03 rkovodstvo ziu 2023-2027 v6 26 01 2024 md -270324
Виж оригинала в МЗХ ↗
[bookmark: _GoBack]
Приложение към Заповед № ………………………… на министъра на земеделието и храните от …………….. г.
РЪКОВОДСТВО
ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОУСТАНОВЕНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
ЗА ПЕРИОДА 2023 – 2027 Г.
[bookmark: bookmark0]Раздел I. Общи условия и приложимост
Чл. 1. Предварителна условност – определение и базови принципи
(1) Настоящото Ръководство се утвърждава на основание чл. 55, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 12 и Приложение III към Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (PE/64/2021/REV/1, ОВ L 435, 6.12.2021 г.) ).
(2) Системата на новите предварителни условия за изпълнение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР, Стратегически план) надгражда предишната система за кръстосано съответствие до 2022 г. и се състои от следните три елемента:
1. стандартите за добро земеделско и екологично състояние (стандарти за ДЗЕС),
2. законоустановените изисквания за управление (ЗИУ) и
3. правилата за социалната условност.
(3) Кумулативното спазване на предварителните условия в областта на околната среда, изменението на климата, общественото здраве, здравето на растенията и хуманното отношение към животните е задължително за земеделските стопани в цялата страна.
(4) Подпомагане по Общата селскостопанска политика (ОСП) в пълен размер се получава при кумулативно спазване на стандартите за ДЗЕС и на ЗИУ от бенефициерите по нея.
(5) Стандартите за ДЗЕС и ЗИУ отчитат предизвикателствата към екологичната архитектура на ОСП за периода 2023 – 2027 г. за околната среда и климата в съответствие със съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ и с многогодишната финансова рамка за 2023—2027, установена с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) 2020/2093 на Съвета от 17 декември 2020 година за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2021—2027 (OВ L 433I, 22.12.2020 г.).
(6) В Република България стандартите за ДЗЕС за периода 2023 – 2027 г. са утвърдени със Заповед № РД09-786 на министъра на земеделието и храните от 20.07.2023 г. на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), която е публикувана на интернет страницата на Министерство на земеделието и храните (МЗХ) – (https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2023/07/24/dzes_zapoved.pdf).
(7) Съгласно чл. 12, параграф 4 на регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 година за установяване на правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика (стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013 (ОВ L 435, 6.12.2021 г.), (Регламент (ЕС) 2021/2115), „законоустановено изискване за управление“ (ЗИУ) означава всяко индивидуално законоустановено изискване за управлението съгласно правото на Съюза, посочено в приложение III, в рамките на даден правен акт, различаващо се по същество от всяко друго изискване на същия акт.
(8) ЗИУ като елемент от предварителните условия за изпълнение на СПРЗСР съставляват съвкупност от установени правила от правото на Европейския съюз и/или националната нормативна уредба, които се отнасят до земеделската дейност и развитието на селските райони.
(9) Чрез Правилника за прилагане на ЗИУ се следи дали се спазват вече определените и приложими правила в областта на екологичното, ветеринарното, фитосанитарното законодателство, законодателството за храните и законодателството за фуражите.
(10) За периода 2015 – 2022 г. в Република България се прилагат ЗИУ в областите „Околна среда, изменение на климата, добро земеделско състояние на земята“ и „Обществено здраве, здраве на животните и растенията“, а за периода 2023 – 2027 г. се прилагат изискванията, които допринасят за постигане на следните три цели: „
1. климат и околната среда, включително води, почви и биологично разнообразие на екосистемите“,
2. „обществено здраве и здраве на растенията“ и
3. „хуманно отношение към животните“.
(11) ЗИУ се прилагат на равнището на отделните стопанства при гарантиране на равно третиране на земеделските стопани.
(12) За постигане на съгласуваност на предварителните условия и с цел повишаване на устойчивостта на ОСП, ЗИУ обхващат основните регламенти на Европейския съюз в областта на околната среда, общественото здраве, здравето на растенията и хуманното отношение към животните, прилагани на национално равнище за земеделските производства и селските райони. Това налага комплексни задължения за отделните земеделски стопани и за бенефициерите по ОСП 2023 – 2027 г., включително задължения, произтичащи от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (специално българско издание: глава 15, том 2) и Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 20, 26.1.2010 г.) или Директива 91/676/ ЕИО на Съвета за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници (специално българско издание, глава 15, том 2) и транспониращите ги Закон за биологичното разнообразие и Наредба № 2 от 13. септември 2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
Чл. 2. За периода 2023 – 2027 г. земеделските стопани в Република България следва да прилагат следните единадесет ЗИУ съгласно правото на Европейския съюз и разпоредбите на националната нормативна уредба в областта на земеделието и околната среда както следват:
1. [bookmark: _Hlk124072536]ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 1 – Опазване на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води от замърсяване с фосфати;
2. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 2 – Ограничаване на замърсяването на водите в нитратно уязвимите зони;
3. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 3 – Опазване на дивите птици;
4. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 4 – Опазване на местообитанията;
5. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 5 - Законодателство за храните и фуражите;
6. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 6 –Ограничения при употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бетаагонисти в животновъдството;
7. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 7 – Продукти за растителна защита;
8. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 8 – Устойчива употреба на пестициди;
9. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 9 – Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета;
10. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 10 – Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине;
11. ЗАКОНОУСТАНОВЕНО ИЗИСКВАНЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ 11 – Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни.
Чл. 3. Земеделските стопани и бенефициерите по ОСП, които получават директни плащания по глава II (всички видове интервенции под формата на директни плащания) или годишни плащания съгласно членове 70, 71 и 72 (интервенции в областта на развитие на селските райони) от Регламент (ЕС) 2021/2115, подлежат на административна санкция, ако не отговарят на ЗИУ съгласно правото на Европейския Съюз и на стандартите за ДЗЕС, установени в стратегическия план по ОСП, както са изброени в приложение III на същия регламент.
Чл. 4. Правилата за прилагане и контрол на предварителните условия са синтезирани в Приложение I на Методиката за прилагане на предварителните условия за подпомагане по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 г., утвърдена със Заповед № РД 09-1218 на министъра на земеделието и храните от 30.11.2023 г. (Обн. ДВ, бр. 102 от 08.12.2023 г.) (Методиката), а начините на изчисление на намаленията на плащанията – в приложение 2 „Матрица за определяне на нивото на нарушението“ на Методиката.
Чл. 5. Това Ръководство отразява подробно за всяко ЗИУ съвкупността от задължителните изисквания по разпоредби на европейските актове и националната нормативна уредба, които са задължителни за всички земеделски производители за периода 2023-2027.
Раздел II. Прилагане на законоустановените изисквания
[bookmark: _Hlk124080546][bookmark: bookmark5]Чл. 6. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 1 – Опазване на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните води, крайбрежните води и подземните води от замърсяване с фосфати
(1) Общите задължения на земеделските стопани са да спазват изискванията на Закона за водите и да не допускат в своята дейност неизпълнение на чл. 118а, ал.1 от Закона за водите – задължението за опазване на подземните води от замърсяване, което се изразява в следното:
1. [bookmark: _Hlk124075184]Земеделските стопани следва да имат разрешение за водовземане по чл. 44, ал.1 от Закона за водите (ЗВ, ДВ бр. 67 от 27.07.1999г) когато има водовземане от повърхностни или подземни води и ако е приложимо разрешително за заустване на отпадъчни води по чл. 46, ал.1, т.3 от Закона за водите, когато има заустване в повърхностни води.
2. Земеделските стопани следва да имат разрешение по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за опазване на земеделските земи и документ по чл. 35, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) при оползотворяването на утайки в земеделието, ако това е приложимо в тяхната дейност.
3. [bookmark: _Hlk124075285]Земеделските стопани са длъжни да изпълняват и да се съобразяват със забраните и ограниченията, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн. ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.)
4. Земеделските стопани са длъжни да изпълняват предвидени мерки в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) 2022 – 2027 г., които ще бъдат публикувани на адрес: https://www.moew.government.bg/bg/vodi/planove-za-upravlenie/planove-za-upravlenie-na-rechnite-basejni-purb/planove-za-upravlenie-na-rechnite-basejni-2022-2027-g/
5. Земеделските стопани трябва да подържат нивото на хранителните елементи в почвата в рамките на оптималното, като внасянето им с торовете трябва да балансира техния износ от растенията. На почви с по-ниска запасеност с фосфор, внесените количества на тези елементи с торовете трябва да надвишават износа им от културите, за да може в течение на няколко години нивото им на запасеност в почвата да бъде повишено до оптималното равнище.
6. На почви с по-високо съдържание на фосфор е допустим отрицателен баланс на тези елементи, т.е. нормите на торене следва да бъдат по-ниски от необходимите за културите количества и не е необходимо да се тори.
7. [bookmark: _Hlk124077508]Нормите за торене с фосфор следва да се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата и анализ на органичния тор, като се използва софтуер за изчисляване на баланса на азота и фосфора съгласно „Практическо ръководство за същността на баланса на азота и фосфора на ниво ферма“ на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров", или чрез приложението https://fastplatform.eu/ FaST от 2024 – 2025 г.
(2) Съгласно Приложение № 1 към Националния каталог от мерки за План за управление на речните басейни (ПУРБ) и съгласно чл.156 н, ал.2, т.5, 6, 7 и 9 от Закона за водите (ЗВ):
1. Забранени дейности в цялата зона за защита на питейните води за повърхностни води са:
· свинекомплекси;
· ползване на въздухоплавателни средства за разпръскване торове и пестициди.
2. Допълнителни специфични забрани:
· В пояс ІІ на определените санитарно - охранителни зони (СОЗ);
· В буферна зона на разстояние от водовземното съоръжение: 3 500 м нагоре по течението на реката, 1500 м от двете страни на реката и 50 м по течението на реката, когато няма определена СОЗ.;
· В буферна зона в цялата акватория на язовира и бреговата ивица с широчина не по-малка от 500 м от границата на водния обект, когато няма определена СОЗ.
В тях забраните са за:
· животновъдни ферми (без свинекомплекси) – за пояс III на определените СОЗ, животновъдни ферми, в т.ч. и свинекомплекси – за пояс II на определените СОЗ, ограничения за животновъдни ферми (без свинекомплекси) – за пояс III;
· торене с течен оборски тор.
3. За дейности, които не са забранени, но могат да бъдат разрешени, ако със специални изследвания (в процедура по ОВОС) се докаже, че няма отрицателно въздействие върху състоянието на водите в зоната за защита и/или в резултат от тях няма да се наложи допълнително пречистване за осигуряване на необходимото качество питейна вода. Забраните в тези случаи обхващат:
· Торене с неорганични торове;
· Изграждане на силажни ями;
· Аквакултури.
4. В цялата зона за защита на питейните подземни води са забранени всякакви дейности, свързани с пряко отвеждане на опасни и вредни вещества към подземните води.
5. Забрани по отношение на определени зони и дейности:
· пояс ІІ на определените СОЗ;
· буферните зони в радиус 1000 м от водовземното съоръжение, когато няма определена СОЗ:
Тук забраните са за:
· Водовземане, което създава риск за количеството и качеството на питейните води;
· Напояване с води, съдържащи опасни и вредни вещества.
6. Земеделските стопани са длъжни да се съобразяват с изискванията към качеството на водите, предназначени за напояване на земеделските култури, определени съгласно Приложение № 1 към чл. 5, ал. 1 от Наредба № 18 от 2009 г. за качеството на водите за напояване на земеделските култури (обн., ДВ бр. 43 от 2009 г.) и Регламент (ЕС) 2020/741 относно минималните изисквания за повторно използване на водата. Съгласно посоченото приложение, пределно допустимата концентрация за фосфати (PO4) във водата е 3 mg/dm3.
7. При съхранението на минералните торове, земеделските стопани спазват правилата на Приложение към Заповед № РД 09-222 на министъра на земеделието от 27.02.2020 г., респ. Заповед № РД-237 на министъра на околната среда и водите от 17.03.2020 г., както следват:
А. Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
Б. В специализираното складово помещение насипните и опакованите торове се съхраняват разделно. На всеки вид тор да се поставя табелка с надпис.
В. Насипните торове (калиеви, фосфорни) да се съхраняват на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
Г. Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Отстоянието трябва да е най-малко 25 см. Амониевата селитра се складира на фигури на височина не повече от 10 см.
Д. Амониевата селитра да се съхранява само в опаковано състояние.
Е. При липса на специална складова база, минералните торовете да се съхраняват под навеси или складови помещения, пригодени за съхранение, които трябва да разполагат с:
· водонепропускливи покриви и подове;
· канавки за безопасно отвеждане на водата.
Ж. Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
З. При съхранение на минералните/неорганичните торове да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на замърсяване на околната среда.
8. [bookmark: _Hlk124080860]Мерките за опазване на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди, които са в близост с осъществявани земеделски дейности, са съгласно разпоредбите на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (обн., ДВ, бр. 88 от 2000 г.) (Наредба № 3 от 2000 г.) и са задължителни за всички земеделски стопани.
Приложения № 1 и № 2 по-долу отразяват забраните, ограниченията и ограниченията при доказана необходимост, които се отнасят до определени обстоятелства.
Приложение № 1
към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 2000 г.
Забрани (З), ограничения (О) и ограничения при доказана необходимост (ОДН) в санитарно-охранителните зони – пояси II и III около водоизточници и съоръжения за питейно-битово водоснабдяване от повърхностни води
№ по ред
Видове дейности
Пояс II
Пояс III
1.
Добив на подземни богатства
О
О
2.
Изграждане на надземни и подземни строителни съоръжения с изключение на реконструкция и модернизация на основните водоснабдителни съоръжения
О
-
3.
Използване терена за нови или съществуващи гробища за нови погребения
З
ОДН
4.
Създаване нови и разширяване съществуващи селищни територии за постоянно и сезонно ползване без изградени канализационни и пречиствателни съоръжения, съответстващи на техническите изисквания
З
ОДН
5.
Полагане водопроводи, несвързани с водоснабдителната система
ОДН
-
6.
Полагане тръбопроводи, провеждащи нефт и други вредни или токсични вещества
З
З
7.
Прокарване пътища и магистрали
О
ОДН
8.
Изграждане сервизи, автомивки и паркинги
З
ОДН
9.
Изграждане съоръжения и промишлени дейности, водещи до повишаване съдържанието на еутрофизиращи вещества във водата
З
ОДН
10.
Изграждане подземни резервоари и хранилища за опасни вещества
З
З
11.
Животновъдни ферми (без свинекомплекси)
З
О
12.
Свинекомплекси
З
З
13.
Лични животновъдни стопанства
ОДН
-
14.
Наторяване с течен оборски тор
З
ОДН
15.
Наторяване с оборски тор и/или компост
О
-
16.
Наторяване с неорганични торове
О
ОДН
17.
Използване препарати за растителна защита
О
ОДН
18.
Изграждане силажни ями
О
-
19.
Напояване и наторяване с отпадъчни води
О
ОДН
20.
Ползване на въздухоплавателни средства за разпръскване торове и пестициди
З
З
21.
Промишлено риборазвъждане
О
-
22.
Използване на плавателни средства с двигател с вътрешно горене
З
О
23.
Къмпинги и ваканционни лагери
З
ОДН
24.
Почивни станции и други подобни
З
ОДН
25.
Изсичане на гори, с изключение на отгледна сеч
О
ОДН
26.
Пране с химически препарати и/или избелващи средства
З
З
[bookmark: to_paragraph_id607731]Приложение № 2
към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 3 от 2000 г.
[bookmark: to_paragraph_id607732]Забрани (З), ограничения (О и ограничения при доказана необходимост (ОДН) в санитарно-охранителните зони - пояси II и III около водоизточници за питейно-битово водоснабдяване от подземни води и около водоизточници на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди)
№ по ред
Видове дейности
Пояс II
Пояс III
За незащитени подземни обекти
1.
Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества, в подземните води
З
З
2.
Дейности, които водят до непряко отвеждане на опасни вещества, в т.ч.:
- на земната повърхност
З
О
- между земната повърхност и водното ниво
З
О
3.
Дейности, които водят до непряко отвеждане на вредни вещества, в т.ч.:
- на земната повърхност
О
ОДН
- между земната повърхност и водното ниво
З
О
4.
Преработка и съхраняване на радиоактивни вещества и отпадъци
З
З
5.
Добив на подземни богатства, в т.ч. инертни и строителни материали:
- между земната повърхност и водното ниво
О
ОДН
- под водното ниво
З
О
6.
Торене при съдържание на нитрати в подземните води:
- до 35 мг/л (mg/l)
О
-
- над 35 мг/л (mg/l)
З
О
7.
Използване на препарати за растителна защита, в т.ч. и разпръскването им с въздухоплавателни средства
З
О
8.
Напояване с води, съдържащи опасни и вредни вещества
З
О
9.
Напояване с подземни води от същия подземен воден обект
О
ОДН
10.
Изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерно-геоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект
О
ОДН
За защитени водни обекти
11.
Пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в подземните води
З
З
12.
Добив на подземни богатства
З
ОДН
13.
Дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над подземния воден обект
З
О
14.
Изграждане на геоложки, хидрогеоложки и инженерногеоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения за подземни води в подземния воден обект
О
ОДН
(3) Мерките за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води за употребата им в земеделието са определени в Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието (обн., ДВ, бр. 63 от 2016 г.). Те се отнасят до:
1. Утайките от пречиствателни станции за отпадъчни води от населени места и от други пречиствателни станции, третиращи отпадъчни води със състав, сходен със състава на битовите и на отпадъчните води от населени места;
2. Утайките от септични ями и други подобни съоръжения за пречистване на отпадъчни води;
3. Утайките от други съоръжения за пречистване на отпадъчни води, различни от утайките по т. 1 и 2.
4. Оползотворяване на утайките по букви А – В при рекултивация по чл. 11, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), когато се предвижда рекултивираните терени да се използват за земеделие (чл. 2 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието).
(4) Не се допуска употребата на следните видове утайки в земеделието:
1. утайки, които представляват или притежават свойства на опасни отпадъци;
2. когато концентрациите на един или повече тежки метали и арсен в почвата както преди влагането на утайки, така и след това надвишават максимално допустимите концентрации (МДК) съгласно приложение 1 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието;
3. когато утайките не са предварително третирани за отстраняване на фосфатите и вредните за здравето субстанции в тях;
4. когато съществува опасност от замърсяване на прилежащи на земеделските стопанства повърхностни и подземни водни обекти;
5. когато утайките не отговарят на микробиологичните и паразитологичните изисквания, посочени в приложение № 3 на Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието.
Приложение № 1
към чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието
Максимално допустими концентрации на тежки метали в почвата
№ по ред
pH**
МДК mg/kg***
кадмий
мед
никел
олово
цинк
живак
хром
арсен
1.
<6
1,5
80
90
60
200
-
-
-
2.
6 – 7,4
2,0
140
*
100
250
1,5
200
25
3.
>7,4
3,0
200
110
120
300
1,5
200
25
Забележки:
*При рН в диапазона от 6 – 7 = 75 mg/kg; при рН в диапазона от 7 – 7,4 = 80 mg/kg.
**Активната реакция (рН) на почвата се определя в суспензия при съотношение почва:вода 1:5 при интензивно разбъркване в продължение на един час и последващо време за взаимодействие от 1 до 3 часа.
***МДК в mg/kg са представени спрямо абсолютно сухо вещество.
Приложение № 2
към чл. 11, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието
Максимално допустими концентрации на тежки метали и арсен в утайките, предназначени за употреба в земеделието
№ по ред
Показатели
МДК, mg/kg*
1.
Кадмий
30
2.
Мед
1600
3.
Никел
350
4.
Олово
800
5.
Цинк
3000
6.
Живак
16
7.
Хром
500
8.
Арсен
25
*МДК в mg/kg са представени спрямо абсолютно сухо вещество.
[bookmark: to_paragraph_id34607711]
Приложение № 3
към чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието
Микробиологични и паразитологични изисквания, които трябва да бъдат изпълнени след третиране на утайки, предназначени за оползотворяване в земеделието
№ по ред
Показател
Допуск на показателя
Мерна единица
1.
Salmonella spp.
Отсъствие (Не се допуска)
20 g мокро тегло*
2.
Escherichia coli
100 НВЧ**
g мокро тегло
3.
Clostridium perfringens
300 НВЧ
g мокро тегло
4.
Жизнеспособни яйца на хелминти
1
1 kg сухо тегло
*20 g означава, че в 20 g проба от утайка във влажно състояние не трябва да се открива присъствие на Salmonella spp. при прилагане на качествен метод за откриване.
**НВЧ – най-вероятно число.
(5) Не се допуска оползотворяване на утайки в следните зони:
1. В ливади, пасища или площи, засети с фуражни култури, когато се използват за паша или фуражите се прибират в срок, по-кратък от 45 дни след употребата на утайките;
2. Върху почви, върху които се отглеждат плодове и зеленчуци, с изключение на овощни дървета и лозя;
3. Върху почви, предназначени за отглеждане на овощни, зеленчукови и други култури, които са в директен контакт с почвата и се консумират в сурово състояние, за период 10 месеца преди и по време на събиране на реколтата;
4. По крайбрежни заливаеми ивици, речни русла и защитни диги;
5. В пояс I и пояс II на санитарно-охранителни зони на водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди;
6. Върху земеделски земи в защитени територии, обявени по смисъла на Закона за защитените територии.
7. В защитените зони по НАТУРА 2000 се допуска използването на утайки от отпадъчни води, когато концентрацията на тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители в утайките не превишава фоновите концентрации съгласно Приложение № 1 от Наредба 3 от 2008 г. за нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите (обн., ДВ, бр. 71 от 2008 г.). (чл. 6 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието).
(6) Оползотворяването на утайки в земеделието е допустимо само при наличие на разрешение по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗОЗЗ и документ по чл. 35, ал. 1 ЗУО при следните условия:
1. Производителите на утайки предоставят информация на Министерството на земеделието и храните за направените изпитвания по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието в съответствие с честотата съгласно Приложение № 6 от същата наредба – с цел попълване на регистъра по чл. 4, ал. 2 ЗОЗЗ. Информацията се изпраща в срок 14 дни от датата на направените изпитвания или когато утайките произхождат от пречиствателни станции с капацитет за пречистване до 300 kg дневно биохимична потребност от кислород за 5 дни (БПК5), съответстващо на 5000 еквивалентни жители, и проектирани основно за третиране на битови отпадъчни води - през интервал 3 години (чл. 13 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието).
2. За издаването на разрешение по чл. 6, ал. 1, т. 3 ЗОЗЗ потребителите на утайки предоставят на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) информация и резултати от анализи за почвата от местата, където ще се оползотворяват утайките, за почвените характеристики: почвен тип, обемна плътност, гранулометричен състав на почвата, обща порьозност на почвата.
3. Вземането на пробите и последващото им изпитване за допустимост за ползване в земеделието, се извършва от акредитирани лаборатории най-малко за следните показатели:
· активна реакция – рН (H2O);
· тежки метали и металоиди: кадмий, мед, никел, олово, цинк, живак, хром, арсен – екстрахируеми форми;
· общ азот по Келдал;
· фосфор – екстрахируеми и обменни форми, преизчислен като Р2О5;
· калий – екстрахируеми и обменни форми, преизчислен като К2О;
· общ органичен въглерод/хумус. (Чл. 9 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието).
4. Съгласно Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 на Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието изпитванията за утайки, предназначени за употреба в земеделието, трябва да включват най-малко определяне на следните показатели:
· Сухо вещество;
· Общ органичен въглерод;
· Активна реакция – pH (H2O);
· Общ азот по Келдал;
· Амониев и нитратен азот;
· Фосфор – екстрахируеми и обменни форми, преизчислен като P2O5;
· Калий – екстрахируеми и обменни форми, преизчислен като К2О;
· Калций – обменни форми;
· Магнезий – обменни форми;
· Водоразтворими сулфати, преизчислени като сяра;
· Тежки метали и металоиди: кадмий, мед, никел, олово, цинк, живак, хром, арсен – екстрахируеми форми;
· Escherichia coli, Salmonella spp., Clostridium perfringens и жизнеспособни яйца на хелминти.
· Забележка. Екстрахируемите форми за посочените показатели трябва да са получени в извлек с царска вода (3:1; 37 % HCl:65 % HNO3).
· Обменните форми за посочените показатели трябва да са получени в извлек с 0,1 mol/l BaCl2.
5. Ежегодно до 31 март на текущата година потребителите на утайки подават декларация до директора на РИОСВ, на чиято територия е извършено оползотворяването на утайките, с копие до съответната областна дирекция на БАБХ, съдържаща информация от предходната година за:
· името или наименованието на собственика или ползвателя на земеделските земи или терена, предназначен за рекултивация, където са оползотворени утайките;
· местоположението на имота или имотите, където са оползотворени утайките;
· площта, на която са оползотворени утайките;
· количество и състав (най-малко по показателите посочени в Приложение № 4 към чл. 8, ал. 1 на Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието) на оползотворените утайки.
6. Земеделските стопани следва да изискват и притежават копия от документите, удостоверяващи направените изпитвания по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието съгласно чл. 15 от същата Наредба.
7. Граничните стойности за съдържание на тежки метали, които са допустими да бъдат добавяни ежегодно в земеделски земи, са базирани на средните стойности за 10 години и се съдържат в приложение № 7 към чл. 8, ал. 8 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, както следват:
Показател
Гранични стойности, kg/ha/година
Кадмий
0,15
Мед
12
Никел
3
Олово
15
Цинк
30
Живак
0,1
8. [bookmark: to_paragraph_id34607717]Оползотворяването на утайки чрез употребата им в земеделието се извършва по начин, който да гарантира опазване на човешкото здраве и околната среда, включително на почвите, на повърхностните и на подземните води, при спазване на изискванията на Закона за водите и чл. 5 от Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието.
(7) В съответствие с чл. 118а, ал. 1 от Закона за водите, с цел опазване на подземните води от замърсяване при инвестиции за развитие на селските райони и земеделски дейности, се забраняват:
1. прякото отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по чл. 118а, ал. 2 от Закона за водите;
2. обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
3. други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
4. използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;
5. смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения.
Чл. 7. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 2 – Ограничаване на замърсяването на водите в нитратно-уязвимите зони, съгласно приложение към заповед № РД 09-222 на министъра на земеделието от 27.02.2020 г.
(1) Общите задължения за недопускане на замърсяване на водни обекти с нитрати от земеделските стопани, произтичат от нормативна уредба в областта на водите:
1. По отношение на нормите за торене и забраните за торене в чувствителни периоди земеделските стопани в цялата страна се задължават да изпълняват Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати от земеделски източници, утвърдена със заповед № РД09-222 от 27.02.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите/заповед № РД-237 от 17.03.2020 г. на министъра на околната среда и водите (https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/03/25/zapoved_20-23.pdf).
2. Земеделските стопани са длъжни да не допускат замърсяване на повърхностните и подземните води в нитратно уязвимите зони, определени със Заповед № 660/28.08.2019 г. на министъра на околната средаи водите за определяне на водите, които са замърсени и застрашени от заморсяване с нитрати от земеделски източници и уязвимите зони, в които водите се замърсяват с нитрати от земеделски източници (https://www.moew.government.bg/bg/vodi/zakonodatelstvo/zapovedi/).
(2) Общите мерки при употребата на азотосъдържащи органични и минерални/неорганични торове с цел опазване на водите от замърсяване с нитрати налагат следните ограничения и забрани в чувствителните периоди и райони при следните условия:
1. Забранява се внасянето на азотосъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) при полски култури, трайни култури, овощни насаждения, ливади и постоянни пасища в следните периоди и райони:
· от 1 ноември до 20 февруари за Южна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Благоевград, Бургас, Пазарджик, Пловдив, Сливен, Стара Загора, Хасково, Ямбол).
· от 1 ноември до 25 февруари за Северна България (общини и части от тях, определени като нитратно уязвими зони и попадащи в областите: Варна, Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Ловеч Монтана, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен).
· от 1 ноември до 5 февруари на площи с едногодишни култури, засети през есента (есенници).
· от 1 ноември до 25 февруари на свободни площи, подготвени за засяване и засаждане на земеделски култури.
· от 15 ноември до 25 февруари при създаване на нови овощни насаждения.
2. Азотосъдържащите (органични и минерални/неорганични) торове следва да се разпределят равномерно върху почвата, със специализирана техника.
3. Забранява се внасянето на пресен оборски тор.
4. Твърдият оборски тор да се съхранява при обикновени условия най-малко 6 месеца преди внасянето му в почвата. Течният оборски тор да бъде внасян в почвата след 4 (четири) месечно съхранение.
5. След производството на биогаз, вторичният продукт (органична маса) от оборския тор може да се внася в почвата, без срокове за съхранение, като се спазват периодите на забрана по т. 1.
6. Органичните торове да се заорават в почвата в деня на разпръскването върху почвената повърхност, с подходяща почвообработваща техника.
7. За да се избегне риска от излишък на нитрати в растенията и почвата:
А. при всички култури, ливади и постоянни пасища количеството внесени азотни съединения от органичен и минерален тор през годината не трябва да надвишава 17 кг азот на декар.
Б. препоръките за торене се изготвят на базата на баланс между необходимото количество азот за развитието на културите и азота, който може да бъде доставен на културите от почвата и чрез наторяване, като се вземе предвид:
· количеството азот, съдържащо се в почвата преди засаждане/засяване;
· количествата азот, постъпващи от минерализация на органичното вещество;
· внесените в почвата азотни съединения от органични торове;
· внесените в почвата азотни съединения от минерални торове.
В. нормите за торене с азот се определят след извършване на агрохимичен анализ на почвата и анализ на органичния тор, като се използва софтуер за изчисляване на азотния баланс (наличен на http://www.naas.government.bg/bg/57/58 и http://soil-poushkarov.org/uslugi) и Практическо ръководство за същността на баланса на азота и фосфора на ниво ферма, или чрез приложението https://fastplatform.eu/ FaST от 2025.
Г. При липса на достъп до софтуера и в случай, че не е направен анализ на почвата и органичния тор, се съблюдават следните правила:
· Максималните норми на торене с азот на основните земеделски култури в страната не могат да надвишават посочените в табл. 1 количества азот в кг/дка (колона 2 за трите групи почви според техния механичен състав - тежки, средни и леки. В табл. 2 са посочени видовете почви според техния механичен състав.
· Посочените в табл. 1 максимални норми на торене с азот са валидни заедно и поотделно за минерални и органични торове, т.е. в табл. 1 са посочени максимално разрешеното общо количество азот (от органични и минерални торове), които могат да се прилагат за съответните култури.
Таблица 1. Максимални норми на торене с азот на основни земеделски култури при статистически средни добиви и при високи добиви, получавани в интензивни ферми, които могат да бъдат използвани (включително от животински тор и привнасянето на азотни съединения от химически и други торове)
№
Култури
Референтни средни добиви за страната
Максимални добиви
(кг/дка)
Групи почви според механичния състав
Тежки почви
Средни почви
Леки почви**
Необходимо количество азот в кг/дка за референтните средни добиви
Максимална норма на торене с азот
Необходимо количество азот в кг/дка за референт-ните средни добиви
Максимална норма на торене с азот
Необходимо количество азот в кг/дка за референт-ните средни добиви
Максимална норма на торене с азот
1
2
1
2
1
2
1
2
1
Пшеница
481
900
10.8
20.4
9
17
9
17
2
Ечемик
422
800
9.6
15.6
8
13
8
13
3
Овес
214
600
4.8
10.8
4
9
4
9
4
Ръж
166
500
3.6
9.6
3
8
3
8
5
Тритикале
290
600
7.2
12
6
10
6
10
6
Ориз
576
800
10.8
15.6
9
13
9
13
7
Царевица за зърно
782
1400
8.4
14.4
7
12
7
12
8
Царевица за силаж
2549
6 000
9.6
20.4
8
17
8
17
9
Слънчоглед маслодаен
244
500
8.4
12
7
10
7
10
10
Рапица маслодайна
258
500
12
18
10
15
10
15
11
Домати
2181
8 000
8.4
10.8
7
9
7
9
12
Пипер
1708
5 000
4.8
7.2
4
6
4
6
13
Патладжан
2562
4 500
7.2
8.4
6
7
6
7
14
Краставици и корнишони
1635
7 000
5
7.2
3
6
3
6
15
Дини
2200
6 000
8
12
8
10
8
10
16
Пъпеши
959
4 500
8
9.6
5
8
5
8
17
Главесто зеле
2409
6 000
14.4
20.4
12
17
12
17
18
Картофи
1858
5 000
7.2
20.4
6
17
6
17
19
Лук
1137
3 000
4.8
13.2
4
11
4
11
20
Орехи
82
400
9.6
14.4
8
12
8
12
21
Ябълки*
1263
3 500
9.6
16.8
8
14
8
14
22
Круши*
588
2 500
12
18
10
15
10
15
23
Праскови*
820
3 000
12
21.6
10
18
10
18
24
Кайсии и зарзали*
533
2 500
12
20.4
10
17
10
17
25
Сливи и джанки*
767
2 000
12
21.6
10
18
10
18
26
Вишни*
405
1 200
9.6
19.2
8
16
8
16
27
Череши*
550
1 200
12
16.8
10
14
10
14
28
Ягоди*
660
2 000
6
14.4
5
12
5
12
29
Маслодайна роза*
338
600
9.6
12
8
10
8
10
30
Лавандула*
356
700
12
14.4
10
12
10
12
31
Кориандър
73
150
3.6
6
3
5
3
5
32
Лозя винени*
621
1400
7.2
14.4
6
12
6
12
33
Лозя десертни*
610
1 500
9.6
16.8
8
14
8
14
34
Тютюн Ориенталски*
154
280
4.8
6
4
5
4
5
35
Тютюн Виржиния*
126
350
4.8
4.8
4
4
4
4
36
Тютюн Бърлей*
237
280
9.6
9.6
8
8
8
8
37
Постоянни ливади (сено)
213
500
9.6
12
8
10
8
10
38
Бобови култури, в т. ч. люцерна
3-5 кг азот на декар стартова норма, независимо от очаквания добив
Забележка:
1. * Културите не са включени в софтуера, който се актуализира. Нормите са по справочници за торене.
2. ** При леките почви е задължително внасянето на количествата азот на 2-3 пъти, за да се избегне измиването му (табл.2).
3. Нормите на торене с азот са определени с помощта на софтуера за определяне на баланса на азота и зависят от добивите (редове 1-19;31;37;38).
4. Изискванията за нормите за торене посочени в таблицата са валидни заедно и поотделно за минерални и за органични торове.
Таблица 2. Най-често срещан механичен състав на различните почви по агроекологични групи
Кодове на агроекологичните групи почви
Видове почви
Леки
Средни
Тежки
1
Карбонатен и типичен чернозем
Х
Х
2
Излужен чернозем
Х
Х
3
Оподзолен чернозем и т.сива горска почва
Х
4
Сива горска почва
Х
Х
5
Светло сива горска почва
Х
Х
6
Смолница
Х
7
Излужена канелена почва
Х
Х
8
Оподзолена канелена почва
Х
Х
9
Кафява горска почва
Х
10
Алувиални и делувиални почва
Х
Х
Х
11
Хумусно-карбонатна почва
Х
8. За определяне на количествата минерални и/или органични торове, които могат да се внесат при спазване на посочените в таблица 1 максимални количества азот по култури се отчита коефициента на ефективност (таблица 3) за усвояване на азота, който е различен за минералните и органичните торове.
Таблица 3. Коефициент на ефективност за азот в органични и минерални торове в %
Органични торове
Минерален тор
говеда
прасета
кокошки носачки
бройлери твърд
овце твърд
суспензия
твърд
суспензия
твърд
суспензия
твърд
1
2
3
4
5
6
7
8
9
20-35
20
40-45
20
40-50
40-50
40-50
25
100
Забележка: Данните са получени по експериментален път.
9. Земеделските стопани трябва да разполагат с необходимата площ за разпръскване на отделения органичен тор през периода на отглеждане в оборите (6 м.) и/ или да удостовери, че излишъкът се предава на друг ползвател (земеделски стопанин, инсталация за биогаз, т.н.) и/или капацитетът на съоръжението за съхранение позволява съхраняването му за по-дълъг период.
10. При внасяне на оборски тор върху ливади и пасища (места, където пашуват животните), изчислените количества за внасяне на оборски тор (съдържание на азот) се намаляват с количества отделен оборски тор (съдържание на азот) за периода на пашуване.
В таблица 4 е представено съдържанието на азот в оборския тор от различните видове животни.
Таблица 4. Съдържание на азот в оборския тор по видове животни
Вид селскостопански животни
Общ азот
%
кг/тон
1
2
3
Млечни крави/ говеда/ биволи
0,57
5,7
Млади говеда
0,60
6
Телета
0,73
7,3
Свине за разплод
0,64
6,4
Свине за угояване
0,70
7
Кокошки-носачки
1,08
10,8
Бройлери
0,90
9
Патици/гъски
1,09
10,9
Овце
0,83
8,3
Кози
0,70
7
Коне
0,58
5,8
Магарета
0,58
5,8
Зайци и др. животни с ценна кожа
1,40
14
Примери за определяне на количеството оборски тор на декар, според вида животни и съдържание на азот в него:
1. при отглеждане на говеда или биволи
Съдържанието на азот (N) в оборски тор от говеда или биволи е 5,7 кг/т следователно, при максимално допустима годишна норма N от 17 кг/дка, нормата се изчислява, както следва:
Х = (А х В) : С, където Х – търсеното количество оборски тор за 1 дка
А – максимално допустима годишна норма N кг на дка
В – 1000 кг
С – съдържание на N в 1000 кг оборски тор от крави или биволи (таблица 5, колона 4)
Пример без разреждане на оборския тор:
(17 х 1000) : 5,7 = 2982 кг/дка или 2,982 т/дка
По тази формула се изчислява количеството оборски тор в зависимост от съдържанието на азот в него без да се отчита, че азотът се намира в органична форма и се минерализира постепенно.
В зависимост от коефициента на ефективност, изчислението на годишната норма от 17 кг азот/дка става по следния начин: При внасянето на оборски тор от говеда или биволи (2,982 т/дка) с коефициент на ефективност 35% (колона 1 на табл. 3), достъпното за усвояване количество азот е 5,9 кг (17 кг азот/дка х 35%). При торене на царевица за силаж и минимална торова норма от 9,6 кг азот на дка (за царевица за силаж, съгласно колона 1 от табл. 1 - за тежки почви), нормата на внесен азот на дка, съгласно колона 1, табл. 1 за тежки почви се получава, че земеделският стопанин може да внесе допълнително 3,7 кг активно вещество минерален азотосъдържащ тор на декар (9,6 кг азот на дка – 5,9 кг азот на дка).
С разреждане с вода 1:1 на оборския тор, съгласно таблица 5, изчислените количества са:
(17 х 1000) : 2,9 = 5862 кг/дка или 5,862 т/дка
Забележка: нормата при разреждане е годишна (изключват се забранителните периоди) и трябва да се внася периодично.
2. при отглеждане на кокошки - носачки
Съдържанието на азот (N) в оборски тор от кокошки - носачки е 10,8 кг/т, следователно, при максимално допустима годишна норма N от 17 кг/дка нормата се изчислява, както следва:
Х = (А х В) : С, където Х – търсеното количество оборска тор за 1 дка
А – максимално допустима годишна норма N кг на дка
В – 1000 кг
С – съдържание на N в 1000 кг оборски тор от кокошки - носачки (таблица 5, колона 4)
Пример без разреждане на оборския тор:
(17 х 1000) : 10,8 = 1574 кг/дка или 1,574 т/дка
3. По същия начин се изчислява нормата за внасяне на оборски тор и при другите видове животни.
По същия начин се разсъждава и при препоръките за торене с течен оборски тор.
Пример с разреждане с вода 1:0,5 на оборския тор:
(17 х 1000) : 7,2 = 2361,1 кг/дка или 2,361 т/дка
Забележка: нормата при разреждане е годишна (изключват се забранителните периоди) и трябва да се внася периодично.
Таблица 5. Съдържание на азот в оборския тор според степен на разреждане с вода (за видовете и категориите животни, при които технологията на отглеждане изисква разреждане с вода, с цел почистване).
Вид селскостопански животни
Съдържание на сухо вещество
Общ азот
%
%
кг/тон
1
2
3
4
Млечни крави /говеда/ биволи
Неразреден тор
12
0,57
5,7
Разреждане с вода 1:0,5
8
0,38
3,8
Разреждане с вода 1:1
6
0,29
2,9
Млади говеда
Неразреден тор
12
0,60
6
Разреждане с вода 1:0,5
8
0,40
4
Разреждане с вода 1:1
6
0,30
3
Телета
Неразреден тор
14
0,73
7,3
Разреждане с вода 1:0,5
9
0,49
4,9
Разреждане с вода 1:1
7
0,36
3,6
Свине за разплод
Неразреден тор
11
0,64
6,4
Разреждане с вода 1:1
6
0,32
3,2
Разреждане с вода 1:2
4
0,21
2,1
Свине за угояване
Неразреден тор
12
0,70
7
Разреждане с вода 1:1
6
0,35
3,5
Разреждане с вода 1:2
4
0,23
2,3
Кокошки-носачки
Неразреден тор
21
1,08
10,8
Разреждане с вода 1:0,5
14
0,72
7,2
Разреждане с вода 1:1
10
0,54
5,4
Забележка: В таблицата не са включени останалите видове животни (посочени в таблица 4), поради технологията на почистване на помещенията – по сух начин, без използване на вода. Съдържанието на азот е ориентировъчно, тъй като варира според типа хранене и продуктивността (посочено в таблица 6).
11. За да бъде в състояние да спазва ограничението от 17 килограма азот на дка за година, земеделският стопанин трябва да отчете и продуктивността на животните, съдържанието на протеин в дажбите, както и газообразните азотни загуби по време на отглеждането им и съхранение на тора. Същите са посочени в табл. 6. като фермерите могат да причислят количеството на оборския тор на дка, както е посочено в горните примери.
Таблица 6: Отделяне на азот (N) според вида на животните, продуктивността и съдържание на азот в дажбата
Вид
Единица продукция
Продуктивност/технология на отглеждане
Отделен азот годишно в кг при отчетени газообразни N загуби
Отделен азот в кг за единица продукция
Млечни крави
1 000 кг мляко
По-малко от 3 700 кг мляко годишно
57,5
13-20
1 000 кг мляко
3 700-4 500 кг мляко годишно при ниско количество концентриран фураж
77,5
17-25
1 000 кг мляко
4 500-5 500 кг мляко годишно при повече от 500 кг концентриран фураж
87,5
15-20
1 000 кг мляко
над 5 500 кг мляко годишно
110
11-14
Говеда
100 кг прираст
Екстензивно на паша
45
10-20
100 кг прираст
Интензивно – оборно
40
7-10
Телета
на теле
Дажба със средно съдържание на азот във фуража
34
-
Свине за разплод
на прасенце
вкл. прасенца до 25 кг
35
1,4-2
Свине за угояване
100 кг прираст
25-100 кг; без фазово хранене
16
6-8
100 кг прираст
С фазово хранене
13,5
5-7
100 кг прираст
Фазово хранене с чисти аминокиселини
12
4-6
Кокошки носачки
100
яйца
Яйценосно направление
0,70
2-3,5
Бройлери
100 кг прираст
Бройлерно направление
0,42
2-4
Овце
на овца
Дажба с ниско до високо съдържание на азот във фуража
19,5
-
Кози
на коза
Дажба с ниско до високо съдържание на азот във фуража
17
-
Коне
на кон
При паша, според кг. жива маса
62,5
-
Зайци
на зайкиня
Дажба със средно съдържание на азот във фуража
5,5
-
Забележка: Данните в таблицата дават възможност на земеделските стопани да отчетат и коригират отделения през годината азот, чрез промяна в състава на дажбите и включването на фуражи с по-ниско съдържание на протеини.
12. При внасяне на повече от 12 кг активно вещество азот от минерален тор на декар, торовата норма да се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а разликата от нормата да се оставя за подхранване.
13. На почви с лек механичен състав (песъчливи почви), азотната норма да се разделя на две или три части, за да се избегне просмукването на нитрати в по-долните почвени слоеве и попадането им в плитките подземни води.
14. Да не се тори с азотосъдържащи торове на замръзнала почва, както и на почва, изцяло или отчасти покрита със снежна покривка. Да не се внасят азотосъдържащи торове по време на валежи и след това, докато почвата е преовлажнена.
15. Да не се внасят азотосъдържащи торове на естествено преовлажнени почви и на наводнени почви (с изключение на оризища).
16. При авиационно разпръскване на минералните торове, да се поставят наземни ориентири и да се отчита силата на вятъра – най-добре е разпръскването да се извършва при тихо време.
17. При равнинни терени, да не се използват азотосъдържащи торове край повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) на разстояние, по-малко от 5 м.
18. При равнинни терени, когато се извършва внасяне на течен оборски тор или се извършва поливка с разтворен във вода оборски тор на зеленчукови и други култури, разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) да бъде не по-малко от 5 м. В случаите на използване на течната фракция на оборския тор на равнинни терени, отстоянието до водните обекти да не е по-малко от 10 м.
19. Да не се допуска замърсяване на околната среда при товарене, транспорт и употреба на органични торове. Течният оборски тор да се транспортира в затворени цистерни. Твърдият оборски тор да се транспортира и товари по начин, който изключва замърсяване на околната среда. За целта да се използва специализирана техника за товарене, транспорт и внасяне на оборски тор.
20. Резервоарите, цистерните и тръбопроводите за течен тор да се поддържат изправни, с оглед предотвратяване на течове.
(3) Допълнителни задължителни мерки при употребата на азотсъдържащи торове (органични и минерални/неорганични) на терени с наклон се въвеждат за недопускане на замърсяване с нитрати на бодни обекти в близост до земеделски земи, както следват:
1. Обработката на почвата се извършва контурно (по хоризонталите) или напречно на склона. За целта може да се използва специализирана техника за внасяне на оборски тор на наклонени терени.
2. При създаване на трайни насаждения, редовете се ориентират в посока на хоризонталите на склона и междуредията се затревяват.
3. За предотвратяване изнасянето на хранителни вещества по склона, торовата норма се разделя на две – до 1/3 от нормата да се внася предсеитбено или преди засаждането, а останалото количество да се оставя за подхранване по време на вегетацията на културите.
4. Не се извършва торене с твърди и течни азотосъдържащи торове, в т.ч. с течен оборски тор и поливка с разтворен във вода оборски тор, на разстояние по-малко от 10 м от повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.).
5. На терени с наклон от 3º до 6º се прилагат задължително някоя/и от следните мерки:
А. Защитни мерки в обработваемите земи:
· противоерозийни сеитбообращения, извършване на основни (и модифицирани) почвени обработки напречно на склона, прорязване с ходообразуване, изграждане на съоръжения за отвеждане или задържане на повърхностните води, мулчиране;
· поясно земеделие (контурно или напречно на терена), мозаечен тип земеделие, тревни буферни пояси, терасиране.
Б. Мерки при трайните насаждения:
· ориентиране на редовете напречно на склона, противоерозийни почвообработки (както при обработваемите земи), затревяване в междуредията, мулчиране, тревни буферни ивици в отделни междуредия, оттокоотвеждащи съоръжения, терасиране.
В. Мерки в пасищни земи:
· оттокоотвеждащи бразди, оттокозадържащи валове, дълбоко прорязване.
6. Не се извършва торене на площи с наклон по-голям от 6о, ако разстоянието до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) е по-малко от 50 м. Мярката може да не се прилага само при рекултивация на нарушени терени и подобряване на слабопродуктивни земи, съгласно Наредба № 26 от 1996 г. за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт (обн., ДВ, бр. 89 от 1996 г.).
7. На терени с наклон от 6º до 12º се прилагат задължително някои от следните мерки:
А. Защитни мерки в обработваемите земи:
· противоерозийни сеитбообращения, където е приложимо, почвени обработки напречно на склона, прорязване с ходообразуване, изграждане на съоръжения за отвеждане или задържане на повърхностните води, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
· поясно земеделие (контурно или напречно на терена), тревни буферни пояси, терасиране, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
Б. Мерки при трайните насаждения:
· терасиране напречно на склона, затревяване в междуредията, мулчиране, оттокоотвеждащи съоръжения, внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
В. Мерки в пасищни земи:
· оттокоотвеждащи бразди, оттокозадържащи валове, допуска се внасяне на подобряващи почвата вещества вътрепочвено.
8. При терени с наклон по-голям от 12º внасянето на подобряващи почвата вещества се забранява.
(4) Мерки при съхранение на азотосъдържащи торове (органични и минерални/неорганични)
1. съхранение на оборски тор и силаж
А. Съхранение на оборски тор:
В зависимост от вида и броя на животните, в стопанствата се изграждат следните видове съоръжения за съхранение на произведения оборски тор:
a). торова площадка с непропусклива основа и не позволяваща изтичане на течната фракция, при наличие на:
· 1 или 2 условни животински единици;
· от 3 до 5 условни животински единици, когато стопанинът ползва земя, върху която да оползотвори тора, при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар годишно;
· сключен договор с преработвателно предприятие за ежедневно извозване на оборския тор (твърд и течен);
б). отделни съоръжения за съхранение на различните фракции оборски тор (твърд и течен) при наличие повече от 5 условни животински единици и прилагане на технологии, свързани с разделяне на течния оборски тор на фракции, когато стопанинът ползва земя, върху която да оползотвори тора, при спазване на изискванията за влагане на не повече от 17 кг азот на декар годишно;
в). отделни съоръжения за съхранение на различните фракции оборски тор (твърд и течен) при наличие на повече от 5 условни животински единици и прилагане на технологии, свързани с разделяне на течния оборски тор на фракции и когато земеделският стопанин не ползва земя, сключва договор с друго лице за оползотворяване на оборския тор;
г). изградени съоръжения без прилагане на технологии за разделяне на течния оборски тор на фракции в стопанства, отглеждащи повече от 5 условни животински единици.
2. При изграждане на съоръженията за съхранение на оборски тор и определяне на техния обем, се вземат предвид данните в табл. 7, в съответствие с броя на отглежданите животни, вида им, технологията на отглеждане, продължителността на периода на съхраняване (в зависимост от начина на отглеждане на животните-пасищно или оборно) и количеството на използвания постелъчен материал.
3. Съоръжението за съхранение на твърд и течен оборски тор се изгражда с водонепропускливо дъно и стени, по начин, който да не позволява проникване в почвата или замърсяване на водоизточниците. Съоръженията се проверяват редовно за нередности и при необходимост се предприемат незабавни действия за отстраняването им.
4. Капацитетът на съоръженията, определен съгласно табл. 7, трябва да бъде достатъчен за съхранение на оборския тор, както следва:
А. на твърдия оборски тор най-малко:
· 4 месеца при пасищно отглеждане на животни,
· 6 месеца при оборно отглеждане на животни.
Б. на течния оборски тор 6 месеца, включващ периода на забрана за ползване на азотсъдържащи торове.
5. При производство на биогаз капацитета на съоръжението за съхранение на пресен и преработен оборския тор е необходимо да се осигурят обеми за съхранение за периода на забрана по гл. І, т. 1, съобразно капацитета на съоръжението за производство на биогаз.
Таблица 7. Определяне на капацитета на съоръженията за съхранение на оборски тор
Вид селскостопански животни
Общо количество оборски тор
Количество на течен и твърд оборски тор
Дневно количество за едно животно
Необходим капацитет за съхранение за 6 мес.
Дневно количество твърд оборски тор за едно животно с постеля
Необходим капацитет за съхранение за 6 мес.
Дневно количество течен оборски тор за едно животно
Необходим капацитет за съхранение за 6 мес.
м³
м³
м³
м³
м³
м³
Млечни крави
0,040
7,20
0,047
8,46
0,080
14,4
Говеда/Биволи
0,040
7,20
0,040
7,20
0,040
7,20
Млади говеда
0,036
6,48
0,043
7,74
0,072
12,96
Телета
0,024
4,32
0,030
5,40
0,048
8,64
Свине за разплод
0,007
1,26
0,0085
1,53
0,028
5,04
Свине за угояване
0,008
1,44
0,0080
1,44
0,028
5,04
Овца*
0,004
0,72
0,0045
0,81
0,006
1,08
Шиле
0,002
0,36
0,0026
0,47
0,002
0,36
Коза*
0,003
0,54
0,0035
0,63
0,004
0,72
Кокошка-носачка
0,00012
0,022
0,00015
0,027
0,00024
0,043
Бройлери
0,00016
0,029
0,00012
0,022
0,00012
0,022
Патици
0,00018
0,032
0,00013
0,0023
0,00024
0,043
Кон
0,025
4,5
0,030
5,4
0,040
7,2
Магаре
0,012
2,16
0,024
4,32
0,035
6,3
Зайци и др. животни с ценна кожа
0,00012
0,022
0,00012
0,022
0,00014
0,025
Забележка: * 4-месечно съхранение при пасищно отглеждане на животни.
6. Забранява се съхранението на оборски тор на полето, директно върху почвената повърхност.
7. Да не се изграждат нови съоръжения за съхранение на твърд или течен оборски тор в близост до повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.) на разстояние по-малко от 20 м .
8. Да не се съхраняват торове върху терени с наклон по-голям от 6о, на разстояние по-малко от 20 м до водни обекти.
(5) При съхранение, товарене и транспорт на тора да се вземат всички необходими мерки за недопускане на замърсяване на околната среда.
1. Съхранение на силаж и отпадъчни води от силаж:
А. Отпадъчните води от силажите да се събират и съхраняват в резервоар или цистерна с водонепропускливи дъна и стени. Това изисква наличието на водонепропускливи канали, които да позволяват отвеждането на силажните отпадъчни води. Резервоарът или цистерната и каналите трябва да са изградени по начин, който да не позволява просмукване в почвата или замърсяване на естествените водоизточници.
Б. Силажът, получен от полуизсъхнала трева и балиран в найлонови опаковки, да се съхранява най-малко на 20 м от повърхностни водни обекти (реки, вкл. р. Дунав, потоци, канали, езера, язовири, Черно море и др.).
В. При съхранение на тревни фуражи без найлонови опаковки, негодният или неизползваният силаж да се изгребва, заедно със засегнатия почвен слой от 5 см и да се транспортира до подходящо място за компостиране/съхраняване, като органичен тор.
(6) Изисквания за съхранение на минерални/неорганични торове:
1. Минералните (неорганичните) торове да се съхраняват в специализирани складови помещения, изградени и оборудвани съгласно инструкциите за противопожарна безопасност.
2. В специализираното складово помещение насипните и опакованите торове се съхраняват разделно. На всеки вид тор да се поставя табелка с надпис.
3. Да не се допуска плътно нареждане на фигурите с опаковани торове до стените на складовото помещение. Отстоянието трябва да е най-малко 25 см. Амониевата селитра се складира на фигури на височина не повече от 10 реда.
4. Амониевата селитра да се съхранява само в опаковано състояние.
5. Други насипни торове (калиеви, фосфорни) да се съхраняват на купчини под различна форма, но да не се допуска смесване.
6. При липса на специална складова база, минералните торовете да се съхраняват под навеси или складови помещения, пригодени за съхранение, които трябва да разполагат с:
· водонепропускливи покриви и подове;
· канавки за безопасно отвеждане на водата.
7. Не се допуска съхранението на насипни минерални (неорганични) торове на открити площадки.
8. При съхранение на минералните/неорганичните торове да се вземат всички необходими мерки за предотвратяване на замърсяване на околната среда.
Чл. 8. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 3 – Опазване на дивите птици, се прилага при следните условия:
(1) Когато земеделското стопанство попада в границите на защитена зона за опазване на дивите птици съгласно Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) земеделският стопанин спазва забраните и ограниченията, включени в заповедта за обявяване и плана за управлението й, в случаите, когато има приет такъв, както и разпоредбите на ЗБР.
(2) Когато защитената зона за опазване на дивите птици съвпада изцяло или частично със защитена територия, съгласно Закона за защитените територии, земеделският стопанин спазва режима и нормите определени със заповедите за обявяване и плановете за управление на защитената зона и защитената територия, както и разпоредбите на ЗЗТ и ЗБР, при спазване на по-строгата защита (по-строгите режими).
Чл. 9. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 4 – Опазване на местообитанията, се прилага при следните условия:
(1) Когато земеделското стопанство попада в границите на защитена зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна съгласно Закона за биологичното разнообразие земеделският стопанин спазва забраните и ограниченията, включени в заповедта за обявяване и плана за управлението й, в случаите, когато има приет такъв, както и разпоредбите на ЗБР.
(2) Когато защитената зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна съвпада изцяло или частично със защитена територия по Закона за защитените територии, земеделският стопанин спазва режима и нормите, определени със заповедите за обявяване и плановете за управление на защитената зона и защитената територия, както и разпоредбите на ЗЗТ и ЗБР и спазва по-строгата защита (по-строгите режими).
Чл. 10. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 5 – законодателство за храните и фуражите произтича от регламент (ЕО) № 178/2002 на европейския парламент и на съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1 февруари 2002 г.)
(1) Забранено е пускането на пазара на не безопасни храни от земеделските стопани.
1. Храните не са безопасни, ако са:
· вредни за здравето;
· негодни за консумация от човека.
2. Земеделските стопани не трябва да пускат на пазара фуражи, които не са безопасни за животинска употреба.
3. Земеделските стопани не трябва да хранят животните, които са предназначени за производство на храни, с фуражи, които не са безопасни за употреба.
4. Фуражите не отговарят на критериите за безопасност за пускане на пазара и за употребата, за която са предназначени, ако:
· имат неблагоприятен ефект за здравето на човека или животните,
· правят храните, получени от животните, които се отглеждат за производство на храни, опасни за консумация от човека.
5. Земеделските стопани носят отговорност храните, които произвеждат и предлагат на пазара и фуражите и които използват в стопанството, да отговарят на изискванията на законодателството в областта на храните и фуражите, отнасящи се за дейността, която извършват в стопанството и да проверяват дали тези изисквания са изпълнени.
6. Земеделските стопани трябва да осигуряват проследимост на всички продукти, влизащи и напускащи стопанството.
7. Земеделските стопани трябва да изтеглят от пазара храни и фуражи, които не съответстват на изискванията за безопасност и да уведомят за това съответната областна дирекция по безопасност на храните към Българска агенция по безопасност на храните по местонахождение на стопанството.
8. Земеделските стопани трябва да си сътрудничат с компетентните органи за бързо разпространение на информация при риск от храни и фуражи и в предприемането на действия за избягване или намаляване на рисковете от храни и фуражи.
(2) Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните (OB L 39, 30 април 2004 г.):
1. Земеделските стопани трябва:
А. да предприемат специфични мерки за адекватно складиране/третиране на отпадъци и опасни субстанции;
Б. да предприемат специфични мерки за коректна употреба лекарствени средства и пестициди;
В. да предотвратяват внасяне и разпространение на болести;
Г. да предприемат коригиращи действия, когато са информирани за проблеми, идентифицирани при официален контрол;
Д. да водят документация.
(3) Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB L 39, 30 април 2004г.):
1. Производителите на сурово мляко (всякакъв вид) или боравещите със сурово мляко имат следните допълнителни задължения:
А. Здравни изисквания за сурово мляко и производство на коластра:
а). Суровото мляко и коластрата трябва да са добити от животни:
· които са в добро общо здравословно състояние, не показват признак на заболяване, което може да има за резултат замърсяване на млякото и коластрата и, по-специално, които не страдат от инфекция на половата система съпроводена с отделяне на секрет, ентерит съпроводен с диария и треска, или зачервяване на вимето;
· които нямат рана по вимето, която може да засегне млякото и коластрата;
· към които не са прилагани неразрешени субстанции или продукти и не са били подлагани на незаконно лечение;
· по отношение на които, в случаите когато са назначени разрешени продукти или вещества, са наблюдавани карантинни периоди, предписани за тези продукти или вещества.
б). Суровото мляко и коластрата трябва да произлизат от животни, принадлежащи към стадо/стопанство, което е свободно или официално свободно от бруцелоза и туберкулоза.
в). Сурово мляко от животни, които не отговарят на изискванията може да бъде използвано само с предварително разрешение на компетентния орган.
2. Изисквания към помещенията и оборудването за сурово мляко и коластра:
А. Съоръженията за доене и помещенията където се съхраняват мляко и коластра, обработват и охлаждат, трябва да бъдат разположени и конструирани така че да се ограничи риска от замърсяване на млякото и коластрата.
Б. Помещенията за съхраняване на млякото и коластрата трябва да са защитени срещу вредители, да са отделени по подходящ начин от помещенията, в които са настанени животните, и където е необходимо да отговарят на изискванията, определени в част Б, да притежават и подходящи хладилни съоръжения.
В. Повърхности на оборудване, които са предназначени да влязат в контакт с мляко и коластра (съдове, прибори, контейнери, резервоари и т.н. предназначени за доене, събиране или транспортиране) трябва да могат лесно да бъдат почиствани и, където е необходимо, дезинфекцирани и поддържани в добро състояние. Това налага използването на гладки, лесни за измиване и нетоксични материали.
Г. След употреба, такива повърхности трябва да бъдат почиствани и, където е необходимо, дезинфекцирани и поддържани в добро състояние. Това налага използването на гладки, лесни за измиване и нетоксични материали. След употреба, такива повърхности трябва да бъдат почиствани и, където е необходимо, дезинфекцирани.
Д. След всяко пътуване или след всяка поредица от пътувания, когато периодът от време между разтоварването и следващото натоварване е много , но във всички случаи най-малко един път дневно, контейнерите и резервоарите, използвани за транспортиране на мляко и коластра, трябва да бъдат почиствани и дезинфекцирани по подходящ начин преди да бъдат отново използвани.
3. Хигиена по време на доене, събиране и транспортиране:
А. Доенето трябва да се извършва по хигиеничен начин, като се осигурява по-специално:
· преди започване на доенето млечните папили, вимето и местата около тях да са почистени;
· да се идентифицират животните, подложени на медицинско лечение, които могат да пренесат остатъчни вещества в млякото и коластрата, а млякото и коластрата, добити от такива животни, не трябва да се използват за консумация от човека преди края на предписания карантинен период.
Б. Веднага след доене, млякото и коластрата трябва да се съхраняват в чисто помещение, предназначено за тази цел, и оборудвано по начин, който предотвратява замърсяване.
а) млякото трябва да бъде охладено незабавно до температура не по-висока от 8°C в случай на ежедневно събиране, или до температура не по-висока от 6°C, ако събирането не е ежедневно;
б) коластрата трябва да се съхранява отделно и незабавно охладена до температура не по-висока от 8°C, в случай на ежедневно събиране, или охладена до температура не по-висока от 6°C, или замразена, ако събирането не е ежедневно.
В. Не е нужно търговските оператори с храни да са в съответствие с изискванията за температура, ако:
а) млякото е преработено в рамките на два часа от момента на издояване, или
б) е необходима по-висока температура по технологични причини, свързани с производството на определени млечни продукти и компетентният орган е разрешил това.
4. Производителите на яйца имат следните допълнителни задължения:
А. В помещенията на производителя, и до продажбата им на потребителя, яйцата трябва да бъдат съхранявани чисти, да нямат неприсъщ за тях мирис, да бъдат ефективно защитени срещу удар и да не попадат под пряка слънчева светлина.
(3) Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 183/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 12 януари 2005 година за определяне на изискванията за хигиена на фуражите (Специално българско издание: глава 3, том 62):
1. Операторите в сектора на фуражите, които извършват първично производство на фуражи и при боравене с фуражи, трябва да предприемат следните специфични мерки:
· да съхраняват и обработват отпадъците и опасните вещества отделно и по сигурен начин, за да избегнат опасни замърсявания;
· да отчитат резултатите от всички анализи, на взети проби от първични продукти или други проби, имащи отношение към безопасността на фуражите.
2. Първичното производство на фуражи включва продукти, които са подложени само на проста физическа обработка, като почистване, опаковане, складиране, естествено сушене или силажиране.
3. Операторите в сектора на фуражите са задължени да поддържат архиви за:
· всяко използване на продукти за растителна защита и биоциди;
· използване на генетично модифицирани семена;
· източника и количеството на всеки доставен фураж и предназначението и количеството на всеки изхранен фуражи.
(4) При хранене на животни, отглеждани за производство храни, земеделските стопани трябва да се съобразяват със следните разпоредби:
1. Складиране:
А. Фуражите се складират отделно от химикали и други продукти, забранени за хранене на животни. Складовите участъци и контейнери се почистват редовно, за да се избегне кръстосано замърсяване.
Б. Семената се складират по подходящ начин, така че да не бъдат достъпни за животните.
В. Медикаментозните фуражи и конвенционалните фуражи, предназначени за различни категории или видове животни, се складират по такъв начин, че да се намали рискът да се подава фураж към животни, за които не е предназначен.
2. Разпространение:
А. Системата за разпространение на фуражите във фермата гарантира правилният фураж да се изпраща на правилното местоназначение. През време на разпространението и храненето фуражите се обработват по начин, който гарантира да не се получи замърсяване от замърсени складови участъци и оборудване.
Б. Конвенционалните фуражи се третират отделно от медикаментозните фуражи, за да се предотврати замърсяване.
В. Превозните средства за транспортиране на фуражите във фермата и оборудването за подаване на фураж се почистват периодично, особено когато се използват за доставка и разпространение на медикаментозни фуражи.
Г. Операторите в сектора на фуражите и фермерите трябва да получават и използват фуражи само от предприятия, които са регистрирани и/или одобрени от компетентните органи.
(5) Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 470/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно установяване на процедури на Общността за определяне на допустимите стойности на остатъчни количества от фармакологично активни субстанции в храни от животински произход, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2377/90 на Съвета и за изменение на Директива 2001/82/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 152, 16 юни 2009 г.)
1. За спазване на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от ветеринарномедицински продукти в храните от животински произход, земеделските стопани трябва да осигуряват:
· коректна употреба на ветеринарните медицински продукти;
· неизползване на неоторизирани или незаконни субстанции;
· недопускане на злоупотреба с оторизирани субстанции.
(6) Задължения на земеделските стопани по Регламент (ЕО) № 396/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 23 февруари 2005 година относно максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди във и върху храни или фуражи от растителен или животински произход и за изменение на Директива 91/414/ЕИО на Съвета (OB L 70, 16 март 2005 г.)
1. За спазване на максимално допустимите граници на остатъчни вещества от пестициди в и върху храни или фуражи, земеделските стопани са задължени правилно да ползват разрешени продукти за растителна защита в съответствие с:
· условията, посочени при етикетиране;
· принципите на добрите практики в областта на растителната защита.
Чл. 11. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 6 - Ограничения при употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството налага следните норми:
(1) Земеделските стопани по никакъв начин не трябва да прилагат или дават на продуктивни животни, или аквакултури следните забранени вещества:
1. Забранени или неразрешени фармакологично активни субстанции при животни, отглеждани за производство на храни от Група А на Приложение I на Делегиран регламент (ЕС) 2022/1644 на Комисията от 7 юли 2022 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета със специални изисквания относно извършването на официален контрол на употребата на фармакологично активни субстанции, разрешени като ветеринарни лекарствени продукти или като фуражни добавки, и на забранени или неразрешени фармакологично активни субстанции и остатъци от тях (ОВ C/2022/4400), както следват:
А. Вещества с хормонално и тиреостатично действие и бета-антагонисти, чиято употреба е забранена съгласно Директива 96/22/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. относно забрана на употребата на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бета-агонисти в животновъдството и за отмяна на Директиви 81/602/ЕИО, 88/146/ЕИО и 88/299/ЕИО (ОВ L 125, 23.5.1996 г.), в т. ч.:
· стилбени,
· антитиреоидни средства,
· стероиди,
· лактони на резорциловата киселина, включително зеранол,
· бета-антагонисти;
Б. Забранени вещества в съответствие с посочените в таблица 2 към приложението на Регламент (ЕС) № 37/2010 на Комисията от 22 декември 2009 г. относно фармакологично активните субстанции и тяхната класификация по отношение на максимално допустимите стойности на остатъчните количества в храните от животински произход (ОВ L 15, 20.1.2010 г.), в т.ч.:
· фармакологично активни субстанции Aristolochia spp. и приготвените от тях средства,
· Хлорамфеникол,
· Хлороформ,
· Хлорпромазин,
· Колхицин,
· Дапсон,
· Диметридазол,
· Метронидазол,
· Нитрофуранови производни, включително фуразолидон,
· Ронидазол.
В. Фармакологично активни субстанции, които не са посочени в таблица 1 от приложението към Регламент (EC) № 37/2010, или вещества, които не са разрешени за употреба във фуражи за животни, отглеждани за производство на храни в Съюза съгласно Регламент (EC) ) 1831/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2003 г. относно добавки за използване при храненето на животните (ОВ L 268, 18.10.2003 г.), в т.ч.:
· оцветители,
· продукти за растителна защита съгласно определението на Регламент (EC) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ L 309, 24.11.2009 г.),
· биоциди съгласно определението в Регламент (EC) № 528/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. относно предоставянето на пазара и употребата на биоциди (ОВ L 167, 27.6.2012 г.), които могат да бъдат използвани за животни, отглеждани за производство на храни,
· антимикробни вещества,
· кокцидиостатици, хистомоностатици и други противопаразитни средства,
· протеини и пептидни хормони,
· противовъзпалителни вещества, успокоителни и всякакви други фармакологично активни субстанции,
· антивирусни вещества.
2. Следните фармакологично активни вещества от група Б са разрешени за употреба при животни, отглеждани за производство на храни:
А. Фармакологично активни субстанции от Таблица 1 на приложението към Регламент (EC) № 37/2010, като:
· антимикробни вещества,
· инсектициди, фунгициди, антихелминти и други противопаразитни средства,
· успокоителни,
· нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и глюкокотикоиди,
· други фармакологично активни субстанции, които не са в забранителния списък на група А;
Б. Кокцидиостатици и хистомоностатици, разрешени съгласно законодателството на Съюза в максимално допустимите за тях граници и максимално допустимите стойности на остатъчните количества.
(2) По отношение на забранените вещества от група А съгласно ал. (1) земеделските стопани не трябва:
1. Да отглеждат или пускат на пазара животни, които са били третирани със забранените вещества от група А;
2. Да пускат на пазара месо от животни, които са били третирани със забранените вещества от група А;
3. Да преработват или изпращат за преработване месо от животни, които са били третирани със забранените вещества от група А;
4. Да използват субстанции с естрогенно (различни от 17 бета-естрадиол и неговите естери), андрогенно или гестагенно действие.
5. По изключение се допуска прилагането само върху идентифицирани животни с терапевтична цел на тестостерон или прогестерон и техни производни, които веднага се хидролизират след резорбцията им на мястото на прилагане.
6. Третирането на животни с терапевтична цел се извършва само от ветеринарен лекар, когато се прилага лицензиран за употреба ветеринарномедицински продукт. Третирането се извършва инжективно, а в случай на лечение на овариална дисфункция - чрез вагинална спирала; не се допуска третиране чрез имплантант.
(3) При извършване на описаното третиране на животните ветеринарният лекар вписва в амбулаторния си дневник задължително:
· вида на третирането;
· наименованието и срока на годност на приложения ветеринарномедицински продукт;
· датата на третирането;
· идентификационния номер на третирано животно.
Дневникът се съхранява за срок 3 години и се представя на органите на БАБХ при поискване.
(4) Допуска се третиране с терапевтична цел на лицензирани за употреба ветеринарномедицински продукти, които съдържат:
· алил тренболон - орално, или бета-агонисти при еднокопитни животни, в случай че продуктите се употребяват в съответствие с указанията на производителя;
· бета-агонисти - инжективно, за предизвикване на токолиза при крави при отелване.
Третирането се регистрира от отговорния за животновъдния обект ветеринарен лекар при спазване на изискванията.
(5) Не се допуска:
· собствениците на животни, суровини и храни, които са предназначени за консумация от хора, да притежават ВМП, които съдържат бета-агонисти за изкуствено предизвикване на токолиза.
· лечение на продуктивни животни, вкл. животни за разплод в края на репродуктивния период от живота им, с бета-агонисти, с изключение на случаите на инжективното им прилагане при крави с цел предизвикване на токолиза при отелване.
(6) По изключение се допуска:
· третирането със зоотехническа цел на животни с лицензиран за употреба ветеринарномедицински продукт, който съдържа субстанция с андрогенно и гестагенно действие.
· употребата на субстанции с естрогенно действие, когато те са различни от 17бета-естрадиол и неговите естери.
Третирането се регистрира в амбулаторния дневник от отговорния за животновъдния обект ветеринарен лекар при спазване на изискванията.
Прилагането на субстанциите за синхронизиране на еструса или за подготовка на донори и реципиенти за имплантиране на ембриони може да се извършва и от лице, което не е ветеринарен лекар, но под негов контрол и на негова отговорност.
Ветеринарномедицинските продукти се прилагат при животни след издаване на рецепта от ветеринарния лекар. Рецептата се изготвя в три еднообразни екземпляра - по един за собственика на животновъдния обект или негов представител, за регионалната ветеринарномедицинска служба и за ветеринарния лекар, който я е издал. Рецептата не се изпълнява повторно.
(7) Не се третират със зоотехническа цел продуктивни животни, както и животни за:
· угояване по време на упоителния период;
· разплод в края на репродуктивния период от живота им.
(8) С цел търговия на пазара може да се пускат животни за разплод в края на репродуктивния период от живота им, които по време на този период са били третирани, съгласно изискванията.
(9) Търговия с елитни, по-специално: състезателни, циркови или предназначени за развъждане или изложби коне, вкл. и с регистрирани еднокопитни животни, третирани с алил-тремболон или бета-агонисти, при спазване на изискванията може да се осъществи и преди изтичане на карентния срок на посочените субстанции, при условие че в паспорта за идентификация на еднокопитни, който ги придружава, са записани видът и датата на третирането им с тях.
(10) Месо или суровини и храни, добити от животни, третирани със субстанции с естрогенно, андрогенно, гестагенно или бета-агонистично действие, се пускат на пазара само при условие, че:
· са спазени изискванията за предписване или прилагане от ветеринарния доктор;
· карентният срок на съответната субстанция е изтекъл, преди животните да бъдат заклани.
Чл. 12. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 7 – Продукти за растителна защита
(1) Земеделските стопани при земеделската си дейност трябва да използват само разрешени продукти за растителна защита.
(2) Земеделските стопани трябва да употребяват продуктите за растителна защита при спазване на условията и обхвата, при които са разрешени и посочени върху етикетите.
(3) При опазването на растенията и растителните продукти земеделските стопани трябва да прилагат принципите на добрата растителнозащитна практика:
1. Определението за „добра растителнозащитна практика“ е посочено в чл.3, т.18 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (OB L 309, 24.11.2009 г.). „Добра растителнозащитна практика“ означава практика, при която се подбира, дозира и разпределя във времето третирането на определени растения или растителни продукти с продукти за растителна защита, в съответствие с условията за тяхната разрешена употреба, така че да се гарантира приемлива ефикасност с минимално необходимо количество при надлежно отчитане на местните условия и възможностите за контрол на културата и за биологичен контрол.
2. На електронната страница на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) са публикувани Добри растителнозащитни практики по култури, които представляват стандартизирани помагала за земеделските стопани за комплексно опазване на културите от вредители.
(4) Спазване на Принципите на добрата растително-защитна практика при опазването на растенията и растителните продукти от вредители и изисквания при употреба на продукти за растителна защита (ПРЗ):
1. Спазване на законоустановените мерки за опазване на пчелите от отравяне при употреба на ПРЗ - уведомителни писма до 28.02.2021 г. съгласно Наредбата за изменение и допълнение на Наредба 13 за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн. ДВ, бр. 101 от 2020 г.) , оповестяването по този ред е до 28.02.2021 г. от 01.03.2021 г. Съгласно чл. 9а от Наредба № 13 от 2016 г. за мерките за опазването на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн. ДВ, бр. 70 от 2016 г.) оповестяването става по нов ред – в Електронната платформа на БАБХ за оповестяване на растителнозащитните, дезинфекционните и дезинсекционните дейности (ЕПОРД).
2. Спазване на буферните зони по Закона за защита на растенията при употреба на ПРЗ;
3. Водене на записи за проведените растителнозащитни мероприятия и торене.;
4. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал. 8 от Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 74 от 2023 г.), е необходимо за целите на самоконтрола да се извършва анализ на поне една растителна проба за остатъци от пестициди от отглежданите култури.
(5) Основни изисквания, произтичащи от Закона за водите:
В съответствие с чл. 118а, ал. 1 от Закона за водите и с цел опазване на подземните води от замърсяване при извършване на земеделски дейности на земеделските стопани се забранява:
1. Прякото отвеждане на замърсители в подземните води, освен в случаите по чл. 118а, ал. 2 от Закона за водите;
2. Обезвреждането, включително депонирането на приоритетни вещества, които могат да доведат до непряко отвеждане на замърсители в подземните води;
3. Други дейности върху повърхността и в подземния воден обект, които могат да доведат до непряко отвеждане на приоритетни вещества в подземните води;
4. Използването на материали, съдържащи приоритетни вещества, при изграждане на конструкции, инженерно-строителни съоръжения и други, при които се осъществява или е възможен контакт с подземни води;
5. Смесването на подземни води с различно качество чрез изградени водовземни съоръжения.
Чл. 13. (1) Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 8 - Устойчива употреба на пестициди, определя следните основни изисквания към земеделските стопани:
1. Да осъществяват правилно боравене с и съхранение на продукти за растителна защита и празни опаковки, както и прилагане на мерки за измиване и почистване на оборудването след употреба на ПРЗ;
2. Земеделските стопани трябва да притежават сертификат (чл. 83 от Закона за защита на растенията (ЗЗР)), издаден от изпълнителния директор на БАБХ, или от оправомощено от него длъжностно лице, ако при земеделската си дейност използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба.
3. Земеделските стопани, които използват продукти за растителна защита от професионална категория на употреба трябва да имат завършено най-малко средно образование. В случай, че земеделският стопанин е с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“, той получава сертификата по право.
4. Земеделският стопанин получава сертификат след преминаване на обучение по програма, одобрена от изпълнителния директор на БАБХ и успешно положен изпит. Обучението се провежда от БАБХ, висши училища или институции в системата на професионалното образование и обучение. Програмите за обучение включват минимум темите, посочени в приложение № 2 на ЗЗР и се разработват от обучаващите институции, като се вземат предвид конкретните функции и отговорности на земеделските стопани.
5. При груби или системни нарушения на земеделския стопанин, сертификатът се обезсилва за срок до три години със заповед от изпълнителния директор на БАБХ или оправомощено от него длъжностно лице За издаване на нов сертификат, земеделският стопанин е длъжен да премине обучение и да представи заверен документ от него. Когато обезсиленият сертификат е издаден със срок на валидност 10 г., новият сертификат се издава за остатъка от срока на валидност на обезсиления.
(2) Земеделските стопани не трябва да употребяват ПРЗ от професионална категория на употреба върху:
1. площи, използвани от широката общественост или от уязвими групи, като обществени паркове и градини, площадки за спорт и отдих, училищни и детски площадки, както и в непосредствена близост до здравни или лечебни заведения;
2. Зони за защита, определени в Закона за водите, или други площи, определени със заповед на министъра на околната среда и водите;
3. Площи, в които в момента на третирането работят селскостопански работници.
(3) Земеделските стопани трябва да употребяват ПРЗ, спазвайки условията на етикета за разрешения продукт за растителна защита, като:
1. Безопасно съхранение (напр. съхраняване на недостъпно за деца място, в оригинални контейнери, защитени от замръзване и съхранявани за предотвратяване на замърсяване на околната среда в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъците. Контейнерите от ПРЗ предварително се изплакват трикратно с вода, която се прибавя към работния разтвор);
2. Съхранение на продуктите за растителна защита в склад за съхранение на ПРЗ, съгласно чл. 20 от Наредба 3 от 2017 г. за условията и реда за производство, пускане на пазара, търговия, преопаковане, транспортиране и съхранение на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 64 от 2017 г.);
3. Безопасно изхвърляне (напр. празни контейнери) и изхвърлени безопасно: Употребените опаковки от ПРЗ се привеждат във вид, негоден за повторна употреба);
4. Безопасност на оператора (напр. лични предпазни средства (ЛПС), налични за използване при работа с концентрат);
5. Спазване на специфичните мерки за опазване на водната среда (повърхностни и подземни води) и на питейната вода в съответствие с Националния план за действие за устойчива употреба на пестициди в Република България;
6. Общи предупреждения, описани на опаковката (напр. трябва да се внимава изключително, за да се избегне разнасянето на спрея).
(4) Земеделският стопанин трябва да употребява ПРЗ в съответствие с:
1. Принципите на добрата растителнозащитна практика
2. Изискванията за правилна употреба в съответствие с разпоредбите на Директива 2009/128/ЕО, и по-специално с общите принципи на интегрираното управление на вредителите, посочени в приложение III към нея, която се прилага най-късно от 1 януари 2014 г.
3. За прилагане на ПРЗ, земеделският стопанин трябва да:
· спазва изискванията на Наредба за условията и реда за употреба на ПРЗ.
· употребява продукти за растителна защита от първа и втора професионална категория на употреба, само в случай, че притежават сертификат по чл. 83 или сключен договор с агроном при работа с ПРЗ;
· извършва третирането ПРЗ от първа професионална категория на употреба под контрола на лице с висше образование в областта на аграрните науки с професионално направление „Растителна защита“ или „Растениевъдство“.
· употребява продукти за растителна защита от непрофесионална категория на употреба само в случай, че е навършил 18 години.
(5) Не трябва и е забранено:
1. Съхранението и употребата на неразрешени или негодни продукти за растителна защита;
2. Употребата на продукти за растителна защита извън обхвата на разрешената употреба или в доза, която надвишава максималната разрешена доза на единица площ;
3. Прилагането на продукти за растителна защита чрез въздушно пръскане с изключение на случаите от глава трета, чл. 14, ал.1 и 2 от Наредба № 12 от 2023 г. за условията и реда за употреба на продукти за растителна защита (обн., ДВ бр. 74 от 2023 г.) във връзка с чл. 109 от Закона за защита на растенията (ЗЗР);
4. Прибирането на земеделска продукция преди изтичането на карантинния срок на употребените продукти за растителна защита;
5. Използването на семена за посев, третирани с продукти за растителна защита, за други цели освен за посев;
(6) При употреба на ПРЗ земеделските стопани са длъжни да изпълняват и се съобразяват със забраните и ограниченията, съгласно изискванията на Наредба № 3 от 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
(7) Изисквания към техниката за прилагане на ПРЗ:
1. Продуктите за растителна защита се прилагат със специализирана техника и оборудване за прилагане на продукти за растителна защита, които отговарят на изискванията на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника.
2. Техническото оборудване за прилагане на продукти за растителна защита по смисъла на Закона за защита на растенията, подлежи на задължителна проверка по отношение на безопасността и опазване здравето на хората и околната среда.
3. Проверките са периодични и се извършват от центровете за изпитване и сертифициране към Министерството на земеделието и храните. Периодичните проверки на използвано оборудване за прилагане на продукти за растителна защита (ОППРЗ) се извършват на всеки 5 години до 2020 г., а от 2020 г. на всеки три години.
4. Новото оборудване за прилагане на продукти за растителна защита подлежи на проверка до 5 години след закупуването му.
5. Земеделският стопанин, собственик на регистрирано ОППРЗ, или упълномощено от него лице, е длъжно да представи за проверка оборудването съгласно графика по чл. 2, ал.2, т. 2.(2) от Наредба № 5 от 2016 г. за периодичните проверки на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита (обн., ДВ, бр. 11 от 2016 г.).
6. За включване в графика собственикът или упълномощено от него лице подава заявление съгласно приложение № 1 до центровете за изпитване и сертифициране към МЗХ при първоначална регистрация или промяна в регистрацията на ОППРЗ и в случаите по чл. 5, ал. 4 и чл. 8 ал. 2 от Наредба№ 5 от 2016 г. за периодичните проверки на оборудването за прилагане на продукти за растителна защита на министъра на земеделието и храните (обн., ДВ бр. 11 от 2016 г.)
7. Всеки професионален потребител на ОППРЗ извършва редовно калибриране и технически проверки на оборудването в съответствие с обучението по глава пета, раздел VII от Закона за защита на растенията.
Чл. 14. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 9 – Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на телета се прилага по отношение на телета от семейство „bovide“ на възраст до 6 месеца.
(1) Земеделските стопани не трябва да отглеждат телетата над 8-седмична възраст в индивидуални боксове освен по препоръка на обслужващия животновъдния обект ветеринарен лекар с цел лечение.
(2) Земеделските стопани трябва да осигурят индивидуалните боксове за телета до 8-седмична възраст да разполагат с перфорирани прегради, които позволяват телетата да имат визуален и осезаем контакт помежду си, и да съответстват на изискванията за ширина и дължина:
· ширина – най-малко равна на височината на телето при раменете, измерена в изправено положение;
· дължина – не по-малка от дължината на тялото на телето, измерена от върха на носа до каудалния ръб на седалищния израстък на седалищната кост и умножена по 1,1.
Това изискване не се прилага за помещенията за изолация на болни телета.
(3) Земеделските стопани трябва да отглеждат телетата групово при осигурена площ за теле съгласно таблицата:
Тегло на телето в кг
Минимална изискуема площ в м2
тегло до 150 кг
най-малко 1,5 м2
тегло от 150 до 220 кг
най-малко 1,7 м2
тегло над 220 кг
най-малко 1,8 м2
(4) Изисквания към помещенията за отглеждане и за проверка на здравословното състояние на телетата:
1. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета, както и боксовете и съоръженията в тях, с които телетата могат да влязат в контакт, да са изградени от материали, които:
· нямат вредно въздействие върху телетата;
· позволяват лесно да се почистват и дезинфекцират.
2. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с обезопасена електрическа инсталация.
3. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с:
· добра естествена вентилация или вентилационна система, осигуряваща скорост на движение на въздуха до 0,3 m/s, а при високи температури - до 0,5 m/s;
· относителна влажност на въздуха - 60-80%.
4. Земеделските стопани трябва да осигурят в помещенията, в които се отглеждат телета концентрациите на токсични газове да не надхвърлят следните допустими стойности:
· въглероден двуокис – 3600 mg/m3;
· амоняк – 5,00 mg/ m ;
· сероводород – не се допуска.
5. Земеделските стопани трябва ежедневно да проверяват изправността на механичните съоръжения и автоматизираните линии (ако в обекта има такива) и при необходимост незабавно да отстраняват повредите, а при невъзможност, да предприемат мерки за опазване здравето и доброто физическо състояние на телетата чрез използване на алтернативни методи за хранене и поддържане на подходяща жизнена среда до отстраняване на повредата.
6. Когато се използва система за изкуствена вентилация в помещенията, в които се отглеждат телета, земеделските стопани трябва да осигурят:
· алтернативна вентилационна система и
· алармена система за известяване на аварии по електрозахранването на вентилационната система.
7. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с подходящо естествено или изкуствено осветление, ако се използва изкуствено осветление, то трябва да функционира за период не по-малък от 8 h през деня. 8. При проверка на животните да се използва подходящо неподвижно или преносимо осветление.
8. Земеделските стопани трябва да проверяват здравословното състояние на телетата:
· най-малко веднъж дневно при телета, отглеждани навън;
· най-малко два пъти дневно при телета, отглеждани в закрити помещения.
9. Земеделските стопани трябва да отделят незабавно в помещение със суха и удобна постеля телетата, които са наранени или показват признаци на заболяване и да им осигурят възможно най-бързо ветеринарномедицинска помощ.
10. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат с осигурено пространство за всяко теле за лягане, изправяне и осъществяване на всички физиологични и етологични нужди.
11. Земеделските стопани не трябва да връзват телетата, освен при необходимост за не повече от един час по време на хранене с мляко или заместител на млякото или при ветеринарномедицински манипулации. Използваните въжета не трябва да предизвикват нараняване и връзването да се прави по начин, изключващ риск от задушаване или нараняване; телетата се връзват така, че да могат да лягат и изправят и осъществяват всички свои физиологични и етологични нужди.
12. Земеделските стопани трябва да почистват ежедневно и дезинфекцират периодично помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара. Изпражненията, урината, неизядената или разсипаната храна се почистват толкова често, колкото е необходимо, за да се избегне събирането на мухи и гризачи и за намаляване на миризмата.
13. Земеделските стопани трябва да осигурят за телетата помещение/помещения с равни, сухи и твърди подове, изработени по такъв начин, че да не причиняват нараняване или страдание на телетата, които стоят или лежат върху тях, подходящи за размера и теглото на телетата с твърда, гладка и стабилна повърхност, за да се избегне подхлъзване.
14. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телетата разполагат с чисто, удобно и подходящо дренирано място за лежане или чиста, суха и удобна постеля, които не влияят негативно върху телетата.
15. Земеделските стопани трябва да осигуряват на телетата хранене, съответстващо на тяхната порода, възраст, маса, физиологични и поведенчески нужди и технологична група, като в храната се включва:
· достатъчно количество желязо, за да се осигури средно ниво на хемоглобина в кръвта от поне 4,5 mmol/l;
· на всяко теле на възраст над 2 седмици се осигурява минимално количество сух фураж, съдържащ смилаеми влакнини, като количеството на влакнините се повишава от 50 до 250 g дневно за телета на възраст от 8 до 20 седмици;
· на телетата не се слагат намордници.
16. Земеделските стопани трябва да осигурят телетата на възраст над 8 седмици:
· да се хранят поне два пъти дневно;
· всяко теле от групата да има достъп до храната по едно и също време.
17. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат със съоръжения за хранене и поене, които осигуряват свободен достъп на всяко теле до хранилките и поилките.
18. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат телета да разполагат със съоръжения за хранене и поене, които гарантират чистотата на фуражите и водата и свеждат до минимум възможността за контаминацията им.
19. Земеделските стопани трябва да захранват телетата с коластра в първите часове след раждането им, но не по-късно от шестия час.
20. Земеделските стопани трябва да осигурят свободен и постоянен достъп на телетата до прясна питейна вода.
Чл. 15. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 10 – Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине
(1) Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат свине за развъждане или за угояване, да дават възможност животните да лягат и стават без затруднение; при групово отглеждане на подрастващи прасета и прасета за угояване на всяко от тях да е осигурена свободна подова площ най-малко:
· 0,15 кв. м – за прасета с тегло до 10 кг;
· 0,20 кв. м – за прасета с тегло от 10 до 20 кг;
· 0,30 кв. м – за прасета са тегло от 20 до 30 кг;
· 0,40 кв. м – за прасета с тегло от 30 до 50 кг;
· 0,55 кв. м – за прасета с тегло от 50 до 85 кг;
· 0,65 кв. м – за прасета с тегло от 85 до 110 кг;
· 1 кв. м – за прасета с тегло над 110 кг.
(2) Земеделските стопани трябва да осигурят за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка:
1. Когато се отглеждат в отделни групи от 6 до 40 животни, свободна подова площ най-малко:
· 1,64 кв. м – за женска свиня след първо заплождане;
· 2,25 кв. м – за свиня майка;
2. Когато животните се отглеждат в групи:
· до 6 животни – 1,80 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,48 кв.м за свиня майка;
· над 40 животни – 1,48 кв.м за женска свиня след първо заплождане и 2,03 кв.м за свиня майка.
3. Земеделските стопани трябва да осигурят част от свободната подова площ за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка да бъде с плътен гладък под със следните размери:
· най-малко 0,95 кв. м от общо 1,64 кв.м подова площ за женска свиня след първо заплождане;
· най-малко 1,3 кв. м от 2.25 кв.м подова площ за свиня майка. Допуска се да бъдат оставени до 15% дренажни отвори в плътния под.
4. Земеделските стопани трябва да осигурят в случаите, в които свинете се отглеждат групово в помещения с бетонен решетъчен под максималната широчина на отворите и минималната широчина на преградките да бъде съответно:
· 11 мм и 50 мм - за бозаещи прасета;
· 14 мм и 50 мм - за подрастващи прасета;
· 18 мм и 80 мм - за прасета за угояване;
· 20 мм и 80 мм - за женски свине след първо заплождане и свине майки.
5. Земеделските стопани не трябва да използват методи на отглеждане, при които свинете майки и женските свине след първо заплождане се държат вързани.
6. Земеделските стопани трябва да отглеждат групово свинете майки и женските свине след първото заплождане през периода от четвъртата седмица след заплождането до една седмица преди очакваното раждане. През седмицата преди очакваното раждане и по време на него свинете могат да се държат в изолирани родилни боксове. В стопанства, в които се отглеждат по-малко от 10 животни от посочените категории се позволява отглеждане в индивидуални боксове, при условие че животните имат възможност да се обръщат.
7. Земеделските стопани трябва при групово отглеждане на свине майки и женски свине след първото заплождане да осигурят помещението да има дължина най-малко 2,8 м, а в случаите, когато групата е по-малка от 6 животни - най-малко 2,4 м.
8. Земеделските стопани трябва да осигуряват постоянен достъп на всички свине на възраст над две седмици до хранилките и поилките и достатъчно количество прясна вода.
9. Земеделските стопани трябва да осигурят за свинете майки и женските свине след първо заплождане, при групово отглеждане, да се хранят по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество храна независимо от наличието на съревнование за храна в групата.
10. Земеделските стопани трябва да осигурят, че сухостойните бременни свине и женските свине след първо заплождане, с цел премахване чувството на глад и удовлетворяване на желанието да дъвчат, се хранят по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество обемисти, влакнести и високо енергийни храни.
11. Земеделските стопани следва да спазват изискването, че свинете предназначени за групово отглеждане, които проявяват постоянна агресия, жертвите на агресия, болните или наранените свине по възможност да се отглеждат временно в индивидуални боксове, които позволяват на животното да се обръща без затруднение (с изключение на случаите, в които има изрично предписание от ветеринарен лекар животното да стои неподвижно).
12. Земеделските стопани трябва да осигурят помещенията, в които се отглеждат свине за развъждане или за угояване да отговарят на минималните зоохигиенни изисквания:
A. Максимално ниво на шум - не повече от 85 децибела, като постоянният или внезапен шум се избягва;
Б. Да имат осигурено осветление - не по-малко от 40 лукса за не по-малко от 8 часа през деня;
В. Да са конструирани са по начин, който осигурява на животните:
· достъп до физически и температурно удобно, подходящо дренирано и чисто място за лежане, което позволява всички животни да легнат едновременно;
· възможност да се изправят нормално да почиват и да се виждат помежду си.
Г. Да осигуряват възможност на животните за постоянен достъп до достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали при условие, че те не застрашават здравето им.
Д. Да имат подове, които:
· са равни, сухи и твърди и не позволят подхлъзване;
· са конструирани и поддържани по начин, изключващ нараняване и страдание на животните;
· са съобразени с размера и теглото на животните;
· имат гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност- при липса на постеля.
13. Земеделските стопани трябва най-малко веднъж дневно, да хранят животните с фураж, който съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло.
14. Земеделските стопани не трябва да извършват манипулации, които водят до увреждане здравословното състояние на животните, промяна на костната им система или загуба на части от тялото, освен с терапевтична или диагностична цел.
(3) При необходимост ветеринарномедицински специалист извършва:
1. Изпиляване или подрязване до гладка цяла повърхност на третите резци на прасетата до седмия ден след раждането;
2. Скъсяване бивните на нерезите – за предотвратяване наранявания на други животни;
3. Купиране на част от опашката;
4. Кастриране на мъжки свине без разкъсване на тъканите;
5. Поставяне халка на зурлата – когато свинете се отглеждат на открито.
(4) Манипулациите по т. 1 и 3 се извършват само когато е наранено вимето на свинята майка или ушите и опашките на други свине.
(5) След седмия ден от раждането манипулациите по т. 3. и 4. се извършват от ветеринарен лекар с прилагане на анестезия и аналгезия.
(6) Всички манипулации се извършват при спазване правилата на асептика и антисептика и при условие че предприетите мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия не са дали резултат.
(7) Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на нерези, трябва да осигурят:
1. Боксовете да се конструират по начин, който позволява животните да се обръщат свободно, да се чуват, виждат и подушват помежду си;
2. Площта на бокса да е най-малко 6 кв.м;
3. Когато в боксовете се извършва естествено заплождане, те да са без прегради и да имат свободна подова площ най-малко 10 кв.м за всеки нерез.
(8) Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на свине майки и женски свине след първо заплождане, трябва да осигурят:
1. Да се проверява ежедневно здравословното състояние на животните и да се предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите;
2. Да се третират срещу екто- и ендопаразити, когато е необходимо;
3. Да се изкъпват преди настаняването в родилните боксове;
4. Седмица преди очакваното раждане на животните да се осигурява достатъчно количество подходящ материал за подготовка на място за раждане, освен ако това е невъзможно поради вида на използваната в стопанството система за отвеждане на отпадъците;
5. Родилните боксове да са с достатъчно място зад животното за осигуряване на удобство при естествено или асистирано раждане и снабдени с парапети за предпазване на новородените прасенца.
(9). Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на бозаещи прасета, трябва да осигурят:
1. Родилните боксове да са с твърд, сух и удобен под за лежане до свинята майка и да имат площ, която позволява на всички прасета да почиват едновременно, покрита с постеля от слама или друг подходящ материал;
2. Родилните боксове да са с пространство, което позволява прасетата да сучат без затруднения;
3. Отбиването да се извършва след 28-ия ден от раждането; отбиването може да се извърши и на 21-вия ден, при условие че прасетата бъдат преместени в основно почистени и дезинфекцирани помещения, изолирани от помещенията, в които се отглеждат свинете майки; отбиването може да се извърши и по-рано в случаите, когато обслужващият ветеринарен лекар прецени, че това се налага за опазване на здравето на майката или прасетата.
(10) Земеделските стопани, в случаите на подрастващи прасета и прасета за угояване, трябва:
1. Да проверяват ежедневно здравословното състояние на животните и да предприемат всички необходими мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия в групите;
2. Да отглеждат прасетата в постоянни групи, сформирани веднага след отбиването, в които по възможност да не се включват нови прасета. В случаите, когато се налага смесване на прасета от различни групи, това да се прави по възможност една седмица преди или след отбиването им, като им се осигурят условия да се скриват от останалите прасета. За улесняване на смесването на групите по изключение и след преценка на ветеринарен лекар могат да се използват транквиланти;
3. При наличие на агресия и/или канибализъм между прасетата да провеждат наблюдение за установяване на причините, като се вземе предвид храненето, условията на отглеждане и гъстотата на животните в помещението, да се осигурява на животните достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост торф или смес от такива материали и да се вземат всички необходими мерки за намаляване на агресията и/или канибализма.
Чл. 16. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 11 – Минимални изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни се прилага за селскостопански животни със следното определение:
„Селскостопански животни“ са животните (без риби, влечуги, амфибии и безгръбначни), отглеждани и развъждани за производство на животински продукти (храна, вълна, кожа, ценна кожа с козина), за други селскостопански цели или за работа.
(1) Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да осигурят достатъчен брой гледачи, които притежават необходимата квалификация и опит за полагане на грижи за животните.
(2) Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да осигурят:
1. Ежедневен контрол върху здравословното състояние на животните с цел недопускане причиняването на излишни страдания;
2. Достатъчно осветление в помещенията - неподвижно или подвижно, включително фенерчета в случаи на спиране на електричеството, което да дава възможност животните да бъдат инспектирани по всяко време;
3. Нужните грижи за болните и наранените животни, а когато това е необходимо, незабавно да потърсят помощта на обслужващия ветеринарен специалист. Ако е необходимо, болните и наранените селскостопански животни трябва да се изолират в подходящо помещение със суха и удобна постеля.
(3) Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва да:
1. Поддържат и съхраняват в животновъдния обект дневник на собствениците/ползватели на животновъдните обекти за проведените лечебно- профилактични мероприятия, който се съхранява не по-малко от 5 години от последното вписване и екземпляр от рецептата за приложените ВЛП, който също се съхранява не по-малко от 5 години;
2. Водят документация за умрелите животни и да съхраняват всички писмени предписания, издадени от ветеринарномедицинските органи;
3. Съхраняват документацията не по-малко от 3 години от последното вписване и да я представят на ветеринарномедицинските органи при поискване.
(4) Земеделските стопани трябва за всяко селскостопанско животно да осигурят свобода на движение в съответствие с физиологичните му потребности. При необходимост свободата на движение се ограничава по начин, който не им причинява ненужна болка и страдание. Връзването да се извършва по начин, който не ограничава естествените им движения за задоволяване на физиологичните и етологични потребности.
(5) Земеделските стопани трябва да осигурят изпълнението на следните изисквания по отношение на помещенията, съоръженията и оборудването за отглеждане на селскостопански животни:
1. Да се изграждат от материали, които не са вредни за животните, разрешени са за целта и позволяват цялостно почистване и дезинфекциране на помещението;
2. Да се конструират и поддържат така, че да нямат вдлъбнатини, дупки, остри ръбове и стърчащи предмети, които могат да наранят животните;
3. Да осигуряват подходящо осветление, влажност, циркулация на въздуха и проветряване според физиологичните и етологични особености на животните и при спазване на нормите за концентрация на вредни газове и интензивност на шума, които не им вредят.
4. Осветеността на помещенията да се регулира през денонощието според физиологичните и етологичните особености на животните. Когато естествената осветеност на помещението е недостатъчна, да се монтира подходящо изкуствено осветление.
(6) Земеделските стопани, в случаите на отглеждане на селскостопанските животни на открито, трябва да им осигурят защита от неблагоприятни атмосферни влияния, хищници и други вредни въздействия върху здравословното им състояние.
(7) Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, трябва:
1. Да проверяват ежедневно техническите съоръжения и системи в помещенията. Установените дефекти по възможно най-бърз начин да се отстраняват, а когато незабавното отстраняване на дефект е невъзможно, да се вземат временни мерки за осигуряване безопасността и здравето на животните;
2. Когато е необходимо, за опазване здравето на селскостопанските животни в помещенията, да инсталират система за изкуствена вентилация и алармена система за известяване при отказ на вентилационната система. Управителят на животновъдния обект редовно да проверява изправността на алармената система;
3. Когато здравето и доброто състояние на животните зависи от функционирането на изкуствена вентилационна система, в помещенията да се изгради подходяща резервна система за осигуряване на необходимата въздушна циркулация при повреда на основната система.
(8) Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни трябва да:
1. Дават на селскостопанските животни достатъчно количество пълноценна храна, която да задоволява нуждите им и да ги поддържа в добро здравословно състояние;
2. Не включват в храната и водата на селскостопанските животни вещества, които са вредни за тях;
3. Не дават храната и водата на селскостопанските животни по начини, които могат да предизвикат ненужно страдание или нараняване;
4. Осигуряват на селскостопанските животни достъп до храната през определени интервали, съобразени с физиологичните им нужди;
5. Осигуряват на селскостопанските животни постоянен достъп до питейна вода;
6. Осигуряват оборудването за хранене и поене на селскостопанските животни да е конструирано и разположено по начин, който изключва замърсяване на храната и водата, намалява до минимум агресивната конкуренция при животните и осигурява свободен достъп на всяко животно до хранилките и поилките;
7. Не се дават на селскостопанските животни вещества, за които не е доказано по безспорен начин, че не са вредни или които могат да предизвикат ненужно страдание, болка или нараняване. Забраната не се прилага при използване на продукти с профилактично и терапевтично действие, предписани от ветеринарен лекар.
(9) Земеделските стопани, отглеждащи селскостопански животни трябва да осигурят да не се причинява на селскостопанските животни страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт, освен в случаите на:
1. Диагностично клане;
2. Санитарно клане;
3. Дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация;
(10) Клане на селскостопански животни:
1. Които се отглеждат за добив на месо и суровини;
2. Които са лекувани от незаразни болести, но лечението е безрезултатно или е стопански неизгодно;
3. За ликвидиране на заразни болести;
4. За религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.
(11) Умъртвяването на животни при:
1. Ликвидиране на заразни болести;
2. Дератизация;
3. Нападение на хора от животно и самозащита;
4. Практикуване на лов по реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите
(12) Евтаназия при:
1. Неизлечимо болни животни с необратими патологични изменения, причиняващи им болки и страдания;
2. Ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните;
3. Приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания;
4. Животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.
(13) Земеделските стопани, които отглеждат селскостопански животни, не трябва да използват методи за естествено или изкуствено осеменяване и животновъдни практики, които причиняват сериозни страдания, наранявания или трайни увреждания на селскостопанските животни или има вероятност да доведат до тяхната смърт.
(14) Земеделските стопани не трябва да отглеждат животни като селскостопански, освен ако техният фенотип и генотип позволяват това да бъде извършвано без вредни последствия за тяхното здраве и благосъстояние.
Преходни и заключителни разпоредби Допълнителна разпоредба
§ 1. Настоящото влиза в сила след обнародване на заповедта за утвърждаване и Ръководството в Държавен вестник и се прилага за програмен период 2023 - 2027 г.
§ 2. Ръководството е задължително в своята цялост за физическите и юридическите лица, които извършват земеделска дейност на територията на Република България през всяка стопанска година от периода на действие в § 1.
2