояние да спазва ограничението от 17 килограма азот на дка за година, земеделският стопанин трябва да отчете и продуктивността на животните, съдържанието на протеин в дажбите, както и газообразните азотни загуби по време на отглеждането им и съхранение на тора. Същите са посочени в табл. 6. като фермерите могат да преизчислят количеството на оборския тор на дка, както е посочено в горните примери.
Таблица 6: Отделяне на азот (N) според вида на животните, продуктивността и съдържание на азот в дажбата
Вид
Единица продукция
Продуктивност/технология на отглеждане
Отделен азот годишно в кг при отчетени газообразни N загуби
Отделен азот в кг за единица продукция
1
2
3
4
5
Млечни крави
1 000 кг мляко
По-малко от 3 700 кг мляко годишно
57,5
13-20
1 000 кг мляко
3 700-4 500 кг мляко годишно при ниско количество концентриран фураж
77,5
17-25
1 000 кг мляко
4 500-5 500 кг мляко годишно при повече от 500 кг концентриран фураж
87,5
15-20
1 000 кг мляко
над 5 500 кг мляко годишно
110
11-14
Говеда
100 кг прираст
Екстензивно на паша
45
10-20
100 кг прираст
Интензивно - оборно
40
7-10
Телета
на теле
Дажба със средно съдържание на азот във фуража
34
-
Свине за разплод
на прасенце
вкл. прасенца до 25 кг
35
1,4-2
Свине за угояване
100 кг прираст
25-100 кг; без фазово хранене
16
6-8
100 кг прираст
С фазово хранене
13,5
5-7
100 кг прираст
Фазово хранене с чисти аминокиселини
12
4-6
Кокошки носачки
100
яйца
Яйценосно направление
0,70
2-3,5
Бройлери
100 кг прираст
Бройлерно направление
0,42
2-4
Овце
на овца
Дажба с ниско до високо съдържание на азот във фуража
19,5
-
Кози
на коза
Дажба с ниско до високо съдържание на азот във фуража
17
-
Коне
на кон
При паша, според кг. жива маса
62,5
-
Зайци
на зайкиня
Дажба със средно съдържание на азот във фуража
5,5
-
Забележка: Данните в таблицата дават възможност на земеделските стопани да отчетат и коригират отделения през годината азот, чрез промяна в състава на дажбите и включването на фуражи с по-ниско съдържание на протеини.
6. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма да се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
7. На почви с лек механичен състав (песъчливи почви), азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
8. Да не се тори с азотсъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка.
9. Да не се внасят азотсъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
10. Да не се внасят азотсъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
11. При авиационно разпръскване на минералните торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
12. При равнинни терени, да не се използват азотсъдържащи торове край повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) на разстояние, по-малко от 5 м.
13. При равнинни терени, когато се извършва внасяне на течен оборски тор или се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури, разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) да бъде не по-малко от 5 м. В случаите на използване на течната фракция на оборския тор на равнинни терени, отстоянието до водните обекти да не е по-малко от 10 м.
14. Да не се допуска замърсяване на околната среда при товарене, транспорт и употреба на органични торове. Течният оборски тор да се транспортира в затворени цистерни. Твърдият оборски тор да се транспортира и товари по начин, който изключва замърсяване на околната среда. За целта да се използва специализирана техника за товарене, транспорт и внасяне на оборски тор.
15. Резервоарите, цистерните и тръбопроводите за течен тор да се поддържат изправни, с оглед предотвратяване на течове.
II. ДОПЪЛНИТЕЛНИ МЕРКИ ПРИ УПОТРЕБА НА АЗОТСЪДЪРЖАЩИ
ТОРОВЕ (ОРГАНИЧНИ И МИНЕРАЛНИ/НЕОРГАНИЧНИ) НА ТЕРЕНИ
С НАКЛОН
1. Обработката на почвата се извършва контурно (по хоризонталите) или напречно на склона. За целта може да се използва специализирана техника за внасяне на оборски тор на наклонени терени.
2. При създаване на трайни насаждения, редовете се ориентират в посока на хоризонталите на склона и междуредията се затревяват.
3. За предотвратяване изнасянето на хранителни вещества по склона, торовата норма се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а останалото количество да се оставя за подхранване по време на вегетацията на културите.
4. Не се извършва торене с твърди и течни азотсъдържащи торове, в т.ч. с течен оборски тор и поливка с разтворен във вода оборски тор, на разстояние по-малко от 10 м от повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.).
5. На терени с наклон от 3º до 6º се прилагат задължително някоя/и от следните мерки:
5.1. в обработваеми земи:
- противоерозионни сеитбообращения, извършване на основни (и модифицирани) почвообработки напречно на склона, прорязване с ходообразуване, изграждане на съоръжения за отвеждане или задържане на повърхностните води, мулчиране;
- поясно земеделие (контурно или напречно на терена), мозаечен тип земеделие, тревни буферни пояси, терасиране.
5.2. в трайни насаждения - ориентиране на редовете напречно на склона, противоерозионни почвообработки (както при обработваемите земи), затревяване в междуредията, мулчиране, тревни буферни ивици в отделни междуредия, оттокоотвеждащи съоръжения, терасиране.
5.3. в пасищни земи - оттокоотвеждащи бразди, оттокозадържащи валове, дълбоко прорязване.
6. Не се извършва торене на площи с наклон по-голям от 6о, ако разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) е по-малко от 50 м. Мярката може да не се прилага само при рекултивация на нарушени терени и подобряване на слабопродуктивни земи, съгласно Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн., ДВ, бр. 89 от 22.10.1996 г.).
7. На терени с наклон от 6º до 12º се прилагат задължително някои от следните мерки:
7.1. в обработваеми земи:
- противоерозионни сеитбообращения, където е приложимо, почвообработки напречно на склона, прорязване с ходообразуване, изграждане на съоръжения за отвеждане или задържане на повърхностните води, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
- поясно земеделие (контурно или напречно на терена), тревни буферни пояси, терасиране, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
7.2. в трайни насаждения - терасиране напречно на склона, затревяване в междуредията, мулчиране, оттокоотвеждащи съоръжения, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
7.3. в пасищни земи - оттокоотвеждащи бразди, оттокозадържащи валове, допуска се внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
8. При терени с наклон по-голям от 12º внасянето на подобряващи почвата вещества се забранява.
III. МЕРКИ ПРИ СЪХРАНЕНИЕ НА АЗОТСЪДЪРЖАЩИ ТОРОВЕ
(ОРГАНИЧНИ И МИНЕРАЛНИ/НЕОРГАНИЧНИ)
А. СЪХРАНЕНИЕ НА ОБОРСКИ ТОР И СИЛАЖ
Съхранение на оборски тор
1. В зависимост от вида и броя на животните, в стопанствата се изграждат следните видове съоръжения за съхранение на произведения оборски тор:
1.1. торова площадка с непропусклива основа и непозволяваща изтичане на течната фракция, при наличие на:
- 1 или 2 условни животински единици;
- от 3 до 5 условни животински единици, когато стопанинът ползва земя, върху която да оползотвори тора, при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар годишно;
- сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на оборския тор (твърд и течен);
1.2. отделни съоръжения за съхранение на различните фракции оборски тор (твърд и течен) при наличие повече от 5 условни животински единици и прилагане на технологии, свързани с разделяне на течния оборски тор на фракции, когато стопанинът ползва земя, върху която да оползотвори тора, при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар годишно;
1.3. отделни съоръжения за съхранение на различните фракции оборски тор (твърд и течен) при наличие на повече от 5 условни животински единици и прилагане на технологии, свързани с разделяне на течния оборски тор на фракции и когато земеделският стопанин не ползва земя, сключва договор с друго лице за оползотворяване на оборския тор;
1.4. изградени съоръжения без прилагане на технологии за разделяне на течния оборски тор на фракции в стопанства, отглеждащи повече от 5 условни животински единици.
2. При изграждане на съоръженията за съхранение на оборски тор и определяне на техния обем, се вземат предвид данните в табл. 7, в съответствие с броя на отглежданите животни, вида им, технологията на отглеждане, продължителността на периода на съхраняване (в зависимост от начина на отглеждане на животните-пасищно или оборно) и количеството на използвания постелъчен материал.
3. Съоръжението за съхранение на твърд и течен оборски тор се изгражда с водонепропускливо дъно и стени, по начин, който да не позволява проникване в почвата или замърсяване на водоизточниците. Съоръженията се проверяват редовно за нередности и при необходимост се предприемат незабавни действия за отстраняването им.
4. Капацитетът на съоръженията, определен съгласно табл. 7, трябва да бъде достатъчен за съхранение на оборския тор, както следва:
4.1. на твърдия оборски тор най-малко:
- 4 месеца при пасищно отглеждане на животни,
- 6 месеца при оборно отглеждане на животни.
4.2. на течния оборски тор 6 месеца, включващ периода на забрана за ползване на азотсъдържащи торове.
5. При производство на биогаз капацитета на съоръжението за съхранение на пресен и преработен оборския тор е необходимо да се осигурят обеми за съхранение за периода на забрана по гл. І, т. 1, съобразно капацитета на съоръжението за производство на биогаз.
Таблица 7. Определяне на капацитета на съоръженията за съхранение на оборски тор
Вид селскостопански животни
Общо количество оборски тор
Количество на течен и твърд оборски тор
Дневно количество за едно животно
Необходим капацитет за съхранение за 6 мес.
Дневно количество твърд оборски тор за едно животно с постеля
Необходим капацитет за съхранение за 6 мес.
Дневно количество течен оборски тор за едно животно
Необходим капацитет за съхранение за 6 мес.
м³
м³
м³
м³
м³
м³
Млечни крави
0,040
7,20
0,047
8,46
0,080
14,4
Говеда/Биволи
0,040
7,20
0,040
7,20
0,040
7,20
Млади говеда
0,036
6,48
0,043
7,74
0,072
12,96
Телета
0,024
4,32
0,030
5,40
0,048
8,64
Свине за разплод
0,007
1,26
0,0085
1,53
0,028
5,04
Свине за угояване
0,008
1,44
0,0080
1,44
0,028
5,04
Овцаж
0,004
0,72
0,0045
0,81
0,006
1,08
Шиле
0,002
0,36
0,0026
0,47
0,002
0,36
Козаж
0,003
0,54
0,0035
0,63
0,004
0,72
Кокошка-носачка
0,00012
0,022
0,00015
0,027
0,00024
0,043
Бройлери
0,00016
0,029
0,00012
0,022
0,00012
0,022
Патици
0,00018
0,032
0,00013
0,0023
0,00024
0,043
Кон
0,025
4,5
0,030
5,4
0,040
7,2
Магаре
0,012
2,16
0,024
4,32
0,035
6,3
Зайци и др. животни с ценна кожа
0,00012
0,022
0,00012
0,022
0,00014
0,025
Забележка: * 4-месечно съхранение при пасищно отглеждане на животни.
6. Забранява се съхранението на оборски тор на полето, директно върху почвената повърхност.
7. Да не се изграждат нови съоръжения за съхранение на твърд или течен оборски тор в близост до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) на разстояние по-малко от 20 м .
8. Да не се съхраняват торове върху терени с наклон по-голям от 6о, на разстояние по-малко от 20 м до водни обекти.
9. При съхранение, товарене и транспорт на тора да се вземат всички необходими мерки за недопускане на замърсяване на околната среда.
Съхранение на силаж и отпадъчни води от силаж
1. Отпадъчните води от силажите да се събират и съхраняват в резервоар или цистерна с водонепропускливи дъна и стени. Това изисква наличието на водонепропускливи канали, които да позволяват отвеждането на силажните отпадъчни води. Резервоарът или цистерната и каналите трябва да са изградени по начин, който да не позволява просмукване в почвата или замърсяване на естествените водоизточници.
2. Силажът, получен от полуизсъхнала трева и балиран в найлонови опаковки, да се съхранява най-малко на 20 м от повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.).
3. При съхранение на тревни фуражи без найлонови опаковки, негодният или неизползваният силаж да се изгребва, заедно със засегнатия почвен слой от 5 см и да се транспортира до подходящо място за компостиране/съхраняване, като органичен тор.
Б. СЪХРАНЕНИЕ НА МИНЕРАЛНИ/НЕОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ
1. Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
2. В специализираното складово помещение насипните и опакованите торове се съхраняват разделно. На всеки вид тор да се поставя табелка с надпис.
3. Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Отстоянието трябва да е най-малко 25 см. Амониевата селитра се складира на фигури на височина не повече от 10 реда.
4. Амониевата селитра да се съхранява само в опаковано състояние.
5. Други насипни торове (калиеви, фосфорни) да се съхраняват на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
6. При липса на специална складова база, минералните торовете да се съхраняват под навеси или складови помещения, пригодени за съхранение, които трябва да разполагат с:
- водонепропускливи покриви и подове;
- канавки за безопасно отвеждане на водата.
7. Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
8. При съхранение на минералните/неорганичните торове да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на замърсяване на околната среда.
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 3 – ОПАЗВАНЕ НА ДИВИТЕ ПТИЦИ
SMR 3
Directive 2009/147/EC of the European Parliament and of the Council of 30 November 2009 on the conservation of wild birds (OJ L 20, 26.1.2010, p. 7):
Article 3(1), Article 3(2)(b), Article 4(1), (2) and (4)
Когато земеделското стопанство попада в границите на защитена зона за опазване на дивите птици съгласно Закона за биологичното разнообразие земеделският стопанин следва да спазва забраните и ограниченията, включени в заповедта за обявяване и плана за управлението й, в случаите, когато има приет такъв. Когато защитената зона за опазване на дивите птици съвпада изцяло или частично със защитена територия съгласно Закона за защитените територии и в заповедта за обявяването й няма разписани конкретни забрани и ограничения, земеделският стопанин спазва режима за опазване и ползване на защитената територия.
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 4 – ОПАЗВАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯТА
SMR 4
Council Directive 92/43/EEC of 21 May 1992 on the conservation of natural habitats and of wild flora and fauna (OJ L 206, 22.7.1992, p. 7): Article 6(1) and (2)
Когато земеделското стопанство попада в границите на защитена зона за опазване на природните местообитания и за дивата флора и фауна съгласно Закона за биологичното разнообразие земеделският стопанин следва да спазва забраните и ограниченията, включени в заповедта за обявяване и плана за управлението й, в случаите, когато има приет такъв. Когато защитената зона за опазване на природните местообитания съвпада изяло или частично със защитена територия съгласно Закона за защитените територии и в заповедта за обявяването й няма разписани конкретни забрани и ограничения, земеделският стопанин спазва режима за опазване и ползване на защитената територия.
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 5 – ЗАКОНОДАТЕЛСТВО ЗА ХРАНИТЕ И ФУРАЖИ ТЕ
SMR 5
Regulation (EC) No 178/2002 of the European Parliament and of the Council of 28 January 2002 laying down the general principles and requirements of food law, establishing the European Food Safety Authority and laying down procedures in matters of food safety (OJ L 31, 1.2.2002, p. 1):
Articles 14 and 15, Article 17(1) and Articles 18, 19 and 20
Задължения на земеделските стопани произтичат по Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните(OB L 31, 1 февруари 2002г.)
Земеделският стопанин не трябва да пуска на пазара храни, които не са безопасни.
Храните не са безопасни, ако се считат за:
а) вредни за здравето;
б) негодни за консумация от човека.
Земеделският стопанин не трябва да пуска на пазара фуражи, които не са безопасни за употреба.
Земеделският стопанин не трябва да храни животните, които са предназначени за производство на храни, с фуражи, които не са безопасни за употреба.
Приема се, че фуражите не са безопасни за пускане на пазара и за употребата, за която са предназначени, ако се счита че:
- имат неблагоприятен ефект за здравето на човека или животните,
- правят храните, получени от животните, които се отглеждат за производство на храни, опасни за консумация от човека.
Земеделският стопанин носи отговорност, че храните, които произвежда и предлага на пазара и фуражите, които използва в стопанството отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните и фуражите, отнасящи се за дейността, която извършват в стопанството и проверяват дали тези изисквания са изпълнени.
Земеделските стопани трябва да осигурят проследимост на всички продукти, влизащи и напускащи стопанството.
Земеделските стопани трябва да изтеглят от пазара храни и фуражи, които не съответстват на изискванията за безопасност и уведомяват за това съответната областна дирекция по безопасност на храните към Българска агенция по безопасност на храните по местонахождение на стопанството.
Земеделските стопани трябва да си сътрудничат с компетентните органи за бързо разпространение на информация при риск от храни и фуражи и в предприемането на действия за избягване или намаляване на рисковете от храни и фуражи.
Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните(OB L 39, 30 април 2004 г.)
Земеделският стопанин трябва:
- да предприема специфични мерки за адекватно складиране/третиране на отпадъци и опасни субстанции;
- да предприема специфични мерки за коректна употреба на фуражни добавки/лекарствени средства и пестициди;
- да предотвратява внасяне и разпространение на болести;
- да предприема коригиращи действия, когато са информирани за проблеми, идентифицирани при официален контрол;
- да води документация.
Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB L 39, 30 април 2004г.)
Ако сте производител на сурово мляко (всякакъв вид) или боравите със сурово мляко, се прилагат следните допълнителни задължения:
Здравни изисквания за сурово мляко и производство на коластра
Суровото мляко и коластрата трябва да са добити от животни:
- които са в добро общо здравословно състояние, не показват признак на заболяване, което може да има за резултат замърсяване на млякото и коластрата и, по-специално, които не страдат от инфекция на половата система съпроводена с отделяне на секрет, ентерит съпроводен с диария и треска, или зачервяване на вимето;
- които нямат рана по вимето, която може да засегне млякото и коластрата;
- към които не са прилагани неразрешени субстанции или продукти и не са били подлагани на незаконно лечение
- по отношение на които, в случаите когато са назначени разрешени продукти или вещества, са наблюдавани карантинни периоди, предписани за тези продукти или вещества.
Суровото мляко и коластрата трябва да произлизат от животни, принадлежащи към стадо/стопанство, което е свободно или официално свободно от бруцелоза и туберколоза.
Сурово мляко от животни, които не отговарят на изискванията може да бъде използвано само с предварително разрешение на компетентния орган.
Изисквания към помещенията и оборудването
Съоръженията за доене и помещенията където се съхраняват мляко и коластра, обработват и охлаждат трябва да бъдат разположени и конструирани така че да се ограничи рискът от замърсяване на млякото и коластрата.
Помещенията за съхраняване на млякото и коластрата трябва да са защитени срещу вредители, да са отделени по подходящ начин от помещенията в които са настанени животните, и където е необходимо да отговарят на изискванията определени в част Б, да притежават и подходящи хладилни съоръжения.
Повърхности на оборудване, които са предназначени да влязат в контакт с мляко и коластра (съдове, прибори, контейнери, резервоари и т.н. предназначени за доене, събиране или транспортиране) трябва да могат лесно да бъдат почиствани и, където е необходимо, дезинфекцирани и поддържани в добро състояние. Това налага използването на гладки, лесни за измиване и нетоксични материали.
След употреба, такива повърхности трябва да бъдат почиствани и, където е необходимо дезинфекцирани и поддържани в добро състояние. Това налага използването на гладки, лесни за измиване и нетоксични материали. След употреба, такива повърхности трябва да бъдат почиствани и, където е необходимо дезинфекцирани.
След всяко пътуване или след всяка поредица от пътувания, когато периодът от време между разтоварването и следващото натоварване е много малък, но във всички случаи най-малко един път дневно, контейнерите и резервоарите, използвани за транспортиране на мляко и коластра, трябва да бъдат почиствани и дезинфекцирани по подходящ начин преди да бъдат отново използвани.
Хигиена по време на доене, събиране и транспортиране
Доенето трябва да се извършва по хигиеничен начин, като се осигурява по-специално:
- преди започване на доенето млечните папили, вимето и местата около тях са почистени
- да се идентифицират животните, подложени на медицинско лечение, които могат да пренесат остатъчни вещества в млякото и коластрата, а млякото и коластрата добити от такива животни преди края на предписания карантинен период не трябва да се използват за консумация от човека.
Веднага след доене, млякото и коластрата трябва да се съхранят в чисто помещение, предназначено за тази цел и оборудвано по начин, който да избегне замърсяване.
а) млякото трябва да бъде охладено незабавно до температура не по-висока от 8°C в случай на ежедневно събиране, или до температура не по-висока от 6°C, ако събирането не е ежедневно;
б) коластрата трябва да се съхранява отделно и незабавно охладена до температура не по-висока от 8°C в случай на ежедневно събиране, или охладена до температура не по- висока от 6°C, ако събирането не е ежедневно, или замразена. Ръководство за прилагане на Законоустановените изисквания за управление
Не е нужно търговските оператори с храни да са в съответствие с изискванията за температура, ако:
а) млякото е преработено в рамките на два часа от момента на издояване; или
б) е необходима по-висока температура по технологични причини, свързани с производството на определени млечни продукти и компетентният орган е разрешил това.
Ако произвеждате яйца имате следните допълнителни задължения
В помещенията на производителя, и до продажбата им на потребителя, яйцата трябва да бъдат съхранявани чисти, да нямат неприсъщ за тях мирис, да бъдат ефективно защитени срещу удар и да не попадат под пряка слънчева светлина.
Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 183/2005
Операторите в сектора на фуражите, които извършват първично производство на фуражи, при боравене с фуражи трябва да предприемат специфични мерки относно:
- да съхраняват и обработват отпадъците и опасните вещества отделно и по сигурен начин, за да избегнат опасни замърсявания;
- да отчитат резултатите от всички анализи, на взети проби от първични продукти или други проби, имащи отношение към безопасността на фуражите.
Първичното производство на фуражи включва продукти, които са подложени само на проста физическа обработка, като например почистване, опаковане, складиране, естествено сушене или силажиране.
Операторите в сектора на фуражите трябва по-специално да поддържат архиви за:
- всяко използване на продукти за растителна защита и биоциди;
- използване на генетично модифицирани семена;
- източника и количеството на всеки доставен фураж и предназначението и количеството на всеки изхранен фуражи.
При хранене на животни, отглеждани за производство храни, земеделските стопани трябва да се съобразяват със следните разпоредби:
Складиране
Фуражите се складират отделно от химикали и други продукти, забранени за хранене на животни. Складовите участъци и контейнери се почистват редовно, за да се избегне кръстосано замърсяване.
Семената се складират по подходящ начин, така че да не бъдат достъпни за животните.
Медикаментозните фуражи и конвенционалните фуражи, предназначени за различни категории или видове животни, се складират по такъв начин, че да се намали рискът да се подава фураж към животни, за които не е предназначен.
Разпространение
Системата за разпространение на фуражите във фермата гарантира това, че правилният фураж се изпраща на правилното местоназначение. През време на разпространението и храненето фуражите се обработват по такъв начин, че да се гарантира, че няма да се получи замърсяване от замърсени складови участъци и оборудване. Конвенционалните фуражи се третират отделно от медикаментозните фуражи, така че да се предотврати замърсяване. Ръководство за прилагане на Законоустановените изисквания за управление
Превозните средства за транспортиране на фуражите във фермата и оборудването за подаване на фураж се почистват периодично и по-специално, когато се използват за доставка и разпространение на медикаментозни фуражи.
Операторите в сектора на фуражите и фермерите трябва да получават и използват фуражи само от предприятия, които са регистрирани и/или одобрени от компетентните органи.
Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 470/2009 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологично активни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Текст от значение за ЕИП ) (OB L 152, 16 юни 2009г.)
Земеделските стопани с оглед максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход трябва да осигурят:
- коректна употреба на ветеринарните медицински продукти;
- неизползване на неоторизирани или незаконни субстанции;
- липса на злоупотреба с оторизирани субстанции.
Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета Текст от значение за ЕИП. (OB L 70, 16 март 2005г.)
Земеделските стопани, с оглед максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи, трябва правилно да ползват оторизирани продукти за растителна защита в съответствие с:
- условията, посочени при етикетиране;
- принципите на добрите практики в областта на растителната защита.
SMR 6
Council Directive 96/22/EC of 29 April 1996 concerning the prohibition on the use in stockfarming of certain substances having a hormonal or thyrostatic action and beta-agonists, and repealing Directives 81/602/EEC, 88/146/EEC and 88/299/EEC (OJ L 125, 23.5.1996, p. 3):
Article 3(a), (b), (d) and (e) and Articles 4, 5 and 7
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 6 - ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ УПОТРЕБАТА НА ОПРЕДЕЛЕНИ СУБСТАНЦИИ С ХОРМОНАЛНО ИЛИ ТИРЕОСТАТИЧНО ДЕЙСТВИЕ И НА БЕТА-АГОНИСТИ В ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
Земеделският стопанин не трябва да прилага или дава по никакъв начин на продуктивни животни или аквакултури следните забранени вещества: тиреостатични субстанции; стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери; 17 бета-естрадиол и неговите естери; бета-агонисти; субстанции с естрогенно (различни от 17 бета-естрадиол и неговите естери), андрогенно или гестагенно действие.
Земеделският стопанин не трябва да:
· отглежда или пуска на пазара животни, които са били третирани със забранените вещества (тиреостатични субстанции; стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери; 17 бета-естрадиол и неговите естери; бета-агонисти; субстанции с естрогенно (различни от 17 бета-естрадиол и неговите естери), андрогенно или гестагенно действие);
· пуска на пазара месо от животни, които са били третирани със забранените вещества (тиреостатични субстанции; стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери; 17 бета-естрадиол и неговите естери; бета-агонисти; субстанции с естрогенно (различни от 17 бета-естрадиол и неговите естери), андрогенно или гестагенно действие);
- да преработва или изпраща за преработване месо от животни, които са били третирани със забранените вещества (тиреостатични субстанции; стилбени, стилбенови производни, техни соли и естери; 17 бета-естрадиол и неговите естери; бета-агонисти;
субстанции с естрогенно (различни от 17 бета-естрадиол и неговите естери), андрогенно или гестагенно действие).
По изключение се допуска прилагането само върху идентифицирани животни с терапевтична цел на тестостерон или прогестерон и техни производни, които веднага се хидролизират след резорбцията им на мястото на прилагане. Третирането на животни с терапевтична цел се извършва само от ветеринарен лекар, когато се прилага ветеринарномедицински продукт, лицензиран за употреба. Третирането се извършва инжективно, а в случай на лечение на овариална дисфункция - чрез вагинална спирала; не се допуска третиране чрез имплантант.
При извършване на описаното третиране на животните ветеринарният лекар вписва в амбулаторния си дневник задължително:
а) вида на третирането;
б) наименованието и срока на годност на приложения ветеринарномедицински продукт;
в) датата на третирането;
г) идентификационния номер на третирано животно.
Дневникът се съхранява за срок 3 години и се представя на органите на БАБХ при поискване.
Допуска се третирането с терапевтична цел на лицензирани за употреба ветеринарномедицински продукти, които съдържат:
· алил тренболон - орално, или бета-агонисти при еднокопитни животни, в случай че продуктите се употребяват в съответствие с указанията на производителя;
· бета-агонисти - инжективно, за предизвикване на токолиза при крави при отелване.
Третирането се регистрира от отговорния за животновъдния обект ветеринарен лекар при спазване на изискванията.
Не се допуска собствениците на животни, суровини и храни, които са предназначени за консумация от хора, да притежават ВМП, които съдържат бета-агонисти за изкуствено предизвикване на токолиза.
Не се допуска лечение на продуктивни животни, вкл. животни за разплод в края на репродуктивния период от живота им, с бета-агонисти, с изключение на случаите на инжективното им прилагане при крави с цел предизвикване на токолиза при отелване.
По изключение се допуска третирането със зоотехническа цел на животни с лицензиран за употреба ветеринарномедицински продукт, който съдържа субстанция с андрогенно и гестагенно действие. Допуска употребата на субстанции с естрогенно действие, когато те са различни от 17бета-естрадиол и неговите естери. Третирането се регистрира в амбулаторния дневник от отговорния за животновъдния обект ветеринарен лекар при спазване на изискванията. Прилагането на субстанциите за синхронизиране на еструса или за подготовка на донори и реципиенти за имплантиране на ембриони може да се извършва и от лице, което не е ветеринарен лекар, но под негов контрол и на негова отговорност. Ветеринарномедицинските продукти се прилагат при животни след издаване на рецепта от ветеринарния лекар. Рецептата се изготвя в три еднообразни екземпляра - по един за собственика на животновъдния обект или негов представител, за регионалната ветеринарномедицинска служба и за ветеринарния лекар, който я е издал. Рецептата не се изпълнява повторно.
Не се третират със зоотехническа цел продуктивни животни, както и животни за:
· угояване по време на угоителния период;
· разплод в края на репродуктивния период от живота им.
С цел търговия на пазара може да се пускат животни за разплод в края на репродуктивния период от живота им, които по време на този период са били третирани, съгласно изискванията.
Търговия с елитни, по-специално: състезателни, циркови или предназначени за развъждане или изложби коне, вкл. и с регистрирани еднокопитни животни, третирани с алил-тремболон или бета-агонисти, при спазване на изискванията може да се осъществи и преди изтичане на карентния срок на посочените субстанции, при условие че в паспорта за идентификация на еднокопитни, който ги придружава, са записани видът и датата на третирането им с тях.
Месо или суровини и храни, добити от животни, третирани със субстанции с естрогенно, андрогенно, гестагенно или бета-агонистично действие, се пускат на пазара само при условие, че:
· са спазени изискванията за предписване или прилагане от ветеринарния доктор;
· карентният срок на съответната субстанция е изтекъл, преди животните да бъдат заклани.
SMR 12
Regulation (EC) No 1107/2009 of the European Parliament and of the Council of 21 October 2009 concerning the placing of plant protection products on the market and repealing Council Directives 79/117/EEC and 91/414/EEC (OJ L 309, 24.11.2009, p. 1): Article 55, first and second sentence
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 12 -ПРОДУКТИ ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА
1. Земеделският стопанин при земеделската си дейност трябва да използва само разрешени продукти за растителна защита.
2. Земеделският стопанин трябва да употребява продуктите за растителна защита при спазване на условията, при които са разрешени продуктите и посочени върху етикетите
3. При опазването на растенията и растителните продукти земеделският стопанин трябва да прилага принципите на добрата растителнозащитна практика.
Определението за „добра растителнозащитна практика" е посочено в чл.3, т.18 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. „Добра растителнозащитна практика" означава практика, при която се подбира, дозира и разпределя във времето третирането на определени растения или растителни продукти с продукти за растителна защита, в съответствие с условията за тяхната разрешена употреба, така че да се гарантира приемлива ефикасност с минимално необходимо количество при надлежно отчитане на местните условия и възможностите за контрол на културата и за биологичен контрол.
На електронната страница на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) публикувани Добри растителнозащитни практики по култури, които представляват стандартизирани помагала за земеделските производители за комплексно опазване на културите от вредители.
Спазване на Принципите на добрата растително-защитна практика при опазването на растенията и растителните продукти от вредители и изисквания при употреба на ПРЗ:
A) Правилно боравене с продукти за растителна защита, съхранение на ПРЗ и празни
опаковки, прилагане на мерки за измиване и почистване на оборудването след употреба на ПРЗ;
Б) Спазване на законоустановените мерки за опазване на пчелите от отравяне при употреба на ПРЗ - уведомителни писма. Съгласно Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 13 (обн. ДВ, бр. 101 от 27.11.2020 г.), оповестяването по този ред е до 28.02.2021 г. От 01.03.2021 г. оповестяването ще става по нов ред – съгласно чл. 9а - в Електронната платформа за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРД).
B) Спазване на буферните зони по Закона за защита на растенията при употреба на
ПРЗ;
Г) Водене на записи за проведените химични обработки;
Д) Използване на ПРЗ от лица, в съответствие с тяхната квалификация;
Е) Използване на лични предпазни средства при употребата на ПРЗ.
SMR 13
Directive 2009/128/EC of the European Parliament and of the Council of 21 October 2009 establishing a framework for Community action to achieve the sustainable use of pesticides (OJ L 309, 24.11.2009, p. 71):
Article 5(2) and Article 8(1) to (5)
Article 12 with regard to restrictions on the use of pesticides in protected areas defined on the basis of the Water Framework Directive and Natura 2000 legislation.
Article 13(1) and (3) on handling and storage of pesticides and disposal of remnants.
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 13 – УСТОЙЧИВА УПОТРЕБА НА ПЕСТИЦИДИ
Земеделският стопанин трябва да притежава сертификат (чл. 83 от Закона за защита на растенията (ЗЗР)), издаден от изпълнителния директор на БАБХ или от оправомощено от него длъжностно лице, ако при земеделската си дейност използва продукти за растителна защита (ПРЗ) от професионална категория на употреба.
Земеделски стопанин, който използва продукти за растителна защита от професионална категория на употреба трябва да има завършено най-малко средно образование. В случай, че земеделският стопанин е с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление "Растителна защита" или "Растениевъдство", той получава сертификата по право.
Земеделският стопанин получава сертификат след преминаване на обучение по програма, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ и успешно положен изпит. Обучението се провежда от БАБХ, висши училища или институции в системата на професионалното образование и обучение. Програмите за обучение включват минимум темите, посочени в приложение № 2 на ЗЗР и се разработват от обучаващите институции, като се вземат предвид конкретните функции и отговорности на земеделския стопанин.
При груби или системни нарушения на земеделския стопанин, сертификатът се обезсилва за срок до три години със заповед от изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице За издаване на нов сертификат, земеделският стопанин е длъжен да премине обучение и да представи заверен документ от него. Когато обезсиленият сертификат е издаден със срок на валидност 10 г., новият сертификат се издава за остатъка от срока на валидност на обезсиления.
Земеделският стопанин не трябва да употребява ПРЗ от професионална категория на употреба върху:
1. площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни или лечебни заведения;
2. зони за защита, определени в Закона за водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите;
3. площи, в които в момента на третирането работят селскостопански работници.
Земеделският стопанин трябва да употребява ПРЗ, спазвайте условията на етикета за разрешения продукт за растителна защита, като:
· безопасно съхранение (напр. съхранявайте на недостъпно за деца място, в оригинални контейнери, защитени от замръзване и съхранявани за предотвратяване на замърсяване на околната среда в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. Контейнерите от ПРЗ предварително се изплакват трикратно с вода, която се прибавя към работния разтвор).
· Земеделският стопанин съхранява продуктите за растителна защита в склад за съхранение на ПРЗ, съгласно чл. 20 от Наредба 3 от 2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита.
· безопасно изхвърляне (напр. празни контейнери и изхвърлени безопасно. Употребените опаковки от ПРЗ се привеждат във вид, негоден за повторна употреба)
· безопасност на оператора (напр. Лични предпазни средства (ЛПС), налични за използване при работа с концентрат);
· при спазване на специфичните мерки за опазване на водната среда (повърхностни и подземни води) и на питейната вода в съответствие с Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България.
· общи предупреждения, описани на опаковката (напр. трябва да се внимава изключително, за да се избегне разнасянето на спрея)
Земеделският стопанин трябва да употребява ПРЗ в съответствие с:
· принципите на добрата растителнозащитна практика
· изискванията за правилна употреба в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО, и по-специално с общите принципи на интегрираното управление на вредителите, посочени в приложение III към нея, която се прилага най-късно от 1 януари 2014 г.
За прилагане на ПРЗ, земеделските стопани трябва да:
· спазват изискванията на Наредба за условията и реда за употреба на ПРЗ.
· употребяват продукти за растителна защита от първа и втора професионална категория на употреба, само в случай, че притежават сертификат по чл. 83;
· извършват третирането под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление "Растителна защита" или "Растениевъдство".
· употребява продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба само в случай, че е навършил 18 години.
Не трябва и е забранено:
1. използването на какъвто и да е продукт за растителна защита, освен ако не е разрешен или няма валидно разрешение за паралелна търговия;
Техническото оборудване за прилагане на продукти за растителна защита по смисъла на Закона за защита на растенията, подлежи на задължителна проверка по отношение на безопасността и опазване здравето на хората и околната среда.
Проверките са периодични и се извършват от центровете за изпитване и сертифициране към Министерството на земеделието, храните и горите. Периодичните проверки на използвано ОППРЗ /оборудване за прилагане на продукти за растителна защита/ се извършват на всеки 5 години до 2020 г., а от 2020г. на всеки три години.
Новото оборудване за прилагане на продукти за растителна защита подлежи на проверка до 5 години след закупуването му.
Земеделските стопани, собственици на регистрирано ОППРЗ, или упълномощено от него лице е длъжно да представи за проверка оборудването съгласно графика по чл. 2, ал.2, т. 2.(2) от Наредба N 5 от 3.02.2016 за периодичните проверки на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита.
За включване в графика собственикът или упълномощено от него лице подава заявление съгласно приложение No1 до центровете за изпитване и сертифициране към МЗХГ при първоначална регистрация или промяна в регистрацията на ОППРЗ и в случаите по чл. 5, ал. 4 и чл.8 ал. 2.
Професионалните потребители на ОППРЗ извършват редовно калибриране и технически проверки на оборудването в съответствие с обучението по глава пета, раздел VII от Закона за защита на растенията.
Хуманно отношение към животните
SMR 14
Council Directive 2008/119/EC of 18 December 2008 laying down minimum standards for the protection of calves (OJ L 10, 15.1.2009, p. 7):
Articles 3 and 4
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 14 -МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА ТЕЛЕТА
ЗИУ 14 се прилага по отношение на телетата. За целите на ЗИУ 14 се използва следното определение за "Теле" - животно от семейство "Bovide" на възраст до 6 месеца.
1. Земеделските стопани не трябва да отглеждат телетата над 8-седмична възраст в индивидуални боксове освен по препоръка на обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар с цел лечение.
2. Земеделските стопани трябва да осигурят индивидуалните боксове за телета до 8-седмична възраст да разполагат с перфорирани прегради, които позволяват телетата да имат визуален и осезаем контакт помежду си, и да съответстват на изискванията за ширина и дължина:
- ширина - най-малко равна на височината на телето при раменете, измерена в изправено положение;
- дължина - не по-малка от дължината на тялото на телето, измерена от върха на носа до каудалния ръб на седалищния израстък на седалищната кост и умножена по 1,1.
Това изискване не се прилага за помещенията за изолация на болни телета.
3. Земеделските стопани трябва да отглеждат телетата на възраст над 15 дни групово впомещения без препятствия и при средна площ за теле:
Тегло на телето в кг
Минимална изискуема площ в м2
тегло до 150 кг
най-малко 1,5 м2
тегло от 150 до 220 кг
най-малко 1,7 м2
тегло над 220 кг
най-малко 1,8 м2
4. Земеделските стопани трябва да осигурят, че помещенията, в които се отглеждат телета, както и боксовете и съоръженията в тях, с които телетата могат да влязат в контакт, да са изградени от материали, които:
· нямат вредно въздействие върху телетата;
· позволяват лесно да се почистват и дезинфекцират.
5. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с обезопасена електрическа инсталация.
6. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с:
· добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща скорост на движение на въздуха до 0,3 m/s, а при високи температури - до 0,5 m/s;
· относителна влажност на въздуха - 60-80%.
Земеделските стопани трябва да осигурят в помещенията, в които се отглеждат телета концентрациите на токсични газове да не надхвърлят следните допустими стойности:
а) въглероден двуокис - 3600 mg/m3;
б) амоняк - 5,00 mg/ m ;
в) сероводород - не се допуска.
7. Земеделските стопани трябва ежедневно да проверяват изправността на механичните съоръжения и автоматизираните линии (ако в обекта има такива) и при необходимост незабавно да отстраняват повредите, а при невъзможност, да предприемат мерки за опазване здравето и доброто физическо състояние на телетата чрез използване на алтернативни методи за хранене и поддържане на подходяща жизнена среда до отстраняване на повредата.
8. Когато се използва система за изкуствена вентилация в помещенията, в които се отглеждат телета, земеделските стопани трябва да осигурят:
- алтернативна вентилационна система и
- алармена система за известяване на аварии по електрозахранването на вентилационната система.
9. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с подходящо естествено или изкуствено осветление, ако се използва изкуствено осветление, то трябва да функционира за период не по-малък от 8 h през деня. При проверка на животните да се използва подходящо неподвижно или преносимо осветление.
10. Земеделските стопани трябва да проверяват здравословното състояние на телетата:
· най-малко веднъж дневно при телета, отглеждани навън;
· най-малко два пъти дневно при телета, отглеждани в закрити помещения.
11. Земеделските стопани трябва да отделят незабавно в помещение със суха и удобна постеля телетата, които са наранени или показват признаци на заболяване и да им осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ.
12. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с осигурено пространство за всяко теле за лягане, изправяне и осъществяване на всички физиологични и етологични нужди.
13. Земеделските стопани не трябва да връзват телетата, освен при необходимост за не повече от един час по време на хранене с мляко или заместител на млякото или при ветеринарномедицински манипулации. Използваните въжета не трябва да предизвикват нараняване и връзването да се прави по начин, изключващ риск от задушаване или нараняване; телетата се връзват така, че да могат да лягат и изправят и осъществяват всички свои физиологични и етологични нужди.
14. Земеделските стопани трябва да почистват ежедневно и дезинфекцират периодично помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара. Изпражненията, урината, неизядената или разсипаната храна се почистват толкова често, колкото е необходимо, за да се избегне събирането на мухи и гризачи и за намаляване на миризмата.
15. Земеделските стопани трябва да осигурят за телетата помещение/помещения с равни, сухи и твърди подове, изработени по такъв начин, че да не причиняват нараняване или страдание на телетата, които стоят или лежат върху тях, подходящи за размера и теглото на телетата с твърда, гладка и стабилна повърхност, за да се избегне подхлъзване.
16. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с чисто, удобно и подходящо дренирано място за лежане или чиста, суха и удобна постеля, които не влияят негативно върху телетата.
17. Земеделските стопани трябва да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:
· достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4,5 mmol/l;
· на всяко теле на възраст над 2 седмици се осигурява минимално количество сух фураж, съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава от 50 до 250 g дневно за телета на възраст от 8 до 20 седмици;
· на телетата не се слагат намордници.
18. Земеделските стопани трябва да осигурят телетата на възраст над 15 дни:
· да се хранят поне два пъти дневно;
· всяко теле от групата да има достъп до храната по едно и също време.
19. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат със съоръжения за хранене и поене, които осигуряват свободен достъп на всяко теле до хранилките и поилките.
20. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат със съоръжения за хранене и поене, които гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможността за контаминацията им.
21. Земеделските стопани трябва да захранват телетата до 15-дневна възраст с говежда коластра в първите часове след раждането им, но не по-късно от шестия час.
22. Земеделските стопани трябва да осигурят свободен и постоянен достъп на телетата до прясна питейна вода.
SMR 15
Council Directive 2008/120/EC of 18 December 2008 laying down minimum standards for the protection of pigs (OJ L 47, 18.2.2009, p. 5):
Article 3 and Article 4
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 15 -МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА СВИНЕ
1. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат свине за развъждане или за угояване, да дават възможност животните да лягат и стават без затруднение; при групово отглеждане на подрастващи прасета и прасета за угояване на
всяко от тях да е осигурена свободна подова площ най-малко:
· 0,15 кв.м - за прасета с тегло до 10 кг;
· 0,20 кв.м - за прасета с тегло от 10 до 20 кг;
· 0,30 кв.м - за прасета са тегло от 20 до 30 кг;
· 0,40 кв.м - за прасета с тегло от 30 до 50 кг;
· 0,55 кв.м - за прасета с тегло от 50 до 85 кг;
· 0,65 кв.м - за прасета с тегло от 85 до 110 кг;
· 1 кв.м - за прасета с тегло над 110 кг.
2. Земеделските стопани трябва да осигурят за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка:
когато се отглеждат в отделни групи от 6 до 40 животни, свободна подова площ най-малко:
· 1,64 кв.м - за женска свиня след първо заплождане;
· 2,25 кв.м - за свиня майка;
когато животните се отглеждат в групи:
· до 6 животни - 1,80 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,48 кв.м за свиня майка;
· над 40 животни - 1,48 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,03 кв.м за свиня майка.
3. Земеделските стопани трябва да осигурят част от свободната подова площ за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка да бъде с плътен гладък под със следните размери:
· най-малко 0,95 кв.м от общо 1,64 кв.м подова площ за женска свиня след първо заплождане;
· най-малко 1,3 кв.м от 2.25 кв.м подова площ за свиня майка. Допуска се да бъдат оставени до 15% дренажни отвори в плътния под.
4. Земеделските стопани трябва да осигурят в случаите, в които свинете се отглеждат групово в помещения с бетонен решетъчен под максималната широчина на отворите и минималната широчина на преградките да бъде съответно:
· 11 мм и 50 мм - за бозаещи прасета;
· 14 мм и 50 мм - за подрастващи прасета;
· 18 мм и 80 мм - за прасета за угояване;
· 20 мм и 80 мм - за женски свине след първо заплождане и свине майки.
5. Земеделските стопани не трябва да използват методи на отглеждане, при които свинете майки и женските свине след първо заплождане се държат вързани.
6. Земеделските стопани трябва да отглеждат групово свинете майки и женските свине след първото заплождане през периода от четвъртата седмица след заплождането до една седмица преди очакваното раждане. През седмицата преди очакваното раждане и по време на него свинете могат да се държат в изолирани родилни боксове. В стопанства, в които се отглеждат по-малко от 10 животни от посочените категории се позволява отглеждане в индивидуални боксове, при условие че животните имат възможност да се обръщат.
7. Земеделските стопани трябва при групово отглеждане на свине майки и женски свине след първото заплождане да осигурят помещението да има дължина най-малко 2,8 м, а в случаите, когато групата е по-малка от 6 животни - най-малко 2,4 м.
8. Земеделските стопани трябва да осигуряват постоянен достъп на всички свине на възраст над две седмици до хранилките и поилките и достатъчно количество прясна вода.
9. Земеделските стопани трябва да осигурят за свинете майки и женските свине след първо заплождане, при групово отглеждане, да се хранят по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество храна независимо от наличието на съревнование за храна в групата.
10. Земеделските стопани трябва да осигурят, че сухостойните бременни свине и женските свине след първо заплождане, с цел премахване чувството на глад и удовлетворяване на желанието да дъвчат, се хранят по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество обемисти, влакнести и високоенергийни храни.
11. Земеделските стопани следва да спазват изискването, че свинете предназначени за групово отглеждане, които проявяват постоянна агресия, жертвите на агресия, болните или наранените свине по възможност да се отглеждат временно в индивидуални боксове, които позволяват на животното да се обръща без затруднение (с изключение на случаите, в които има изрично предписание от ветеринарен лекар животното да стои неподвижно).
12. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат свине за развъждане или за угояване да отговарят на минималните зоохигиенни изисквания:
12.1 максимално ниво на шум - не повече от 85 децибела, като постоянният или внезапен шум се избягва;
12.2. имат осигурено осветление - не по-малко от 40 лукса за не по-малко от 8 часа през
деня;
12.3. конструирани са по начин, който осигурява на животните:
а) достъп до физически и температурно удобно, подходящо дренирано и чисто място за лежане, което позволява всички животни да легнат едновременно;
б) възможност да се изправят нормално да почиват и да се виждат помежду си.
12.4. осигуряват възможност на животните за постоянен достъп до достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали при условие, че те не застрашават здравето им.
12.5. имат подове, които:
а) са равни, сухи и твърди и не позволят подхлъзване;
б) са конструирани и поддържани по начин, изключващ нараняване и страдание на животните;
в) са съобразени с размера и теглото на животните;
г) имат гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност- при липса на постеля.
13. Земеделските стопани трябва най-малко веднъж дневно, да хранят животните с фураж, който съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло.
14. Земеделските стопани не трябва да извършват манипулации, които водят до увреждане здравословното състояние на животните, промяна на костната им система или загуба на части от тялото, освен с терапевтична или диагностична цел.
При необходимост ветеринарномедицински специалист извършва:
14.1. изпиляване или подрязване до гладка цяла повърхност на третите резци на прасетата до седмия ден след раждането;
14.2. скъсяване бивните на нерезите - за предотвратяване наранявания на други животни;
14.3. купиране на част от опашката;
14.4. кастриране на мъжки свине без разкъсване на тъканите;
14.5. поставяне халка на зурлата - когато свинете се отглеждат на открито.
Манипулациите по т. 14.1 и 14.3 се извършват само когато е наранено вимето на свинята майка или ушите и опашките на други свине.
След седмия ден от раждането манипулациите по т. 14.3 и 14.4 се извършват от ветеринарен лекар с прилагане на анестезия и аналгезия.
Всички манипулации се извършват при спазване правилата на асептика и антисептика и при условие че предприетите мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия не са дали резултат.
15. Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на нерези, трябва да осигурят:
· боксовете да се конструират по начин, който позволява животните да се обръщат свободно, да се чуват, виждат и подушват помежду си;
· площта на бокса да е най-малко 6 кв.м;
· когато в боксовете се извършва естествено заплождане, те да са без прегради и да имат свободна подова площ най-малко 10 кв.м за всеки нерез.
16. Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на свине майки и женски свине след първо заплождане, трябва да осигурят:
16.1. да се проверява ежедневно здравословното състояние на животните и да се предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите;
16.2. да се третират срещу екто- и ендопаразити, когато е необходимо;
16.3. да се изкъпват преди настаняването в родилните боксове;
16.4. седмица преди очакваното раждане на животните да се осигурява достатъчно количество подходящ материал за подготовка на място за раждане, освен ако това е невъзможно поради вида на използваната в стопанството система за отвеждане на отпадъците;
16.5. родилните боксове да са с достатъчно място зад животното за осигуряване на удобство при естествено или асистирано раждане и снабдени с парапети за предпазване на новородените прасенца.
17. Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на бозаещи прасета, трябва да осигурят:
17.1. родилните боксове да са с твърд, сух и удобен под за лежане до свинята майка и да имат площ, която позволява на всички прасета да почиват едновременно, покрита с постеля от слама или друг подходящ материал;
17.2. родилните боксове да са с пространство, което позволява прасетата да сучат без затруднения;
17.3. отбиването да се извършва след 28-ия ден от раждането; отбиването може да се извърши и на 21-вия ден, при условие че прасетата бъдат преместени в основно почистени и дезинфекцирани помещения, изолирани от помещенията, в които се отглеждат свинете майки; отбиването може да се извърши и по-рано в случаите, когато обслужващият ветеринарен лекар прецени, че това се налага за опазване на здравето на майката или прасетата.
18. Земеделските стопани, в случаите на подрастващи прасета и прасета за угояване, трябва:
18.1. да проверяват ежедневно здравословното състояние на животните и да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите;
18.2. да отглеждат прасетата в постоянни групи, сформирани веднага след отбиването, в които по възможност да не се включват нови прасета. В случаите, когато се налага смесване на прасета от различни групи, това да се прави по възможност една седмица преди или след отбиването им, като им се осигурят условия да се скриват от останалите прасета. За улесняване на смесването на групите по изключение и след преценка на ветеринарен лекар могат да се използват транквиланти;
18.3. при наличие на агресия и/или канибализъм между прасетата да провеждат наблюдение за установяване на причините, като се вземе предвид храненето, условията на отглеждане и гъстотата на животните в помещението, да се осигурява на животните достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост торф или смес от такива материали и да се вземат всички необходими мерки за намаляване на агресията и/или канибализма.
SMR 16
Council Directive 98/58/EC of 20 July 1998
concerning the protection of animals kept for farming purposes (OJ L 221, 8.8.1998, p. 23):
Article 4
ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ (ЗИУ) 16 -
МИНИМАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ ПРИ ОТГЛЕЖДАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКИ ЖИВОТНИ
ЗИУ 16 се прилага за селскостопански животни. За целите на ЗИУ се прилага следното определение за селскостопански животни: "Селскостопански животни"
са животните (без риби, влечуги, амфибии и безгръбначни), отглеждани и развъждани за производство на животински продукти (храна, вълна, кожа, ценна кожа с козина), за други селскостопански цели или за работа.
1. Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да осигурят достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните.
2. Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да осигурят:
2.1. ежедневен контрол върху здравословното състояние на животните с цел недопускане причиняването на излишни страдания;
2.2. достатъчно осветление в помещенията - неподвижно или подвижно, включително фенерчета в случаи на спиране на електричеството, което да дава възможност животните да бъдат инспектирани по всяко време;
2.3. нужните грижи за болните и наранените животни, а когато това е необходимо, незабавно да потърсят помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни трябва да се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
3. Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да:
3.1. поддържат и съхраняват в животновъдния обект документация, в която се вписват
проведените ветеринарномедицински лечебни третирания и манипулации;
3.2. водят документация за умрелите животни и да съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи;
3.3. съхраняват документацията не по-малко от 3 години от последното вписване и да я представят на ветеринарномедицинските органи при поискване.
4. Земеделските стопани трябва за всяко селскостопанско животно да осигурят свобода на движение в съответствие с физиологичните му потребности. При необходимост свободата на движение се ограничава по начин, който не им причинява ненужна болка и страдание. Връзването да се извършва по начин, който не ограничава естествените им движения за задоволяване на физиологичните и етологични потребности.
5. Земеделските стопани трябва да осигурят изпълнението на следните изисквания по отношение на помещенията, съоръженията и оборудването за отглеждане на селскостопански животни:
5.1. да се изграждат от материали, които не са вредни за животните, разрешени са за целта и позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението;
5.2. да се конструират и поддържат така, че да нямат вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят животните;
5.3. да осигуряват подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според физиологичните и етологични особености на животните и при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума, които не им вредят.
Осветеността на помещенията да се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на животните. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, да се монтира подходящо изкуствено осветление.
6. Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на селскостопанските животни на открито, трябва да им осигурят защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници и други вредни въздействия върху здравословното им състояние.
7. Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да:
7.1. проверяват ежедневно техническите съоръжения и системи в помещенията. Установените дефекти по възможно най-бърз начин да се отстраняват, а когато незабавното отстраняване на дефект е невъзможно, да се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на животните;
7.2. когато е необходимо, за опазване здравето на селскостопанските животни в помещенията, да инсталират система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система. Управителят на животновъдния обект редовно да проверява изправността на алармената система;
7. 3. когато здравето и доброто състояние на животните зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията да се изгради подходяща резервна система за осигуряване на необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.
8. Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни трябва да:
· дават на селскостопанските животни достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява нуждите им и да ги поддържа в добро здравословно състояние;
· не включват в храната и водата на селскостопанските животни вещества, които са вредни за тях;
· не дават храната и водата на селскостопанските животни по начини, които могат да предизвикат ненужно страдание или нараняване;
- осигурят на селскостопанските животни достъп до храната през определени интервали, съобразени с физиологичните им нужди;
- осигурят на селскостопанските животни постоянен достъп до питейна вода;
· осигурят, че оборудването за хранене и поене на селскостопанските животни е конструирано и разположено по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при животните и осигурява свободен достъп на всяко животно до хранилките и поилките;
· не се дават на селскостопанските животни вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че не са вредни или които могат да предизвикат ненужно страдание, болка или нараняване. Забраната не се прилага при използване на продукти с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарен лекар.
9. Земеделските стопани, отглеждащи селскостопански животни трябва да осигурят, че
на селскостопанските животни не се причинява страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт освен в случаите на:
9.1. Диагностично клане;
9.2. Санитарно клане;
9.3. Дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
9.4. Клане на селскостопански животни:
- които се отглеждат за добив на месо и суровини;
- които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;
· за ликвидиране на заразни болести;
· за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
9.5. Умъртвяването на животни при:
· ликвидиране на заразни болести;
· дератизация;
· нападение на хора от животно и самозащита;
- практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите
9.6. Евтаназия при:
- неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;
- ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
· приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;
· животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.
9.7. Самозащита
[bookmark: _GoBack]10. Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, не трябва да използват методи за естествено или изкуствено осеменяване и животновъдни практики, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или има вероятност да доведат до тяхната смърт. Земеделските стопани не трябва да отглеждат животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.
т.3 Интервенция ОП в други сектори 7_12_20.docx
Име на интервенцията:
Член 39, б. „е“ - Оперативни програми в други сектори
Фонд
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)
Тип на интервенцията
Оперативни програми, изпълнявани чрез различни интервенции от признати организации на производители, групи производители, асоциации на организации на производители в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“ и „Зърнени култури“
Териториален обхват
Дейностите по оперативните програми се осъществяват на територията на Република България.
Свързани специфични цели и където е релевантно, секторни приоритети
Специфична цел 3 „Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността“. Потребност 1. Повишаване нивото на организираност на земеделските производители; Потребност 2. Подобряване пазарния достъп на малките земеделски стопанства
Индикатори за резултат (най-малко един)
R.10PR Подобряване на организацията на веригата на доставки: дял на земеделските стопанства, участващи в подпомагани групи на производители, организации на производители и схеми за качество, подпомагани по линия на ОСП
Допустими бенефициенти
Признати организации на производители, групи производители и асоциации на организации на производители в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“ - говеждо и телешко месо, свинско месо, овче и козе месо, птиче месо и сектор „Зърнени култури“
1. Описание на дизайна на интервенцията;
Сдружаването на земеделските производители в организации на производители, групи производители и асоциации на организации на производители оказва положително въздействие върху развитието на земеделския сектор, защото засилва позицията на производителите в търговията с аграрни стоки. Обединяването на земеделските производители в рамките на различни форми на сътрудничество прави възможни дейности, които са им от полза да генерират по-висока добавена стойност, която те не биха могли да постигнат самостоятелно.
При проследяване на промените в позицията на земеделските производители в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“ и „Зърнени култури“ за периода 2007-2016 г. чрез използване на индикатора брутна добавена стойност (БДС) се очертава тенденция на влошаване на тяхната позиция и намаляване на дела на земеделските производители във веригата на стойността. В разпределението на добавената стойност по веригата в сектор „Зърно – брашно – хляб и хлебни изделия” доминира първичното производствено звено, като през 2008 г. заема 64% от цялата добавена стойност, а през 2016 г. - 50%. За изследвания период брутната добавена стойност в производството намалява с 11%, което се дължи на спад на цените на пшеницата с 15%.
В сектор „Мляко и млечни продукти“ през анализирания период производството отбелязва значително намаление на добавената стойност (66%). Делът на производството в секторната верига на стойността се свива два пъти. Това е резултат от намаление на млечните стада, слабия прираст в продуктивността на животните и сравнително високия дял на самозадоволяване в стопанствата. Съществена причина за намалената възвращаемост е затрудненият достъп до пазара на голяма част от млекопроизводителите – около 30% от продукцията на мляко не се реализира на пазара или е в сивия сектор. Определена роля имат и ниските изкупни цени на млякото за продължителни периоди - 2009-2010 г., 2015-2016 г.
Не по-различна е ситуацията в някои направления на сектор „Месо“. Добавената стойност от месо от ЕРД възлиза на 1,3% през 2016 г. Една от причините за това е и високият дял на консумация в домакинствата, която се отчита в отрасъла, като по-голямата част от производството на телешко и говеждо месо се консумира директно в стопанствата и не достига до преработвателите, което води до пропуснати ползи. Икономическият потенциал на специализираните стопанства в месодайното говедовъдство намалява през периода, като икономическият размер на стопанствата намалява шесткратно между 2007-2016 г., докато делът на животинските единици от цялото животновъдство се свива 3,5 пъти, свидетелстващо за слабата пазарна ориентация и изоставане в производствена възвращаемост и ефективност. Брутната продукция от месо от ДРД намалява между 2007-2016 г. с около 19%, а добавената стойност се съкращава с около 44%. Месото от ДРД е с най-малък принос в общото количество на произведеното месо в страната. Стопанската структура в овцевъдството макар да се подобрява от гледна точка на средния брой овце в стопанствата, се вижда, че преобладаваща част от стопанствата имат ниска пазарна ориентация, с над 50% от продукцията оставаща за собствени нужди.
Повишаването на процента на пазарна реализация в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“ и „Зърнени култури“ ще допринесе за намаляване на пропуснатите ползи от гледна точка генериране на добавена стойност и за намаляване на сивия сектор. Тенденцията на намаляване на добавената стойност в развитието на тези сектори обуславя необходимостта от целенасочена подкрепа за преодоляване на основните предизвикателства в тези сектори, което би довело до увеличение на тяхната конкурентоспособност и подобряване на пазарните позиции на земеделските производители.
Една от ключовите области с потенциал, която ще доведе до повишаване на добавената стойност е стимулиране нивото на сдружаване на земеделските производители в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“ и „Зърнени култури“ и произтичащите от това положителни тенденции в редица елементи на производството и пазара, като:
· Улесняване на пускането на пазара на продукти за членове, поддържане на пазарния дял и потенциално разработване на нови възможности;
· Гарантиране, че производството се променя, за да отговори на изискванията за качество, като по този начин се поддържа лоялността на клиентите;
· Нарастване на търговската стойност на продуктите;
· Намаляване на нестандартни продукти и свързаните с намаляване на отказите на клиентите;
· Оптимизиране на производствените разходи, които допринасят за поддържането и потенциално повишаване на възвръщаемостта;
· Подобряване на удовлетвореността на клиентите;
· Намаляване на откази от страна на купувачите;
· Намаляване на разходите за обработка.
Една от основните задачи на разработваната интервенция е да подкрепи използването на съществуващите потенциали за развитие на групите и организациите на производители в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“ и „Зърнени култури“, съобразявайки се със високата хетерогенност на структурите както на отделните стопанства, така и на организациите на производители. В средносрочен план следва да бъде постигнато развитие на структурите за предлагане на продукцията на пазара, което директно да допринесе за подобряване на конкурентоспособността на производителите и повишаване на привлекателността на членството в групи и организации на производители.
2. Идентифициране на съответните базови елементи (напр. съответните GAEC или нормативно установени изисквания за управление (SMR), където е приложимо, и обяснение за това как ангажиментите надхвърлят задължителните изисквания:
/за интервенции в областта на околната среда и климата, артикулацията с изискванията за условност трябва да показват, че практиките се допълват и не се припокриват/
Неприложимо за конкретния тип интервенция.
3. Условия за допустимост:
Тази интервенция е свързана с изготвяне на оперативна програма, чрез която групи/ организации/асоциации на организации на производители следва да постигнат една или повече от целите, предвидени в чл. 41а, букви а)—з) и й) от Регламент ХХХХ/20ХХ, според потребностите на техните членове и на самите групи/организации/асоциации на организации на производители.
Оперативните програми се представят за одобрение в ДФ „Земеделие“ и се изпълняват, ако бъдат одобрени.
За да бъде одобрена оперативната програма следва:
а) да има продължителност най-малко три години и най-много пет години.
б) за всяка избрана цел следва да са описани интервенциите, с които ще бъде постигната, съгласно допустимите за подпомагане интервенции в съответствие с чл. 41б от Регламент ХХХХ/20ХХ.
Допустими цели и интервенции в сектор „Мляко и млечни продукти“ и „Месо“:
1. Планиране и организация на производството, адаптиране на производството към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството, оптимизиране на производствените разходи и на възвръщаемостта на инвестициите, стабилизиране на цените на производителите и договаряне на договорите за доставката на селскостопански продукти;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
2. Концентрация на предлагането и пускането на пазара на съответните продукти, включително чрез директен маркетинг;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Действия за повишаване на устойчивостта и ефикасността на транспорта и на складирането на продуктите;
3. Подобряване на средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност, по-специално посредством модернизиране;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
4. Научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивите производствени методи, иновативни практики и производствени техники, насърчаващи икономическата конкурентоспособност и укрепващи развитието на пазара;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Инвестиции в научни изследвания и експериментално производство;
5. Насърчаване, развиване и прилагане на:
5.1. методи и техники за производство, които зачитат околната среда;
• екологосъобразни опаковки само в областта на научните изследвания и експерименталното производство;
• повишаване на икономиите на енергия, енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници.
• намаляване на използването на ветеринарни лекарства, включително антибиотици;
• консултантски услуги и техническа помощ, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на болестите, устойчива употреба на продукти за здраве на животните и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него.
5.2. стандарти за здраве на животните и хуманно отношение към животните, надхвърлящи минималните изисквания, установени в правото на Съюза и в националното право;
• биологична сигурност, здраве на животните и хуманно отношение към животните;
5.3. екологосъобразно използване и управление на странични продукти и отпадъци, включително повторното им използване и оползотворяване;
• намаляване на емисиите и отпадъците и подобряване на използването и управлението на странични продукти и отпадъци, включително повторното им използване и оползотворяване.
6. Допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;
• действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;
• повишаване на икономиите на енергия, енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници;
• предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления, и популяризиране на разработването и използването на породи и управленски практики, адаптирани към променящите се климатични условия;
• консултантски услуги и техническа помощ, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на болестите, устойчива употреба на продукти за здраве на животните и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него.
7. Увеличаване на търговската стойност и качеството на продуктите, включително подобряване на качеството и разработването на продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание или на продукти, обхванати от публични или сертифицирани частни схеми за качество по избор на държавите членки;
• прилагане на европейските и националните схеми за качество;
• прилагане на системи за проследяване и сертифициране, по-специално наблюдение на качеството на продуктите, продавани на крайните потребители.
8. Популяризиране и маркетинг на продуктите;
• популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите за схемите на Съюза за качество и за значението на здравословното хранене, както и към диверсифициране на пазарите;
• обучение, включително индивидуално обучение и обмен на най-добри практики.
9. Превенция на кризи и управление на риска, насочени към предотвратяване и справяне с кризи на пазарите в съответния сектор;
• инвестиции в материални и нематериални активи за по-ефективно управление на количествата, пуснати на пазара;
• колективно складиране на продукти, произведени от организацията на производителите или от членове на организацията на производителите, включително, когато е необходимо, колективно обработване, за да се улесни складирането;
• застраховане на продукцията, което допринася за запазване на доходите на производителите, когато има загуби вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, болести, и в същото време гарантира, че бенефициерите предприемат необходимите превантивни мерки спрямо рисковете;
• индивидуално обучение за други организации на производители и асоциации на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, или за отделни производители;
• изпълнение и управление на санитарните изисквания на трета държава на територията на Съюза, така че да се улесни достъпът до пазарите на трети държави;
• комуникационни дейности, насочени към повишаване на осведомеността и информиране на потребителите;
Допустими цели и интервенции в сектор „Зърнени култури“:
1. Планиране и организация на производството, адаптиране на производството към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството, оптимизиране на производствените разходи и на възвръщаемостта на инвестициите, стабилизиране на цените на производителите и договаряне на договорите за доставката на селскостопански продукти;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Биологично или интегрирано производство;
2. Концентрация на предлагането и пускането на пазара на съответните продукти, включително чрез директен маркетинг;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Действия за повишаване на устойчивостта и ефикасността на транспорта и на складирането на продуктите;
3. Подобряване на средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност, по-специално посредством модернизиране;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
4. Научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивите производствени методи, включително устойчивост на вредители, иновативни практики и производствени техники, насърчаващи икономическата конкурентоспособност и укрепващи развитието на пазара;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Инвестиции в научни изследвания и експериментално производство;
5. Насърчаване, развиване и прилагане на:
5.1. методи и техники за производство, които зачитат околната среда;
• екологосъобразни опаковки само в областта на научните изследвания и експерименталното производство;
• повишаване на икономиите на енергия, енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници.
5.2. устойчиви на вредители и екологосъобразни практики на култивиране;
• подобряване на устойчивостта на вредители;
• намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди или намаляване на използването на ветеринарни лекарства, включително антибиотици;
• консултантски услуги и техническа помощ, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на вредителите и болестите, устойчива употреба на продукти за растителна защита и здраве на животните и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него.
5.3. стандарти за здраве на животните и хуманно отношение към животните, надхвърлящи минималните изисквания, установени в правото на Съюза и в националното право;
• биологична сигурност, здраве на животните и хуманно отношение към животните;
5.4. екологосъобразно използване и управление на странични продукти и отпадъци, включително повторното им използване и оползотворяване;
• намаляване на емисиите и отпадъците и подобряване на използването и управлението на странични продукти и отпадъци, включително повторното им използване и оползотворяване.
5.5. устойчиво използване на природните ресурси, по-специално защита на водите, почвата и въздуха, както и действия за защита на биологичното разнообразие.
• опазване на почвата, включително подобряване на въглеродното съдържание на почвата;
• подобряване на използването и управлението на водите, включително икономии на вода, опазване на водните ресурси и дренаж;
• създаване и поддържане на местообитания, благоприятстващи биоразнообразието.
6. Допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;
• действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;
• повишаване на икономиите на енергия, енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници;
• предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления, и популяризиране на разработването и използването на сортове, породи и управленски практики, адаптирани към променящите се климатични условия;
• консултантски услуги и техническа помощ, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на вредителите и болестите, устойчива употреба на продукти за растителна защита и здраве на животните и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него.
7. Увеличаване на търговската стойност и качеството на продуктите, включително подобряване на качеството и разработването на продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание или на продукти, обхванати от публични или сертифицирани частни схеми за качество по избор на държавите членки;
• прилагане на европейските и националните схеми за качество;
• прилагане на системи за проследяване и сертифициране, по-специално наблюдение на качеството на продуктите, продавани на крайните потребители.
8. Популяризиране и маркетинг на продуктите;
• популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите за схемите на Съюза за качество и за значението на здравословното хранене, както и към диверсифициране на пазарите;
• обучение, включително индивидуално обучение и обмен на най-добри практики.
9. Превенция на кризи и управление на риска, насочени към предотвратяване и справяне с кризи на пазарите в съответния сектор;
• инвестиции в материални и нематериални активи за по-ефективно управление на количествата, пуснати на пазара;
• колективно складиране на продукти, произведени от организацията на производителите или от членове на организацията на производителите, включително, когато е необходимо, колективно обработване, за да се улесни складирането;
• неприбиране на реколтата, състоящо се в прекратяване на текущия цикъл на производство от съответната площ, когато продуктът е добре развит и има добро, солидно и подходящо за продажба качество, с изключение на унищожаването на продуктите поради климатични събития или болест;
• застраховане на реколтата и на продукцията, което допринася за запазване на доходите на производителите, когато има загуби вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, болести или нашествия от вредители, и в същото време гарантира, че бенефициерите предприемат необходимите превантивни мерки спрямо рисковете;
• индивидуално обучение за други организации на производители и асоциации на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, или за отделни производители;
• изпълнение и управление на санитарните и фитосанитарните изисквания на трета държава на територията на Съюза, така че да се улесни достъпът до пазарите на трети държави;
· комуникационни дейности, насочени към повишаване на осведомеността и информиране на потребителите.
Асоциациите на организациите на производителите следва да представят цялостна или частична оперативна програма, състояща се от интервенции, които не са реализирани от членуващите в тях организации в рамките на техните оперативни програми. За оперативните програми на асоциациите на организациите на производителите важат същите правила, както за оперативните програми на организациите на производители и те се разглеждат с оперативните програми на членуващите в асоциацията организации.
Групите на производители, допустими за подпомагане, следва да бъдат признати за организации на производители в рамките на преходен период до четири години от началото на одобрената им оперативна програма и най-късно до 31 декември 2027 г. За целта към предложението за оперативна програма групите производители изготвят и представят план за признаване. В плановете за признаване се определят дейности и цели, чрез изпълнението на които групите ще отговорят на изискванията за признаването им за организации на производители, определени в членове 152—154 или 161 от Регламент (ЕС) № 1308/2013. В случай че групата производители до края на четиригодишния преходен период не е призната за организация на производители, тя следва да възстанови получената финансова помощ.
4. Съвместимост на интервенцията със споразумението на СТО за селското стопанство:
/За всяка интервенция, която се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към регламента за Стратегическите планове по ОСП, следва да се опише как тя спазва съответните разпоредби на приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (както е посочено в член 10 и в приложение II към същия регламент). За всяка интервенция, която не се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към настоящия регламент, как спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство/
Видовете интервенции допустими за изпълнение в рамките на оперативната програма отговарят на критериите на Приложение II на Регламент ХХХХ/202Х и са в съответствие с приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (параграф 2, 8, 11 и 12).
5. Нива на подпомагане / премии / методи за изчисляване (включително диференциации за групи от територии, където е приложимо) и, когато е приложимо, кратко обяснение защо посочените са подходящи за постигане на целите, (също и по отношение на базовите изисквания):
/информацията следва да включва: формата и степента на подкрепа; методът за изчисляване на единичните суми на подпомагане и неговото сертифициране в съответствие с член 76; различните единни или средни единични суми на помощта в рамките на тази интервенция. /
Признатите групи/организации/асоциации на организации на производители могат да кандидатстват за финансово подпомагане, като създадат оперативен фонд. Оперативните програми трябва да бъдат финансирани от един оперативен фонд. Финансирането на оперативния фонд се извършва чрез финансови вноски от членовете на групите/ организациите/асоциациите на организации на производители или от самите групи/ организации/асоциации на организации на производители и от финансовата помощ от ЕС, която следва да получат след представяне на оперативната програма. Оперативният фонд трябва да се използва единствено за финансиране и администриране на одобрената оперативна програма. Фондът не трябва да се използва за други цели или финансови транзакции.
Финансовото подпомагане се предоставя под формата на възстановяване на действително направените от групите/организациите/асоциациите на организации на производители и платени от оперативния фонд допустими разходи.
[bookmark: _GoBack]Финансовата помощ от Съюза е ограничена до 50 % от реално извършените разходи или до 10 % от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка група/организация/асоциация на организации на производители. Ограничението от 50% се увеличава на 60% за организации на производители или асоциации на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, за първите пет години след годината на признаване.
Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна програма е до 2 300 000 евро.
т.3 Интервенция ОП в ПиЗ FINAL 7_12_20.docx
Име на интервенцията:
Член 39, б. „а“ -Оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“
Фонд
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ)
Тип на интервенцията
Оперативни програми, изпълнявани чрез различни интервенции от организации на производители и асоциации на организации на производители, признати в сектор „Плодове и зеленчуци“
Териториален обхват
Дейностите по оперативните програми се осъществяват на територията на Република България.
Свързани специфични цели и където е релевантно, секторни приоритети
Специфична цел 3 „Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността“. Потребност 1. Повишаване нивото на организираност на земеделските производители; Потребност 2. Подобряване пазарния достъп на малките земеделски стопанства
Индикатори за резултат (най-малко един)
R.10PR Подобряване на организацията на веригата на доставки: дял на земеделските стопанства, участващи в подпомагани групи на производители, организации на производители и схеми за качество, подпомагани по линия на ОСП
Допустими бенефициенти
Признати организации на производители и асоциации на организации на производители в сектор „Плодове и зеленчуци“
1. Описание на дизайна на интервенцията;
Сдружаването на земеделските производители в организации на производители и асоциации на организации на производители оказва положително въздействие върху развитието на земеделския сектор, защото засилва позицията на производителите в търговията с аграрни стоки. Сътрудничеството между земеделските производители в рамките на една организация прави възможни дейности, които са им от полза да генерират по-висока добавена стойност, която те не биха могли да постигнат самостоятелно.
При проследяване на промените в позицията на земеделските производители в секторите на плодовете и зеленчуците за периода 2007-2016 г. чрез използване на индикатора брутна добавена стойност (БДС) се очертава тенденция на влошаване на тяхната позиция и намаляване на дела на земеделските производители във веригата на стойността. Намалява значително абсолютният размер на създадената от трайните насаждения и зеленчукопроизводството добавена стойност - с 44% (82 млн. евро за изследвания период), като резултат основно от намаляването на броя на стопанствата, размера на площите в специализираното полско зеленчукопроизводство, ниските добиви от двата вида земеделско производство, както и от ниската степен на организираност, което затруднява достъпа до пазара на земеделските производители и влошава условията, при които те реализират продукцията си.
Относителният дял на производството на плодове и зеленчуци в секторната верига на стойността се свива значително през изследвания период – от 72% през 2008 г. до 41% през 2016 г. Силният конкурентен натиск на вноса, високата и нарастваща концентрация на търговските вериги, съчетани с малкия размер на голяма част от земеделските производители в сектора, упражняват натиск върху разходите за реализация и цените на плодовете и зеленчуците. Влошават се условията за оцеляване, инвестиране, иновации и развитие на земеделското производство в тези сектори, позволяващи производството на достатъчно количество качествена земеделска продукция.
Намаляването на добавената стойност в секторната верига на доставки обуславят необходимостта от целенасочена подкрепа за преодоляване на предизвикателствата в сектора на плодовете и зеленчуците, което ще доведе до засилване на конкурентоспособността и подобряване на пазарните позиции на земеделските производители.
Сдружаването на земеделските производители в организации на производители и асоциации на организации на производители се превръща в основен стълб на режима на ЕС в секторите плодове и зеленчуци.
Като ключова област с потенциал, която ще доведе до повишаване на добавената стойност, може да бъде определено повишаването нивото на сдружаване на производителите на плодове и зеленчуци и произтичащите от това положителни тенденции в редица елементи на производството и пазара, като нарастване на дела на предлагане на местна продукция, посрещане на изискванията на клиентите за договориране на търсените количество и качество, повишаване доходите и възвращаемостта на производителите, минимизиране на разходите им, въвеждане на иновации и нови технологии и др. Земеделските производители ще имат възможността да намалят разходите си за производство чрез предоставяне на общи/централизирани (за организацията) услуги и съоръжения и ще постигнат по-висока рентабилност на пазара на плодове и зеленчуци. Обединяването позволява минимизиране на разходите на членовете на организацията – закупуване на по-ниски цени на препарати за растителна защита, обмен на специалисти и работна ръка, организация на обучения и споделяне на опит.
В сравнение с останалите държави членки на ЕС по брой признати организации на производители, България към 2016 г. във всички сектори се намира на много голяма дистанция след страните членки на ЕС с най-високи стойности на този показател – Германия, Франция, Италия, Гърция, Португалия, Австрия. Създаваните в България организации на производители на плодове и зеленчуци са много малки в сравнение с организациите в други държави членки. Това се дължи от една страна на малкия размер на земеделските стопанства в страната. От друга страна, в резултат на липсата на доверие между производителите, създаваните организации на производители не успяват да обединят голям брой индивидуални земеделски стопани. Малкият размер на организациите предопределя много ниските стойности на обемите на търгуваната продукция. Допълнителен фактор за ниските стойности на търгуваната продукция са по-ниските цени на продаваните плодове и зеленчуци на вътрешния пазар на страната, в сравнение с цените в други държави членки. Това обуславя малкия брой признати организации на производители, които са се възползвали от възможността да изготвят оперативни програми.
Резултатите от анализирания период, които разкриват наличие на проблеми в секторите плодове и зеленчуци, както и предизвикателства пред процесите на сдружаване на производителите, предопределят да се разширят възможностите за финансова подкрепа на организациите на производители, които да отговарят на специфичните нужди на възможно най-голям брой производители.
Една от основните задачи на разработваната интервенция е да подкрепи използването на съществуващите потенциали за развитие на организациите на производителите, съобразявайки се с високата хетерогенност на структурите както на отделните стопанства, така и на организациите на производители. В средносрочен план следва да бъде постигнато развитие на структурите за предлагане на продукцията на пазара, което директно да допринесе за повишаване на конкурентоспособността на производителите и техните организации.
В отговор на приоритизираните нужди на секторите плодове и зеленчуци, всяка оперативна програма следва да си поставя три или повече от специфичните цели, предвидени в чл. 41а от Регламент ХХХХ/20ХХ и съответните интервенции към тези цели, съобразени с нуждите на организациите на производители на плодове и зеленчуци в България.
2. Идентифициране на съответните базови елементи (напр. съответните GAEC или нормативно установени изисквания за управление (SMR), където е приложимо, и обяснение за това как ангажиментите надхвърлят задължителните изисквания:
/за интервенции в областта на околната среда и климата, артикулацията с изискванията за условност трябва да показват, че практиките се допълват и не се припокриват/
Неприложимо за конкретния тип интервенция.
3. Условия за допустимост:
Тази интервенция е свързана с изготвяне на оперативна програма, чрез която организациите/асоциациите на организации на производители следва да постигнат предвидените цели в чл. 41а от Регламент ХХХХ/20ХХ според нуждите на техните членове и на организациите/асоциациите на организации на производители.
Оперативните програми се представят за одобрение в ДФ „Земеделие“ и се изпълняват, ако бъдат одобрени.
За да бъде одобрена оперативната програма следва:
а) да има продължителност най-малко три години и най-много пет години.
б) задължително да съдържа най-малко следните три цели, посочени в член 41а, букви б), д) и е):
· концентрация на предлагането и пускането на пазара на съответните продукти, включително чрез директен маркетинг;
· насърчаване, развиване и прилагане на екологосъобразни практики;
· допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него.
в) поне 15% от разходите на оперативна програма трябва да съдържат екологични действия, които са свързани с изпълнението на целите, посочени в член 41а, букви д) и е) от Регламент ХХХХ/20ХХ. Когато най-малко 80% от производителите, членуващи в организация на производители, са поели един или повече еднакви агроекологични и климатични ангажименти или ангажименти за биологично земеделие, предвидени в дял III, глава IV от Регламент ХХХХ/20ХХ, тези ангажименти се смятат за екологични интервенции.
г) всяка избрана цел се постига чрез конкретно изброени интервенции в съответствие с чл. 41б от Регламент ХХХХ/20ХХ, както следва:
1. Планиране и организация на производството, адаптиране на производството към търсенето, по-специално по отношение на качеството и количеството, оптимизиране на производствените разходи и на възвръщаемостта на инвестициите, стабилизиране на цените на производителите и договаряне на договорите за доставката на селскостопански продукти;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Биологично или интегрирано производство.
2. Концентрация на предлагането и пускането на пазара на съответните продукти, включително чрез директен маркетинг;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Действия за повишаване на устойчивостта и ефикасността на транспорта и на складирането на продуктите.
3. Подобряване на средносрочната и дългосрочната конкурентоспособност, по-специално посредством модернизиране;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
4. Научноизследователска и развойна дейност в областта на устойчивите производствени методи, включително устойчивост на вредители, иновативни практики и производствени техники, насърчаващи икономическата конкурентоспособност и укрепващи развитието на пазара;
• Инвестиции в материални и нематериални активи;
• Инвестиции в научни изследвания и експериментално производство.
5. Насърчаване, развиване и прилагане на:
5.1. методи и техники за производство, които зачитат околната среда;
• екологосъобразни опаковки само в областта на научните изследвания и експерименталното производство;
• повишаване на икономиите на енергия, енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници.
5.2. устойчиви на вредители и екологосъобразни практики на култивиране;
• подобряване на устойчивостта на вредители;
• намаляване на рисковете и въздействието от употребата на пестициди или намаляване на използването на ветеринарни лекарства, включително антибиотици;
• консултантски услуги и техническа помощ, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на вредителите и болестите, устойчива употреба на продукти за растителна защита и здраве на животните и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него.
5.3. стандарти за здраве на животните и хуманно отношение към животните, надхвърлящи минималните изисквания, установени в правото на Съюза и в националното право;
• биологична сигурност, здраве на животните и хуманно отношение към животните;
5.4. екологосъобразно използване и управление на странични продукти и отпадъци, включително повторното им използване и оползотворяване;
• намаляване на емисиите и отпадъците и подобряване на използването и управлението на странични продукти и отпадъци, включително повторното им използване и оползотворяване.
5.5. устойчиво използване на природните ресурси, по-специално защита на водите, почвата и въздуха, както и действия за защита на биологичното разнообразие.
• опазване на почвата, включително подобряване на въглеродното съдържание на почвата;
• подобряване на използването и управлението на водите, включително икономии на вода, опазване на водните ресурси и дренаж;
• създаване и поддържане на местообитания, благоприятстващи биоразнообразието.
6. Допринасяне за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;
• действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и за адаптиране към него;
• повишаване на икономиите на енергия, енергийната ефективност и използването на енергия от възобновяеми източници;
• предотвратяване на щети, причинени от неблагоприятни климатични явления, и популяризиране на разработването и използването на сортове, породи и управленски практики, адаптирани към променящите се климатични условия;
• консултантски услуги и техническа помощ, по-специално по отношение на техниките за устойчив контрол на вредителите и болестите, устойчива употреба на продукти за растителна защита и здраве на животните и смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптация към него.
7. Увеличаване на търговската стойност и качеството на продуктите, включително подобряване на качеството и разработването на продукти със защитено наименование за произход или защитено географско указание или на продукти, обхванати от публични или сертифицирани частни схеми за качество по избор на държавите членки;
• прилагане на европейските и националните схеми за качество;
• прилагане на системи за проследяване и сертифициране, по-специално наблюдение на качеството на продуктите, продавани на крайните потребители.
8. Популяризиране и маркетинг на продуктите;
• популяризиране, комуникация и маркетинг, включително действия и дейности, насочени по-специално към повишаване на осведомеността на потребителите за схемите на Съюза за качество и за значението на здравословното хранене, както и към диверсифициране на пазарите;
• обучение, включително индивидуално обучение и обмен на най-добри практики.
9. Увеличаване на потреблението на продукти от сектора на плодовете и зеленчуците, независимо дали са в пресен или преработен вид;
• прилагане на европейските и националните схеми за качество;
• прилагане на системи за проследяване и сертифициране, по-специално наблюдение на качеството на продуктите, продавани на крайните потребители.
10. Превенция на кризи и управление на риска, насочени към предотвратяване и справяне с кризи на пазарите в съответния сектор;
• учредяване, набиране на средства и попълване на взаимоспомагателни фондове от организации на производители и асоциации на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013;
• инвестиции в материални и нематериални активи за по-ефективно управление на количествата, пуснати на пазара;
• колективно складиране на продукти, произведени от организацията на производителите или от членове на организацията на производителите, включително, когато е необходимо, колективно обработване, за да се улесни складирането;
• неприбиране на реколтата, състоящо се в прекратяване на текущия цикъл на производство от съответната площ, когато продуктът е добре развит и има добро, солидно и подходящо за продажба качество, с изключение на унищожаването на продуктите поради климатични събития или болест;
• застраховане на реколтата и на продукцията, което допринася за запазване на доходите на производителите, когато има загуби вследствие на природни бедствия, неблагоприятни климатични явления, болести или нашествия от вредители, и в същото време гарантира, че бенефициерите предприемат необходимите превантивни мерки спрямо рисковете;
• индивидуално обучение за други организации на производители и асоциации на организации на производители, признати съгласно Регламент (ЕС) № 1308/2013, или за отделни производители;
• изпълнение и управление на санитарните и фитосанитарните изисквания на трета държава на територията на Съюза, така че да се улесни достъпът до пазарите на трети държави;
• консултантски услуги, техническа помощ, обучение и обмен на добри практики, по-специално по отношение на техники за устойчив контрол на вредителите, устойчива употреба на пестициди или ветеринарни лекарства, както и използване на организирани платформи за търговия и стокови борси на спот и фючърсни пазари;
· комуникационни дейности, насочени към повишаване на осведомеността и информиране на потребителите;
· презасаждане на овощни градини или маслинови насаждения, когато това е необходимо поради задължително изкореняване по съображения, свързани със здравето на човека или растенията, по инструкция на компетентния орган на държавата членка, или за адаптиране към измененията на климата;
• изтегляне от пазара за свободно разпространение или други дестинации, включително, когато е необходимо, обработване за улесняването на това изтегляне;
• събиране на реколтата на зелено, състоящо се в прибиране на цялата реколта от неузрели, негодни за предлагане на пазара продукти от дадена площ, които не са били увредени преди събирането на реколтата на зелено поради климатични причини, болест или друго;
Последните три интервенции, посочени в т. 10, не следва да надвишават една трета от общите разходи по оперативните програми.
Асоциациите на организации на производители следва да представят цялостна или частична оперативна програма, състояща се от интервенции, които не са реализирани от членуващите в тях организации в рамките на техните оперативни програми. За оперативните програми на асоциациите на организациите на производителите важат същите правила, както за оперативните програми на организациите на производители и те се разглеждат с оперативните програми на членуващите в асоциацията организации.
4. Съвместимост на интервенцията със споразумението на СТО за селското стопанство:
/За всяка интервенция, която се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към регламента за Стратегическите планове по ОСП, следва да се опише как тя спазва съответните разпоредби на приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (както е посочено в член 10 и в приложение II към същия регламент). За всяка интервенция, която не се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към настоящия регламент, как спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство/
Видовете интервенции допустими за изпълнение в рамките на оперативната програма отговарят на критериите на Приложение II на Регламент ХХХХ/202Х и са в съответствие с приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (параграф 2, 8, 11 и 12).
5. Нива на подпомагане / премии / методи за изчисляване (включително диференциации за групи от територии, където е приложимо) и, когато е приложимо, кратко обяснение защо посочените са подходящи за постигане на целите, (също и по отношение на базовите изисквания):
/информацията следва да включва: формата и степента на подкрепа; методът за изчисляване на единичните суми на подпомагане и неговото сертифициране в съответствие с член 76; различните единни или средни единични суми на помощта в рамките на тази интервенция. /
Признатите организации на производители и асоциации на организации на производители кандидатстват за финансово подпомагане, като следва да създадат оперативен фонд. Оперативните програми трябва да бъдат финансирани от един оперативен фонд. Финансирането на оперативния фонд се извършва чрез финансови вноски от членовете на организацията/ асоциацията на организации на производители или от самата организация/ асоциация на организации на производители и от финансовата помощ от ЕС, която следва да получат след представяне на оперативната програма. Оперативният фонд трябва да се използва единствено за финансиране и администриране на одобрената оперативна програма. Фондът не трябва да се използва за други цели или финансови транзакции.
Финансовото подпомагане се предоставя под формата на възстановяване на действително направените от организацията/ асоциацията на организации на производители и платени от оперативния фонд допустими разходи.
Финансовата помощ от Съюза е ограничена до 50 % от реално извършените разходи или до
а) 4,1 % от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка организация на производители;
б) 4,5 % от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка асоциация на организации на производители;
Тези ограничения могат да бъдат увеличени с 0,5 процентни пункта, при условие че количеството, което надвишава горепосочения процент, се използва единствено за една или повече интервенции, свързани с постигане на целите, посочени в член 41а, букви г), д), е), з), и) и й) от Регламент ХХХХ/20ХХ.
По искане на организация на производители или асоциация на организации на производители ограничението на финансовата помощ до 50% от реално извършените разходи се увеличава на 60% за определена оперативна програма или част от оперативна програма, ако са изпълнени едно от условията на чл. 46, параграф 3. Този процент се увеличава на 80%, когато са спазени изискванията на чл. 46, параграф 3а и 3б, а в случаите на чл. 46, параграф 4 стига до 100%.
Максималният размер на допустимите разходи за една оперативна програма е до 2 300 000 евро.
[bookmark: _GoBack]Организации на производители в региони от страната, в които степента на организираност на производителите от сектора на плодовете и зеленчуците е значително под средната за Съюза могат да получат национална финансова помощ равна на максимум до 80% от реално платените вноски в оперативния фонд и до 10% от стойността на предлаганата на пазара продукция на всяка такава организация на производители. Националната финансова помощ е в допълнение към оперативния фонд. Степента на организираност на производителите в определен регион на страната се счита за значително под средната за Съюза, когато средната степен на организираност е под 20% през трите последователни години, предшестващи изпълнението на оперативната програма. Степента на организираност се изчислява като стойността на продукцията от плодове и зеленчуци, получена в съответния регион и предложена на пазара от организации и асоциации на организации на производители, разделена на общата стойност на продукцията от плодове и зеленчуци, получена в същия регион.
â.4 Intervention_cooperation.docx
Име на интервенцията:
Член 64, буква „ж“ – Сътрудничество
Фонд
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
Тип на интервенцията
Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации (Чл. 71, буква „а“)
Териториален обхват
Дейностите по проектите се осъществят на територията на Република България
Свързани специфични цели и където е релевантно, секторни приоритети
[bookmark: _GoBack]Типът на интервенцията е пряко свързан с хоризонтална специфична цел „Модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен“
Индикатори за резултат (най-малко един)
О.1 Брой на одобрени проекти на оперативни групи (ЕПИ);
R.1 Подобряване на качеството на изпълнението чрез знания и иновации: Брой на лицата, участващи в оперативни групи (ЕПИ).
Допустими бенефициенти
Оперативни групи, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
1. Описание на дизайна на интервенцията;
В страната липсва обобщена информация за степента на внедряване на различните типове иновации в селското стопанство, наблюдава се и липса на обмяна на информация към бизнеса за постиженията на научната общност.
Във всички отрасли на производството има добри примери за внедрени върхови постижения на науката и технологиите. Тези иновации се внедряват от предприемачи-новатори, които успяват да изучат, пренесат и адаптират най-високите постижения в съответната област, като осигурят необходимата организация, финансиране, консултации и ноу-хау по частен път.
Финансираните оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) в периода 2014-2020 г. поставиха началото на една нова форма на сътрудничество в България, обединявайки значителен брой земеделски стопани, научни работници и представители на неправителствени организации, които чрез съвместни действия и усилия търсят решения на идентифицирани проблеми в родното селскостопанско производство чрез иновативни методи и подходи.
Въпреки това, общото равнище на внедряване на иновациите в сектор селско стопанство в страната е далеч под европейските нива, като се наблюдават съществени различия в технологичното ниво на „водещите“ стопанства и средното ниво в болшинството от фермите. Според проучване в страната най-разпространени са икономическите иновации, следвани от техническите иновации и доста слабо представяне на социалните и организационни иновации.
Умерени различия по отношение на равнището на активност към иновациите в земеделието се наблюдават и според икономическия тип на стопанствата, като в най-голяма степен необходимост от въвеждането на иновации в производствената дейност е осъзната при малките, едрите ферми и по-младите земеделски стопани. Факторите, които най-силно мотивират фермерите да въведат иновационно решение в своята практика, са получаването на по-високи добиви и реализирането на по-голяма печалба, следвани от по-висока продуктивност и очакваната икономия на време.
Системата за знания и иновации в селскосто стопанство (СЗИСС), въз основа на комбинация от различни инструменти и действия, може да предоставя големи възможности за бърз и ефективен трансфер на знания и иновации и реални възможности за реализиране на големия потенциал за повишаване на ефективността в селскостопанския отрасъл. Необходимо е да бъде осигурена подкрепа за осигуряване на качествена информация до участниците в СЗИСС, която от своя страна да генерира повишаване интереса към разработването и въвеждането на иновации.
Предприемането на действия, които ще засилят и разширят връзките между образователните, научните звена и бизнеса за разработването на съвместни механизми за практическото реализиране на „триъгълника на знанието" (наука – образование – бизнес), подпомагащи сътрудничеството и създаването на оперативни групи в контекста на ЕПИ, или създаване на платформи, форуми и събития, които да улеснят обмена на опит между заинтересованите страни в рамките на СЗИСС, ще осигурят благоприятна среда и предпоставки за внедряване на различни форми на иновации в селското стопанство.
Чрез финансирането на съвместни начинания между отделните участници в СЗИСС ще се осигури възможност за преодоляване на несигурността при въвеждането на иновативни решения в практиката, които насърчават използването на нови технологии, цифрови технологии, технологии оптимизиращи производствения цикъл и управление на стопанството, разработване на нови продукти, практики, дейности свързани с промяна на климата и др. Целенасочена подкрепа трябва да бъде ориентирана и към по-слабо застъпени иновативни решения, насочени към опазване компонентите на околната среда, нетехнологични иновации и социални иновации, иновации, базирани на спецификите на секторните производства и разпространение на резултатите до по-голям брой участници.
Българското земеделие може да ускори своята конвергенция към ЕС и ръста на добавената стойност като заложи на иновационните решения за осигуряване на качествена и здравословна храна и обръщайки внимание на социалните и екологични аспекти от фермерската дейност.
Научната и развойна дейност трябва да бъде поощрявана да създава и да внедрява в практиката нови решения и технологии, ориентирани към потребностите на земеделските стопани. За успешното внедряване на иновации, било то производствени или оптимизиращи работните процеси, трябва да се създадат предпоставки за по-активното и ефективно взаимодействие между държавата, агробизнеса, академичните центрове и иноваторите. Подобряване на средата за навлизане на повече иновационни решения и проекти може да се постигне с насърчаване на публично-частното партньорство и общи колективни действия и инвестиции. По-доброто и пълноценно използване потенциала на българската селскостопанска наука може да допринесе за понижаване цената на иновационните решения и технологични инвестиции, както и да се повиши адаптивността и тяхната приложност в местните условия. Това налага насочване на повече усилия за колективна и браншова организация на иновационната дейност в земеделието, за да се повиши ефективността и целесъобразността от такива вложения.
Процесът по засилване на връзките в СЗИСС е необходимо да се постигне чрез стимулиране на принципа „от долу на горе” на регионално ниво и участието на обединения на изследователите, университети, институти в ССА, БАН, съветнически организации, организациите на земеделски стопани и други заинтересовани лица и форми на организираност, които са участници и съставляват СЗИСС и имат възможност по най-ефективен начин да отчетат нуждите от трансфер на знания и ползите от внедряване на цифрови технологии.
При прилагане на принципа „от долу на горе” местните специфики могат да бъдат отчетени в най-голяма степен при трансфера на знания и иновации относно: всички изисквания, условия и задължения в областта на управлението, които се прилагат по отношение на земеделските стопани и останалите бенефициери, определени в стратегическия план по ОСП, включително изискванията и стандартите съгласно изискванията за условност в рамките на първи стълб, предварителните условия и условията за схеми за подпомагане, както и информацията относно финансовите инструменти и бизнес плановете, установени в стратегическия план по ОСП; добрите земеделски практики, щадящи околната среда и ползите на новите технологии, земеделските практики, които възпрепятстват развитието на антимикробна резистентност, както е посочено в Съобщението „Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност“; устойчиво въздействие върху природните ресурси - вода, почва, въздух; оползотворяване на отпадни продукти, кръгова икономика и биоикономика, управлението на риска; иновациите и внедрени и функциониращи в стопанствата цифрови технологии в селското стопанство и селските райони. Също така, необходимо е подпомагане за инвестиционни начинания, свързани с използването на цифрови технологии от стопанствата и насърчаване на млади IT специалисти към навлизане в сектора.
Стратегията за цифровизация на земеделието и селските райони описва въвеждането на автоматизация и роботизация на производството с използване на високопроизводителни машини и цифрови технологии като важно условие, за да може един земеделски стопанин да произвежда по-качествена продукция и да организира работата в своето стопанство по-ефективно.
За да се осигури възможност за реализиране на проекти с потенциал за иновации в сферата на селското стопанство въз основа на подхода „от долу нагоре“, адресиращи идентифицираните потребности в рамките на специфична цел „Модернизиране на сектора чрез стимулиране и споделяне на знанията, иновациите и цифровизацията в селското стопанство и селските райони и насърчаване на използването им в по-голяма степен“, ще бъде предвидена възможност за изпълнение на проекти, реализирани от оперативни групи в рамките на ЕПИ на два етапа.
Първият етап ще осигури възможност за предварително проучване на приложимостта на проектните предложения и ще подпомогне процеса по разширяване на оперативните групи, чрез обеднинение на по-голям брой участници, търсещи решение на един и същи проблем, в контекста на СЗИСС, а втория етап ще предостави възможност за подпомагане реализирането на същинската част на проектните предложения, притежаващи потенциал за успешно внедряване на иновативни идеи в практиката.
2. Идентифициране на съответните базови елементи (напр. съответните GAEC или нормативно установени изисквания за управление (SMR), където е приложимо, и обяснение за това как ангажиментите надхвърлят задължителните изисквания:
/за интервенции в областта на околната среда и климата, артикулацията с изискванията за условност трябва да показват, че практиките се допълват и не се припокриват/
Неприложимо за конкретния тип интервенция
3. Условия за допустимост:
Подкрепата се предоставя за сформиране и функциониране на оперативни групи за постигането на целите на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за селскостопанска производителност и устойчивост, посочени в член 114 на Регламент ХХХХ/202Х.
Очакваният ефект от прилагане на интервенцията е да се допринесе в най-голяма степен за засилване и укрепване на връзките между земеделското производство и изследователската дейност чрез прилагането на проекти с потенциал за иновации, базирани на интерактивни иновационни модели.
Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) по-конкретно има за цел да:
· създава добавена стойност чрез по-добро свързване на научноизследователската дейност и селскостопанската практика и да насърчава по-широкото използване на наличните иновационни мерки;
· установява връзка между участниците в областта на иновациите и съответните проекти;
· насърчава по-бързо и по-широкообхватно прилагане на новаторските решения в практиката;
· информира научната общност за нуждите от изследвания в полза на селскостопанската практика.
1. Условия за допустимост на кандидатите:
Оперативните групи са обединения, създадени по реда на Закона за задълженията и договорите, включващи най-малко един земеделски стопанин и един представител на науката. Оперативните групи се сформират за изпълнение на конкретен иновативен проект за конкретен период на действие.
Оперативните групи могат да включват като участници:
1) Регистрирани земеделски стопани, в т.ч. признати групи или организации на производители;
2) Научни институти или опитни станции, които извършват научни изследвания и научно обслужване в областта на селското стопанство или горското стопанство или биотехнологиите или хранителните технологии, които са организации по Закона за Селскостопанската академия или Закона за Българската академия на науките, както и специализирани държавни структури в областта на науката и научните изследвания;
3) Висши училища, акредитирани по Закона за висшето образование с актуални акредитации по професионални направления „Растениевъдство“, „Растителна защита“, “Животновъдство“, „Ветеринарна медицина“, „Горско стопанство“, „Хранителни технологии“, „Биотехнологии“, „Науки за земята“;
4) Неправителствени организации с предмет на дейност в областта на селското стопанство или в областта на горското стопанство или опазване на околната среда или водите или дигиталните технологии;
5) МСП в областта на преработката на селскостопански продукти;
6) Консултантски организации с предмет на консултантската дейност в областта на селското стопанство или храните в т.ч. НССЗ.
В рамките на интервенцията няма да се подпомагат оперативни групи, които включват единствено сътрудничество между научноизследователски организации.
2. Условия за допустимост на проектните предложения:
Подкрепата в рамките на интервенцията предвижда възможност за предоставяне на подпомагане за изпълнение на проекта в два етапа: първи етап - сформиране на оперативната група и втори етап - функциониране на оперативната група.
Първа фаза:
През първата фаза се предоставя подкрепа за проучване на приложимостта на иновативния проект в конкретни географски райони и стопанства, анализ на конкретните производствени методи във връзка с въвеждане на иновативното предложение в практиката и създаване на база данни. През първата фаза е допустимо да се подкрепят и дейности за стимулиране на интерес с цел избор на подходящи стопанства за прилагане на иновативното предложение и евентуално разширение на оперативната група. Подкрепата за първата фаза се ограничава до максимален период на продължителност от една година.
Втора фаза:
През втората фаза се предоставя подкрепа за същинското функциониране на оперативната група, в т.ч. дейностите за осъществяване на сътрудничеството, преките дейности за изпълнение на иновативния проект и дейности, свързани с разпространение на резултатите от проекта. Продължителността на втората фаза се посочва и обосновава в зависимост от иновативното предложение и очакваните резултати, но не може да бъде по-дълга от 5 години.
Всяка оперативна група изготвя план за изпълнение на иновативен проект, който може да включва разработване на иновативния проект (първа фаза - подготвителна част) и реализиране на предвидените дейности (втора фаза – функциониране на оперативната група).
Иновативният проект в рамките на интервенцията се основава на интерактивен иновационен модел, който има за основни принципи:
1) разработване на иновативни решения, фокусиращи се върху нуждите на фермерите или горските стопани, които същевременно адресират взаимодействията по веригата на доставки, когато това е полезно и приложимо;
2) обединяване на партньори с допълнителни знания като фермери, консултанти, изследователи, предприятия или неправителствени организации в целева комбинация, най-подходяща за постигане на целите на проекта;
3) съвместно вземане на решения и съвместно създаване на всеки един етап от изпълнение на проекта.
За целите на прилагане на интервенцията се приема следното определение за иновации: Разработването и внедряването в практиката на нов или значително подобрен продукт (стока или услуга), нов процес, нов маркетингов метод, или нов организационен метод, организация на работното място, или външни връзки, която води до повишаване на икономическа, социална или екологична ефективност.
Допустимите за подпомагане дейности в рамките на интервенцията следва да са свързани с производството, преработката и/или маркетинга на продукти, включени в Анекс № 1 на Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) или памук, с изключение на риба и рибни продукти.
Одобрените оперативните групи се задължават да разпространяват резултатите от своите проекти чрез мрежите на ОСП.
3. Допустимите разходи:
· Проучвания за приложимост на иновативния проект – 5 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение;
· Стимулиране на интерес и разширяване на оперативната група – 10 000 евро на година за оперативна група – допустими само за първа фаза на изпълнение;
· Текущи разходи във връзка със сътрудничеството – 30 000 евро на година за оперативна група – допустими само за втора фаза на изпълнение;
· Преки разходи за изпълнение на иновативния проект съгласно представен план за изпънение – допустими само за втора фаза на изпълнение;
· Разходите за популяризиране на резултатите по проекта – допустими само за втора фаза на изпълнение.
Преките разходи за изпълнение на иновативния проект могат да включват инвестиционни и неинвестиционни разходи. Подпомагането за инвестиционните разходи не покрива пълното придобиване на активите, а по-скоро само тяхното използване/амортизация за целия период на конкретния проект (изчислена съгласно нормалната добрата счетоводна практика) и намалена в зависимост от степента на използването му за проекта.
4. Съвместимост на интервенцията със споразумението на СТО за селското стопанство:
/За всяка интервенция, която се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към регламента за Стратегическите планове по ОСП, следва да се опише как тя спазва съответните разпоредби на приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (както е посочено в член 10 и в приложение II към същия регламент). За всяка интервенция, която не се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към настоящия регламент, как спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство/
Неприложимо - Интервенцията не е включена в приложение II на Регламент ХХХХ/202Х
5. Нива на подпомагане / премии / методи за изчисляване (включително диференциации за групи от територии, където е приложимо) и, когато е приложимо, кратко обяснение защо посочените са подходящи за постигане на целите, (също и по отношение на базовите изисквания):
/информацията следва да включва: формата и степента на подкрепа; методът за изчисляване на единичните суми на подпомагане и неговото сертифициране в съответствие с член 76; различните единни или средни единични суми на помощта в рамките на тази интервенция. /
Финансовата помощ в рамките на интервенцията се предоставя под формата на: възстановяване на действително направени и платени допустими разходи; финансиране на амортизационни отчисления; прилагане на стандартна таблица на разходите за единица продукт и финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи.
Максимален размер на допустимите разходи:
Максималният размер на допустимите разходи за един проект, изпълняван от един бенефициент, за периода на прилагане на Стратегически план, възлиза на:
1. не повече от 29 337 лв. (15 000 евро) за първа фаза;
2. не повече от 782 320 лв. (400 000 евро) за втора фаза;
· в т.ч. не повече от 58 674 лв. (30 000 евро) за текущи разходи на година за втора фаза.
Интензитет на помощта:
· до 100 % от размера на одобрените разходи за първа фаза;
· до 100 % от размера на одобрените разходи за втора фаза за текущи разходи за сътрудничеството и за преки неинвестиционни разходи, обосновани като ключови за изпълнение на иновативния проект;
· до 60 % от размера на одобрените преки инвестиционни разходи, обосновани като ключови за изпълнение на иновативния проект.
â.4 Intervention_food_supply_chain_local_markets.docx
Име на интервенцията:
Член 64, буква „ж“ – Сътрудничество
Фонд
ЕЗФРСР
Тип на интервенцията
Сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари (Чл. 71, буква „д“)
Териториален обхват
Дейностите по проектите се осъществят на територията на Република България
Свързани специфични цели и където е релевантно, секторни приоритети
Специфична цел № 3 „Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността“
Индикатори за резултат (най-малко един)
R.10 „Подобряване на организацията на веригата на доставки: дял на земеделските стопанства, участващи в подпомагани групи на производители, организации на производители, кооперативи и други форми на сътрудничество, местни пазари, къси вериги на доставки и схеми за качество“
Допустими бенефициенти
Обединения за къси вериги на доставки и
обединения за местни пазари
1. Описание на дизайна на интервенцията;
Скъсяването на веригата на доставки на селскостопански продукти дава възможност от една страна да се гарантира качество на продуктите, и от друга – да се увеличи стойността за производителите. Популяризирането на късите вериги на доставки и местите пазари ще създаде добавена стойност на селскостопанските продукти, на местното развитие и местната идентичност.
В периода 2010 – 2017 г. се отчита незначителен относителен дял на фермите, регистрирани по Наредба № 26 от 2010 г. за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (производители в първичния сектор на млякото - 1,7 % от всички; произвеждащи яйца - 1% от стопанствата; месо и риба – под 1 % от производителите). Отчетено е слабо развитие на директните продажби на мляко чрез млекомати, както и слабо развитие на директните продажби от фермите в секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Месо“.
Налага се потребността от облекчаване на изискванията, регламентиращи късите вериги на доставка, което е предпоставка за изсветляването им и свободното им функциониране. Необходимо е обвързване на подпомагането с резултати, като производство и реализирани обороти. Налага се преглед и контрол по отношение на стандартите за безопасност при продажбите от късите вериги, съобразени с възможностите на земеделските производители. Регулирането на директните продажби е необходимо за засилване на контрола върху хигиенните и екологични стандарти при продажбите на хранителни суровини и продукти.
Резултатите от анализа дават основание, участието на земеделските производители в създаването и разпределението на добавената стойност във веригите на доставка в секторите „Мляко и млечни продукти“, „Месо“, „Плодове и зеленчуци“ и „Биологично производство“ да бъде оценено като неравностойно и неустойчиво. Намалява делът на първичното производство в добавената стойност на тези сектори.
Голяма част от земеделските производители са изключени и не са интегрирани във веригата на стойността. Особено остър е проблема за млечното животновъдство. Като се има предвид, че 49 % от суровото мляко остава за собствена консумация или се реализира чрез директни продажби и същевременно само 15 % от произведеното мляко е от регистрирани по Наредба № 26 от 2010 г. за директни доставки на малки количества суровини обекти, то става ясно, че около 30 % от произведеното мляко не се реализира на пазара. Достъпът до пазара става по-скъп и труден заради необходимостта от въвеждане на нови стандарти и изисквания.
Налага се потребността от осигуряване на възможности за по-голяма и адекватна на нуждите и на икономическите показатели инвестиционна подкрепа за късите вериги на доставки, което е предпоставка за увеличаване доходите на производителите и засилване на конкуренцията. Необходимо е да се осигури подкрепа за създаване и изграждане на публична пазарна инфраструктура за обслужване пазарната реализация в сектор „Плодове и зеленчуци” и „Биологично производство“, за да се разшири достъпа на малките стопанства до пазара и да се увеличи дела на първичното производство от този сектор в добавената стойност.
Чрез популяризиране на късите вериги ще се създаде възможност за реализиране на цялата произведена продукция от фермерите и операторите от една страна, а от друга потребителите ще имат възможност да се запознаят с качествата и характеристиките на стоките, което ще подобри позицията на първичния производител. Възможно е да се повиши организираността на производителите на биологична продукция или да се обособят отделни места в рамките на борсите в големите градове. По този начин раздробеността и малките размери на стопанствата ще могат да бъдат преодоляни и да се създадат условия за развиване на дребен семеен селскостопански бизнес с нишови продукти.
2. Идентифициране на съответните базови елементи (напр. съответните GAEC или нормативно установени изисквания за управление (SMR), където е приложимо, и обяснение за това как ангажиментите надхвърлят задължителните изисквания:
/за интервенции в областта на околната среда и климата, артикулацията с изискванията за условност трябва да показват, че практиките се допълват и не се припокриват/
Неприложимо
3. Условия за допустимост:
Интервенцията цели създаването, организацията и укрепването на местните пазари и къси вериги за доставки чрез хоризонтално и вертикално сътрудничество между участниците в тях. Приоритет ще бъде осигурен за обединения, които предлагат на местния пазар или чрез къси вериги на доставки - продукти, които попадат в обхвата на сектори „Мляко и млечни продукти“, „Месо“, „Плодове и зеленчуци“ и „Биологично производство“, в т.ч. обединения на малки земеделски стопанства.
1. Допустими кандидати:
Допустимите кандидати са обединения, които се определят като къса верига на доставки или местен пазар. Обединенията са регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или са учредени за целите на проекта по реда на Закона за задълженията и договорите. Участието в късата верига за доставки и в местния пазар трябва да е обосновано в плана за сътрудничество и да води до интегриране във веригата на стойността.
Допустимите обединения включват най-малко двама участници, които са регистрирани земеделски стопани.
Обединенията за местен пазар могат да включват само земеделски стопани и/или групи и организации на производители, които произвеждат продукцията, която се предлага на пазара, включително и ако извършват нейната преработка.
Обединенията за къси вериги на доставки могат да включват освен земеделски стопани, в т.ч. групи и организации на производители и МСП в областта на преработка на селскостопански продукти, както и търговци на дребно, регистрирани по Търговския закон.
2. Определения
Местни пазари са пазари в радиус от 75 км от стопанството на произход на продукта, в който радиус трябва да се осъществяват както преработката на продукта, така и продажбата му на крайния потребител.
Къси вериги на доставки са такива, в които участват ограничен брой икономически оператори, поели ангажимент да си сътрудничат и посветени на местното икономическо развитие и близките териториални и социални отношения между производители, преработвателни и потребители.
3. Подпомагани дейности
Подкрепата се предоставя за развитие на къси вериги на доставки или за развитие на местни пазари и включва текущи дейности във връзка със сътрудничеството, популяризиране на къси вериги на доставки и на местни пазари и дейности, свързани с изпълнението на проекта за сътрудничество. Подпомагат се само дейности, свързани с предлагане на продукти в обхвата на Приложение I към договора за Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС).
Финансирането на обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар може да обхваща две фази: фаза на сформиране на обединението и фаза на функциониране на обединението. Подкрепата за първата фаза се ограничава до максимален период на продължителност от една година. Продължителността на втората фаза не може да бъде по-дълга от 5 години.
Към проекта за сътрудничество се представя бизнес план, който доказва икономическа обоснованост на подпомагането и предвижда постигане на конкретни икономически резултати, свързани с реализирани приходи от продажби, въз основа на реализирано количество продукция.
За да подлежат на подпомагане проектите следва да съдържат информация относно брой и вид на участниците в сътрудничество, описание на предвидените дейности, продукти, включени в предмета на сътрудничество, план за популяризиране, както и да включва договор за създаване на обединението.
Дейностите за популяризиране са задължителна част от проектите в рамките на интервенцията и имат за цел да повишат информираността за съществуването на късите вериги или местните пазари, като са необходими, за да ги направят жизнеспособни.
[bookmark: _GoBack]Подпомагането е в съответствие с условията на Закона за храните, в т. ч. подзаконовите нормативни актове за специфичните изисквания за директните доставки от производители на продукти от растителен и животински произход.
4. Допустимите разходи
Допустимите разходи в рамките на интервенцията включват:
· Разходи за проучвания за приложимост на проекта за сътрудничество за обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар (допустими само за първа фаза на изпълнение);
· Разходи за стимулиране на интерес и разширяване на състава на обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар (допустими само за първа фаза на изпълнение);
· Текущи разходи във връзка с дейността на обединението за къса верига на доставки или местен пазар (допустими само за втора фаза);
· Преки разходи за изпълнение на проекта съгласно представен бизнес план, в т.ч. инвестиционни разходи (допустими само за втора фаза);
· Разходите за популяризиране на проекта (допустими само за втора фаза).
4. Съвместимост на интервенцията със споразумението на СТО за селското стопанство:
/За всяка интервенция, която се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към регламента за Стратегическите планове по ОСП, следва да се опише как тя спазва съответните разпоредби на приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (както е посочено в член 10 и в приложение II към същия регламент). За всяка интервенция, която не се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към настоящия регламент, как спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство/
Параграф от приложение № 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство ("Зелена кутия") - 2
5. Нива на подпомагане / премии / методи за изчисляване (включително диференциации за групи от територии, където е приложимо) и, когато е приложимо, кратко обяснение защо посочените са подходящи за постигане на целите, (също и по отношение на базовите изисквания):
/информацията следва да включва: формата и степента на подкрепа; методът за изчисляване на единичните суми на подпомагане и неговото сертифициране в съответствие с член 76; различните единни или средни единични суми на помощта в рамките на тази интервенция. /
Финансовата помощ се предоставя под формата на: възстановяване на действително направени и платени допустими разходи; прилагане на стандартна таблица на разходите за единица продукт и финансиране с единна ставка, определено чрез прилагане на процент към една или няколко определени категории разходи.
Максимален размер на допустимите разходи:
1. Максималният размер на допустимите разходи за първа фаза, за един проект, изпълняван от един бенефициент, възлиза на 29 337 лв. (15 000 евро), в т.ч. 9 779 лв. (5 000 евро) за разходи за проучвания за приложимост на проекта за сътрудничество за обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар и до 19 558 лв. (10 000 евро) за разходи за стимулиране на интерес и разширяване на състава на обединение за къса верига на доставки или обединение за местен пазар.
2. Максималният размер на допустимите разходи за втора фаза за един проект, изпълняван от един бенефициент, за периода на прилагане на Стратегически план, възлиза на 1 466 850 лв. (750 000 евро), в това число:
· Текущи разходи за сътрудничество в рамките на обединението за къса верига на доставки или местен пазар, като част от допустимите разходи по проекта, които не могат да надхвърлят 59 874 лв. (30 000 евро) на година;
· Разходи за популяризиране на проекта на обединението за къса верига на доставки или местни пазар, като част от допустимите разходи по проекта, които не могат да надхвърлят 48 895 лв. (25 000 евро) за периода на прилагане.
Интензитет на помощта:
· до 100 % от размера на одобрените разходи за проучвания за приложимост на проекта и за стимулиране на интерес и разширяване на състава на обединението за къса верига на доставки или местни пазари;
· до 100 % от размера на одобрените разходи за текущи разходи за сътрудничеството в рамките на обединението за къса верига на доставки или местен пазар;
· до 50 % от размера на одобрените преки разходи за изпълнение на проекта и разходите за неговото популяризиране.
â.5 Interventions_Group.docx
Име на интервенцията:
Член 64, б. „ж“ - Сътрудничество
Фонд
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
Тип на интервенцията
Подкрепа на организации на производители или групи от производители .
Териториален обхват
Дейностите по проектите се осъществят на територията на Република България.
Свързани специфични цели и където е релевантно, секторни приоритети
Типа на интервенцията е пряко свързан със Специфична цел 3 „Подобряване на позицията на земеделските стопани във веригата на стойността“ и има за цел повишаване нивото на организираност на земеделските производители.
Индикатори за резултат (най-малко един)
О.24 „Брой подпомогнати групи на производители и организации на производители по ЕЗФРСР
Допустими бенефициенти
Подпомагат се групи и организации на производители признати в съответствие с националното законодателство
1. Описание на дизайна на интервенцията;
Обединяването на земеделските стопани в организации и групи на производители е механизъм посредством, които се цели концентрирането на произведената земеделска продукция, планиране и адаптиране на производството в съответствие с търсенето на пазара по отношение на качество и количество, намаляване на производствените разходи, увеличаване на договорната сила на производителите на селскостопанска продукция във взаимоотношенията им с търговци на едро и дребно и постигане на по-добра пазарна реализация.
За периода 2007-2017 г. в страната са признати общо 25 организации на производители. Най-голям е броят на организации на производители в секторите плодове и зеленчуци (9) и мляко (9), по две признати организации функционират в секторите зърнено-житни и маслодайни и медицински и етерично-маслени култури и по една в секторите пчелни продукти, месо и технически култури. Декларираният стойностен обем на реализираната продукция от организациите на производители варира в широки граници.От друга страна малкият брой на активните членове в организации на производители (ОП) и групи на производителите (ГП) и ниското равнище на организираност на земеделските производители и в други форми на коопериране, измерено с дял на търгуваната от обединенията продукция в общия дял на продажбите на земеделска продукция са характеристиките, които определят слабия ефект от функционирането на ГП/ОП и други форми на традиционно коопериране върху концентрацията на производството, конкурентоспособността, пазарната мощ и договорната сила на земеделските производители. Това е и причината за слабото влияние на групите и организациите върху доставката на качествени суровини за преработвателната промишленост и спазването на екологичните стандарти в Българското земеделие.
Стойностите на индикатора среден брой членове на една организация, показват, че размерът на признатите организации на производители е малък във всички сектори и техните възможности за концентрация на производството и за оказване на влияние върху конкурентоспособността, пазарната мощ и договорната сила на земеделските производители са незначителни.
Слабите резултати от функционирането на ГП/ОП, поради малкото участващи производители, от там и сравнително малкият дял на произведените селскостопански продукти от ГП/ОП на пазара, водят до влошаване на финансовите резултати и до отлив на членуващите в организациите производители, които не установяват особени ползи от членството си в тях.
Възможностите за подпомагане по ПРСР на ГП и ОП и за инвестиционна подкрепа на късите вериги на доставки, както и за инвестиционна подкрепа на преработката на суровини в земеделските стопанства, са предпоставки за окрупняване на производството и обединяване на производителите, за подобряване на логистиката, съхранението, предлагането и реализацията на селскостопанската продукция. В рамките на ПРСР 2014-2020 беше отчетен висок интерес от страна на групите и организациите на производители по отношение финансиране базирано на обема реализирани продажби.
Създава се възможност да бъде повишена мотивацията на земеделските производители за обединяване в групи и организации, посредством определянето на различни приоритети и механизми за подпомагане. Това е от особено значение за групите и организации, с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност и устойчивост.
Посредством стимулите за увеличаване на равнището на организираност на земеделските производители ще бъде повишен делът на търгуваната от продукция в общия дял на продажбите на земеделска продукция.
По този начин ще се търси и повишаване на резултатите и ползите от функционирането на групи и организации, както и повишаване на интереса на стопаните към коопериране и повишаване на дела на произведените селскостопански продукти предлагани на пазара в комбинация с постигане на по – добри финансови резултати.
2. Идентифициране на съответните базови елементи (напр. съответните GAEC или нормативно установени изисквания за управление (SMR), където е приложимо, и обяснение за това как ангажиментите надхвърлят задължителните изисквания:
/за интервенции в областта на околната среда и климата, артикулацията с изискванията за условност трябва да показват, че практиките се допълват и не се припокриват/
Не приложимо за конкретния тип интервенция
3. Условия за допустимост:
Подпомагат се групи и организации на производители, чийто членове произвеждат продукти в един от следните земеделски сектори:
· зърнено-житни култури;
· медицински и етерично-маслени култури;
· зърнено-бобови култури;
· технически култури, с изключение на тютюн;
· картофи;
· мляко;
· месо, с изключение на риба и аквакултури;
· мед;
· винено грозде;
· яйца;
· плодове и зеленчуци;
Подпомагат се групи или организации на земеделски производители, които отговарят на следните условия:
· да е група или организация на производители призната по реда на Наредба № 12 от 5 май 2015 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на земеделски продукти, асоциации на организации на производители и междубраншови организации и на групи производители (обн. ДВ бр. 34 от 2015г.); или
· да е организация на производители призната по реда на Наредба № 11 от 15 май 2007 г. за условията и реда за признаване на организации на производители на плодове и зеленчуци и на техните асоциации и за условията и реда за одобряване и изменение на одобрените оперативни програми (обн. ДВ бр.42 от 2007г.), или
· да е организация на производители призната по реда на Наредба № 1 от 28.01.2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти (обн. ДВ бр. 10 от 2015 г.).
· да отговарят на определението за микро, малко и средно предприятие, съгласно Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП) ;
· да е регистрирана в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел като търговско дружество по Търговския закон или кооперация съгласно Закона за кооперациите;
· да имат учредителен акт (дружествен договор/устав), както и вътрешни правила за работа на групата или организацията на производители;
· да е група или организация на производители, чиято дейност съответства на една или няколко от целите на настоящата интервенцията;
Кандидатите трябва да представят бизнес план за период до 5 години, които включва подробно описание и информацията за показателите и дейностите, за периода, за които се кандидатства за отпускане на финансова помощ;
За групи и организации на производители, регистрирани по Търговския закон, всеки член може да притежава не повече от 40 % от правото на глас. При определяне на процента на правото на глас се прилагат разпоредбите за свързани предприятия и предприятия партньори, съгласно чл. 4 от Закона за малките и средните предприятия;
Подпомагат се групи или организации на производители, членовете на които отговарят на следните изисквания:
· са физически лица, еднолични търговци или юридически лица (с изключение на юридическите лица с нестопанска цел), които са регистрирани в ИСАК, и/или са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани като производители на такива земеделски продукти, за които групата или организацията е призната;
· да отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност за които е приложимо.
· трябва да са производители на земеделски продукти, за които групата или организацията кандидатства за подпомагане.
Земеделски стопанин, който е производител на селскостопански продукт може да участва с всеки отделен вид селскостопански продукт, който произвежда като член само на една група или организация на производители.
Земеделски стопанин, които произвежда два или повече селскостопански продукти може да бъде член на различни групи или организации на производители за всеки един от тях.
Бизнес плана трябва да включва най – малко следните елементи:
· описание на началното състояние на групата или организацията на производители;
· описание на концепцията за развитие, специфичните, дейности, цели и резултати, като например: Адаптиране към пазарните изисквания на продукцията; Съвместно пускане на стоки на пазара, включително подготовка за продажби;
· Установяване на общи правила за информация за продукцията;
· Изграждането на умения за стопанска и търговска дейност и организацията и улесняването на иновационните процеси.
4. Съвместимост на интервенцията със споразумението на СТО за селското стопанство:
/За всяка интервенция, която се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към регламента за Стратегическите планове по ОСП, следва да се опише как тя спазва съответните разпоредби на приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (както е посочено в член 10 и в приложение II към същия регламент). За всяка интервенция, която не се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към настоящия регламент, как спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство/
Интервенцията е включена в приложение II на Регламент ХХХХ/202Х и е в съответствие с приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство – Предстои да се разработи тази част.
5. Нива на подпомагане / премии / методи за изчисляване (включително диференциации за групи от територии, където е приложимо) и, когато е приложимо, кратко обяснение защо посочените са подходящи за постигане на целите, (също и по отношение на базовите изисквания):
/информацията следва да включва: формата и степента на подкрепа; методът за изчисляване на единичните суми на подпомагане и неговото сертифициране в съответствие с член 76; различните единни или средни единични суми на помощта в рамките на тази интервенция. /
Максималният размер на финансовата помощ за един кандидат на година, е не повече от 100 000 евро;
Финансова помощ се изплаща за не повече от пет години считано от датата, на която групата или организацията на производители е призната в съответствие с националното законодателство;
Размерът на финансовата помощ за групите и организациите на производители е под формата на годишно плащане в съответствие с представения бизнес план и се определя като процент от стойността на годишната реализирана на пазара продукция от групата или организацията на производители както следва:
· за първата година след признаване - 10%;
· за втората година след признаване – 9,5%;
· за третата година след признаване – 9%;
· за четвъртата година след признаване – 8,5%;
· за петата година след признаване – 8%.
При изчисляване стойността на реализираната годишна пазарна продукция на групата или организацията на производители, не се включва стойността на реализираната продукция от земеделски производители, които не са членове на организацията.
Прогнозната стойност на финансовата помощ посочена от кандидата за всяка година от изпълнение на бизнес плана, трябва да съответства с капацитета за годишна реализация на пазара на продукция от кандидата.
[bookmark: _GoBack]
При определяне размера на финансовата помощ ще се извършва проверка за липса на двойно финансиране;
В рамките на интервенцията не е допустимо авансова изплащане на финансова помощ.
â.5 Interventions_Invest_Recov.docx
Име на интервенцията:
Член 64, б. „г“ - Инвестиции
Фонд
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР)
Тип на интервенцията
Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия
Териториален обхват
Дейностите по проектите се осъществят на територията на Република България.
Свързани специфични цели и където е релевантно, секторни приоритети
Типа на интервенцията е пряко свързан със:
СЦ1 “Подпомагане на достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия ЕС с цел подобряване на продоволствената сигурност”;
СЦ9 „Подобряване на реакцията на селското стопанство в ЕС в отговор на обществените изисквания по отношение на храните и здравето, включително за безвредна, питателна и устойчива храна, както и за хуманно отношение към животните“;
Индикатори за резултат (най-малко един)
O.18 Брой подпомагани производствени инвестиционни операции в земеделското стопанство или единици, получаващи подкрепа по ЕЗФРСР;
Допустими бенефициенти
Земеделски стопани, публични органи
1. Описание на дизайна на интервенцията;
Селскостопанското производство е високо рисково, а често и скъпо струваща стопанска дейност, която е изправена пред множество кризисни ситуации, голяма част от които са в резултат от влиянието на фактори, които трудно могат да се предвидят и да имат негативен ефект върху размера на произведената продукция и доходите на земеделските стопани.
В последните години селскостопанският сектор е под непрекъсната заплаха от рискове, свързани с неблагоприятни климатични събития, природни бедствия, заболявания по растенията и животните, нестабилност на цените, трудности при намиране на пазари и други.
Наблюденията от последните години сочат, че с по-голям интензитет на проявление и вредоносни последици, особено за подотрасъл „Растениевъдство“ (намаляване или унищожаване на земеделската продукция) са следните природно-климатични рискове: градушки, измръзване, наводнения и високи подпочвени води в земеделски терени и засушаване. Това от своя страна създава необходимост от наличието на подходящи форми на интервенции, които да повишат нивото на превенция в земеделските стопанства, а също така и за възстановяването на земеделски производствен потенциал в случаите, в които той е бил нарушен в резултат от природни бедствия или катастрофични събития.
През последните години нарастват предизвикателствата пред селскостопанското производство, свързани с екстремни прояви на неблагоприятни климатични събития. Налице са съществени изменения в градовите процеси, които стават все по-интензивни и опустошителни и все по-често засягат райони, които до скоро не са считани за градобитни. Много научни изследвания и прогнози за климата в България сочат, че в средносрочен и дългосрочен план проявите на неблагоприятни климатични събития и природни бедствия ще зачестят. Разширява се и териториалният обхват на проява на тези опасни метеорологични явления, което предполага разширяване на градозащитата върху територията на цялата страна. Към момента градозащитната система обхваща 1/3 от територията на страната (области и части от области в Северозападна и Централна България, Южна централна и Югоизточна България).
Превенция срещу градушките се осъществява от Изпълнителната агенция „Борба с градушките“ (ИАБГ), като през 2018 г. защитаваната територия е 17,2 млн. дка, пораженията на селскостопанската продукция през 2018 г. са на 42 234 дка, със среден процент на унищожения 58,32%.
Един от основните проблеми за постигане на максимална ефективност на настоящата градозащита е осигуряването на финансиране, което да подобри действието на общата публична инфраструктура, което от своя страна ще окаже директен положителен ефект върху дейността на земеделските стопани. Възможностите за разширяване на обхвата на градозащитата изисква от една страна оптимизиране на методите за защита посредством прилагане на нови и съвременни способи на въздействие на градовите процеси, а от друга - навременното им и оптимално използване. По този начин ще се осигури възможност за превенция и по – лесно преодоляване на последиците от природни бедствия или катастрофични събития в различните секторни производства от отрасъл Селско стопанство.
От друга страна силното увеличаване в последните години на индустриалното животновъдство и конкурентния натиск върху европейските пазари от вноса на животинска продукция с ниски или без никакви стандарти за благосъстояние на животните са предизвикателство за подобряване на хуманното отношение към животните. Хуманното отношение засяга непряко безопасността на храните (поради тесните връзки между доброто състояние на животните, тяхното здраве и пренасяните чрез храната заболявания).
Биологичната сигурност е неизменен компонент от мерките прилагани за осигуряване на благосъстоянието на животните в животновъдните обекти. Във връзка със зачестилите прояви на силно заразни заболявания при животните в страната след 2016 г., като Заразен нодуларен дерматит, Високопатогенна инфлуенца (грип) по домашните птици, Чума по дребните преживни и Африканска чума по свинете и др. се идентифицира затруднение при някои ферми при изпълнение на изискванията за биосигурност. Това определя необходимост от засилване на интервенциите към мерките за постигане на по-високи нива на биосигурност във фермите.
Проблемите със здравния статус на животните са сериозен риск за качеството и безопасността на произвежданите продукти и поради завишена употреба на антимикробни средства за борба с болестите по животните. Основен риск, свързан с употребата на ветеринарни антимикробни средства в животновъдството, освен опасността от остатъчни количества в храните, е създаване на антимикробна резистентност, която микробите развиват към антимикробните лекарствени средства, които преди са действали ефективно върху тях, представлява все по- нарастваща заплаха за здравето в световен мащаб.
От друга страна за животновъдните обекти е от изключително значение осигуряването на биосигурност и високи стандарти за хуманно отношение, спазване на добрите животновъдни практики, и изготвяне и прилагане на планове и стандартни оперативни процедури, включително свързани с профилактика и контрол на болестите и стимулиране преференциална употреба на други типове ветеринарномедицински продукти.
Важна роля процеса по производство на животинска продукция имат и публичните органи, които са ангажирани с осъществява контрола по отношение спазването на законовите изисквания, свързани с ветеринарномедицинската дейност, здравеопазването на животните и хуманното отношение, включително разработване на програми за профилактика, с цел ограничаване и ликвидиране на болестите по животните.
Осигуряването на възможност за финансиране на различни публични органи ще даде възможност за подобряване на конкурентоспособността и устойчивостта на стопанствата в случай на такива бедствия или явления, включително ще осигури възможност за повишаване на оперативния капацитет на компетентните власти в съответната област и ще оптимизира времето за реакция. Компетентните органи в областта на превенцията на селскостопанското производство от различни природни бедствия, катастрофични събития, здравеопазване и хуманно отношение към животните имат ключова роля за селскостопанския производствен процес осигурявайки подходящи форми на превенция с цел запазване на производствения потенциал на стопанствата.
2. Идентифициране на съответните базови елементи (напр. съответните GAEC или нормативно установени изисквания за управление (SMR), където е приложимо, и обяснение за това как ангажиментите надхвърлят задължителните изисквания:
/за интервенции в областта на околната среда и климата, артикулацията с изискванията за условност трябва да показват, че практиките се допълват и не се припокриват/
Не приложимо за конкретния тип интервенция
3. Условия за допустимост:
Допустимите за подпомагане дейности в рамките на интервенцията, могат да включват материални и нематериални инвестиции.
· За инвестициите, включени в проектното предложение, задължително ще се изисква проведена процедура по реда на Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие и за тях има влязъл в сила административен акт, издаден по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или Закона за биологичното разнообразие или писмо, издадено по реда на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.), с който/което се одобрява осъществяването им]
· Материалните и нематериалните инвестиции включени в проектното предложение трябва да са в съответствие с параметрите и дейностите, обект на подпомагане, като за кандидатите земеделски стопани трябва да са включени в разработения бизнес план, а за кандидати публични субекти е представена мотивирана обосновка за необходимостта и приложимостта на инвестициите включени в проекта;
· Не се предоставя подкрепа за загубите на доходи в резултат на ефектите от природни бедствия, неблагоприятни събития и катастрофични събития.
· Инвестиции свързани с възстановяване на селскостопанския производствен потенциал са допустими за подпомагане в случай, че земеделското стопанство е засегнато от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития и това е довело до унищожаване на най-малко 30% от земеделският потенциал на стопанството и покриват само неговото възстановяване;
· Нарушаването на земеделският потенциал на стопанството се доказва с документ издаден от компетентния орган;
Публични субекти допустими за подпомагане:
· Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, Национален диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт /НДНИВМИ/, Изпълнителна агенция за борба с градушките /ИАБГ/ и други органи, част от структурата на Министерство на земеделието, храните и горите;
Проектните предложения на публичните субекти допустими за подпомагане трябва да отговарят и на следните условия:
Инвестициите включени в проекта са насочени към превенция и ограничаване на последствията от:
- вероятни природни бедствия;
- неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития;
- масови заразни болести;
· Кандидатът е представил мотивирана обосновка за необходимостта и приложимостта на инвестициите включени в проекта;
Не се подпомагат инвестиции, свързани с повишаване на общия капацитет по отношение на дейността на кандидати – публични органи, които нямат пряко отношение към предотвратяване възникването на масови заразни болести по селскостопанските животни с епизоотично значение, както и борбата с тях или към ограничаване на последствията от вероятни природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития
Земеделски стопани допустими за подпомагане трябва да отговарят и на следните условия:
· да са физически лица или;
· да са юридически лица, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперациите;
· да са регистрирани като земеделски стопани по Закона за подпомагане на земеделските производители;
· да имат минимален стандартен производствен обем/СПО/ на земеделското стопанство не по - малко от 5 000 евро;
Инвестициите включени в проекта са насочени към превенция и ограничаване на последствията от:
- вероятни природни бедствия;
- неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития;
- масови заразни болести;
Инвестициите включени в проекта могат да са свързани и с възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, нарушени от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития:
· земеделски стопанства, за които е приложимо трябва да отговарят на изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност;.
В съответствие с чл. 68, §3 от Регламент ХХХХ/20ХХ не са допустимите за подпомагане инвестиции и категориите разходи, като включват:
1. закупуване на права за получаване на плащане;
2. закупуване на земя, с изключение на закупуване на земя за опазване на околната среда или закупена земя от млади земеделски стопани посредством използването на финансови инструменти;
3. закупуване на животни, едногодишни растения и тяхното засаждане, различно от закупуване с цел възстановяване на земеделския потенциал след природни бедствия и катастрофични събития;
4. лихви по дългове, с изключение свързани с безвъзмездни средства, отпуснати под формата на лихвени субсидии или субсидии за гаранционни такси;
5. инвестиции в напоителни системи, които не са съвместими с постигането на добро състояние на водните обекти, както е определено в член 4, параграф 1 от Директива 2000/60/ЕО, включително разрастване на напоителните системи, което засяга водни басейни, чийто статус е определен като незадоволителен в съответния план за управление на речния басейн;
6. инвестиции в големи инфраструктури, които не са част от стратегиите за местно развитие;
7. инвестиции в залесяване, които не са съвместими с целите, свързани с климата и околната среда, в съответствие с принципите за устойчиво управление на горите, разработени в общоевропейските насоки за залесяване и повторно залесяване.
4. Съвместимост на интервенцията със споразумението на СТО за селското стопанство:
/За всяка интервенция, която се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към регламента за Стратегическите планове по ОСП, следва да се опише как тя спазва съответните разпоредби на приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство (както е посочено в член 10 и в приложение II към същия регламент). За всяка интервенция, която не се основава на видовете интервенции, изброени в приложение II към настоящия регламент, как спазва съответните разпоредби на член 6.5 или приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство/
Интервенцията е включена в приложение II на Регламент ХХХХ/202Х и е в съответствие с приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство – Предстои да се разработи тази част.
5. Нива на подпомагане / премии / методи за изчисляване (включително диференциации за групи от територии, където е приложимо) и, когато е приложимо, кратко обяснение защо посочените са подходящи за постигане на целите, (също и по отношение на базовите изисквания):
/информацията следва да включва: формата и степента на подкрепа; методът за изчисляване на единичните суми на подпомагане и неговото сертифициране в съответствие с член 76; различните единни или средни единични суми на помощта в рамките на тази интервенция. /
Подпомагането се предоставя под формата на възстановяване на действително направени от бенефициера допустими разходи.
Финансовата помощ за публични субекти:
· Финансовата помощ е в размер на 80 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи
· Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 30 000 евро.
· Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 2 000 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за един проект е до 2 000 000 евро.
Финансовата помощ за земеделски стопани:
· Финансовата помощ е в размер до 50 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи;
· [bookmark: _GoBack]Финансовата помощ е в размер до 100 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи свързани с възстановяване на селскостопанския производствен потенциал, нарушен от природни бедствия, неблагоприятни климатични явления и катастрофични събития;
· Минималният размер на допустимите разходи за едно проектно предложение е 5 000 евро;
· Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 500 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за един проект е до 500 000 евро;
· Максималният размер на допустимите разходи, за периода на прилагане на интервенцията за един кандидат със СПО на земеделското стопанство от 5 000 до 20 000 евро е до 25 000 евро, а максималният размер на допустимите разходи за един проект е до 25 000 евро;
В рамките на интервенцията е допустимо предоставянето на авансова плащане, в размер до 50% от одобрените разходи.
Дневен_ред_6_ТРГ.docx
ДНЕВЕН РЕД
за провеждане на Шесто заседание на
Тематична работна група за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г.
17.12.2020 г.
09:00 – 09:45
Регистрация на участниците
09:45 – 10:00
т. 1. Откриване на заседанието на Тематична работна група за разработване на Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 - 2027 г.
Проверка за наличие на кворум.
г-жа Вергиния Кръстева – заместник-министър на земеделието, храните и горите и председател на ТРГ за разработване на СПРЗСР 2021- 2027 г.
10:00 – 12:00
т. 2. Представяне на проект на интервенции, финансирани от ЕФГЗ:
· Система за предварителни условия (кръстосано съответствие);
· Интервенция за дребни земеделски стопани;
· Специално плащане за културата памук.
Обсъждане и дискусия
12:00 – 13:00
т. 3. Представяне на проект на интервенции, финансирани от ЕФГЗ:
· Оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“;
· Оперативни програми в други сектори.
Обсъждане и дискусия
13:00 – 13:30
Почивка
13:30 – 15:00
т. 4. Представяне на проект на интервенции, финансирани от ЕЗФРСР:
· Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации;
· Сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари.
Обсъждане и дискусия
15:00-16:30
т. 5. Представяне на проект на интервенции, финансирани от ЕЗФРСР:
· Подкрепа на организации на производители или групи от производители;
· Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия.
Обсъждане и дискусия
16:30
Край на заседанието
â.2 2020 12 07 Intervention_Small farmers.docx
Проект 07.12.2020
СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ 2023-2027
МОДЕЛ НА ИНТЕРВЕНЦИЯ
„Плащане за дребни земеделски стопани“
1. Описание на интервенцията
Фонд
ЕФГЗ
Вид интервенция
Схема за дребни земеделски стопани
Териториален обхват
Национален
Специфична / секторна цел, за която допринася
Цел 1 от Регламент за стратегическите планове: Подпомагане за достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост в целия Съюз с цел подобряване на продоволствената сигурност
Индикатори за резултат
R.6 Преразпределяне към по-малките земеделски стопанства: процент на допълнителните директни плащания на хектар за отговарящи на условията за подпомагане земеделски стопанства, с размер под средния за земеделските стопанства (в сравнение със средната стойност)
Допустими бенефициенти
Истински земеделски стопанин (в случай, че се прилага);
Земеделски стопани, които са подали заявление по базовата схема за съответната кампания и отговарят на минималните изисквания за получаване на директни плащания, и които са избрали да участват в схемата за дребни земеделски стопани
Описание на изискванията в интервенцията, които осигуряват ефективен принос към специфичната цел
Схемата таргетира дребните земеделски стопани на ежегодна база, които са подали заявление по базовата схема.
Кандидатите по схемата следва да изпълняват минималните изисквания за получаване на директни плащания, за да могат да се възползват от целевото подпомагане. По този начин ще се осъществи подпомагане за достатъчно надеждни земеделски доходи и устойчивост и ще се подобри продоволствената сигурност.
Схемата за дребните земеделски стопани, която е заложена в новото предложение за ОСП след 2020 г. не е нова схема, нито по отношение на програмния период, нито по отношение на съществуващите други схеми по директни плащания. Тя е опростена алтернатива за плащане на кръгли суми на земеделски стопани, при облекчени административни условия и с по-голяма добавена стойност за фермерите. Бенефициентите на кръгла сума в новата ОСП няма да бъдат освободени от изискванията за условност, схемата не е допълняема на другите, не би могла да бъде обвързана с животни, или с еко-схеми, като допълнителен качествен елемент, създаващ условие за по-високо плащане.
Съответствие с изискванията на СТО
Интервенцията отговаря на критериите на параграф 5 от приложение 2 към Споразумението на СТО за селското стопанство („зелена кутия“), посочени в приложение II към регламентa за СП.
Връзка с условността
Бенефициентите по схемата за допълнително подпомагане на доходите за устойчивост имат задължението да изпълняват изискванията за предварителната условност, за да получат подпомагане по интервенцията.
Условия за допустимост
Земеделските стопани, които са подали заявление по базовата схема следва на ежегодна база да заявят желанието си за участие;
Кандидатите по схемата следва да изпълняват минималните изисквания за получаване на директни плащания.
Размер на подпомагането, метод на изчисление, обосновка защо този размер на подпомагане допринася за постигане на целевите стойности (targets)
Годишно плащане под формата на еднократна кръгла сума, която заменя директните плащания.
[bookmark: _GoBack]
Дирекция „Директни плащания“, МЗХГ
â.2 Intervention_Cotton_Draft 2020-12-3.docx
Проект 03.12.2020
СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ В БЪЛГАРИЯ 2023-2027
МОДЕЛ НА ИНТЕРВЕНЦИЯ
„Схема за подпомагане на земеделски стопани за памук“
1. Условия за прилагане на интервенцията
Действаща правна рамка (2015-2020)
Проект на регламент за стратегическите планове[footnoteRef:1] [1: Съгласно предложение за РСП – общ подход на Съвета [12148/20 , 21 October 2020]]
Условия за прилагане на схемата в рамките на стратегическия план
Право на специално плащане за памук имат земеделските стопани, които са спазили следните правила:
1. имат площи, засети с памук;
2. минималната гъстота на посевите е не по-малко от 8000 бр./дка;
3.памукът е произведен на територията на страната;
4.използваните сортове са вписани в Сортовата листа на Република България за съответната година или в Европейския каталог на полските култури, публикувани на електронната страница на Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;
Културата памук трябва да бъде прибрана до 30 ноември 2020 г.
Земеделските стопани трябва да предоставят:
1. официалните етикети от опаковките на семената използвани за посев- при подаване на заявлението за подпомагане; оригиналите на етикетите остават към екземпляра на заявлението за подпомагане, което се изпраща в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция;
2. сключен договор за изкупуване на произведената от тях продукция от културата памук, а когато са производители и преработватели едновременно, могат да предоставят и
складови разписки до 1 декември на годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“- РА по постоянен адрес на кандидата- физическо лице или адрес на управление на кандидата– юридическо лице или едноличен търговец.
Специалното плащане за културата памук се отпуска за хектар от площ памук, отговаряща на условията за подпомагане. Дадена площ отговаря на условията за подпомагане само ако е разположена на земеделска земя, където държавата членка е разрешила да се произвежда памук, засява се с разрешени от държавата членка сортове и реколтата от нея се прибира действително при спазване на обичайните условия за отглеждане.
2. Специалното плащане за културата памук се отпуска за памук, който е здрав, в добро състояние и с подходящо пазарно качество. (чл. 35 )
Дерогация: Членове 88 и 89 и дял VII, глави I, II, III, IV и V не се прилагат за специалното плащане за културата памук.
2. Специалното плащане за културата памук не се включва в никой от разделите на стратегическия план по ОСП, посочени в членове 96-102, освен по отношение на член 100, параграф 2, първа алинея, буква а), отнасяща се до финансовия план.
Н/П
Дерогация: Членове 88 (индикативното разпределение на финансови средства по години) и 89 (планирани единични суми и планирани крайни продукти) и дял VII (мониторинг, докладване и оценка), глави I (рамка за качество на изпълнението), II (годишни доклади за качество на изпълнението), III (система за насърчаване на високо качество на изпълнението в областта на околната среда и климата), IV (оценка на Стратегическия план по ОСП) и V(оценка на качеството на изпълнението от Комисията) не се прилагат за специалното плащане за културата памук.
Специалното плащане за културата памук не се включва в никой от разделите на Стратегическия план по ОСП
Специалното плащане за памук се отразява във финансовия план.
Прилага се отчитане на схемата за изминала финансова година.
[bookmark: _GoBack]В новия програмен период се запазва прилагането на схемата и условията за подпомагане.
Дирекция „Директни плащания“, МЗХГ