agraren-doklad-2000

agra_2000_ok2.doc
1

ГОДИШЕН ДОКЛАД НА МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ЗА 2000 г.

РАЗДЕЛ А

СЪСТОЯНИЕ НА АГРАРНИЯ ОТРАСЪЛ

І. Развитие на националната икономика. Макроикономическа рамка. Мястото на аграрния отрасъл в националната икономика.

Развитието на националната икономика през 1999 година запази тенденциите на възстановяване след кризата през 1996-1997 година. Основните макроикономически показатели бележат ръст и характеризират запазване на икономическата стабилност в страната.

Брутният вътрешен продукт( /по текущи цени/ за 1999 г. на човек от населението възлиза на 2 774 лева, при 2 613 деноминирани лева за 1998 г. и бележи ръст спрямо предходната година от 161 лева. Изразен в щатски долари, по валутен курс на предходната година, същият за 1999 г. е в размер на 1 510 щ.д., при 1 484 щ.д. за 1998 г.

Създаденият брутен вътрешен продукт в икономиката на страната за 1999 г. по пазарни цени възлиза на 22 776 млн. лв., а брутната добавена стойност – 19 891 млн.лв. В процентно изражение нарастването на брутната добавена стойност спрямо 1998 г. е 1.8 %, а на брутния вътрешен продукт - 2.4 %.

Анализът на компонентите на брутния вътрешен продукт /брутната добавена стойност и коректива с митата, акцизите и ДДС/ показва, че ръстът от 1 199 млн. лв. спрямо предходната година се дължи главно на ръста на брутната добавена стойност в сферата на услугите, строителството, енергетиката и отрасъл "Горско стопанство" и на значителния ръст на постъпилите в бюджета акцизи и данък добавена стойност. Влияние върху нарастването на брутния вътрешен продукт оказва увеличението на текущите цени.

Данните за брутната добавена стойност в аграрния сектор показват по-нисък темп на нарастване в сравнение с 1998 г., когато е отчетен ръст от 1.4 %. За 1999 г. нарастването е 0.6 %. Относителният дял на брутната добавена стойност на аграрния сектор /селско и горско стопанство/ в общата добавена стойност за страната е 17.3 % и е по-малък спрямо предходната година, когато е бил 21,1 %.

Тенденцията на увеличаване на брутната добавена стойност в частния сектор за страната се запазва и през 1999 г. Нарастването спрямо предходната година е 6.4 %. В структурата на брутната добавена стойност, създадена в частния сектор с най-голям относителен дял са услугите /52.3 %/ и аграрния сектор /25.9 %/.

Потреблението, като компонент на крайно използване на брутния вътрешен продукт за отчетната 1999 г., бележи ръст спрямо предходната година от 4.7 %. Негативно влияние върху размера на брутния вътрешен продукт на страната оказва отрицателното външнотърговско салдо, което е в размер на 1 765 млн.лв. Търговското салдо за аграрния отрасъл за 1999 г. е положително. Износът на отрасъл "Селско стопанство" за 1999 г. възлиза на 279,3 млн.лв., а вносът – 88,9 млн.лв. Общо за отраслите "Горско стопанство" и "Риболов" данните са: износ – 12,9 млн.лв., а внос – 4,8 млн.лв.

През 1999 г. общо за страната инвестициите, изразени като разходи за придобиване на материални дълготрайни активи и фактически придобити материални дълготрайни активи, са увеличени спрямо предходната година с 1 042, 2 млн. лв. Отчетените инвестиции през 1999 г. в аграрния отрасъл, вкл. селско, горско стопанство и риболов са в по-малък размер спрямо 1998 г. с 10,7 млн. лв.

С фиксирането на лева към германската марка и въвеждането на валутен борд се стабилизира българската валута и финансовото състояние на кредитните институции. През 1999 г. се запази тенденцията от предходната година на стабилност на валутния курс на щатския долар и лихвения процент.

Към 31.12.1999 г. равнището на безработицата в страната, изразено като съотношение на безработните лица към икономически активните лица, е 16 % и е по-високо спрямо предходните години.

Посочените данни и изводи за макроикономическата рамка на страната и мястото на аграрния отрасъл в националната икономика са на база предварителни данни на НСИ.

II. Развитие на аграрния отрасъл през 1999 година и прогнози за 2000 година

1.Структура, поземлена реформа, приватизация

1.1.Структура на работната сила

През 1999 г. в икономиката на страната са заети 3 071 913 души. Заетите в селското стопанство представляват 25,88 % от общия брой.

В структурата на заетите в частния сектор – 1 943 410 души, заетите в селското стопанство заемат дял от 40,2 %. По-подробна информация за работната сила в селското стопанство е дадена в Таблица 1 (източник НСИ) .

Таблица 1

Структура на заетите лица в селското стопанство за периода 1989-1999 г.

Година

Общо

в това число

хил. бр.

обществен сектор

/хил. бр./

Частен сектор

/хил. бр./

обществен

сектор %

частен сектор

1989

789.1

621.6

167.5

78.8

21.2

1990

735.2

574.9

160.3

78.2

21.8

1991

679.0

507.6

171.4

74.8

25.2

1992

676.7

359.5

317.2

53.1

46.9

1993

698.2

233.5

464.7

33.4

66.6

1994

738.2

159.0

579.2

21.5

78.5

1995

769.6

126.6

643.0

16.5

83.5

1996

768.5

26.3

742.2

3.4

96.6

1997

768.7

18.7

750.0

2.4

97.6

1998

795.8

15.2

780.6

1.9

98.1

1999*

795.0

13.5

781.5

1.7

98.3

* Данните за 1999 г. са предварителни. Съгласно приетата нова “Национална Отраслова Класификация” /НОК/, в данните за 1996, 1997, 1998 и 1999 г. земеделските кооперации са включени в частния сектор.

Съществуващата тенденция на трудовата заетост в селскостопанския отрасъл през последните години за увеличаване броя на заетите в частния сектор се е запазила и през 1999 г. Относителният дял на заетите в частния сектор за 1999 г. е 98.3 на сто.

Съотношението на заетите в частния и заетите в държавния сектор към общия брой на заетите в селското стопанство през 1999 г. се запазва на нивото от предходната 1998 г.

Данни за работната сила в отрасъл горско стопанство са дадени в т. ІV на раздел А – Горско стопанство.

1.2. Селскостопански производствени структури и структура на земята по форми на стопанисване

Разпределението на селскостопанските производствени единици по форма на собственост през периода 1996-1999 г. съгласно данните на НСИ е следното:

Таблица 2

Производствени единици в отрасъл селско стопанство по форма на

собственост през периода 1996-1999 г.

Форма на собственост

Брой производствени единици

1996

1997

1998

1999

Държавна

488

475

308

311

Общинска

Частна на местно юридическо лице

292

263

321

327

Частна на местно физическо лице

5 245

6 021

7 241

7 862

Частна на кооперации

3 479

3 475

3 589

3 666

Частна на чуждестранно юридическо лице

Частна на чуждестранно физическо лице

Частна на чуждестранно лице в кооперация

Частна на сдружения

Частна на религиозна организация

Частна на др. неправителствена организация

Общо

9 564

10 341

11 593

12 317

Източник НСИ

Посочените данни дават информация за предприятията в отрасъла, които са регистрирани съгласно действащото законодателство в Република България. Спрямо 1998 г. общият брой на селскостопанските единици през 1999 г. бележи увеличение от 6,2%. И през 1999 г. преобладаващ е делът на предприятията с частна собственост на местни физически лица /регистрирани по Търговския закон като еднолични търговци/ - 7 862 броя или 63.8 % от общо 12 317 единици, следван от селскостопанските производствени единици, основаващи се на кооперативната форма на собственост – 3 666 броя или 29.7 % от всички регистрирани единици. За сравнение през 1998 г. производствените единици, собственост на местни физически лица са 7 241 броя – 62,4%, а кооперациите – 3 589 броя – 30,9% от общия брой на производствените единици.

Структурата на отрасъла по типове дейност за периода 1996-1999 г. по данни на НСИ е отразена в Таблица 3:

Таблица 3

Производствени единици в отрасъл „Селско стопанство “ по типове производство през периода 1996-1999 г.

Тип производство

Брой производствени единици

1996

1997

1998

1999

Растениевъдство

6 216

6 627

7 404

7 779

Животновъдство

1 566

1 688

1 874

1 957

Комбинирано раст.-животнов. стопанство

660

666

709

745

Селскостоп. услуги, без лечебно ветер. дейност

1 122

1 271

1 512

1 724

Поддържане и експл. на зелените площи

112

Общо

9 564

10 341

11 593

12 317

Източник НСИ

Въпреки увеличения брой на регистрираните предприятия през 1999 г. в относителния дял на различните направления дейност няма съществени изменения спрямо предходните години. Преобладаващата част – близо 64 % от предприятията в отрасъла се занимават с растениевъдна дейност. С животновъдство се занимават около 16 % от стопанствата. С комбиниран тип дейност – растениевъдно-животновъдна, са около 6 % от стопанствата. През 1999 г. по-чувствително е нараснал броят на предприятията за селскостопански услуги – с 212 броя, спрямо 1998 г., което е довело и до увеличаване на относителния им дял в общата структура на 14 %, докато през 1998 г. той е бил 13%.

Данни за размера и структурата на земята по форми на стопанисване се съдържат в Таблица4.

Таблица 4

Структура на стопанисваната селскостопанска земя през 1998 и 1999 г.

Общо за страната

В т.ч. в земеделски

частни

Стопанисвана селскостопанска земя

/хил. ха/

стопанства

/хил.ха/

1998

1999

1998

1999

Общо стопанисвана земя

6203

5021

5062

Обработваема земя

4805

4621

4633

Ниви

4280

4284

4143

4160

Посевна площ

3205

3004

3142

2944

Друга земя

1074

1280

1001

1216

Естествени ливади

294

260

259

Изкуствени и комплексни пасища и др.

категории земя

Многогодишни плодови, ягодови и др.

трайни насаждения

218

214

212

208

Мери и пасища

1398

400

429

Източник: НСИ

Относителният дял на обработваемата земя от общия размер на стопанисваната земя за страната е 77.46 %. В частните стопанства този дял възлиза на 92 %. В сравнение с 1998 г. при частните стопанства е налице увеличение на стопанисваната земя с 41 х.ха и на обработваемата земя – с 12 х.ха. Относителният дял на обработваемата земя към общата стопанисвана земя се запазва 92%.

1.3. Поземлена реформа

1.3.1. Възстановяване на собствеността върху земеделски земи

Към 30 декември 1999 г. общо 5 453,9 хил. ха, или 96,44 % от уточнената за възстановяване земеделска земя е върната на собствениците. От общо 4 856 бр. землища в Република България в 4 627 реституционният процес е окончателно приключил. В четири области Велико Търново, Габрово, Разград и Шумен е възстановено правото на собственост на 100 % от уточнената за възстановяване земеделска земя.

Към 27 декември 2000 г. общо в съществуващи или възстановими стари реални граници и чрез план за земеразделяне е възстановено правото на собственост за 5 679,6 хил. ха, или 99,79 % от уточнената за възстановяване земеделска земя, като:

· в съществуващи или възстановими стари реални граници за 1 507,8 хил. ха, или 26,49 % ;

· на основание влезлите в сила планове за земеразделяне за

4 171.8 хил.ха, или 73,30 %.

До края на месец декември 2000 г. напълно е приключил процесът по възстановяване на собствеността върху земите, съгласно ЗСПЗЗ в 98,85 % от землищата. На сто процента е приключил процеса на възстановяване на земята в деветнадесет области: Бургас, Велико Търново, Видин, Габрово, Добрич, Кърджали, Монтана, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, София - град, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен и Ямбол.

Данните за хода на поземлената реформа от края на 1999 г. до м.декември 2000 г. са от НСИ и са представени в Таблица № 5.

Таблица 5

Поземлена реформа в периода 1999 г. - декември 2000 г.

Показатели

1999 г.

декември 2000 г.

Възстановено право на собственост [хил.ха]

5 453,90

5 679,60

Относителен дял от уточнената за възстановяване земя -

общо за страната[%]

96,44

99,79

Възстановено право на собственост в съществуващи или

възстановими стари реални граници по чл.18ж, ал.1 от

ППЗСПЗЗ [хил.ха]

1 442,90

1 507,80

Относителен дял от уточнената за възстановяване земя -

общо за страната[%]

25,51

26,49

Възстановено право на собственост върху земеделските

земи съгласно план за земеразделяне по чл.27, ал.1 от

ППЗСПЗЗ [хил.ха]

4 011,00

4 171,80

Относителен дял от уточнената за възстановяване земя -

общо за страната[%]

70,93

73,30

По данни на НСИ

За активизиране на реалния пазар на земеделските земи, чрез създаване на условия за получаване на общодостъпна информация и пряк контакт между лицата при търсене и предлагане на земеделски земи, в МЗГ е изградена "Информационна система за подпомагане пазара на земята", включена в интернет.Осигурен е безплатен достъп до системата на всички потребители. За подпомагане пазара на земята от съществено значение се явява и регламентираната в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ разпоредба, даваща възможност собствениците на земеделски земи, възстановени по реда на този закон да бъдат освободени от държавни, държавни нотариални такси и местни данъци и такси при сключване на договори за аренда, на договори за наем със срок повече от 1 година, доброволни делби и разпоредителни сделки със земеделски земи за срок от 5 години.

Няма законови пречки за придобиване на земеделски земи и от юридически лица с чуждестранно участие, независимо от размера му, с условието да бъдат регистрирани по българското законодателство.

Създадени са условия за комасиране на земите на собствениците чрез използване възможностите на държавния и общинския поземлени фондове. Това се осъществява чрез замяна на частни земи със земи от държавния и общинския поземлен фонд. До м.декември 2000 г. са извършени около 1900 броя замени на земеделски земи на физически и юридически лица със земи от държавния поземлен фонд, като държавата е отстъпила правото на собственост върху 10 935,1 ха, а е придобила в собственост около 11 135,4 ха.

Друг елемент от пазара на земята е предоставянето за дългосрочно ползване под наем и аренда на земи от държавния поземлен фонд. Създаде се възможност за активизиране пазара на земята и навлизане на чужди инвестиции в земеделието чрез премахване на ограниченията за максималния размер на арендуваната земя и срока на арендния договор. По този ред са предоставени 20 000 ха държавни земи, от които 12 200 ха за отглеждане на едногодишни полски култури и 7 800 ха за лозя и трайни насаждения.

Земите от ДПФ се предоставят приоритетно за създаване на трайни насаждения и лозя чрез дългосрочни договори за аренда /до 35 г./ или осигуряване на компактни масиви от ДПФ чрез замяна със земеделски земи на физически и юридически лица, при наличие на осигурени инвестиции за създаване на насажденията. В случаите на предоставяне на земите под аренда, се предвижда 4-годишен гратисен период на ползването на земите, в които арендаторът се освобождава от заплащане на арендни вноски до встъпване на новосъздаденото насаждение в плододаване.

През втората половина на 1999 г. започна процеса на обезщетяване на собствениците за невъзстановените им земи. Издаването на удостоверения за притежаване на поименни компенсационни бонове е текущ процес. Към 27.12.2000 г. са издадени 533 202 броя решения за право на обезщетение /чрез земя и чрез поименни компенсационни бонове/ за 242.4 х. ха невъзстановени земеделски земи, на стойност 1 378 960 х. лв. Издадените удостоверения за притежаване на поименни компенсационни бонове са на стойност 727 151 х. лв., като от тях използваните поименни компенсационни бонове са на стойност 422 344 х.лв, в т.ч. 420 630 х. лв. за участие в приватизацията и 1 714 х. лв. за придобиване на собственост върху земи по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ. Определен е ресурса на земи от държавния поземлен фонд, който ще бъде предоставен за реалното обезщетяване на собствениците със земя или за продажба чрез търг на притежателите на поименни компенсационни бонове. През четвъртото тримесечие на 2000 г. се проведоха първите общински търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежателите на поименни компенсационни бонове в 4 области на страната, както следва: Добричка област - 3 общини, Ямболска - 3 общини и във всички общини на Силистренска и Шуменска област. През м.ноември е открита процедурата за провеждане на общински търгове и в областите: Търговишка - 2 общини, Кърджалийска - 7 общини, Разградска - всички общини, Плевенска - 5 общини.

Създадената законова разпоредба дава възможност за свободно прехвърляне на поименните компенсационни бонове и разширява обхвата на приложението им. Наблюдава се тенденция на засилване на интереса към покупко-продажба на поименни компенсационни бонове. Дадената възможност за прехвърляне на вече възстановена собственост срещу поименни компенсационни бонове ще осигури допълнителен ресурс държавни земи за обезщетяване на собственици и оземляване на безимотни и малоимотни граждани.

През месец октомври Министерският съвет прие разработената от МЗГ Наредба за оземляване на безимотни и малоимотни граждани. С оглед създаване облекчени условия за придобиване на земя от безимотни и малоимотни граждани Министерският съвет прие изменение на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи / изм. и доп. ДВ, бр.98/01.12.2000 г./.

1.3.2. Възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд

На базата на натрупания опит от възстановяване на собствеността върху земеделските земи и разработените 9 пилотни проекта за реституция на горите, МЗГ издаде Наредба № 1 /обн. ДВ, бр.10/2000 г./ за техническите дейности при възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.Утвърдена е методика за ценообразуването при изпълнение на техническите дейности.Разработени са цифрови модели на горския фонд за територията на страната. Изготвени са редица методически указания и заповеди на министъра на ЗГ за прилагане на посочените нормативни актове.

Към 29.02. 2000 г., общият брой на подадените заявления за страната е 252 705 за 1 959,3 х. ха гори и земи от горския фонд, в т.ч. 380 х. ха от физически лица, 1 522,7 х. ха - от общини, 18.1 х, ха - от религиозни общности, 18,7 х.ха - от училища и читалища, 3,2 х. ха - кооперации и други търговски дружества, 16,6 х. ха - други юридически лица.

Процесът на техническите дейности по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд е разделен на три етапа. Първият етап включва изготвяне на карта, баланс на горския фонд и геодезическа работна мрежа на землището, вторият етап - карта на възстановената собственост и третия етап - трасиране на възстановените имоти и въвод във владение.

За изпълнение на първи и втори етап на техническите дейности по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд МЗГ сключи договори с фирми за 4020 землища.

Към 27.12. 2000 г. са постановени 270 294 броя протоколни решения за признаване правото на собственост върху 638 х. ха, в т.ч. на физически лица 268 928 броя решения за 295 х. ха, на общини - 718 броя решения за 317 х.ха, на юридически лица - 648 броя решения за 26 х.ха.

Към 08.12.2000 г. първият етап на техническите дейности е завършен за 3962 землища, или 99,6 % от общия брой землища /4020/. В 516 землища няма да се изработва карта на възстановената собственост, поради постановени откази за признаване на собствеността.Към същата дата е приключен вторият етап за 3350 землища или 97,7% от землищата, в които има частни гори и земи от горския фонд за възстановяване.

На база приетия втори етап поземлените комисии издават решения, придружени със скица на имота и таксационна характеристика.

Към 27.12.2000 г. по реда на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ са издадени 236 628 броя решения за възстановяване на собствеността върху гори и земи от горския фонд за 509 х.ха, в т.ч. на физически лица - 235 485 броя решения за 252 х.ха, на общини -613 броя решения за 241 х ха, на юридически лица - 530 броя решения за 16 х. ха.

От сключените договори за 3 064 землища за извършване на трети етап от техническите дейности - трасиране на имотите и въвод във владение, към м. декември са изпълнени договорите за 2 820 землища / 92%/.

Анализът на посочените данни показва, че възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд по реда на чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ се извършва съгласно предвидените в закона срокове.

За възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд по реда на чл.14 от ЗВСГЗГФ на лица, които не притежават документи за собственост - изгубени или унищожени не по тяхна вина, към 27.12.2000 г. са подадени 46 193 броя заявления за 189 х. ха гори и земи от горския фонд.

На основание чл.14, ал.3 от ЗВСГЗГФ са създадени областни комисии, които имат за задача да извършат анкетна проверка на подадените по този ред заявления и излязат с решения за установяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд в границите на териториите на частните гори по землища.

Областните комисии, съгласно чл.14, ал.5 от ЗВСГЗГФ започват своята работа след възстановяване на собствеността по чл.13, ал.5. Към 27.12.2000 г. по реда на чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ са издадени 14 428 броя решения за 39 х. ха.

Цитираните данни за хода на процеса по възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд са от НСИ.

1.4. Приватизация

От началото на приватизационния процес до 31.12.2000 г. в Министерство на земеделието и горите са открити общо 792 приватизационни процедури на обекти от селското стопанство, от които 664 за цели предприятия и 128 за обособени части. Сключените приватизационни сделки за периода са общо 508, като от тях 391 за цели предприятия и 117 за обособени части. Договорените плащания по сделките са в размер общо на 235 644 х. лв., а поетите ангажименти за инвестиции от купувачите – 239 569 х. лв.

В Таблица 6 е дадена справка за хода на приватизационния процес в аграрния сектор. Таблицата обхваща сключените от МЗГ приватизационни сделки към 31.12.2000 г., в това число сключените през 1999 г. и 2000 г.

Таблица 6

Обобщена справка за приватизационните сделки на МЗГ от 1992 г.

до 31 декември 2000 г.

Дейности

За 1999 г.

За 2000 г.

Всичко

1. Открити процедури - общо /бр./

176

792

-за цели предприятия

156

664

в т.ч. по чл. 35

-за обособени части

128

в т.ч. по чл.35

2. Сключени сделки - общо /бр./

115

508

а/ за цели предприятия, чрез:

391

-търгове

-конкурси

319

-преки преговори

-по реда на чл. 35

-"Фондова борса"

-"Централизирани търгове"

б/ за обособени части чрез:

117

-търгове

-конкурси

-преки преговори

-по реда на чл. 35

2.1 Договорени плащания по сделките – общо (хил.лв.)

43 562

40 206

235 644

-в брой (х. лв.)

27 896

14 838

129 641

-в други платежни средства (х. лв.)

23 058

-в облигации по ЗУНК (х. лв.)

14 633

59 528

-в облигации по външния дълг (х. лв.)

-компенсаторни записи (х. лв.)

817

1 915

22 765

-инвестиционни бонове (х. лв.)

217

395

612

2.2 Поети ангажименти за инвестиции (х. лв.)

23 501

14 058

239 569

в т.ч. инвестиции през съответната година (х. лв.)

976

1 077

38 943

2.3 Поети ангажименти за нови работни места (бр.)

564

5 662

2.4 Запазване на съществуващи работни места (бр.)

2 978

1 111

20 429

2.5 Купувачи по сделките (бр.)

115

508

-чуждестранни

-работнически и/или мениджърски екипи

292

-лица по чл. 35, ал.1, т.1

-лица по чл. 35, ал.1, т.2

-други

157

3. Размер на приватизираните активи (х. лв.) по баланс към 31.12.95 г.

1 739

839

6 223

По данни на МЗГ

През 1999 г. в Министерство на земеделието и горите са открити общо 176 процедури за приватизация, от които 156 за цели предприятия и 20 за обособени части. Сключените сделки през 1999 г. са общо 115. Договорените плащания по тях възлизат общо на 43 562 х. лв. Общо са поети ангажименти за инвестиции в размер на 23 501 х.лв. като конкретно за 1999 г. са в размер на 976 х. лв.

През 2000 г. са открити 36 процедури за приватизация, като от тях 33 са за цели предприятия и 3 за обособени части. Сключените сделки през този период са 76. Договорените плащания възлизат на 40 206 х. лв. Общо поетите ангажименти за инвестиции са 14 058 х.лв. като конкретно за 2000 г. са в размер на 1 077 х.лв.

Таблица 7 съдържа данни за раздържавяването на дълготрайните активи за отрасъл “Селско стопанство” за периода от 1996 г. до края на 2000 г.

Таблица 7

Изпълнение на приватизационната програма в периода 01.01.1996 – 31.12.2000 г.

Статус към

Продадени 1996 –31.12.00

Продажби

Подотрасли

31.12.95 г.

Цели

Обособени

общо

в %

Предприятия

части

"Зърнени храни"

- брой предприятия

15 клона

- дълготрайни активи - /х.лв./

795,2

165,8

580,6

746,4

93,9%

-капацитет -/т/

1127

184

874,4

1058,4

в т.ч. продадени ДА от дружеството,

съгл.§ 10 (2) от ЗППДОбП - /х.лв./

118

- капацитет -/т/

178,5

Сортови семена

- брой предприятия

- дълготрайни активи - / х.лв./

407,2

376,1

6,7

382,9

94,0%

Мелници за брашно и фураж

- брой предприятия

- дълготрайни активи - / х. лв./

3012

2281

26,9

2307,9

76,6%

- капацитет - /т/

1600

1225,6

Други селскостопански и хранит. предприятия

- брой предприятия

430

266

- дълготрайни активи - /х.лв./

9774,5

5890,1

105,0

5995,1

61,3%

Общо

- брой предприятия

514

344

- дълготрайни активи - /х. лв./

13988,9

8713,2

719,1

9432,3

(67,4%

По данни на МЗГ

Забележка:

1. Посочените дълготрайни активи не включват ДА на “Напоителни системи” ЕАД, възлизащи на 14 281,4 х.лв. към 31.12.95 г.

2. През 1998, 1999 г. и 2000 г. има сключени 53 броя сделки (4 за обособени части и 49 за цели дружества) от подотрасъл Горско стопанство, но те не са включени в горопосочените изчисления.

3. За периода 1992–31.12.95 г. от отрасъл “Селско стопанство” са приватизирани от МЗГ и Агенцията за приватизация 45 цели предприятия и 39 обособени части с дълготрайни активи в размер общо на 1 381,7 х.лв.

2.Производствени и икономически резултати на аграрния сектор през 1999 година и прогноза за 2000 година. Обща селскостопанска сметка.

Общата селскостопанска сметка /ОСС/, която представя икономическата ситуация в отрасъл “Селско стопанство” и доходът, който получават селскостопанските единици от дейността си, се разработва в Министерство на земеделието и горите от 1997 г.

Във връзка с интегрирането и хармонизирането на ОСС със Системата за икономически сметки за селското и горското стопанство по ЕВРОСТАТ през настоящата година се премина към работа по новата методология за изготвянето и. Общата селскостопанска сметка за 1999 г. е изготвена от Националния статистически институт в рамките на проект на ЕВРОСТАТ по агромонетарна статистика с помощта на специалисти от Институт ASA – Бон.

По-съществени моменти, характеризиращи прилаганата нова методика за изготвяне на ОСС са:

· Определяне на долната граница на наблюдаваните стопанства. Необходимо е да се определи долна граница на наблюдение, което е осъществимо едва след уточняване на регистъра на предприятията в селското стопанство.

· Обхващат се и неселскостопанските дейности, които са неделими от селскостопанските, тъй като в рамките на ЕС техният относителен дял значително нараства.

· Всички продажби се включват в крайното производство, т.е. вътрешните обороти, а не само продажбите извън секторите селско стопанство. Същите се включват след това като междинно потребление. Това се прави с цел уеднаквяване на методиката на изготвяне на ОСС с тази на Системата от национални сметки.

Предвид на кратките срокове и за да могат да бъдат включени резултатите в настоящия Аграрен доклад, по новата методика бяха обработени данните за 1999 г. и преизчислени данните за 1998г. Предстои преизчисляването на данните от предишните години, дадени в предшестващите доклади .

2.1. Производство

2.1.1. Растениевъдство

Сектор "Растениевъдство" има стратегическо значение не само в отрасъла "Селско стопанство", но и за цялата българска икономика. Той осигурява производството на продукти, необходими за изхранване на населението и е основна суровинна база за продуктивното животновъдство.

Най-голям относителен дял в растениевъдството заема зърнопроизводството - 46-50%. На следващо място са техническите и маслодайните култури с 18%, зеленчукопроизводството с 6%, овощарството с 2,2% и др.

2.1.1.1. Зърнопроизводство

По окончателни данни на НСИ площите, засети със зърнени култури през 1999 г., възлизат на 1 815 хил.ха, или с около 239 хил.ха по-малко от 1998 година. Общото количество зърно, произведено през 1999 г., е в размер на 5 207 хил.тона, което е със 180 хил.тона по-малко от предходната година.

Като цяло зърнените култури заемат между 39 и 46% от общата обработваема земя.

Основните зърнени култури, за които съществуват дългогодишни традиции в отглеждането и които са от изключителна важност за изхранване на населението на страната, са: пшеница, царевица, ечемик, овес и фасул.

Пшеница

Производството на пшеница представлява около 60 % от производството на зърнените култури в страната.

По данни на НСИ, през последните три години площите, засети с пшеница, се движат в границите на 960–1 142 хил. ха, а производството съответно 2,6 - 3,2 млн. тона. Това количество представлява около 0,54% от световното производство на пшеница.

Около 80 – 85% или 2,4 – 2,7 млн. тона от произведените количества се потребяват вътре в страната – за производство на брашно, фураж и семена.

Производството на пшеница от реколта 1999, по окончателни данни на НСИ, се оценява на 2 643 хил.тона, или с около 560 хил.тона по-малко от реколта 1998. Намалението се дължи, както на по-ниския добив от хектар (2,735 т/ха), така и на по-малкия размер засети площи (966 хил.ха). Най-голямо производство е отчетено в районите на Добрич (414 891 т), Плевен (183 129 т), Варна (170 462 т), Велико Търново (152 417 т) (Таблица 8).

Площите, засети с пшеница през 1998 г., са в размер на 1 142 хил.ха, а средният добив от хектар общо за страната се оценява на 2,805 т/ха. В резултат на това, производството на хлебно зърно от реколта `98 е в размер на 3 203 хил.т.

По предварителни данни на НСИ, площите, засети с пшеница от реколта 2000 възлизат на 979 хил.ха или с около 13 хил.ха повече от 1999 година. Средният добив общо за страната се оценява на 2,918 тона/ха. В резултат на това производството на пшеница от реколта 2000 възлиза на 2 856 хил.тона, или с около 213 хил.тона повече от реколта `99.

През есента на 2000 година, за реколта 2001, се очаква да се засеят около 1 200 хил.ха с пшеница.

Таблица 8

Площи, средни добиви и производство на пшеница през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

6 834

4 845

2,105

2,060

14 386

9 983

Бургас

69 788

52 230

2,507

2,550

175 716

133 417

Варна

63 023

59 932

2,529

2,840

159 388

170 462

Велико Търново

56 561

55 467

2,859

2,750

161 706

152 417

Видин

31 832

21 486

2,729

2,610

86 858

56 019

Враца

49 830

43 345

2,780

2,410

138 527

104 453

Габрово

7 678

6 733

2,539

2,150

19 496

14 490

Добрич

133 751

110 043

3,425

3,770

458 104

414 893

Кърджали

6 354

3 436

2,087

1,920

13 240

6 593

Кюстендил

10 525

8 875

2,496

2,510

26 264

22 303

Ловеч

17 913

16 527

2,515

2,230

45 052

36 912

Монтана

38 466

28 095

2,621

1,910

100 808

53 665

Пазарджик

22 174

18 138

2,090

2,170

46 352

39 398

Перник

15 512

12 959

2,489

2,100

38 602

27 713

Плевен

68 279

65 397

3,199

2,800

218 449

183 129

Пловдив

63 015

53 610

2,704

2,380

170 367

127 589

Разград

43 956

42 845

2,941

3,200

129 272

137 220

Русе

51 917

43 822

3,146

2,910

163 335

127 337

Силистра

51 255

38 124

3,304

3,720

169 350

141 757

Сливен

37 220

34 599

2,692

2,680

100 203

92 817

Смолян

София-град

9 329

6 544

3,473

2,570

32 398

16 807

София

23 435

22 543

2,394

2,060

56 329

46 360

Стара Загора

61 656

53 821

2,643

2,450

162 967

131 922

Търговище

32 208

30 413

2,592

2,620

83 472

79 843

Хасково

58 697

38 453

2,395

1,960

140 593

75 185

Шумен

44 280

44 220

2,625

2,970

116 218

131 284

Ямбол

66 203

49 780

2,657

2,190

175 907

109 005

Общо за страната

1 141 682

966 282

2,805

2,735

3 203 359

2 642 973

По данни на НСИ

Ечемик

Друга важна зърнена култура е ечемикът. Той заема около 13% от обработваемата земя и 15% от производството на зърнени култури в страната. Средно годишното производство се движи в рамките на 500-800 хил.тона и почти цялата продукция остава за потребление в страната, за производството на фураж и за пивоварни цели.

По данни на НСИ площите, засети с ечемик през 1999 година, са в размер на 255 хил.ха или с 12% по-малко от предходната година. Средният добив общо за страната е 2,567 т/ха, като най-високи бяха добивите от районите на Силистра (4,230 т/ха), Добрич (3,510 т/ха), Варна (3,100 т/ха) и Русе (3,000 т/ха). Производството на ечемик през 1999 година е 654 хил.тона, или с 9% по-малко от реколта 1998 (Таблица 9). Най-голямо е производството в областите Бургас, Стара Загора, Велико Търново, Ямбол и Сливен.

Производството на ечемик през 2000 година, по предварителни данни на НСИ, се оценява на 688 хил.тона. Реколтираните площи са в размер на 252 хил.ха, а средният добив общо за страната - 2,733 т/ха.

Таблица 9

Площи, средни добиви и производство на ечемик през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

944

779

2,282

2,140

2 154

1 666

Бургас

35 832

28 461

2,065

2,840

74 341

80 750

Варна

14 894

12 841

2,269

3,109

33 798

39 925

Велико Търново

20 334

18 981

2,873

2,830

58 421

53 795

Видин

4 399

3 526

2,841

2,430

12 498

8 560

Враца

10 616

10 141

2,746

2,300

29 147

23 348

Габрово

3 171

2 788

2,440

2,300

7 737

6 422

Добрич

9 818

5 209

2,574

3,510

25 265

18 282

Кърджали

671

283

1,861

1,830

1 249

517

Кюстендил

1 321

1 211

2,511

2,260

3 316

2 741

Ловеч

5 613

4 451

2,505

2,340

14 058

10 443

Монтана

7 258

6 936

2,374

1,640

17 231

11 378

Пазарджик

9 395

8 176

1,673

2,110

15 713

17 224

Перник

2 551

1 868

1,460

1,330

3 725

2 545

Плевен

15 989

16 493

3,059

2,800

48 903

46 178

Пловдив

13 527

12 306

2,475

2,130

33 479

26 261

Разград

7 055

8 085

2,772

2,340

19 560

26 983

Русе

8 905

7 453

2,930

2,995

26 087

22 323

Силистра

1 229

881

3,091

4,296

3 800

3 784

Сливен

19 687

19 572

2,582

2,720

50 831

53 220

Смолян

1,494

1,160

София-град

4 237

2 694

2,687

2,180

11 386

5 880

София

6 924

6 912

1,939

1,930

13 483

13 315

Стара Загора

28 575

25 858

2,455

2,410

70 153

62 358

Търговище

6 568

6 584

2,666

2,960

17 513

19 495

Хасково

12 843

8 306

2,228

2,050

29 335

17 038

Шумен

8 037

8 467

2,533

2,870

20 360

24 273

Ямбол

29 514

25 376

2,490

2,170

73 500

55 035

Общо за страната

289 948

254 690

2,472

2,567

717 105

653 799

По данни на НСИ

Царевица за зърно

Втората по значение култура в сектора е царевицата. Нейното производство се движи в рамките на 1,1 - 1,8 млн.тона, което представлява около 20% от производството на зърнени култури в страната и 0,3% от световното производство на царевица.

Вътрешното потребление съставлява около 90% от произвежданата царевица - главно за производство на фураж и по-малки количества за производство на царевично нишесте.

По данни на НСИ площите, реколтирани с царевица през 1999 година, възлизат на 455 хил.ха. Средният добив за страната се движи около 3,818 тона/ха. Най-високи добиви са измерени в района на Силистра (5,59 т/ха), Пазарджик (4,92 т/ха), Добрич (4,83 т/ха), Видин (4,75 т/ха), Търговище (4,46 т/ха), Ловеч (4,14 т/ха), а най-ниският - в района на Бургас (0,99 т/ха). Общото производство на царевица в страната през 1999 година е 1 740 хил.тона (Таблица 10) или с около 34% повече от реколта `98.

Най-големият производителен район на царевица продължава да е Добричкия.

През 1998 година, производството на царевица в страната е 1 303 хил.тона. Реколтираните площи са в размер на 477 хил.ха, а добивът 2,731 тона/ха.

По предварителни данни на НСИ площите, реколтирани с царевица от реколта 2000, са в размер на 472 хил.ха, което е с около 4% повече от предходната година. Въпреки увеличените площи, производството на царевица за зърно е около 937 хил.тона или с 46% по-ниско от реколта 1999. Основната причина е липсата на валежи, продължилото силно засушаване и екстремно високите температури през летните месеци. Тази година бяха измерени рекордно високи температури на почвата, което смъкна добива до 1,987 т/ха, или с около 48% по-малко от реколта 1999.

Таблица 10

Площи, средни добиви и производство на царевица за зърно през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

7 519

5 801

3,192

3,190

23 997

18 521

Бургас

10 055

8 502

1,882

0,990

18 984

8 588

Варна

20 356

21 877

2,400

3,520

48 872

77 266

Велико Търново

32 913

31 080

2,274

2,320

74 838

72 025

Видин

13 913

14 427

3,196

4,750

44 470

68 522

Враца

29 684

24 430

2,800

3,250

83 116

79 819

Габрово

3 730

3 405

1,419

4,030

5 294

13 736

Добрич

86 542

82 874

3,537

4,830

306 119

401 720

Кърджали

856

1 265

1,814

2,130

1 553

2 692

Кюстендил

1 972

2 034

3,005

3,240

5 948

6 593

Ловеч

8 691

7 548

1,661

4,140

14 432

31 234

Монтана

22 187

20 063

2,360

3,240

52 361

64 936

Пазарджик

7 184

6 739

4,418

4,920

31 740

33 187

Перник

701

460

1,856

2,280

1 301

1 051

Плевен

57 989

43 976

2,833

3,550

164 306

156 093

Пловдив

9 047

13 975

3,800

3,480

34 379

48 681

Разград

27 244

26 210

1,293

3,590

35 237

94 047

Русе

28 039

32 048

1,852

3,310

51 940

106 023

Силистра

37 598

36 320

3,986

5,590

149 865

203 038

Сливен

8 007

7 157

2,939

3,350

23 637

24 042

Смолян

218

214

1,900

2,040

414

437

София-град

1 053

922

3,602

3,730

3 792

3 437

София

4 259

4 666

3,751

3,610

15 977

16 890

Стара Загора

12 888

14 649

2,913

2,880

37 551

42 177

Търговище

16 142

15 510

1,547

4,470

24 979

69 411

Хасково

2 942

3 759

1,895

1,990

5 577

7 478

Шумен

19 026

18 757

1,557

4,020

29 630

75 323

Ямбол

6 385

6 358

2,057

2,050

13 127

13 002

Общо за страната

477 140

455 026

2,731

3,818

1 303 436

1 739 969

По данни на НСИ

Овес

С по-малко икономическо значение е овесът. Той заема около 0,97% от обработваемата земя.

През 1999 година са реколтирани 46 хил.ха или с около 2 хил.ха повече от 1998 г. Средният добив е в размер на 1,415 т/ха, а производството 66 хил.тона (с около 2 хил.т повече от 1998).

Фасул

За 1999 година варивата заемат около 0,84% от обработваемата земя или около 40 хил.ха, от които около 85% се падат на фасула. Тази култура заема около 2% от площите, заети със зърнени култури, като размерът на засяваните площи през последните пет години е относително постоянна величина и е около 40 - 42 хил. ха.

През 1999 година производството на фасул е в размер на 24 хил.т. или почти на равнището от предходната година. Реколтирани са 34 хил.ха, при среден добив 0,67 т/ха.

По неокончателни данни на НСИ, производството на фасул през 2000 година спадна близо три пъти, в сравнение с 1999 година. Реколтирани са около 31 хил.ха при среден добив 0,30 т/ха. Общото производство на фасул е около 9-10 хил.т.

Почти цялото произведено количество фасул се потребява в страната.

2.1.1.2. Технически и маслодайни култури

Площите с технически и маслодайни култури през 1999 г. са 681 хил.ха, което е с 31,6 хил.ха повече в сравнение с 1998 г.

Слънчоглед

През 1999 година маслодайните култури заемат 12,66% от общата обработваема земя, от които 12,32% се падат на слънчогледа.

През 1999 година реколтираните площи със слънчоглед са в размер на 592 хил.ха или с 54 хил.ха повече от 1988. В резултат на увеличените площи, производството достигна 606 хил.тона или с около 16% повече от предходната година. Това представлява около 2% от световното производство на слънчоглед. Средният добив е 1,022 т/ха.

За потребление в страната (главно за производство на слънчогледово масло) остава около 88% от произведеното количество.

Реколта 2000 от слънчоглед също бе засегната от сушата. Добивите спаднаха до 0,831 т/ха, което е с 19% по-малко от 1999 г. В резултат на това производството се очаква да е в размер на 425 хил.т. или с около 30% по-малко от предходната година /по НСИ/.

Таблица 11

Площи, средни добиви и производство на слънчоглед през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

1,000

1,040

Бургас

32 742

34 956

0,687

0,784

23 000

27 783

Варна

30 362

31 231

0,929

1,250

28 210

39 189

Велико Търново

32 680

33 402

1,027

1,043

33 550

34 841

Видин

13 400

14 757

1,021

1,112

13 686

16 411

Враца

34 264

31 982

0,930

0,789

31 866

25 245

Габрово

2 358

2 713

0,902

0,914

2 127

2 478

Добрич

69 858

81 029

1,428

1,397

99 733

113 173

Кърджали

310

0,689

0,805

213

Кюстендил

310

535

0,676

0,612

209

346

Ловеч

8 594

10 494

0,830

0,783

7 143

8 215

Монтана

25 830

22 188

0,795

0,656

20 544

14 561

Пазарджик

2 480

3 404

0,368

0,714

913

2 428

Перник

602

850

0,788

0,845

545

827

Плевен

48 951

47 512

1,083

1,137

52 992

54 020

Пловдив

14 364

22 320

0,846

0,637

12 152

14 220

Разград

28 793

31 376

0,842

1,039

24 249

32 592

Русе

28 442

32 015

1,020

1,176

29 037

37 646

Силистра

29 748

34 755

1,184

1,143

35 224

39 726

Сливен

14 723

14 736

0,938

1,013

13 847

14 928

Смолян

София-град

783

817

0,855

1,066

669

869

София

1 587

1 853

0,812

0,967

1 325

1 802

Стара Загора

36 405

41 988

0,705

0,896

25 728

37 627

Търговище

16 434

18 036

0,988

1,083

16 234

19 526

Хасково

13 072

15 577

0,614

0,596

8 027

9 287

Шумен

21 231

26 846

0,940

1,112

19 958

29 865

Ямбол

30 437

36 701

0,757

0,766

23 036

28 148

Общо за страната

538 777

592 165

0,972

1,022

524 238

605 832

По данни на НСИ

2.1.1.3. Етерично-маслодайни култури

През 1999 г. площите, засети с етерично-маслодайни култури, са 27 286 ха, като производството е 17 902 тона. Спрямо 1998 г. площите бележат спад с 13 226 ха и производството е намаляло с 19 951 т. Основна причина за това намаление са проблемите с реализацията на продукцията, тъй като производителите нямат предварително сключени договори за изкупуване.

В последно време се забелязва интерес към създаване на нови насаждения – главно от лавандула, маточина, мента, салвия.

2.1.1.4 Захарно цвекло

Площите, заети със захарно цвекло, продължават да намаляват. През 1998 г. засетите площи са 4,14 хил.ха, производството е 61,8 хил.т., при среден добив 14,92 т/ха.

Засетите площи през 1999 г. са 3,14 хил.ха, производството е 53,5 хил.т., при среден добив 17,04 т/ха.

Това производство е символично за нуждите на страната. Поради ниските изкупни цени на захарното цвекло и евтин внос на сурова тръстикова захар, производителите не са заинтересовани от неговото отглеждане.

По предварителни данни на НСИ площите, засети със захарно цвекло през 2000 г., възлизат на 2 173 ха. Очакваното производство е 22 325 т., при среден добив 10, 276 т.

2.1.1.5. Памук

Размерът на площите, засявани с памук през последните години, бележи намаление, което се дължи на ниските изкупни цени на суровината и конкуренцията на вноса на дълговлакнест памук. Добивите са относително нестабилни, поради отглеждането му основно на неполивни площи.

През 1999 г. са засети 8 366 ха с памук, което е с около 1 832 ха по-малко от 1998 г. Произведени са 10 015 тона суровина.

По неокончателни данни на НСИ през 2000 г. засетите площи с памук са 9260 ха. Производството е 6 506 т , при среден добив 0,703 т/ха.

Основните области, в които се отглежда памук са Хасковска, Старозагорска, Бургаска, Сливенска и Великотърновска. Възможностите за производството му у нас се определят от благоприятните почвено – климатични условия в посочените области.

Продължава негативната тенденция да не се спазва технологията на отглеждане при повечето земеделски култури. За повишаване на добивите се разчита изключително на едностранното азотно торене. Намаленото или почти липсващо фосфорно и калиево торене оказват неблагоприятно въздействие както върху добивите, така също и върху качеството на произведената продукция.

Важна предпоставка за формиране на оптимални добиви е използването на качествени семена. През периода 1998 г.-1999 г. площите, засети с такива семена, са около 60%, вследствие на засиления контрол върху производството и окачествяването им. През 2000 г. се очаква 80% от засетите площи да са осигурени с качествени семена.

Третирането на земеделските култури с хербициди е на около 66% от площите. Следователно при около една трета от площите не се води ефикасна борба срещу плевелната растителност. Това води до силно заплевеляване, което е още една причина за понижаване на добивите.

2.1.1.6. Тютюн

Съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ производството на тютюн в страната се осъществява в рамките на утвърдените със заповед на министъра на земеделието и горите количества /производствени квоти/, райони, типове, произходи и сортове тютюн.

Утвърдените квоти за производство на тютюн за 1998 г. възлизат на 76 134 тона, като за 1999 г. производствената квота е редуцирана до 52 185 тона. През стопанската 1998 г. производството представлява 50.80 % изпълнение на квотата, а през 1999 г. производството е 66 % от определената квота.

През последните няколко години се наблюдава тенденция на намаляване на производството на тютюн в страната. Договорените количества тютюн съгласно разпределените на тютюнопроизводителите квоти за производство не се изпълняват. Това се дължеше до голяма степен на досегашния механизъм на определяне на квотите за производство.

Квотата за производство за реколта 2001 г. ще се определя със заповед на министъра на земеделието и горите въз основа на:

· заявените количества от страна на купувачите по общини, произходи, типове и сортове тютюни

· заявените количества от кметовете на общините по типове, произходи и сортове

Определените количества тютюн за реколта 2001 г. със заповедта на министъра ще бъдат разпределени по общини въз основа на следните критерии

· ежегодното изпълнение на количествата по типове, произходи и сортове по общини за предходните 3 години

· достигнатото средногодишно производство в общината в предходните 3 години

· динамика на изменение на общото количество по произходи и типове тютюн, в сравнение с количеството в предходната година

· изкупеното количество тютюн, в сравнение с договореното.

Стабилизирането на тютюнопроизводството в страната ще зависи до голяма степен от реалното изпълнение на производствена квота в размер от 50 хил. тона.

Данните на НСИ показват намаление на площите засадени с тютюн с 7565 ха, спрямо предходната 1998г. /Таблица 12/. Чувствително са намалели площите за производство в някои основни тютюнопроизводителни райони, предимно в областите Благоевград, Кърджали, Хасково и др. Спадът на производството за реколта '99 от една страна се дължи на неблагоприятните климатични условия, ненавременното разсаждане на тютюна и неспазване на необходимите агротехнически мероприятия. От друга страна, през 1999 г. беше удължен срокът на сключването на договори за производство, поради забавяне на изкупуването и изплащането на тютюна от реколта '98.

Таблица 12

Площи, средни добиви и производство на тютюн през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

7 086

5 147

1,291

1,566

9 156

8 063

Бургас

708

701

1,030

1,101

728

771

Варна

123

159

0,666

0,873

139

Велико Търново

Видин

114

105

1,101

1,119

125

117

Враца

485

1,184

1,551

751

Габрово

0,550

1,000

Добрич

685

229

2,000

1,909

1 370

437

Кърджали

6 829

5 270

1,040

1,138

7 103

5 999

Кюстендил

539

252

1,625

1,696

907

426

Ловеч

Монтана

1,169

1,184

Пазарджик

1 270

1 194

1,389

1,636

1 764

1 952

Перник

Плевен

1 509

1 123

1,374

1,222

2 073

1 372

Пловдив

3 756

2 172

1,169

1,115

4 389

2 422

Разград

971

550

0,942

1,307

915

719

Русе

124

193

1,166

2,061

144

397

Силистра

1 577

1 483

1,121

1,713

1 767

2 541

Сливен

1,066

1,035

Смолян

939

716

0,836

1,170

785

837

София-град

София

Стара Загора

1 349

1 064

0,938

1,141

1 264

1 213

Търговище

137

120

1,210

1,781

166

213

Хасково

4 716

3 802

1,030

1,120

4 855

4 259

Шумен

615

820

0,830

1,424

510

1 167

Ямбол

370

361

1,030

1,519

728

548

Общо за страната

33 611

26 047

1,150

1,322

38 692

34 475

По данни на НСИ

Наложилата се конюнктура на свръхпредлагане на международния пазар на тютюн доведе до понижено търсене на някои български произходи ориенталски тютюни, което доведе до намаленото им производство през 1999 г.

Таблица 13

Площи, средни добиви и производство на ориенталски тютюн през 1998 и 1999 г.

Област

Площи [ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

7 020

5 039

1,279

1,565

8 975

7 885

Бургас

668

700

1,030

1,101

687

771

Варна

0,564

0,610

Велико Търново

Видин

Враца

Габрово

Добрич

685

229

2,000

1,909

1 370

437

Кърджали

6 829

5 270

1,040

1,138

7 103

5 999

Кюстендил

539

252

1,625

1,696

907

426

Ловеч

Монтана

Пазарджик

660

584

1,256

1,713

828

1 000

Перник

Плевен

130

1,031

1,100

133

Пловдив

978

256

1,107

1,322

1 082

338

Разград

928

474

0,952

1,299

883

615

Русе

1,529

2,000

120

163

Силистра

1 426

1 357

1,157

1,768

1 650

2 400

Сливен

1,066

1,035

Смолян

939

716

0,836

1,170

785

837

София-град

София

Стара Загора

363

325

1,159

1,478

421

480

Търговище

0,890

1,113

Хасково

4 196

3 206

1,956

1,026

4 012

3 291

Шумен

501

619

0,802

1,600

401

990

Ямбол

668

1,030

1,037

687

Общо за страната

26 285

19 277

1,126

1,338

29 641

25 789

По данни на НСИ

2.1.1.7. Зеленчуци

През 1999 г. са произведени 1 317 459 т зеленчуци на открито и закрито - с 6% по - малко спрямо предходната година, 566 359 т картофи – с 18% повече спрямо 1998 г., 383 538 т дини и пъпеши – с 33% повече спрямо предходната година. Най-голям дял от общото производство заемат доматите - 427 177 т /32%/ и пипер всичко - 205 413 т /16%/.

През 1999 г. зеленчуковите култури заемат 4,5% от обработваемата земя в страната. Общата площ на зеленчуци, картофи, дини и пъпеши е 216 563 ха - със 7 198 ха повече спрямо 1998 г. Незначително са нарастнали площите на картофите - с 1 345 ха, на доматите - с 1 385 ха и на другите зеленчуци - с 3 521 ха.

Анализът на данните показва, че през 1999 г. производството на зеленчуци има екстензивен характер. Маломерните площи, неспазването на технологичните изисквания и неблагоприятните климатични условия през отделни периоди на развитие са причина за получаването на ниски средни добиви от основните зеленчукови култури, за влошаване качеството на получаваната продукция и за намаляване на нейната конкурентноспособност на външните пазари.

Домати

През 1999 г. са произведени 427 177 т домати полски - с 9% по-малко спрямо 1998 г. Намалението е свързано с получения по-нисък среден добив - 14,445 т/ха, който е с 13% по-нисък спрямо предходната година. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Пазарджик - 24,780 т/ха, Благоевград - 22,420 т/ха, Бургас - 19,790 т/ха, Плевен - 19,300 тона/ха. Площите, засадени с домати полски, нарастват спрямо 1998 г. и са в размер на 28 983 ха. Най-голям е делът на площите, засадени с домати полски, в област Пловдив - 17% от общата площ, Пазарджик - 7%, Силистра - 7%, Русе - 7%, Плевен - 6%, Стара Загора - 5%, Варна - 5%, Разград - 4%, Софийска - 4%, Хасково - 4%.

По предварителни данни през 2000 г. са засадени 28 828 ха с домати полски. Очаква се производството да бъде около 401 303 т.

Таблица 14

Площи, средни добиви и производство на домати – полски през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

932

863

26,599

22,420

25 175

20 722

Бургас

738

669

15,699

19,790

11 595

13 240

Варна

1 311

1 424

19,173

16,460

26 437

24 601

Велико Търново

962

902

12,770

12,490

12 288

11 258

Видин

202

17,199

14,380

3 474

2 905

Враца

738

681

6,918

7,040

5 228

4 890

Габрово

382

350

5,227

9,200

2 074

3 350

Добрич

563

330

8,035

12,950

4 522

4 279

Кърджали

730

618

19,110

19,000

14 042

11 751

Кюстендил

373

438

15,490

12,670

5 877

5 626

Ловеч

336

285

12,708

5,690

4 468

1 720

Монтана

481

474

7,289

4,370

3 601

2 111

Пазарджик

2 571

2 130

31,307

24,780

80 510

52 782

Перник

369

395

10,727

12,510

3 988

4 971

Плевен

2 213

1 737

18,551

19,300

41 072

33 539

Пловдив

2 809

4 920

24,032

17,250

69 418

85 919

Разград

1 100

1 304

7,157

9,030

7 870

11 788

Русе

1 607

1 894

10,088

9,480

16 259

17 985

Силистра

1 595

1 934

9,628

7,640

15 357

14 774

Сливен

912

840

19,780

11,190

18 072

9 419

Смолян

115

114

10,000

15,260

1 150

1 739

София-град

396

412

10,249

7,900

4 065

3 255

София

1 136

1 297

16,814

9,670

19 101

12 544

Стара Загора

1 487

1 511

13,052

18,090

19 409

27 335

Търговище

695

708

19,714

12,670

13 707

8 968

Хасково

1 291

1 290

13,078

12,540

22 589

20 547

Шумен

513

520

13,106

13,380

6 738

6 978

Ямбол

1 041

741

10,858

11,020

11 302

8 181

Общо за страната

27 598

28 983

16,640

14,445

469 388

427 177

По данни на НСИ

През 1999 г. са произведени 18 517 т домати оранжерийни - с 11% по-малко спрямо 1998 г. Намалението е свързано предимно с получения по-нисък среден добив и намаления размер на засадените площи.

Полученият през 1999 г. среден добив от домати оранжерийни е 44, 472 т/ха - с 8% по-малко спрямо 1998 г. Голямата амортизираност на оранжериите и невъзможността за поддържане на оптимален режим в тях водят до намаляване на добива дори и при минимално отклонение от нормалните зимни температури. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Монтана - 88,740 т/ха, Пловдив - 87,880 т/ха, Плевен - 83,850 т/ха, Бургас - 83,620 т/ха.

Площите, засадени с домати оранжерийни са 411,2 ха - с 18,1 ха по-малко спрямо предходната година.

Най-голям е делът на площите, засадени с домати оранжерийни, в област Хасково - 37% от общата площ, Благоевград - 15%, Пазарджик - 8%, Бургас - 7%.

По предварителни данни през 2000 г. са засадени 319 ха с домати оранжерийни. Очаква се производството да бъде около 14 000 т.

Таблица 15

Площи, средни добиви и производство на оранжерийни домати

през 1998 и 1999г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

50,7

60,0

83,900

74,367

4 291

4 572

Бургас

25,5

28,0

109,826

83,616

2 800

2 332

Варна

19,6

24,4

46,615

53,772

913

1 312

Велико Търново

16,3

17,0

26,000

23,029

423

391

Видин

0,8

30,625

31,250

Враца

3,7

2,0

20,987

18,135

Габрово

Добрич

50,0

10,0

40,000

34,000

2 000

340

Кърджали

14,1

1,5

35,030

62,447

493

Кюстендил

10,3

78,722

22,304

810

229

Ловеч

2,5

1,3

16,800

60,934

Монтана

2,1

3,1

123,503

88,737

259

275

Пазарджик

21,0

34,0

77,082

67,818

1 618

2 398

Перник

0,4

0,5

21,000

22,500

Плевен

3,0

3,4

30,000

83,853

285

Пловдив

12,9

10,0

90,078

87,875

1 162

922

Разград

1,6

1,5

27,500

28,733

Русе

1,0

26,000

25,000

Силистра

0,2

8,0

86,645

15,063

120

Сливен

13,9

14,0

74,181

80,214

1 031

1 123

Смолян

София-град

4,0

23,475

22,125

София

18,9

18,0

26,038

17,569

492

307

Стара Загора

1,7

1,5

19,063

20,333

Търговище

1,9

31,287

Хасково

148,3

152,4

24,924

20,628

3 696

3 143

Шумен

0,8

0,5

86,625

49,000

Ямбол

4,0

57,283

76,623

229

306

Общо за страната

429,3

411,2

48,381

44,472

20 808

18 517

По данни на НСИ

Пипер зелен и червен за прясна консумация

През 1999 г. са произведени 196 320 т пипер - с 16% по-малко спрямо 1998 г. Намалението е свързано предимно с получения по-нисък среден добив.

През 1999 г. е получен среден добив от 9,738 тона/ха, което е с 14% по-малко спрямо 1998 г. Високите летни температури по време на цъфтеж са основната причина за това. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Кърджали - 19,283 т/ха, Смолян - 16,920 т/ха, Софийска - 16,468 т/ха.

Площите, засадени с пипер през 1999 г. са 19 753 ха - близо до нивото на предходната година.

Най-голям е делът на площите, засадени с пипер, в област Пловдив - 19% от общата площ, Хасково - 7%, Стара Загора - 6%, Плевен - 6%.

По предварителни данни през 2000 г. са засадени 19 648 ха с пипер. Очаква се производството да бъде около 175 000 т.

Таблица 16

Площи, средни добиви и производство на пипер зелен и червен за прясна консумация през 1998 г. и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

602

552

12,470

9,832

7 524

5 480

Бургас

536

526

13,044

11,974

6 984

6 301

Варна

891

959

13,532

14,880

12 055

14 269

Велико Търново

375

388

7,045

5,865

2 719

2 278

Видин

253

259

7,356

6,911

1 858

1 788

Враца

714

695

4,784

6,606

3 477

4 626

Габрово

282

285

12,600

12,760

3 549

3 634

Добрич

602

395

6,556

11,980

3 946

4 732

Кърджали

920

533

17,999

19,283

16 550

10 270

Кюстендил

429

7,860

6,035

3 374

2 590

Ловеч

344

4,820

6,000

1 659

2 065

Монтана

604

599

8,630

7,408

5 209

4 443

Пазарджик

977

974

11,840

13,955

11 563

13 584

Перник

247

257

10,600

9,502

2 626

2 446

Плевен

1 851

1 175

13,404

12,456

24 806

14 636

Пловдив

3 307

3 777

17,942

9,640

63 935

40 233

Разград

734

825

3,353

5,936

2 460

4 894

Русе

659

923

3,988

3,598

2 628

3 321

Силистра

536

434

5,390

4,794

2 888

2 080

Сливен

592

616

6,000

6,700

3 562

4 140

Смолян

3,000

16,920

744

София-град

198

197

9,940

9,220

1 966

1 821

София

618

612

15,360

16,468

9 486

10 070

Стара Загора

1 125

1 252

9,483

7,996

10 667

10 015

Търговище

451

445

12,930

12,744

5 827

5 664

Хасково

1 364

1 317

11,076

10,249

15 109

13 497

Шумен

622

647

5,527

5,888

3 438

3 811

Ямбол

298

294

8,785

9,745

2 817

2 888

Общо за страната

20 159

19 753

11,300

9,738

232 775

196 320

По данни на НСИ

Краставици

През 1999 г. производството на краставици - полски е 143 097 т - с 10% по-малко спрямо 1998 г., което се дължи на намаления размер на реколтираните площи. Създадените условия на свръхпредлагане през 1998г., основно в резултат на завишеното производство, доведоха до формирането на по-ниски цени на вътрешния пазар и до намаляване интереса на производителите към тази култура. Полученият през 1999 г. среден добив от 13,450 т/ха е на нивото на предходната година. Площите, засети с краставици-полски, са 10 350 ха - с 10% по-малко спрямо 1998 г.

По предварителни данни през 2000 г. са засадени 9 495 ха с краставици полски. Очаква се производството да бъде около 113 000 т.

През 1999 г. са произведени 27 563 т краставици-оранжерийно производство - с 20% по-малко спрямо предходната година, основно поради намаления размер на засадените площи и получения по-нисък среден добив.

Средният добив от краставици оранжерийни - 66,678 т/ха е с 4% по-нисък спрямо 1998 г. Голямата амортизираност на оранжериите и невъзможността за поддържане на оптимален режим в тях водят до намаляване на добива дори и при минимално отклонение от нормалните зимни температури.

Площите на краставици оранжерийни са в размер на 409,5 ха, което е с 16% по-малко спрямо 1998 г. Поради по-късните схеми на засаждане реализацията на оранжерийните краставици съвпада до известна степен с продукцията от полиетиленовите оранжерии. В този период предлагането нараства, цените започват да намаляват и падат под себестойността на краставиците от стоманено-стъклени оранжерии. Ниската ефективност е една от основните причини за намаляващия интерес към оранжерийното производство.

По предварителни данни през 2000 г. са засадени 323 ха с краставици оранжерийни. Очаква се производството да бъде около 20 700 т.

Картофи

През 1999 г. са произведени 566 359 тона картофи - с 18% повече спрямо 1998 г, което е свързано предимно с получения по-висок среден добив - 10,829 т/ха. Спрямо предходната година той е нараснал с 16%, благодарение на добрите климатични условия, спазването на технологичните изисквания от страна на производителните и увеличаване на площите, засадени със стандартен посадъчен материал. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Смолян - 16,823 т/ха, Перник - 15,289 т/ха, Пазарджик - 13,903 т/ха, Варна - 12,516 т/ха.

През 1999 г. с картофи са засадени 52 211 ха, което е близо до нивото на 1998 г. Най-голям е делът на площите, засадени с картофи, в област Софийска - 14% от общата площ, Смолян - 12%, Пазарджик - 10%, Благоевград - 8%.

По предварителни данни през 2000 г. са засадени 52 820 ха с картофи. Очаква се производството да бъде около 412 000 т.

Таблица 17

Площи, средни добиви и производство на картофи през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

4 829

4 437

10,340

10,700

50 147

44 744

Бургас

931

8,289

7,369

7 738

6 884

Варна

1 469

1 592

7,000

12,516

10 286

19 922

Велико Търново

1 524

1 620

7,360

7,442

11 215

1 2058

Видин

236

244

8,900

8,848

2 096

2 161

Враца

763

702

2,640

5,999

2 167

4 209

Габрово

925

753

7,490

5,992

6 950

4 552

Добрич

1 050

1 236

13,500

11,751

14 175

14 526

Кърджали

1 492

1 672

9,300

9,070

13 877

15 164

Кюстендил

1 931

2 025

10,820

10,086

21 030

20 424

Ловеч

1 061

826

7,150

7,986

7 738

6 745

Монтана

895

967

6,430

6,591

5 841

6 398

Пазарджик

5 507

5 154

7,830

13,903

43 140

71 657

Перник

582

910

15,160

15,289

9 374

14 522

Плевен

2 338

1 374

8,490

9,191

19 851

12 624

Пловдив

2 881

4 245

10,500

9,465

30 265

40 177

Разград

954

1 089

3,480

9,210

3 319

10 032

Русе

1 070

2 090

4,990

4,999

5 345

10 447

Силистра

266

256

5,150

7,030

1 368

1 800

Сливен

1 352

1 417

11,000

10,501

14 870

14 887

Смолян

6 250

6 013

12,570

16,823

78 551

101 150

София-град

698

707

11,940

10,585

8 338

7 479

София

7 025

7 081

11,350

11,687

79 950

82 750

Стара Загора

2 106

2 060

6,010

8,978

12 658

18 495

Търговище

825

820

5,260

6,500

4 336

5 330

Хасково

363

569

14,030

15,572

5 090

8 860

Шумен

1 052

933

4,760

5,485

5 011

5 117

Ямбол

491

490

6,600

6,627

3 611

3 245

Общо за страната

50 866

52 211

9,366

10,829

478 347

566 359

По данни на НСИ

2.1.1.8. Плодове

През 1999 г. са произведени 289 059 т плодове - с 12% по-малко спрямо предходната година. Най-голям дял от общото производство заемат ябълките - 92 269 т /32%/, сливите - 66 174 т /23%/, прасковите - 38 522 т /13%/, черешите - 32 206 т /11%/.

През 1999 г. плододаващите площи от овощни видове заемат 1,64% от обработваемата земя в страната. Те са в размер на 79 035 ха - с 3% по-малко спрямо 1998 г. Незначителното намаление на площите е свързано от една страна с факта, че бракуваните овощни градини не се изкореняват изцяло и част от тях продължават да бъдат използвани. От друга страна, новосъздадените насаждения вече встъпват в плододаване, но те все още са незначителни по размер и не осигуряват растеж на плододаващите площи.

Недостатъчните грижи и пропуски в технологиите за отглеждане и влошената възрастова структура на овощните насаждения /над 60% са с изтичащ и изтекъл срок на експлоатация/ са основните причини за влошаване качеството на плодовете и намаляване на тяхната конкурентноспособност на външните пазари.

Ябълки

През 1999 г. са произведени 92 252 т ябълки - с 29% по-малко спрямо 1998 г. Намалението се дължи предимно на получения среден добив от 4,420 т/ха, който е с 33% по-нисък спрямо предходната година. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Благоевград - 6,760 т/ха, Добрич - 6,269 т/ха, Враца - 5,930 т/ха.

Плододаващите площи на ябълките са 14 457 ха - на нивото на предходната година. Най-голям е делът на площите, засадени с ябълки, в област Пловдив - 48% от общата площ, Кюстендил - 8%, Пазарджик - 8%.

По предварителни данни през 2000 г. плододаващите площи, засадени с ябълки, са 12 957 ха. Очаква се производството да бъде около 90 000 тона.

Таблица 18

Площи, средни добиви и производство на ябълки през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

141

229

7,193

6,760

1 951

2214

Бургас

827

763

7,279

4,770

7 599

4983

Варна

487

473

4,910

5,455

6 379

6161

Велико Търново

226

2,467

3,490

557

789

Видин

3,358

4,760

319

Враца

3,393

5,930

775

405

Габрово

0,138

0,530

Добрич

121

132

2,418

6,269

292

830

Кърджали

2,798

2,366

201

178

Кюстендил

1 217

1217

2,930

3,150

5 789

4787

Ловеч

190

0,888

0,890

268

469

Монтана

164

162

4,242

3,100

1 846

1422

Пазарджик

1 136

1134

10,197

3,288

12 260

3952

Перник

4,580

4,240

2 255

2253

Плевен

428

430

2,505

3,410

2 622

2813

Пловдив

6 954

6 935

8,447

5,480

60 289

38 866

Разград

111

112

1,522

3,160

190

366

Русе

211

238

2,783

0,380

587

Силистра

9,276

3,550

110

Сливен

225

226

9,119

5,800

4 195

3460

Смолян

2,727

3,959

София-град

3,333

3,537

1971

2002

София

120

3,643

3,450

9 340

8974

Стара Загора

405

3,874

3,004

1 569

1237

Търговище

169

5,844

4,930

2 037

2133

Хасково

304

1,891

1,920

793

811

Шумен

584

4,458

1,730

3 602

1912

Ямбол

485

240

1,784

2,200

1 322

986

Общо за страната

14 751

14 457

6,557

4,420

129 145

92 269

По данни на НСИ

Сливи

През 1999 г. са произведени 66 174 т сливи - със 7% повече спрямо 1998 г. Увеличението се дължи предимно на получения среден добив от 3,149 т/ха, който е с 14% по-висок спрямо предходната година. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Пловдив - 5,724 т/ха и Стара Загора - 5,015 т/ха.

Плододаващите площи на сливите са 12 567 ха - на нивото на предходната година. Най-голям е делът на площите, засадени със сливи, в област Ловеч - 19% от общата площ, Пловдив - 13%, Плевен - 10%, Габрово - 9%.

По предварителни данни през 2000 г. плододаващите площи, засадени със сливи са 12 288 ха. Очаква се производството да бъде около 65 000 т.

Таблица 19

Площи, средни добиви и производство на сливи през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

161

171

4,003

3,641

1 463

1 016

Бургас

294

257

2,442

2,260

2 808

2 591

Варна

3,299

1,629

2 920

2 923

Велико Търново

603

1,337

2,016

806

1 216

Видин

1,463

1,466

Враца

1,378

2,667

455

288

Габрово

1 202

1156

0,995

3,191

1 215

3 713

Добрич

3,000

Кърджали

1,105

1,174

150

169

Кюстендил

286

0,597

1,695

588

1 565

Ловеч

2 423

2423

2,299

1,741

7 070

6 030

Монтана

186

184

2,512

2,213

974

842

Пазарджик

699

2,245

4,394

1 970

3 599

Перник

1,700

1,430

1 826

1 871

Плевен

1 299

1299

2,557

2,642

3 461

3 602

Пловдив

1 613

1616

6,245

5,724

14 282

13 380

Разград

596

603

4,764

3,795

3 011

2319

Русе

1,924

2,160

133

147

Силистра

2,806

0,934

272

Сливен

0,905

2,556

313

Смолян

София-град

4,118

1599

1607

София

981

882

1,360

1,365

6 950

6605

Стара Загора

713

712

3,420

5,015

2 454

3570

Търговище

848

3,600

4,626

5 007

6153

Хасково

2,680

4,048

132

Шумен

390

1,400

2,526

943

1414

Ямбол

201

106

0,270

0,715

971

993

Общо за страната

12 829

12567

2,768

3,149

61 788

66174

По данни на НСИ

Череши

През 1999 г. са произведени 32,2 хил.т череши – с 4% по- малко спрямо 1998 г. Намалението се дължи предимно на намалелия размер на плододаващите площи. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Благоевград – 4,522 т/ха, Сливен- 3,539 т/ха, Русе – 3,400 т/ха. Плододаващите площи на черешите през 1999 г. са 8,135 хил. ха – с 1,5% по- малко в сравнение с 1998 г.

Основни райони на разпространение са Кюстендилска област – 2 334,7 ха, Стара Загора – 1071,9 ха, Бургас –741,8 ха, Пазарджик – 639 ха. По предварителни данни на НСИ производството за 2000 г. е в размер на 29,4 хил.т. , плододаващите площи, засадени с череши са 6,97 хил.ха.

Таблица 20

Площи, средни добиви и производство на череши през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

311

312

6,232

4,522

2 215

1 659

Бургас

797

742

4,454

3,112

4 679

3 382

Варна

0,619

0,611

1 366

1 350

Велико Търново

374

382

1,519

0,974

570

372

Видин

1,429

1,521

Враца

0,181

0,367

223

134

Габрово

193

173

3,308

1,657

639

536

Добрич

0,975

2,013

150

Кърджали

0,953

1,131

144

149

Кюстендил

2 334

1,006

2,554

3 369

6 363

Ловеч

218

1,164

0,695

353

241

Монтана

3,634

3,055

340

317

Пазарджик

699

639

1,874

1,137

1 619

1 027

Перник

3,700

3,710

802

853

Плевен

2,408

0,889

1 935

1 650

Пловдив

584

585

2,569

1,778

3 688

2 966

Разград

210

214

0,694

1,667

169

371

Русе

4,000

3,400

368

307

Силистра

1,690

Сливен

574

566

4,113

3,593

3 298

2 932

Смолян

София-град

3,077

2,448

1 444

1 155

София

0,659

1,177

1 197

1 585

Стара Загора

1 071

1,967

1,558

2 126

1 670

Търговище

145

0,740

1,069

307

355

Хасково

2,382

2,605

384

474

Шумен

170

169

1,104

1,042

787

795

Ямбол

1,238

0,747

1 414

1 339

Общо за страната

8 259

8 135

2,177

2,163

33 522

32 206

По данни на НСИ

Праскови

През 1999 г. са произведени 38 522 т праскови - с 8% по-малко спрямо 1998 г., което се дължи на намаления размер на плододаващите площи и получения по-нисък среден добив - 3,459 т/ха. Значително по-висок от средния за страната е добивът, получен в област Благоевград - 9,843 т/ха.

Плододаващите площи на прасковите са 7 606 ха - с 3% по-малко спрямо предходната година. Най-голям е делът на площите, засадени с праскови, в област Сливен - 32% от общата площ, Бургас - 14%, Велико Търново -11%, Монтана - 8%.

По предварителни данни през 2000 г. плододаващите площи, засадени с праскови, са 7 295 ха. Очаква се производството да бъде около 39 000 т.

Таблица 21

Площи, средни добиви и производство на праскови през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

385

390

10,659

9,843

4 381

4 538

Бургас

1 191

1 080

4,082

2,588

6 472

4 306

Варна

286

278

2,103

1,173

705

425

Велико Търново

812

814

0,091

2,992

2 435

Видин

1,230

1,774

Враца

1,100

2,200

685

318

Габрово

0,600

Добрич

0,902

3,647

248

Кърджали

1,427

1,111

142

135

Кюстендил

1,908

2,183

211

256

Ловеч

484

0,431

2,504

409

1 612

Монтана

0,179

3,052

109

322

Пазарджик

158

1,647

2,805

675

574

Перник

Плевен

0,294

1,789

882

208

Пловдив

584

593

5,446

2,782

8 578

6 581

Разград

250

248

1,850

1,049

501

277

Русе

1,274

2,480

133

240

Силистра

0,952

2,507

106

Сливен

2 397

5,043

4,502

13 747

12 426

Смолян

София-град

София

924

780

Стара Загора

351

4,090

2,345

1 436

823

Търговище

0,711

3,577

856

1 084

Хасково

1,601

1,483

170

152

Шумен

196

198

0,690

1,497

235

376

Ямбол

157

2,406

1,992

537

248

Общо за страната

7 854

7 606

3,618

3,459

42 009

38 522

По данни на НСИ

Кайсии и зарзали

През 1999 г. са произведени 10 870 т кайсии и зарзали - с 20% повече спрямо 1998 г., което се дължи предимно на получения по-висок среден добив - 1,567 т/ха. Значително по-високи от средния за страната са добивите, получени в област Пазарджик - 6,792 т/ха, Благоевград - 6,429 т/ха, Добрич - 4,300 т/ха.

Плододаващите площи на кайсиите и зарзалите през 1999 г. са 5 785 ха - с 3% повече спрямо предходната година. Най-голям е делът на площите, засадени с кайсии и зарзали в област Силистра - 38% от общата площ, Плевен - 12%, Русе -10%.

По предварителни данни през 2000 г. плододаващите площи, засадени с кайсии и зарзали са 5 606 ха. Очаква се производството да бъде около 12 000 т.

Таблица 22

Площи, средни добиви и производство на кайсии и зарзали през 1998 и 1999 г.

Област

Площи

[ха]

Среден добив

[тона/ха]

Производство

[тона]

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

1998 г.

1999 г.

Благоевград

4,479

6,429

131

Бургас

153

2,179

0,369

338

Варна

216

214

0,593

0,220

189

102

Велико Търново

285

0,752

214

Видин

0,659

1,250

Враца

0,775

2,000

251

138

Габрово

Добрич

222

1,000

4,300

956

Кържали

Кюстендил

3,070

2,762

520

640

Ловеч

0,295

Монтана

164

162

0,248

3,346

560

Пазарджик

0,995

6,792

Перник

Плевен

712

0,562

0,970

412

838

Пловдив

1,027

0,637

Разград

402

401

0,161

0,358

146

Русе

581

561

0,739

0,922

433

521

Силистра

2 206

2 224

2,382

2,124

5 261

4 728

Сливен

1,395

1,460

126

108

Смолян

София-град

София

172

Стара Загора

235

258

0,474

1,029

111

265

Търговище

0,234

1,004

Хасково

0,442

0,450

Шумен

335

0,694

1,332

832

1 026

Ямбол

0,579

0,467

Общо за страната

5 618

5 785

1,322

1,567

9 045

10 870

По данни на НСИ

Грозде

а) Винено грозде

През 1999 г. са произведени 307 121 т винено грозде, което е с 4% по-малко спрямо предходната година. Намалението е свързано предимно с намаления размер на плододаващите площи.

Полученият през 1999 г. среден добив от 3,163 т/ха е близо до нивото на предходната година. Поради влошеното здравно и агротехническо състояние на насажденията, отклоненията от нормалните климатични условия се отразиха негативно върху формирането на средния добив през последните три години.

През 1999 г. плододаващите площи са 96 628 ха - близо до нивото на предходната година. През последните години площите се колебаят незначително. Плавното им движение към увеличаване или намаляване е свързано предимно с факта, че бракуваните лозя не се изкореняват изцяло и част от тях продължават да бъдат използвани. Новосъздадените лозови насаждения, основно в районите на Свищов, Пловдив, Силистра, Бургас, Лясковец, Ямбол, Хасково, вече встъпват в плододаване, но те са незначителни по размер и не осигуряват възпроизводство и растеж на съществуващите площи.

Най-голям е делът на площите, засадени с винено грозде, в област Бургас - 13% от общата площ, Пловдив - 11%, Сливен -7%, Варна - 6%, Плевен - 6%, Хасково - 5%, Стара Загора - 5%.

По предварителни данни през 2000 г. плододаващите площи на винените лозя са 97 021 ха. Очаква се производството да бъде около 350 000 тона.

Таблица 23

ВИНЕНО ГРОЗДЕ - ПЛОЩИ, СРЕДНИ ДОБИВИ, ПРОИЗВОДСТВО, 1997 - 1999 г.

Години

Площи

Средни добиви

Общо производство

ха

тона/ха

тона

1997

93 993

5,196

495 000

1998

98 116

3,237

319 165

1999

96 628

3,163

307 121

Източник НСИ

б) Десертно грозде

През 1999 г. са произведени 38 151 тона десертно грозде, което е с 11% по-малко спрямо предходната година, което се дължи на намаления размер на плододаващите площи и получения по-нисък среден добив - 2,647 т/ха.

През 1999 г. плододаващите площи са 13 947 ха - с 2% по-малко спрямо 1998 г. Плавното им движение към увеличаване или намаляване е свързано предимно с факта, че бракуваните лозя не се изкореняват изцяло и част от тях продължават да бъдат използвани.

Най-голям е делът на площите, засадени с десертно грозде, в област Бургас - 16% от общата площ, Русе - 11%, Пловдив - 10%, Хасково -7%, Враца - 7%, Стара Загора - 5%, Плевен - 5%.

По предварителни данни през 2000 г. плододаващите площи на десертните лозя са 14 186 ха. Очаква се производството да бъде около 66 000 тона.

Таблица 24

ДЕСЕРТНО ГРОЗДЕ - ПЛОЩИ, СРЕДНИ ДОБИВИ, ПРОИЗВОДСТВО, 1997 - 1999 г.

Години

Площи

Средни добиви

Общо Производство

ха

тона/ха

тона

1997

12 907

5,040

74 076

1998

14 292

2,797

42 659

1999

13 947

2,647

38 151

Източник НСИ

2.1.2. Животновъдство

Променените икономически условия през последните години, свързани с преминаване на земеделието в частни ръце и действието на пазарните механизми, след пълната либерализация на търговията и цените оказаха съществено влияние върху развитието на животновъдството в страната.

Към настоящия момент първият етап от преструктурирането на животновъдството, непосредствено свързан с приватизацията на обектите, е почти приключил. Към 1.01.2000 г. в частния сектор са 98,5% от говедата, 99,0% от овцете, 99,6% от свинете, 98,1% от птиците, 99,9% от пчелните семейства и 100% от фуражните предприятия.

В така променената икономическа среда редица трудности съпътстваха развитието на животновъдството, което доведе до намаляване на броя на отделните видове животни.

През 1999 г. се наблюдава по-значителен спад при биволите, овцете, свинете и птиците и по-слаб при козите. Минимално увеличение е регистрирано при говеда и коне, а по-голямо нарастване бележи броят на пчелните семейства. /Таблица 25/.

Таблица 25

Брой на животните по видове за 1998 и 1999 г.

Видове животни

Мярка

Към 31.12.1998г.

Към 31.12.1999 г.

99/98 %

Говеда –всичко

брой

671 376

681 661

101,5

В т.ч. крави

брой

423 949

433 820

102,3

Биволи – всичко

брой

10 365

9 277

89,5

В т.ч. биволици

брой

6 329

5 880

92,9

Овце – всичко

брой

2 773 702

2 548 884

91,9

В т.ч. овце майки

брой

2 057 575

1 947 276

94,6

Кози – всичко

брой

1 047 611

1 046 286

99,9

В т. ч кози майки

брой

830 698

846 835

101,9

Свине – всичко

брой

1 721 497

1 512 344

87,9

В т.ч. основни свине майки

брой

201 491

171 389

85,1

Птици – всичко

брой

15 685 644

14 963 142

95,4

В т.ч. кокошки носачки

брой

8 896 131

8 304 375

93,3

Коне - всичко

брой

133 370

141 025

105,7

Пчелни семейства

брой

311 064

334 865

107,7

По данни на НСИ

Таблица 26

Производство на животинска продукция и продуктивност на животните за 1999 г.

ПРОИЗВОДСТВО

МЯРКА

1998 г.

1999 г.

99/98%

Мляко – всичко

хил. литра

1 588 379

1 654 921

104,1

В т.ч. краве мляко

хил. литра

1 286 781

1 347 262

104,6

биволско мляко

хил. литра

10 502

10 448

99,5

овче мляко

хил. литра

105 958

103 409

97,6

козе мляко

хил. литра

185 138

193 802

104,7

Яйца - всичко

хил.броя

1 689 510

1 650 071

97,7

Вълна - всичко

7 931

7 623

96,1

Пчелен мед

5 486

5 746

104,7

Месо – всичко

хил.т

468

502

107,3

В т.ч – кл. тегло

От ЕРД

хил.т

116,0

От ДРД

хил.т

109,4

Свинско месо

хил.т

247

267

108,1

Птиче месо

хил.т

107

106

99,1

Месо от други животни

хил.т

120

Млеконадой от крава

литри

3 148

3 142

99,8

Млеконадой от овца

литри

100

Настриг на вълна от овца

грама

3 241

3 178

98,2

Носливост от кокошка

брой

184

183

99,5

По данни на НСИ / за 1999 г. данните са предварителни/

Анализът на производствената дейност за изминалата година, спрямо 1998 г., показва:

· ръст в общото производство на мляко с 4,1 % в т.ч. на краве с 4,6 % и козе мляко с 4,7 %

· незначителен спад в производството на биволско и овче мляко /съответно с 0,5 % и 2,4 %/

· ръст в производството на всички видове месо, с изключение на птичето, със 7,3 % в т. ч. от ЕРД /говеждо, телешко, биволско и малачешко/ -16,1 %; от ДРД /агнешко, шилешко, овче и ярешко/- 9,4 %; свинско месо-8,1 %

· лек спад при производството на яйца с 2,3 %.

· увеличение в производството на мед с 4,7 %

· незначителен спад в средната продуктивност-млеконадой от крава, настриг на вълна, носливост от кокошка /Таблица 26/

Причините за намалението на някои производства са комплексни и са свързани с екстензивния характер на производството, ниската степен на механизация, стеснения вътрешен пазар, производството на продукция с незадоволително качество и невъзможност за нейния експорт.

Таблица 27

Брой животни и продукция от животновъдството за първото полугодие

на 1999 г. и на 2000 г.

Показатели

мярка

към 1.07.1999 г.

към 1.07.2000 г.

2000/1999 %

Животни

Говеда

брой

687 419

681 368

99,1

в т.ч. крави

брой

434 540

438 973

101,0

Биволи

брой

10 375

8 822

85,0

в т.ч. биволици

брой

6 359

5 273

82,9

Овце

брой

2 754 297

2 466 097

89,5

в т.ч. овце-майки

брой

2 047 472

1 866 365

91,2

Кози

брой

1 107 751

1 062 625

95,9

в т.ч. кози-майки

брой

857 861

835 603

97,4

Свине

брой

1 932 480

1 546 260

80,0

в т.ч. основни свине-майки

брой

207 898

164 668

79,2

Птици

брой

18 799 729

17 503 663

93,1

в т.ч. кокошки-носачки

брой

8 391 051

7 715 093

91,9

Пчелни семейства

брой

325 408

345 006

106,0

Производство

Мляко - всичко

хил. литри

913 433

917 867

100,5

в т.ч. краве

хил. литри

708 521

722 428

102,0

биволско

хил. литри

5 643

5 022

89,0

овче

хил. литри

88 661

82 790

93,4

козе

хил. литри

110 608

107 627

97,3

Яйца - всичко

хил.броя

899 605

805 821

89,6

Вълна - всичко

7 178

6 680

93,1

Пчелен мед

3 525

3 809

108,1

По предварителни данни на НСИ

2.1.2.1. Говедовъдство и биволовъдство

През последните години се затвърди тенденцията на стабилизиране и леко покачване броя на говедата.

През 1999 г. броят на говедата е нараснал с 1.5% спрямо предходната година. Продължаващото възстановяване на стадата е една от предпоставките за нарастване броя на тези животни, въпреки трудностите в сектора. И през първото полугодие на 2000 г., макар и слабо, продължава нарастването в броя на кравите, в резултат на което се очаква по-голям производствен потенциал при тях. Общият брой на говедата е намалял с 0.9% за същото полугодие, поради насочването на част от тях за клане.

В биволовъдството обаче, въпреки ценните вкусови и диетични качества на млякото и възможностите за заемане на съответната пазарна ниша, се наблюдава намаляване на поголовието.

През 1999 г. броят на биволите и женските животни е съответно с 10.5% и 7.1% по-малък спрямо предходната година. Значителен спад се наблюдава и през първото полугодие на 2000 г., като намалението е съответно 15% и 17.1% спрямо същото полугодие на 1999 г.

Една от причините за намалението на броя на поголовието биволи в страната е отглеждането им по единично, което не позволява да се организира система за разделно изкупуване на биволското от кравето мляко. Слабият икономически стимул в резултат на ниските изкупни цени на биволското мляко, което се изкупува на цената на кравето, е причина да не се увеличава броят на стадата. От друга страна, по-големият износ на разплодни животни ограничава естествената възможност за възпроизводство през последните години, което също допринася за значително намаляване на биволската популация. Към настоящия момент техният брой е под селекционния минимум. В тази връзка е необходимо изготвянето и провеждането на програма за достигане и поддържане на популация от 10 000 биволици, позволяваща нормалното възпроизводство.

Производството на краве мляко през 1999 г. е нарастнало с 4.6% в резултат на увеличения брой на кравите. Тази тенденция продължава и през първото полугодие на 2000 г., като производството на краве мляко е увеличено с 2% спрямо същото полугодие на 1999 г.

Трудностите в сектора през 1999 г. доведоха до насочване на по-голям брой от говедата за клане, поради което производството на месо от тях нарасна с 16% спрямо 1998 г.

Въпреки по-големият спад в броя на биволиците през 1999 г., производството на мляко е намаляло само с 0.5%, поради увеличението на средния млеконадой от биволица със 7.1% спрямо предходната година. Подобна е ситуацията и през първото полугодие на 2000 г. - намаление на производството на мляко с 11% и увеличение на млеконадоя със 7.0% спрямо същото полугодие на 1999 г.

2.1.2.2. Овцевъдство

Броят на овцете продължава да намалява и през 1999 г. В сравнение с 1998 г. намалението е с 9,1 %. Като основни причини могат да бъдат посочени:

· нерентабилно производство- сезонен характер за производство на мляко; липса на пазар за реализация на вълната

· ниски цени на овцевъдните продукти, респективно липса на икономическа изгода от отглеждането им

· обезлюдяването на голяма част от селата, особено в планинските райони, които са в близост до големи пасищни площи, представляващи сериозен фуражен резерв и район за производство на екологично чиста продукция

· възникнали епидемии в страната от заразни заболявания

· нисък процент женски агнета, оставяни за ремонт.

Производството на овче мляко през 1999 г. е 103 409 хил. литра и представлява 6,2% от общото производство на мляко. За полугодието овчето мляко е 82 790 хил. л. и спрямо същия период на миналата година е с 6,6 % по-малко.

През 1999 г. средната продуктивност в овцевъдството се запазва на нивото от 1998 г. – 51 л, а за шестмесечието на 2000 г. средният млеконадой от овца е 43 л.

2.1.2.3. Козевъдство

Броят на козите през последните години отбелязва постоянно увеличение. През 1999 г. се наблюдава минимално намаление на общия брой с 0,1%, като в същото време е нараснал броят на козите-майки с 1,9%. Тенденцията на намаляване на общия брой кози се запазва и през първото полугодие на 2000 г. Към 1.07.2000 г. те са 1 062 625 /с 4,1 % по-малко/, в т. ч. кози-майки 853 603 /с 2,6 % по-малко/ спрямо 1999 г.

Козето мляко представлява 12% от общото количество мляко добито през 1999 г. и е 193 802 хил. литра. За полугодието на 2000 г.то е 107 627 хил.л.

Средната продуктивност на козите през последните години не се е променила съществено, като ръстът в производството се обуславя основно от увеличения им брой /Таблица27/.

Благоприятно влияние върху успешното преструктуриране на преживното животновъдство ще окажат:

· приемането на Закона за животновъдството, който създава нормативна база за устойчиво развитие на животновъдството в новите пазарни условия

· формирането на политика, която да стимулира създаването на стокови ферми с минимум 15-20 животни в говедовъдството и над 80 овце майки от млечно направление

· подобряване на качеството на суровото мляко

· създаване на нова структура, свързана с разделно изкупуване на млякото /уедряване на млекопунктовете и тяхното съвременно оборудване/. Това ще позволи правилно съхранение на суровината и производството на качествени млечни продукти

· приключване на процеса на изграждане и стабилизиране на развъдните асоциации, с цел извършване на развъдната и селекционна дейност от тях при наличие на селекционни програми;

· интродукция на елитни животни от развъжданите в страната породи, производство на бици и кочове от елитните за страната стада

· адаптиране на стандартизационните документи за млечните продукти с европейското законодателство.

2.1.2.4. Свиневъдство

Анализът на броя на свинете към 01.01.2000 г. показва намаление с 13,1% спрямо 1998 г., а на основните свине - майки - намаление с 14,9 % спрямо същата дата на миналата година /Таблица25/.

Тенденцията за намаляване броя на свинете и основните свине-майки, продължава и през първото шестмесечие на тази година. Общият брой на свинете е 1 546 260, а на основните свине-майки - 164 668, което е спад съответно с 20% и 21.8%.

През 1999 г. производството на свинско месо е 267 хил. т кланично тегло, което е с 8,1 % повече в сравнение с предходната година. Това се дължи по-скоро на увеличения брой заклани животни, отколкото на ръст в броя на отглежданите животни. Прогресивното намаляване на продуктивните свине от основното стадо и на младите животни оказва неблагоприятно влияние върху общия обем на производството на свинско месо. Очакваното производство на месо през 2000 г. е около 239 хил.т., което е спад с 11 % в сравнение с 1999 г. /Таблица 28/.

Пожизненият среден дневен прираст през 1999 г. е 416 гр., а разходът на фураж за 1 кг прираст се движи около 4,7 кг.

Въпреки наблюдаваната негативна тенденция през последните две години в страната са налице предпоставки, които биха довели до възстановяване на свиневъдството:

· биологичният цикъл позволява по-бързо възпроизводство

· съществуват традиции за голяма консумация на свинско месо

· наличие на добра материална база, която след модернизиране на оборудването може да осигури по-мащабно производство

· генетичният потенциал на отглежданите основни породи /Голяма бяла, Ландрас/ е висок и може да осигури ефективно и качествено производство на месо

· наличие на опитни специалисти, които могат да осигурят добро ръководство на свиневъдството на различни равнища.

За възстановяване на нормалната структура на хибридното свиневъдство се предвижда броят на свинете-майки в чистопородните стада за периода 2000-2001 г. да се поддържа в рамките на 11 000 броя. За подобряване качеството на месото се предвижда внос на мъжки разплодници от специализираните породи за месо – Пиетрен, Дюрок, Хемпшир.

2.1.2.5. Птицевъдство

Преструктурирането на птицевъдния отрасъл практически е към своя край. Над 98,2% от птиците се намират в частните ферми и стопанства, а птицепреработвателната промишленост е напълно в частния сектор.

През 1999 г. общият брой птици в страната бележи спад с 4,6%, а при кокошки-носачки той е 6,4% спрямо 1998 г. Към 1.07.2000 г. птиците в страната по данни на НСИ наброяват 17 503 663, което е с 6,9 % по-малко спрямо същата дата на предходната година.

Спадът в броя на отглежданите кокошки-носачки обуславя и намалението в производството на яйца през 1999 г. спрямо 1998 г. – 2,7 %. За периода 1.01-1.07 2000 г. произведените яйца са 805 821 хил. броя, което е с 10,4 % по-малко от полугодието на предходната година. Очакваното производство на яйца за цялата 2000 г. е 1 670 000 хил. броя

Средната носливост от кокошка-носачка през 1999 г. е 183 броя яйца и е близко до равнището на 1998 г. – 184 броя. За полугодието средната носливост е 98 яйца.

Произведеното птиче месо през 1999 г. е 106 х. т. и е с 0,9% по-малко от 1998 г. Намалението е за сметка на месото от водоплаващи птици, предназначено предимно за експорт.

Засиленият интерес към производството на угоен черен дроб за износ и съществуващата ниша за експорт са предпоставка за увеличение добива на месо от водоплаващи птици. През 1999 г. производството на месо от пуйки е намалено, а производството на месо от токачки и пъдпъдъци е символично.

Очаква се броят на носачките до края на 2000 г. да се увеличи незначително и то за сметка на разплодните стада и да достигне нивото на 1999 г. /8 300 000 бр./, като средната продуктивност от кокошка-носачка достигне 185 броя.

Тенденцията е през 2000 г. да се увеличи делът на производството на месо и угоен черен дроб от водоплаващи птици, което ще осигури минимален ръст за птичето месо от 0,9% спрямо 1999 г. /Таблица 28/.

Предвижда се стабилизиране броят на родителските стада в специализираните ферми и стопанства и осигуряване на необходимите еднодневни стокови пилета за оптимизиране производството на птиче месо и яйца.

2.1.2.6. Коневъдство

По данни на НСИ броят на конете в България към 01.01.2000 год. е 141025, на магаретата – 207 689, а на мулетата и катърите – 15 539. В частните стопани са 99,0 % от конете и 100% от магаретата, мулетата и катърите. Голяма част от животните обаче не отговаря на съвременните изисквания за използване при производството на разплоден материал. Подобно е и положението при породите коне за хиподрумни състезания, конен спорт и туризъм.

През 1999 г. бе издадена “Национална племенна книга на чистокръвната арабска порода” и “Племенна книга на арабската порода - тип Шагия”. Страната официално бе призната за пълноправен член на Световните асоциации на арабския кон – VAHO и на ISG. Това отвори вратите на международния пазар за българските коне от тези две породи.

Стратегията в отрасъл коневъдство е запазване на породите коне в стопанства с изградена материална база и традиции в коневъдството. За тях е необходимо да се запази гарантираното от държавата подпомагане. Целта на тези стопанства е да произвеждат племенни коне за поддръжка на националното коневъдство и чрез тях да се провежда държавната политика в отрасъла.

2.1.2.7. Пчеларство

Относително бързата възвръщаемост на вложените средства и възможността за ползване на преференции по програмите на ДФ “Земеделие”, обуславят повишения интерес към пчеларството и увеличаване на производството на пчелен мед.

Към 1.01.2000 г. броят на пчелните семейства в страната е 334 865, което е със 7,7% повече спрямо предходната година. Запазва се тенденцията на увеличение на дела на заетите в областта на пчеларството, което обуславя и ръста в производството на пчелен мед с 4,7% спрямо 1998 г. Нарастнал е и броят на професионалните пчелари, а произведеният мед през 1999 г. от тях е 17,8% от меда в страната. Този ръст определя и новия облик на пчеларството – изграждане на ферми от нов тип, осигуряващи пчелни продукти с качество и ниска себестойност.

Към 1.07.2000 г. пчелните семейства в страната са нараснали с 6 % в сравнение със същата дата на 1999 г. и наброяват 345 006 /Таблица 27/.

Увеличена е средната продуктивност на мед от кошер, като за 1999 г. тя е 17,9 кг.

Развитието на сектора през последните години дава основание за 2000 г. да се прогнозира ръст в броя на пчелните семейства с 4,5%, а в продуктивността - с 8,3% /Таблица 28/.

2.1.2.8. Бубарство

Бубарството е един от приоритетните подотрасли на животновъдството и източник на допълнителен доход за населението. Интересът към сектора непрекъснато нараства поради факта, че за относително кратък период от време хората могат да си осигурят допълнителни средства.

През 1999 г. в страната са предоставени за отглеждане около 600 кутийки бубено семе. На изкупвателните организации са предадени около 47 тона пашкули.

През настоящата година основният проблем е невъзможността да бъде осигурено от частните фирми и Съюза на бубопроизводителите бубено семе на всички желаещи да осъществяват тази дейност. Раздадените на базата на договор кутийки бубено семе през 2000 г. са в същия размер, който е твърде недостатъчен.

През 1999 г. най-висок е средният добив в Старозагорска област - 28,5 кг.

Таблица 28

Брой животни и производство от животновъдството през 1999 г.,

очаквано изпълнение през 2000 г. и прогноза за 2001 г.

Показатели

мярка

1999 г. 1)

Очаквано

Прогноза

2000 г. 2)

2001 г. 2)

2000/1999

2001/1999

Животни

Говеда

брой

681 661

681 000

700 000

99,9

102,7

в т.ч. крави

брой

433 820

440 000

450 000

101,4

103,7

Биволи

брой

9 277

9 000

10 000

97,0

107,8

в т.ч. биволици

брой

5 880

5 500

6 000

93,5

102,0

Овце

брой

2 548 884

2 600 000

2 700 000

102,0

105,9

в т.ч. овце-майки

брой

1 947 276

2 150 000

2 300 000

110,4

118,1

Кози

брой

1 046 286

1 050 000

100,4

в т.ч. кози-майки

брой

846 835

850 000

100,4

Свине

брой

1 512 344

1 356 000

1 163 000

89,7

76,9

в т.ч. основни свине-майки

брой

171 389

150 000

87,5

Птици

брой

14 963 142

15 400 000

15 600 000

102,9

104,3

в т.ч. кокошки-носачки

брой

8 304 376

8 400 000

8 450 000

101,2

101,8

Коне-всичко

брой

141 025

133 000

99,5

Пчелни семейства

брой

334 865

350 000

370 000

104,5

110,5

Производство

мляко

хил. л.

1 654 921

1 666 000

1 688 000

100,7

102,0

в т.ч. краве мляко

хил. л.

1 347 262

1 355 000

1 370 000

100,6

101,7

биволско

хил. л.

10 448

10 500

11 030

100,5

105,6

овче

хил. л.

103 409

105 000

108 000

101,5

104,4

козе

хил. л.

193 802

195 000

199 000

100,6

102,7

яйца

хил. бр.

1 650 071

1 670 000

1 700 000

101,2

103,0

вълна

тона

7 623

8 000

8 300

104,9

108,9

пчелен мед

тона

5 746

6 500

6 960

113,1

121,1

месо в кл. тегло

хил. тона

502

376

352

74,9

70,1

от ЕРД

хил. тона

104,6

107,7

от ДРГ

хил. тона

103,4

106,9

свинско

хил. тона

267

239

184

89,5

68,9

птиче

хил. тона

106

107

108

100,9

101,9

друго

90,9

1) По данни на НСИ

2) Експертна оценка на МЗГ

2.2. Цени

Цените, които са използвани за изчисляване на производствената стойност по отделни продукти за 1999 г. и изменението им в сравнение с цените през 1998 г. за целите на Общата селскостопанска сметка, са дадени в Таблица 29. Цените са среднопретеглени, в зависимост от направлението на използването и реализацията на всеки продукт, без ДДС.

Таблица 29

Изменение на цените през 1999 г. спрямо 1998 г. (мярка лв./ т.)

Дейност за производство на:

1998 г.

Фактор на изменението

1999 г. *

Мека пшеница и лимец

135,14

1,07

145,00

Ръж

114,25

1,18

134,86

Ечемик

137,54

0,96

131,80

Овес

124,14

0,99

122,68

Царевица (зърно)

166,73

0,98

163,23

Други зърнени

181,71

0,95

173,02

Ориз

599,87

0,76

458,83

Картофи

627,89

0,81

509,22

Захарно цвекло

40,75

1,03

41,96

Слънчоглед

366,09

0,80

294,54

Соя

412,25

0,96

397,06

Други маслодайни семена

3 796,00

0,82

3 120,08

Влакнодайни култури

749,58

0,77

579,42

Суров тютюн

2 995,03

0,97

2 917,44

Домати

235,88

1,36

320,18

Трапезни ябълки

191,11

2,10

401,50

Трапезни круши

602,47

1,14

687,11

Праскови

749,26

1,19

894,87

Друго грозде

634,91

0,96

612,59

Сено

55,98

1,13

63,10

Говеда

2 691,10

0,82

2 211,43

Свине

2 988,65

0,72

2 153,81

Овце и кози

2 748,16

0,87

2 393,30

Птици

1 935,56

0,83

1 605,66

Мляко

520,71

0,81

423,67

Яйца

2 084,46

0,90

1 866,26

Сурова вълна

1 426,45

0,74

1 058,07

Пашкули от копринени буби

2 592,00

1,53

3 967,65

Източник: НСИ

* Данните са неокончателни

Видно от данните в таблицата при цените на повечето от растителните продукти се наблюдава понижение спрямо предходната година. Повишени са цените на пшеницата /незначително/, на ръжта, на доматите, на плодовете – ябълки, круши, праскови. При животновъдството и продукцията от него се наблюдава снижение на цените в сравнение с 1998г.

В сравнение с 1998 г., през 1999 г. изкупните цени отбелязаха намаление с 10,7% общо за отрасъла - съответно с 25,5% в животновъдството и с 4,5% в растениевъдството. Значително намаляха цените на почти всички животински продукти: добитък – с 29,4%; птици – със 17,9%; мляко – с 25,4%; яйца – с 16,7%. От растителните продукти намаление се наблюдава при картофите, варивата, маслодайните семена и гроздето, а увеличение – при зърнените продукти – с 3,8%; зеленчуците – с 6,2% и плодовете (семкови, костилкови, ягодови и други без грозде) – с 13,7%.

Намалението на изкупните цени на селскостопанските продукти се дължи на свитото потребление на населението, следствие от ниската покупателна способност, както и на загубените позиции за износ на някои продукти, като плодове, зеленчуци и консерви.

2.2.1. Цени на растителна продукция

2.2.1.1.Изкупни цени на зърнени култури и цени на едро на брашно и хляб

Пшеница

През 1998/1999 и първата половина на 1999/2000 движението на цените на пшеницата очертава характерна за маркетинговата година тенденция на развитие. Докато в първите месеци след прибиране на реколтата те са по-ниски, в следващите месеци започват да се повишават.

След отпадане на минималните изкупни цени, пшеницата от реколта `98 се продаваше по пазарни цени. От месеците след прибиране на реколтата до началото на 1999 г. цените на пшеницата се движеха около 120 лв./тон, след което започнаха постепенно да се повишават. Преди прибиране на реколта`99 най-високото средномесечно ниво на цените бе 169 лв./тон.

Същата тенденция очерта движението на цените на пшеницата от реколта`99. През месеците юли – ноември те се движеха в границите 137-158 лв./тон, след което от м. декември 1999 г. започна поскъпване на хлебното зърно, което продължи до м. юли 2000 г.

Таблица 30

Изкупни цени на хлебна и фуражна пшеница през 1999 г.

III

VII

VIII

XII

Хлебна пшеница

лв./тон

121

127

136

148

160

169

141

137

139

150

158

188

щ.дол/тон

71,9

72,9

75,8

81,0

86,9

89,7

74,6

74,3

74,6

82,2

83,7

97,3

Фуражна пшеница

лв./тон

104

108

119

131

150

156

125

116

119

127

132

151

щ.дол/тон

61,8

62,0

66,3

71,7

81,5

82,8

66,1

62,9

63,9

69,6

70,0

78,1

валутен курс лв./щ.дол.

1,682

1,742

1,795

1,827

1,841

1,884

1,891

1,843

1,86

1,82

1,89

1,933

По данни на САПИ

През периода юли – септември 2000 г. цените на пшеницата се движеха в диапазона 170-188 лв./тон. Тези нива бяха по-ниски в сравнение с предишните месеци, но над ценовите равнища, регистрирани през м. юли - септември 1999 г.

За зърното от реколта 2000 започна ефективното прилагане на системата на складови записи. Чрез този механизъм производителите имат възможност да получат финансови средства за засяване на следващата реколта без да продават веднага зърното си. В политиката на ДФ “Земеделие” за подпомагане на производителите на пшеница от реколта 2000 бе включена и субсидия за съхранение на пшеница за хляб, реколта 2000 г. в публичните складове до 20.12. 2000 г. По този начин, когато обичайно цените са най-високи през декември и януари, се предполага, че на пазара ще излязат съхраняваните количества зърно, които ще стабилизират цените.

Таблица 31

Изкупни цени на хлебна и фуражна пшеница през 2000 г.

III

VII

VIII

Хлебна пшеница

лв./тон

197

198

200

199

202

196

170

181

щ.дол./тон

102,3

99,5

98,4

96,5

93,6

95,1

81,8

83,8

Фуражна пшеница

лв./тон

160

166

167

171

174

147

158

щ.дол./тон

83,1

83,4

82,2

79,2

84,38

70,7

73,18

валутен курс лв./щ.дол.

1,925

1,990

2,032

2,062

2,159

2,062

2,078

2,159

По данни на САПИ

Брашно и хляб

През 1999 г. се забеляза тенденция на изоставане на растежа на цените на брашното и хляба в сравнение с растежа на цените на пшеницата от реколта 98. През периода януари – юни средномесечната цена на пшеницата се покачи от 121 до 169 лв./тон (с 40%), докато повишението при цената на едро на брашно тип 500 бе 13%, а при белия хляб 4 %. Това се отрази и на съотношенията в цените брашно/пшеница и хляб/пшеница. При относително постоянни цени на брашното и хляба, повишението на цените на пшеницата предизвика намаляване на съотношението при брашно/пшеница от 2,54 през м. януари 1999 г. на 2,07 през м. юни 1999 г. и при хляб/пшеница за същия период от 4,21 на 3,15.

След прибиране на реколта`99 до м. декември цените на пшеницата се увеличиха от 141 до 188 лв./тон (с 33%), докато тези на брашното и хляба се задържаха относително постоянни.

През периода януари – юни 2000 г. цената на пшеницата се повиши слабо и цените на брашното се запазиха стабилни. Цената на едро на брашно тип 500 през целия период бе 0,40 лв./кг. Цената на едро на белия хляб се колебаеше в границите 0,59-0,63 лв./кг.

Стабилните цени на брашното през осемте месеца на годината говорят за добра балансираност на пазара на брашно, който не следва сезонните спадове и върхове, характерни за пазара на пшеницата.

Царевица

Изкупуването на царевицата от реколта 1999 (м.септември) започна на относително високи нива от 173 лв./тон, или с около 17 лв. повече от м. септември 1998. През цялата маркетингова 1999/00 година цената на царевицата на вътрешния пазар се колебаеше в границите от 147 до 210 лв./тон (Таблица 32).

Таблица 32

Изкупни цени на царевица за 1999/00 по месеци

1999

2000

IХ

ХI

ХII

III

VII

VIII

цена – лв./т*

173

147

148

152

158

165

176

183

190

194

205

210

вътрешна цена

щ.долар/тон

вал.курс

щ.долар/лев

1,863

1,824

1,887

1,933

1,927

1,987

2,032

2,063

2,162

2,063

2,078

2,114

* По данни на САПИ

След прибирането на реколтата и увеличеното предлагане на пазара, цената започна да спада и през м.октомври-ноември 1999 достигна 147 лв./тон или с около 5 лв./тон под цената на царевицата за същия период на предходната маркетингова година.

През първите месеци на 2000 година, когато търсенето на фуражното зърно се увеличи, цената на царевицата започна да се покачва и през м.март-май 2000 достигна нива от 176-190 лв./тон.

Към края на маркетинговата година, когато царевицата се изчерпа на пазара и станаха известни пораженията от сушата, цената на фуражното зърно отново се повиши рязко и през м.юли-август 2000 достигна високите стойности от 205-210 лв./тон. През този период цената на царевицата се изравни със стойностите си от същите месеци през 1998/99 (Таблица 33).

Таблица 33

Изкупни цени на царевица за 1998/99 г. по месеци

1998

1999

IХ

ХI

ХII

III

VII

VIII

цена – лв./т*

156000

152500

152000

145000

143000

151000

156000

167000

196000

210000

209000

вътрешна цена

щ.долар/тон

104

111

113

вал.курс

щ.долар/лев

1708

1639

1679

1591

1681

1742

1795

1827

1841

1884

1891

1843

* По данни на САПИ

Изкупната кампания 2000 започна на значително по-високи цени от тези през 1999 г. - 216 лв./тон и през м.октомври достигна до 218 лв/тон. Основната причина за високите стойности на царевицата е изключително слабата реколта и намаленото предлагане в страната, а засиленото търсене от страна на фуражните заводи и търговците ще продължи да поддържа цената на фуражното зърно висока.

Ечемик

Началото на изкупната кампания `99 (м.юли) започна на цени от 121 лв./тон, а през следващите два месеца юли-август `99 спадна до нива от 113-115 лв./тон (Таблица 34)

Таблица 34

Изкупни цени на ечемик за 1999/00 г. по месеци

1999

2000

VII

VIII

IХ

ХI

ХII

III

цена - хил.лв./т*

121

113

115

119

125

130

134

137

147

150

163

150

вътрешна цена

щ.долар/тон

вал.курс

щ.долар/лев

1891

1843

1863

1824

1887

1933

1,927

1,987

2,032

2,063

2,162

2,063

*По данни на САПИ

Въпреки ниските си стойности, цената на ечемика беше с около 13-15 лв./тон по-висока от същия период на предходната година (Таблица 35). От м.ноември-декември `99 стойностите започнаха да се възстановяват и от началото на 2000 година достигнаха 137-147 лв./тон, а разликата от предходната година беше около 25 лв./тон. До края на маркетинговата 1999/00 вътрешната цена на фуражния ечемик се задържа на относително стабилно ниво от 150-160 лв/тон (Таблица 35).

Таблица 35

Изкупни цени на ечемик за 1998/99 г. по месеци

1998

1999

VII

VIII

IХ

ХI

ХII

III

цена - хил.лв./т*

120

101

100

103

104

108

114

121

130

142

161

вътрешна цена

щ.долар/тон

вал.курс

щ.долар/лев

1799,2

1789

1707,6

1639

1679

1591

1682

1742

1795

1827

1841

1884

*По данни на САПИ

Противно на очакванията, цената на ечемика в началото на изкупната кампания да спадне под натиска на голямото предлагане, през първия месец на маркетинговата 2000/01 година (м.юли), зърно се изкупуваше на 155 лв./тон или с около 34 лв./тон повече от същия месец на маркетинговата 1999/2000. През м.август-септември 2000 търсенето на ечемик за износ се засили многократно, което увеличи цената на ечемика до 163 лв/тон, а през м.октомври достигна 167 лв./тон.

Засиленото търсене през следващите няколко месеца и намаляването на предлагането на ечемик ще продължи да поддържа висока изкупната цена. Ситуацията се усложнява допълнително и от факта, че количествата ечемик, които ежегодно се появяват на пазара за стокова продажба, вече са реализирани като износ, а останалата немалка част от зърното се произвежда от частни стопани, които го използват за собствени нужди в личните си стопанства. Ето защо пивоварните и фуражните предприятия ще бъдат затруднени с осигуряването на необходимата им суровина. Всичко това се очаква да задържи цената на ечемика от реколта 2000 висока в сравнение с изминалата година.

2.2.1.2. Цени на слънчоглед и слънчогледово масло

Слънчоглед

Средната изкупна цена на слънчоглед от реколта 98/99 е 350 лв./тон (по данни на САПИ).

Маркетинговата 99/00 година се характеризира с доста по-ниски нива на изкупните цени от предходната, в рамките на 230-300 лв./тон. Нивото на изкупните цени от тази реколта отразява реалната равновесна цена на пазара на слънчоглед в страната след експанзивното повишаване на изкупните цени на слънчоглед през 98/99 година до рекордните нива от 400–420 лв./тон маслодаен слънчоглед, вследствие на отпадането на експортните такси на слънчоглед и слънчогледово масло от 1 октомври 1998 г.

Таблица 36

Движение на цените на слънчоглед през 1999 г.

98/99 маркетингова година

99/00 маркетинг. год.

Изкупни цени 1

III

VII

VIII

XII

Изкупна цена в България – лв./тон

354

360

361

348

350

231

272

286

303

Фермерска цена в САЩ

- щ.д./тон

251

269

236

208

217

210

202

183

185

149

151

156

- лв./тон

422

469

424

380

400

396

381

346

345

272

285

302

валутен курс - лв./щ.д.

1,683

1,740

1,795

1,827

1,840

1,885

1,890

1,860

1,820

1,890

1,930

Износни цени 2

външнотърговски режим - свободен износ

FOB - щ.д./тон

225

213

206

183

192

183

180

DAF - щ.д./тон

234

220

222

224

227

175

179

183

177

Български шарен слънчоглед

262

291

257

242

243

240

226

231

По данни на:
1 САПИ

2 Информационно-изчислителен център към МФ

Изкупуването на реколта 99/00 стартира на цена 231 лв./тон през септември за разлика от 332 лв./тон през септември 1998 г. През следващите месеци цената започна плавно да се покачва и през декември 99 г. достигна нивото от 303 лв./тон.

Първоначално обявената от маслодобивните предприятия цена 220-230 лв./тон, на която възнамеряваха да изкупуват слънчогледа от производителите се оказа прекалено ниска, за да задържи суровината в страната, поради което 41% от общо произведения черен маслодаен слънчоглед бяха изнесени за периода септември-декември 99 г./ИИЦ към МФ/

Таблица 37

Движение на цените на слънчоглед през 2000 г.

99/2000 маркетингова година

Изкупни цени на слънчоглед1

III

VII

VIII

Изкупна цена в България – лв./тон

293

Фермерска цена в САЩ - щ.д./тон

160

193

188

184

172

180

178

170

- лв./тон

308

384

382

380

372

371

370

367

валутен курс - лв./щ.д.

1,927

1,990

2,032

2,063

2,160

2,063

2,080

2,160

външнотърговски режим – свободен износ

Износни цени на слънчоглед2

III

VII

VIII

Български маслодаен слънчоглед

DAF - щ.д./тон

195

202

206

210

186

174

Български шарен слънчоглед

241

265

242

203

По данни на
1 САПИ

2 Информационно-изчислителен център към МФ

Почти без наличности от слънчоглед стартира 2000 г. Изкупуване на слънчоглед през първото полугодие в страната няма, но за периода са изнесени 7900 тона черен маслодаен слънчоглед на средна цена 196 щ.д./тон /по данни на ИИЦ към МФ/. През септември започна изкупуване на слънчоглед от новата реколта 00/01 на цена 304 лв/тон. Очакванията за новата реколта от слънчоглед се промениха поради настъпилата през последните месеци суша, която нанесе щети върху 276 хил. дка от общо засетите 5,87 млн. дка слънчоглед (по данни на Агростатистика). По оценка на Института по пшеница и слънчоглед - Генерал Тошево, цена под 180 щ.д./тон (374 лв./тон при ср. курс за м. юли 2,077 лв/щ.д.) е нереална, защото няма да покрие разходите за производство при добив 87 кг/дка. За това можем да очакваме към края на маркетинговата година изкупната цена на слънчогледа да достигне и надмине 380 лв./тон.

Слънчогледово масло

Цената на производител на слънчогледово масло през януари 1999 г. е 1700 лв./тон . Тази сравнително висока цена не се задържа за дълго, макар че през този период изкупната цена на слънчогледа беше висока, в границите на 350-360 лв./тон. От февруари цената на производител започна бързо и упорито да спада, поради натиска на по-конкурентните международни цени. В периода от януари до края на март беше реализиран известен внос на рафинирано масло от САЩ на цена CIF 830 щ.д./тон (1 645 лв./тон, при курс 1,983 лв./щ.д.). Съгласно Митническата тарифа на Р България за 1999 г. е в сила автономна тарифна квота с нулево мито, която по-късно през април е отменена и влезе в действие 15% мито за внос на рафинирано и нерафинирано слънчогледово масло.

Таблица 38

Движение на цените на слънчогледово масло през 1999 г.

Цени на слънчогледово масло в страната1

1999

III

VII

VIII

XII

цена на едро - рафинирано

- лв./тон

1700

1632

1635

1566

1459

1430

1400

1240

1260

1240

цена на дребно - рафинрано

- лв./кг

1,90

1,86

1,76

1,71

1,69

1,66

1,60

1,58

Износни цени на

слънчогледово масло2

Външнотърговски режим – свободен износ

Българско сурово слънчоледово масло

FOB - щ.д./тон

510

460

505

CFR - щ.д./тон

590

592

574

575

553

523

514

482

419

455

Българско рафинирано масло

EXW - щ.д./тон

741

716

659

614

569

635

597

567

511

525

560

594

По данни на

1 САПИ

2 ИИЦ към МФ

През септември започна изкупуване на слънчоглед от реколта 99/2000 на много ниски цени от 230 лв./тон, което позволи на маслопреработвателите да предлагат своята продукция тогава на цена 1400 лв./тон. През следващите месеци до края на годината цената продължи да спада и достигна 1240 лв./тон през декември. Експортните цени на сурово и рафинирано масло следваха същата дълготрайна тенденция на понижение през 1999 г./вж. Таблица 39/

Таблица 39

Движение на цените на слънчогледово масло през 2000 г

Цени в страната1

III

VII

VIII

цена на едро - рафинирано – лв./тон

1280

1270

1260

1230

1220

1660

цена на дребно - рафинрано – лв./кг.

1,57

1,56

1,54

1,52

1,50

1,78

външнотърговски режим – свободен износ

Български експортни цени2

III

VII

VIII

сурово слънчоледово масло -

CFR - щ.д./тон

445

455

461

476

416

415

рафинирано масло - EXW - щ.д./тон

547

551

579

551

494

565

По данни на
1 САПИ

2 ИИЦ към МФ

През 2000 г. цената на производител на рафинирано масло продължи тенденцията на понижение, стартирала още през януари ‘99 и през юли 2000 г. цената достигна 1220 лв./тон. Със стартирането на новата реколта на слънчоглед през август 2000 г. цената на слънчогледовото масло рязко се повиши на 1660 лв./тон, поради формиралата се доста висока изкупна цена на слънчоглед - 293 щ.д./тон. Може да се очаква до края на годината цената на слънчогледовото масло да продължи да се покачва, поради доста намалените добиви на слънчоглед за преработка след настъпилата суша по време на реколтирането.

От началото на годината до април месец българските експортни цени на суровото слънчогледово масло сочеха трайна тенденция на покачване от 445 щ.д./тон CFR (cost & freight – в цената са включени всички разходи без застраховка) през януари до 476 щ.д./тон CFR през април 2000 г. През май месец експортните цени рязко паднаха до 416 щ.д./тон CFR и се задържаха така до края на юни месец. Експортните цени на рафинираното масло следваха същата тенденция на покачване до април - до 579 щ.д./тон EXW (ex works – в склада на производителя), след което цените рязко се понижиха до 494 щ.д./тон през май. Може да се очаква, че износът на слънчогледово масло през 2000/01 ще бъде ограничен под натиска на сравнително по-ниските международни цени и същевременно високите вътрешни цени на слънчогледово масло.

2.2.1.3. Ориз

По данни на Съюза на оризопроизводителите в страната изкупната цена на оризова арпа от реколта 98/99 г. е в рамките на 280 – 320 лв./тон. Тя формира средна претеглена цена на производител на ориз през 1999 г. – 734 лв./тон. /по данни на НСИ/.

Таблица 40

Движение на цените на ориз през 1999 г.

Цени на арпа и ориз в страната

III

VII

VIII

XII

изкупна цена на арпа - лв./тон

280 - 320 лв./тон

420 - 450 лв./тон

цена на производител на ориз-лв./тон1

718

688

669

639

690

704

739

785

724

809

773

864

цена на едро на ориз - лв./тон2

919

885

892

1060

920

935

950

880

980

1100

950

- щ.д./тон

546

508

497

580

499

496

504

465

526

603

583

491

цена на дребно на ориз - лв/кг.3

1,08

1,05

1,00

1,04

1,09

1,11

1,13

1,14

валутен курс - лв./щ.д.

1,683

1,740

1,795

1,827

1,840

1,885

1,890

1,860

1,820

1,890

1,930

Вносни цени на ориз в България4

външнотърговски режим - свободен внос, при 5, 15, 20 % мито

Ориз със средни/дълги зърна

CFR - щ.д./тон

200

Ориз с дълги зърна, бланширан

CIF - щ.д./тон

196

179

180

174

178

177

175

174

По данни на

1 НСИ – позиция “Ориз, полубланширан или бланширан, дори полиран или гланциран; ориз натрошен” от Справка за индексите на цени на производител по месеци

2 Тържище “Слатина – Булгарплод” ЕАД – София

3 САПИ

4 ИИЦ към МФ

Цената на производител на ориз се покачи през септември, когато започна изкупуването на арпа от новата реколта 99/00 г. на доста по-високи цени в рамките на 420 – 450 лв./тон. Основната причина за по-високите изкупни цени през 99/00 г. е силното свиване на производството на арпа в страната.

Таблица 41

Движение на цените на ориз през 2000 г.

Цени на арпа и ориз в страната

III

VII

VIII

изкупна цена на арпа - лв./т

420 - 450 лв./тон

цена на едро на ориз - лв./тон1

980

1009

1040

1033

1032

1073

1050

- щ.д./тон

582

579

565

560

569

557

555

цена на дребно на ориз – лв./кг.2

1,14

1,13

1,14

1,15

1,13

1,15

1,14

валутен курс - лв./щ.д.

1,927

1,990

2,032

2,063

2,160

2,063

2,080

2,160

Вносни цени на ориз в България3

внос при 0, 15, 18 % мито

Ориз със средни/дълги зърна

CFR - щ.д./тон

200

182

187

Ориз с дълги зърна, бланширан

CIF - щ.д./тон

200

195

156

По данни на 1 Тържище “Слатина-Булгарплод” ЕАД
2 САПИ
3 ИИЦ към МФ

През 2000 г. изкупните цени на оризовата арпа в страната се движеха в границите 420 – 450 лв./тон. Изкупуването на арпа се осъществява предимно в първите месеци след прибирането на реколтата. Вътрешните цени са значително по-високи от фермерските цени в САЩ, които за реколта 99/00 сочат средна цена 135 щ.д./тон, а в началото на реколта 2000/01 се понижиха до 121 щ.д./тон.

Голямата разлика между цените на арпата в България и САЩ се дължи на спада в цените на ориза в световен мащаб, по-добрата реколта в САЩ и увеличените запаси. Изкупните цени в България не се влияят от промяната на международните цени на ориз и цените на производител на арпа в други държави, поради слабата търговия с арпа на международния пазар.

Цените на едро на ориз в страната постепенно се покачваха от 980 лв./тон през януари до 1050 лв./тон през август 2000 г. Цените на дребно на ориз през 2000 г. се движат в много тесни граници от 1,13 лв/кг. до 1,15 лв./кг., независимо от по-големите амплитуди в цените на едро.

Вносните цени на ориз в страната се движат в рамките на 156 – 200 щ.д./тон на ориз със средни и дълги зърна, предимно внасян от Гърция и Египет. Нивото на вносните цени през 2000 г. е малко по-ниско от това през 1999 г., поради общата световна тенденция на спад в цените на ориза.

2.2.3. Цени на животинска продукция

Пилешко месо

Цените на пилешко месо, регистрирани в страната през 1999 г., бяха по-ниски в сравнение с тези през 1998 г.

Средната изкупна цена на пилета бройлери за 1999 г. е 1,48 лв./кг живо тегло, като бе най-висока през първото тримесечие на годината – средно 1,62 лв./кг живо тегло. През м. април изкупната цена спадна до 1,46 лв./кг живо тегло и до м. ноември се движеше около 1,42 – 1,44 лв./кг живо тегло. През м. декември бе регистрирана най-ниската изкупна цена за годината – 1,39 лв./кг живо тегло.

Средните цени на едро и на дребно на замразени пилета за 1999 г. са съответно 2,49 лв./кг и 2,84 лв./кг. В началото на годината те в общи линии следваха промените на изкупната цена, като също отбелязаха спад. През м. април, въпреки спада на изкупната цена, цените на едро и на дребно се увеличиха. Подобна бе ситуацията и през последните месеци на годината, когато, независимо от ниската изкупна цена, цените на едро и на дребно отбелязаха най-високите си нива за годината. Тази противоположна тенденция на движение доведе до промяна на съотношенията на цените, като намали значително дела на изкупната цена при формиране цените на едро и на дребно. Така, през м. декември изкупната цена кланично тегло представляваше 64% от цената на едро и 58% от цената на дребно, докато през м. януари този дял бе съответно 88% и 76%

От началото на 2000 г. до м. август изкупната цена на пилета бройлери бе относително стабилна, като се движеше от 1,40 – 1,47 лв./кг живо тегло.

От м. януари до м. май 2000 г. се наблюдава слабо повишение на изкупната цена, след което тя отново се понижи до нивото от началото на годината.

Както цените на едро, така и цените на дребно на замразени пилета отбелязаха постепенно понижение от началото на годината до м. юни. През м. август, докато изкупната цена спадна макар и незначително, цените на едро и на дребно се увеличиха съответно със 17,4% и с 14,7%.

Таблица 42

Цени на пилешко месо през 1999 г.

III

VII

VIII

XII

Изкупни цени на пилета бройлери, лв./кг ж.тегло

1,69

1,59

1,46

1,44

1,42

1,43

1,44

1,42

1,39

Цени на едро на замразени пилета, лв./кг

2,45

2,33

2,40

2,44

2,49

2,51

2,45

2,43

2,51

2,6

2,76

Цени на дребно на замразени пилета, лв./кг

2,86

2,72

2,73

2,81

2,83

2,85

2,67

2,85

2,87

2,94

3,09

По данни на САПИ

Таблица 43

Цени на пилешко месо през 2000 г.

ІІ

ІІІ

ІV

VІ

VІІ

VІІІ

Изкупни цени на пилета бройлери, лв./кг живо тегло

1,41

1,42

1,43

1,45

1,47

1,42

1,43

1,40

Цени на едро на замразени пилета, лв./кг

2,79

2,68

2,57

2,54

2,52

2,53

2,97

Цени на дребно на замразени пилета, лв./кг

3,14

3,08

2,97

2,94

2,92

2,89

2,93

3,36

По данни на САПИ

Свинско месо

Средната изкупна цена на угоени прасета за 1999 г. е 1,27 лв./кг живо тегло, като в сравнение с 1998 г. тя е намаляла с 0,80 лв./кг или с 38,6%. Изкупната цена бе най-висока през м. януари - 1,48 лв./кг живо тегло средно за страната, след което последва постепенен спад и през м. юни бе регистрирана най-ниската изкупна цена за годината - 1,02 лв./кг живо тегло. От м. юли тя започна да нараства и през м. декември бе 1,43 лв./кг живо тегло или почти достигна нивото от началото на годината.

Средните цени на едро и на дребно на свинско месо за 1999 г. също са значително по-ниски от тези за 1998 г. Следвайки промените на изкупната цена, те бяха най-високи в началото и в края на годината и най-ниски през м. юни. Така, съотношението между цените бе относително стабилно през годината, като изкупната цена, кланично тегло формираше от 39% – 45% от цената на едро на свински бут и от 33% - 40% от цената на дребно на свински бут. Най-нисък бе делът на изкупната цена през м. юни, а най-висок през м. декември.

Тенденцията на движение на цените на свинско месо през 2000 г. е подобна на тази през 1999 г., като през периода на спад от началото на годината до м. май цените се задържаха на по-високо ниво в сравнение с 1999 г., а през периода на увеличение се повишиха по-значително.

Таблица 44

Цени на свинско месо през 1999 г.

III

VII

VIII

XII

Изкупни цени, лв./кг ж. т.

прасета угоени

1,48

1,36

1,21

1,22

1,13

1,02

1,24

1,28

1,23

1,29

1,36

1,43

свине майки

1,37

1,06

0,96

1,01

0,92

0,81

1,02

1,06

0,97

0,99

1,14

1,19

Цени на едро, лв./кг

свинско драно

3,02

2,70

2,56

2,49

2,34

2,26

2,56

2,72

2,80

2,95

2,98

3,12

свинско бут

4,80

4,52

4,14

4,05

3,81

3,58

3,92

4,01

4,02

4,06

4,18

4,26

Цени на дребно, лв./кг

свинско бут

5,51

5,00

4,61

4,47

4,36

4,14

4,41

4,49

4,52

4,56

4,69

4,80

По данни на САПИ

Таблица 45

Цени на свинско месо през 2000 г.

ІІ

ІІІ

ІV

VІ

VІІ

VІІІ

Изкупни цени, лв./кг ж. т.

прасета угоени

1,41

1,37

1,34

1,31

1,35

1,46

1,52

1,84

свине майки

1,16

1,11

1,06

1,04

1,08

1,17

1,26

1,49

Цени на едро, лв./кг

свинско драно

3,05

2,96

2,76

2,74

2,77

2,86

2,99

3,49

свинско бут

4,24

4,11

4,01

3,98

3,95

4,12

4,28

4,98

Цени на дребно, лв./кг

свинско бут

4,81

4,75

4,67

4,60

4,77

4,96

5,97

По данни на САПИ

Мляко

Като цяло цените на краве мляко и млечни продукти през 1999 г. бяха по-ниски от тези, регистрирани през 1998 г.

Средната изкупна цена на краве мляко за 1999 г. е 0,26 лв./л, което е с 0,10 лв./л (28%) по-малко в сравнение с тази за 1998 г. Нейното движение през годината бе повлияно от сезонния характер на млекопроизводството. Най-висока бе изкупната цена в началото и в края на годината, а най-ниска през м. юни и юли, когато производствените разходи по принцип намаляват, поради отпадане на комбинираните фуражи като ценообразуващ фактор.

Средната цена на едро на краве мляко за 1999 г. е 0,58 лв./л, а тази на дребно – 0,64 лв./л. Следвайки промените на изкупната цена, цените на едро и на дребно на краве мляко бяха най-високи в началото и в края на годината и най-ниски през летните месеци. През годината изкупната цена формираше средно от 32 до 55% от цената на едро и от 30 до 47% от цената на дребно.

Таблица 46

Цени на краве мляко и млечни продукти през 1999 г.

III

VII

VIII

XII

Изкупни цени

мляко краве лв./л

0,31

0,30

0,26

0,24

0,20

0,17

0,18

0,21

0,25

0,28

0,31

0,35

Цени на едро

мляко прясно лв./л

0,66

0,64

0,59

0,54

0,51

0,5

0,51

0,53

0,56

0,61

0,64

мляко кисело лв./бр.

0,4

0,41

0,39

0,36

0,34

0,33

0,34

0,35

0,37

0,39

сирене краве лв./кг

3,35

3,21

2,98

2,71

2,34

2,16

2,81

2,84

3,05

3,09

3,13

3,24

кашкавал Витоша лв./кг

5,46

5,33

5,09

4,77

4,03

3,59

3,99

4,02

4,10

4,53

4,89

5,40

Цени на дребно

мляко прясно лв./л

0,72

0,73

0,69

0,64

0,60

0,55

0,56

0,59

0,64

0,68

0,74

мляко кисело лв./бр.

0,48

0,46

0,43

0,40

0,37

0,38

0,40

0,41

0,43

0,46

сирене краве лв./кг

3,63

3,54

3,28

2,99

2,67

2,42

3,15

3,2

3,37

3,43

3,45

3,59

кашкавал Витоша лв./кг

6,20

6,09

5,79

5,32

4,67

4,02

4,49

4,62

4,96

5,28

5,54

6,08

По данни на САПИ

От началото на 2000 г. се наблюдава запазване на тенденцията на движение на цените на краве мляко и млечни продукти с постепенно намаление до м. май и последващо увеличение. Като цяло, цените през 2000 г. са по-високи в сравнение с тези през 1999 г.

Таблица 47

Цени на краве мляко и млечни продукти през 2000 г.

ІІ

ІІІ

ІV

VІ

VІІ

VІІІ

Изкупни цени

мляко краве лв./л

0,37

0,39

0,37

0,28

0,22

0,23

0,26

0,34

Цени на едро

мляко прясно лв./л

0,67

0,68

0,69

0,65

0,61

0,60

0,64

мляко кисело лв./бр.

0,40

0,42

0,40

0,38

0,39

0,43

сирене краве лв./кг

3,41

3,54

3,49

2,79

2,44

2,94

3,20

3,56

кашкавал Витоша лв./кг

5,78

5,88

5,86

5,22

4,49

4,78

5,03

5,64

Цени на дребно

мляко прясно лв./л

0,78

0,81

0,80

0,75

0,67

0,68

0,70

0,76

мляко кисело лв./бр.

0,48

0,5

0,49

0,48

0,46

0,47

0,53

сирене краве лв./кг

3,76

3,95

3,90

3,15

2,77

3,33

3,55

4,01

кашкавал Витоша лв./кг

6,45

6,75

6,70

6,05

5,34

5,64

5,81

6,52

По данни на САПИ

2.3. Кредити

2.3.1. Краткосрочни кредити на ДФ "Земеделие"

Краткосрочната кредитна дейност на ДФ “Земеделие” /ДФЗ/ през 1999 г. се реализира в няколко основни направления в растениевъдството и животновъдството.

През 1999 г. ДФ ”Земеделие” е сключил 3 272 броя договори по краткосрочните кредитни линии, в т.ч. с кооперации – 1 007 броя, с физически лица – 1 054 броя, с юридически лица – 1 211 броя.

За 1999 г. за краткосрочно кредитиране по различни финансови линии са раздадени парични средства в размер на 37 285 хил. лв., в т.ч.:

· В растениевъдството

Сключени са 3 002 броя договори с усвоен паричен ресурс 36 150 хил. лв.

· В животновъдството

Сключени са 270 броя договори по финансова линия – изхранване на животни и птици от основни стада, с усвоен паричен ресурс 1 135 хил. лв.

През изтеклата 1999 г. по разкритите преференциални линии привлеченият паричен ресурс от Търговските банки е 14 498 хил. лв., а Фондът е субсидирал лихви в размер на 277 хил. лв.

Разходът за краткосрочно кредитиране по различните финансови линии за 1999 г. е в размер на 21 992 х.лв. Възстановените кредити през 1999 г. са в размер на 15 293 хил. лв.

Таблица 48

Справка за броя на сключените договори и усвоените средства по краткосрочните финансови линии на ДФ”Земеделие” за пролетната и есенната кампания на 1999 г.

Краткосрочни кредитни линии

Брой

Усвоен финансов

Финансир.площи при

договори

ресурс/лв.

70% покр. на разходите

1.Финансово подпомагане /на фючърсна основа/ на земеделски производители на пшеница за хляб /ІІ-ри тр./ реколта 1999 г.

345

3 910 575,00

762 553

2.Преференциално кредитиране изхранването на животни и птици от основни стада през стопанската 1998 – 1999 г.

270

1 135 180,00

3.Стоков кредит азотен тор - карбамид и амониева селитра за производство на ечемик, пшеница, царевица за зърно и слънчоглед, реколта 1999 г.

686

11 106 831,00

1 681 054

4.Стоков кредит картофи за засаждане и

197

1 761 853,00

8 714

семепроизводство, реколта 1999 г.

5.Стоков кредит елитни и стандартни F1 семена за подпомагане на земеделски производители на черен маслодаен слънчоглед, реколта 1999 г.

276

2 265 711,00

563 215

6.Стоков кредит изкуствен тор за производство на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед, реколта 2000 г.

720

10 007 963,00

8 623 704

7.Финансова линия за закупуване на препарати и хербициди за РЗ за производство на пшеница и ечемик, реколта 2000 г.

382

4 324 284,00

1 247 284

8.Финансова линия за предоставяне на дизелово гориво за производство на пшеница и ечемик, реколта 2000 г.

396

2 772 603,00

общо отпуснати средства по кредитните линии:

3272

37 285 000,00

Източник: ДФ “Земеделие”

През първото полугодие на 2000 г. дейността на ДФ “Земеделие” в областта на краткосрочното финансово подпомагане на земеделските производители е насочена в следните направления

Сключени са 1 925 броя договори с усвоен паричен ресурс 17 928 хил. лв., съответно по следните кредитни линии

1. Целева финансова линия – изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница, ечемик, ориз, картофи, царевица за зърно и слънчоглед, реколта 2000 г. – 6 701 хил. лв.

2. Целева финансова линия – препарати за растителна защита, реколта 2000г.–6277 хил. лв.

3. Целева финансова линия – семена за семепроизводство и масов посев на царевица за зърно, реколта 2000 г. – 2 166 хил. лв.

4. Целева финансова линия за производство на черен маслодаен слънчоглед, реколта 2000г. – 1 418 хил. лв.

5. Целева финансова линия – картофи, реколта 2000 г. – 1 366 хил. лв.

През първото полугодие на 2000 г. по разкритите преференциални кредитни линии, от Търговските банки е усвоен паричен ресурс в размер на 350 хил.лв. , а Фондът е субсидирал лихви на ТБ в размер на 7 хил. лв.

За първото полугодие по краткосрочно кредитиране по различни финансови линии са раздадени парични средства в размер на 17 928 хил. лв.

Възстановените кредити през първото полугодие на 2000 г. са в размер на 2 056 хил. лв. и са за финансови линии от предходни години. Фондът очаква тези издължавания значително да нараснат през второто полугодие, тъй като в тези месеци става реализацията на реколта 2000 г., предстоят и есенни финансови линии, а земеделските производители, за да могат да получат средства по тях, трябва да се издължат по старите линии.

До края на 2000 г. в областта на краткосрочното кредитиране ДФ”Земеделие” ще разкрие целева финансова линия – изкуствен тор за подпомагане на земеделските производители на пшеница, ечемик, царевица за зърно и слънчоглед, реколта 2001 г. и целева финансова линия, включваща субсидия – семена за семепроизводство и масов посев на пшеница за хляб, реколта 2001 г. в размер на 16 000 хил. лв., в това число субсидия в размер на 3 000 хил. лв. Разкрива се и преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на земеделските производители на пшеница за хляб и семепроизводство, реколта 2001 г., по която ДФ”Земеделие” ще субсидира лихвата в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ, по предоставен на земеделския производител от търговска банка преференциален кредит.

2.3.2. Инвестиционни кредити на ДФ "Земеделие"

За подпомагане на инвестиционната активност на земеделските производители през отчетната 1999 г. в регионалните структури, съответно в Централно управление на ДФ”Земеделие”, са постъпили и обработени 671 броя инвестиционни проекта на земеделски производители за предоставяне на целеви преференциални инвестиционни кредити. От тях 547 броя (81,52%) са одобрени от Кредитния съвет, съответно от ръководните органи на ДФ”Земеделие”.

Общата стойност на одобрените инвестиционни проекти възлиза на 31 191 хил. лв.

От предложените за кредитиране 547 броя инвестиционни проекти, ТБ са приели само 256 броя на обща стойност 15 122 хил. лв. ( 46,8% от броя и 48,5% от общата стойност на проектите).

Таблица 49

Структура на инвестиционното кредитиране за 1999 г.

Постъпили

Направления

проекти

Одобрени проекти

Рефинансирани проекти

Относителен дял,%

брой

сума

/х.лв./

брой

сума

/х. лв./

4към2

5към3

Селскостопанска техника

256

219

13 076 613

138

8 955 627

64,7

Племенни и/или продуктивни животни

188

150

5 715 404

2 547 805

44,7

44,6

Ново строителство,

свързано с произв.

на раст. и жив. прод.

1 106 421

264 000

27,3

23,9

Трайни насаждения

3 412 826

1 442 608

38,3

42,3

Земеделска земя

901 894

192 200

29,4

21,3

Създаване на пчелин

399 812

118 822

22,6

29,7

Оранжерии

2 733 043

609 673

22,3

Други/проекти по две

или повече направл./

3 845 333

991 341

22,2

24,8

Всичко

671

547

31 191 346

256

15 122 076

46,8

48,5

По данни на ДФЗ

От предвидения паричен ресурс в размер на 50 000 хил. лв. за рефинансиране на инвестиционни проекти за 1999 г., е усвоена сумата 15 122 хил. лв. За същия период са възстановени от кредитополучателите чрез Търговските банки 10 284 хил. лв. За първото полугодие на 2000 г. одобрените инвестиционни проекти са 486 броя на стойност 40 086 хил. лв. От тях рефинансираните инвестиционни проекти са 335 броя на стойност 8 998 хил. лв. За този период на 2000 г. възстановените парични средства от кредитополучателите чрез Търговските банки са в размер на 9 479 хил. лв.

2.3.3. Кредитиране чрез Фонд "Тютюн"

През 2000 г. Фонд “Тютюн” предоставя средства за произведения по договор, но неизкупен тютюн, реколта 1999 г., на преработвателните предприятия под формата на кредити.

Съгласно чл. 14 на действащия до 21 април 2000 г. Закон за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ Фонд "Тютюн" със собствени средства и за своя сметка изкупуваше на договорна основа с лицата по чл. 11 на ЗТТИ /които имат право да извършват промишлена обработка на тютюн/ неизкупения до 31 март тютюн, произведен през предходната година.

С измененията на чл. 14 на ЗТТИ от 21 април 2000 г. с решение на Министерския съвет фонд "Тютюн" може да финансира изкупуването на произведения по договор, но неизкупен тютюн.

На основание на горното по предложение на Управителния съвет на фонд "Тютюн", с решение № 511 от 19.07.2000 г. Министерския съвет възложи на фонд "Тютюн" да финансира възмездно преработващи предприятия за изкупуване на произведения по договор, но неизкупен до 30.04.2000 г. тютюн от реколта 1999 година. С решение на Управителният съвет на фонд "Тютюн" за изкупуването на около 634 тона тютюн бяха предоставени средства под формата на кредити в размер на 1 311 хил.лв., от които на:

· "Смолян" БТ АД, гр. Смолян - 261 т. на стойност 603 хил.лв.

· "Слънце Ст. Загора БТ" АД - 199 т. на стойност 314 хил.лв.

· "Благоевград БТ" АД - 174 т. на стойност 394 хил.лв.

2.3.4 Схема за земеделски капиталов фонд

Друга насока за развитие на кредитната дейност в земеделието е създаването на Взаимоспомагателни кредитни асоциации на частните земеделски стопани /ВЗКАЧС/ в рамките на проект “Схема за земеделски капиталов фонд”/СЗКФ/, финансиран от програма ФАР на ЕС и от българското правителство. Според сключения меморандум за разбирателство между правителството на Република България и Комисията на ЕС от 28.09.1995 г. е предоставена безвъзмездна помощ в размер на 7 млн. екю от Европейския съюз и 240 млн. лв. /равностойността на около 3 млн. екю/ от правителството на Република България.

Средствата по проекта са предназначени за стимулиране създаването на Взаимоспомагателни земеделски кредитни асоциации на частни стопани посредством укрепване на капиталовата структура /с отпускането на капиталови субсидии/ и осигуряване на кредитен ресурс /с отпускане на неоттегляеми аванси/, което им дава възможност за отпускане на кредити на своите членове, ангажирани в производство и преработка на селскостопанска продукция. Поради икономическия спад в края на 1996 г. и началото на 1997 г. и последвалата инфлация, стойността на българския финансов принос драстично намаля. Но през втората половина на 1998 г. българското правителство безвъзмездно отпусна на СЗКФ чрез ДФ"Земеделие" 4 млн. лв. за кредитиране.

Към края на 1999 г. ВЗКАЧС са отпуснали над 5 500 кредита на обща сума около 15 млн.лв. Постигнатата средна възвръщаемост на кредитите е 93 %. Отпуснатите кредити в по-голямата си част са едногодишни с размер до 3 000 лв., но има и инвестиционни кредити до 30000 лв., със срок на погасяване до 3 години. Към капиталовите субсидии и неоттегляемите аванси по проекта самите ВЗКАЧС са прибавили дялов капитал на членовете си в размер на около 3 млн. лв., който също се използва за кредитен ресурс.

Дейността на ВЗКАЧС е регламентирана съгласно приетите Основни правила на дейността по прилагане на Схемата за земеделски капиталов фонд и съгласно типов устав, които се явяват приложения към подписания Меморандум за разбирателство. Също така на ВЗКАЧС е разрешено извършването на кредитна дейност без банков лиценз съгласно параграф 17 от ПЗР на Закона за банките.

След официалното приключване на проекта СЗКФ по програма ФАР през февруари 2000г., партньор на Федерацията стана Германския кооперативен и Райфайзен съюз, който със средства на германското правителство се ангажира с техническа помощ и консултации да подпомогне ВЗКАЧС и тяхната Федерация в рамките на проекта “Насърчаване развитието на кооперативната система в България”.

2.4. Инвестиции

През 1999 г. инвестициите в аграрния отрасъл /селско, горско стопанство и риболов/ по предварителни данни на НСИ са в размер на 191, 3 млн. лв. В общите инвестиции за 1999 г. тези в аграрния отрасъл заемат дял от 2,6%. По окончателни данни на НСИ размерът на инвестициите в селското стопанство за 1998 г. е 202 млн. лв. Инвестициите за 1999 г. са намалели с 10,7 млн. лв. Не се наблюдават инвестициите, направени от частните земеделски стопани за продуктивни животни, които са около 90% от продуктивните животни в страната.

2.4.1. Разходи за придобиване на материални дълготрайни активи

През 1999 г. по предварителни данни на НСИ разходите за придобиване на материални дълготрайни активи възлизат на 103,1 млн. лв. В сравнение с окончателните данни за 1998 г. са намалели с 3,8 млн. лв.

Инвестираните разходи по състав са както следва:

· строителни и монтажни работи

· машини, съоръжения и инструменти

· проучвателни и проектни работи

· продуктивни животни

· трайни насаждения

· други разходи

Разходите за придобиване на материални дълготрайни активи в аграрния отрасъл имат дял от около 2.5 % от общите за страната.

Извършените инвестиции от Министерство на земеделието и горите през 1999 г. се осигуряваха чрез субсидия от държавния бюджет и са в размер на 9 857 хил. лв.

Капиталовите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи са 4 701 хил. лв., като тези разходи са направени за:

· Продължаване строителство на започнали през минали години язовири: “Самуилово”, “Калинките”, “Левка” и “Люляково”.

· Реконструкция на големи съоръжения – големи напоителни и отводнителни канали, изравнители, дюкери и корекции на реки.

· Изграждане корекции на реки.

· Замразяване строителството на язовири, които са започнати през минали години – язовир “Татарево” и язовир “Чаталка”.

· Строителство и реконструкция на малки хидромелиоративни обекти и водообезпечаване на техникуми и училища чрез сондажни кладенци.

Другата част от капиталовите разходи в размер на 5 156 хил. лв. са насочени за поддържане и ремонтно-възстановителни работи на:

· Големи напоителни и отводнителни помпени станции, канали, напорни тръбопроводи, изравнители, дюкери, преливници на язовири

· По-малки ремонти на хидромелиоративни обекти и съоръжения – канали, тръбопроводи водовземни съоръжения, изпускатели и други.

· Ремонтно-възстановителни работи на вътрешно-канална мрежа

· Ремонтно-възстановителни работи на обекти, предпазващи страната от наводнения – корекции на реки, диги по река Дунав и други реки, отводнителни съоръжения и канали, отводнителни помпени станции и други.

По данни на ДФ “Земеделие” през 1999 г. търговските банки са отпуснали кредити за инвестиции на одобрени от фонда проекти, чиято обща стойност е 15 122 х.лв. / вж. Инвестиционно кредитиране на ДФ “Земеделие”/. За структурата на инвестициите в селскостопанския отрасъл може да се съди и от структурата на одобрените проекти за инвестиционно кредитиране. От тях 42 % са за закупуване на селскостопанска техника, 18 % са за племенни и продуктивни животни, 11 % са за трайни насаждения , 9 % - за оранжерии, 4 % за строителство, свързано с производство на растителна и животинска продукция, и др.

2.4.2. Придобити материални дълготрайни активи

По окончателни данни на НСИ, придобитите дълготрайни активи през 1998г. са в размер на 95 млн. лв.

Инвестициите в аграрния отрасъл, изразени чрез реално придобити материални дълготрайни активи за 1999 г. възлизат на 88,2 млн. лв. Намалението е с 6,8 млн. лв.

Размерът на придобитите материални дълготрайни активи за някои от структурните групи, е както следва:

· земи –12,2 млн.лв.

- трайни насаждения –0,5 млн.лв.

· продуктивни и работни животни – 22, 07 млн.лв.

В структурата на дълготрайните материални активи, придобити през 1999 г. за нуждите на селскостопанското производство, най-голям дял заемат машините и оборудването /50,3% /, продуктивните и работни животни / 17,5 %/ и сградите /14,4%/. Най – малък е размерът и съответно делът на придобитите трайни насаждения – 0,4 %.

От общите инвестиции за страната, изразени като придобити материални дълготрайни активи, делът на влезлите в аграрния отрасъл е 2.9 %.

Инвестиции за създаване на пазарна система по Проект “Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя - България”

Проектът за създаване на вертикално структурирана пазарна система е насочен не само към изграждане на нови или реконструкция на съществуващи пазари на едро в главните потребителски и производствени центрове на страната, а също така и към изграждането на ефективна функционираща пазарна организация на базата на пазарно-ориентирано производство.

Проектът има следните цели

· Установяване на вертикално структурирана маркетингова система за плодове и зеленчуци, която ще подобри и рационализира маркетинговите канали за реализацията на тези продукти и ще спомогне за преодоляване на натиска от страна на европейските пазари

· Установяване на конкурентноспособна, ефикасна и прозрачна маркетингова система, с цел ограничаване и елиминиране на пазарните спекулации и ценовите манипулации;

· Целогодишно задоволяване на зависещото от пазарите население с пресни плодове и зеленчуци на поносими пазарни цени

· Икономическо стабилизиране на частните земеделски стопанства, особено на малките и средни стопанства, чрез предоставяне на сигурен и директен достъп до пазара и чрез подобряване на възможностите за рентабилност

· Създаване на нови работни места в търговията и в секторите, свързани с услугите

· Въвеждане на нови технологии, свързани с опазване на околната среда

· Предприсъединяване и хармонизиране на законодателството с ЕС

· Помощ при ориентиране на производството с оглед на предвидимите пазарни тенденции чрез разработване на пазарни ниши за земеделски продукти

· Намаляване на загубите на продукция.

През май 2000 г. бе открит комбинираният пазар в гр. Сливен, обхващащ пазар на производителите, пазар на търговците на едро и спомагателни сгради.

Инвестициите за пазара са осигурени от заем от Европейска банка за възстановяване и развитие /ЕБВР/ - 3 519 хил.щ. д., 6 158 хил.лв. – средства на Министерство на земеделието и горите и средства на община Сливен и частни акционери.

2.5. Субсидии

2.5.1. Предоставяне безвъзмездно на тютюнопроизводителите тютюневи семена, съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/

Съгласно чл.7, ал.1 на ЗТТИ регистрираните тютюнопроизводители получават безвъзмездно тютюневи семена. В изпълнението на това разпореждане на закона, ежегодно Управителният съвет на фонд "Тютюн" утвърждава производствена програма по етапи на семепроизводството и научни учреждения за текущата производствена година. Въз основа на така утвърдената производствена програма се сключват договори с научните учреждения и се финансира определената им производствена програма.

Разходите за производството и доставката на тютюневи семена за 1999 г. и 2000 г. са показани в Таблица 50

Таблица 50

Справка за предоставените средства за производство на тютюневи семена

№

По ред

НАИМЕНОВАНИЕ

Отчет 1999 г.

/хил.лв./

Отчет

І-во полугодие 2000 г. /хил.лв./

Очаквано 2000 г.

/хил.лв./

Сортоподдържане - ОИР и СИП

Производство на тютюневи семена и доставката им до общините

1 044

183

1 223

Всичко

1 100

183

1 320

2.5.2. Премиране тютюнопроизводителите, съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия

Ежегодно за регулиране на производството, изкупуването и търговията с тютюн в бюджета на Фонд "Тютюн" за премиране на тютюнопроизводителите се разчитат около 15 000 хил.лв. Размерът, редът и условията се определят от Министерския съвет по предложение на Управителния съвет на фонд "Тютюн".

През 1999 г. за премиране пряко на тютюнопроизводителите са разходвани 13 105 хил.лв. за произведен и предаден тютюн от реколта 1998 година. Премирани са общо 58 513 тютюнопроизводители, от които 199 юридически лица и 58 314 физически лица.

За премиране на произведен и предаден тютюн от реколта 1999 година през 2000 г. се очаква да бъдат разходвани 16 000 хил.лв. Премия ще бъде предоставена общо на 42 287 тютюнопроизводители, от които 159 юридически лица и 42 128 физически лица.

2.5.3. Целева парична подкрепа за тютюнопроизводителите

С приетия от 38-то Народно събрание и обнародван в ДВ, бр. 33 от 2000 г. Закон за изменение и допълнение на Закона на тютюна и тютюневите изделия с цел повишаване конкуретноспособността на българските тютюни се даде възможност да бъде изплащана целева парична подкрепа на тютюнопроизводителите в рамките на определените от Министерския съвет минимални изкупни цени.

С решение № 153 от 28.03.2000 г. Министерският съвет реши фонд "Тютюн" да предостави целева парична подкрепа за фактически изкупените количества ориенталски тютюн от реколта 1999 година в периода от 21.03. до 30.04.2000 г. В изпълнение на това решение през І-вото полугодие на 2000 г. са изплатени 7 816 хил.лв. и до края на годината се очаква да бъдат изплатени общо 8 431 хил.лв.

Целева парична подкрепа са получили общо 14 510 тютюнопроизводители, от които 29 юридически лица и 14 481 физически лица.

Целевата парична подкрепа през 2000 г. се въведе за първи път и тя се предоставя само за част от произведения ориенталски тютюн, реколта 1999 година, поради което не отразява пълния размер на целевата парична подкрепа за цялото количество произведен тютюн.

2.5.4. Финансово подпомагане на земеделските производители чрез Държавен фонд "Земеделие"

През 1999 г. изплатените субсидии от Държавен фонд “Земеделие” са в размер на 13 354 хил.лв., в т.ч. за целеви субсидии – 13 077 хил.лв. и 277 хил. лв. за субсидиране на лихви към Търговските банки за отпуснати от тях кредити на земеделски производители по преференциалните кредитни линии на фонда.

Изплатените целеви субсидии са на база сключени 1 088 броя договори, в това число 522 договора за растителна продукция, на стойност 9 536 хил. лв. и 566 бр. договори за подпомагане изхранването на животни и птици от племенния и националния генофонд, на стойност 3 541 хил. лв.

Таблица 51

Справка за броя на сключените договори и изплатените лихви на Търговските банки по преференциалните кредитни линии на ДФ “Земеделие” за пролетната и есенната кампания на 1999 г, отчетени като субсидия

Преференциални кредитни линии

Брой договори

Изплатени лихви

Финансирани дка

1.Преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на ЗП на

14 291,00

91 716

Царевица за зърно, реколта 1999 г.

2.Преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на пр-во

12 395,00

129 956

на слънчоглед, реколта 1999 г.

3.Преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на ЗП на

160

156 318,00

478 352

Пшеница за хляб, реколта 1999 г.

4.Преференциална кредитна линия за финансово подпомагане на ЗП на

93 794,00

229 240

Пшеница за хляб, реколта 2000 г.

Общо средства за изплащане на лихви

300

276 798,00

Източник: ДФЗ

Таблица 52

Справка за броя на сключените договори и усвоените средства по целевите субсидии на ДФ “Земеделие” за пролетната и есенната кампания на 1999 г.

Субсидии

Брой договори

Усвоен ресурс /лв./

Финансирани дка

1.Целева субсидия за съхранение на пшеница за хляб, реколта 1999 г.

101

64 538,00

2.Целева субсидия за подпомагане изхранването на животни и птици

539

1 653 281,00

от племенния генофонд.

3.Целева субсидия за подпомагане изхранването на животни и птици

1 887 672,00

от националния генофонд.

4.Субсидия за предоставяне на семена за посев от пшеница, реколта 2000 г.

421

9 471 097,00

816 031

Общо отпуснати средства за субсидии

1088

13 076 588,00

Източник: ДФЗ

През първото полугодие на 2000 г. изплатените субсидии са в размер на 2 579 хил.лв. По целеви субсидии са изплатени 2 572 хил. лв., като са сключени 4 102 броя договори, в т.ч. в растениевъдството: 9 броя договори за 373 хил.лв., в животновъдството: 4 093 броя договори за 2 199 хил.лв.

През този период на Търговските банки по сключени договори за преференциално кредитиране са изплатени лихви в размер на 7 хил. лв.

2.5.5. Други държавни разходи за подпомагане на аграрния отрасъл

През 1999 г. Министерство на земеделието и горите е осигурило средства за подпомагане на развитието и реформата в аграрния отрасъл чрез своите структури и са направени разходи за следните дейности:

· Маркиране на живи животни - 1 293 хил.лв.

· Покупка на подрастващи мъжки разплодници - 87 хил.лв.

· Генофонд - птицевъдство и растителни ресурси - 302 хил.лв.

· Йоддефицит - 10 хил.лв.

· Високопланинско животновъдство - 50 хил.лв.

· Планинско животновъдство и земеделие - 210 хил.лв.

· За изпълнение на държавна профилактична програма на НВМС за борба със заразните и паразитни болести - 5 382 хил. лв.

· Рибен генофонд - 274 хил.лв.

· За маточна база - 100 хил.лв.

· Радиоактивни отпадъци - 13 хил.лв

· Унищожаване на пестициди - 326 хил.лв.

· Биологично изпитване - 90 хил.лв.

· Разходи за ракети за борба с градушките- 2 712 хил.лв.

· Опазване и съхранение на хидромелиоративни обекти - 100 хил.лв.

· Издръжка на хидромелиоративни обекти с общонационално значение - 5 550 хил.лв.

· За опазване и рекултивация на земеделските земи по реда на Закона за опазване на земеделските земи - 2 274 хил.лв.

· За ремонтно-възстановителни работи на вътрешно канална мрежа и други ремонти на хидромелиоративни обекти - 5 156 хил.лв.

2.5.6. Прогноза за размера на субсидиите през 2000 г.

· Фонд "Тютюн" - 15 000 хил.лв.

· Фонд "Земеделие" - 10 000 хил.лв.

· Водене на регистър на тютюнопроизводители и разходи по премирането и изкупуването на тютюна - 568 хил.лв.

· Покупка на ракети - 774 хил.лв.

· За изпълнение на държавна профилактична програма на НВМС за борба със заразните и паразитни болести - 5 000 хил. лв.

· Мониторингов контрол на остатъчни количества замърсители в продуктите от животински произход - 200 хил.лв.

· Унищожаване на залежали пестициди - 300 хил.лв.

· Биологично изпитване, фитосанитарен контрол, ликвидиране на възникнали огнища от карантинни вредители и обезщетения - 360 хил.лв.

· Издръжка, опазване и съхраняване на хидромелиоративни обекти с общонационално значение - 5 900 хил.лв.

· Субсидиране цената на водата за напояване - 6 000 хил.лв.

· Подпомагане изхранването на племенни и аборигенни стада в Института по високопланинско животновъдство - 100 хил.лв.

· Средства за рибен генофонд и проект за информационно-технологична система за рибовъдство - 194 хил.лв.

· Средства за борба с мароканския скакалец 210 хил.лв.

· Субсидии за обслужващи спомагателни дейности в аграрния сектор / изпитване на земеделска техника, ветеринарно-медицинска дейност, сортоизпитване, растителна защита и др./ - 12 000 хил.лв.

2.6. Амортизации

По данни на НСИ начислените амортизации през 1999 г. от предприятията от отрасъл “Селско стопанство” възлизат на 63 340 хил.лв.

Стойността на дълготрайните материални активи в началото на годината /отчетната стойност/ е 828 550 хил.лв. Балансовата стойност на материалните дълготрайни активи в селското стопанство към края на отчетната 1999 г. е в размер на 649 882 хил.лв.

Средната амортизационна норма за отрасъла е 7,6 %.(

Разходът за амортизации представлява около 7% от разходите за дейността в отрасъла.

В Общата селскостопанска сметка за 1999 г. за определянето на изхабяването /амортизацията/ на дълготрайните активи е приложена методологията за икономически сметки в селското и горското стопанство въз основа на Европейската система за интегрирани икономически сметки. Разходът за амортизации е даден като потребление на основен капитал. Потреблението на основен капитал определя степента на износване и на остаряване, но се различава от изчислената с данъчна цел амортизация. За да се изчисли правилно нетният вътрешен продукт при определянето на потреблението на основен капитал, се използва заместващата стойност на активите през отчетния период. Тя се изчислява по цените, които трябва да се платят през даден отчетен период за да се замени определен дълготраен актив с възможно най - сходен нов дълготраен актив.

Потреблението на основен капитал в отрасъла за 1999 г. е в размер на 179,1 млн.лв., а за 1998 г. размерът на преизчислените амортизации като потребление на основен капитал е 293,9 млн.лв.

2.7. Данъци, такси и акцизи

2.7.1. Данъци и такси

Данъците и таксите, дължими от стопанските субекти от аграрния отрасъл, се регламентират от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/, Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и подзаконови нормативни документи.

Предвид значението на аграрния отрасъл за икономиката на страната и високия риск при селскостопанското производство, производителите на земеделска продукция ползват данъчни облекчения, които са регламентирани с горните закони и подробно са дадени в Аграрен доклад 1999 г.

За целите на общата селскостопанска сметка данъците /без данъци за сметка на печалбата/ и таксите се използват за изчисляване на нетната добавена стойност по факторни разходи, която определя дохода на всички производствени фактори /земя, капитал и работна ръка/ за определянето на нетния доход по факторите. Данъците, които пряко влияят на производствените разходи, са местните данъци.

При изготвянето на Общата селскостопанска сметка за 1999 г. не са включени данъците и таксите, тъй като на този етап от прилагането на новата методология същите не се наблюдават по отделните видове продукти и производства.

За ползваните услуги в аграрния сектор стопанските субекти заплащат тарифни такси, утвърдени по реда на Закона за държавните такси и във връзка със специфични законови и подзаконови документи за отрасъла. Такива такси например са: за напояване, за ветеринарен контрол, за сортоизпитване, лицензионни такси, за растителна защита и агрохимическо обслужване и др.

През 1999 г. размерът на събраните държавни такси от структурите на Министерство на земеделието и горите е 56 303 хил. лв., в т.ч.: животновъдство - 28 574 хил.лв., рибарство - 434 хил.лв., растениевъдство - 10 339 хил.лв., отрасъл "Горско стопанство" - 16 956 хил.лв.

· Националната ветеринарно-медицинска служба – 12 230 хил лв., и приходи от услуги - 13 558 хил. лв.

· Национална служба по селекция и репродукция в животновъдството - 2 786 хил.лв.

· Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - 434 хил.лв.

· Национална служба по зърното - 244 хил.лв.

· Национална служба за растителна защита, карантина и агрохимия - 8 825 хил.лв. - в т.ч. такси от фитосанитарен контрол 8 167 хил.лв. и такси от биологично изпитване и регистрация на продукти за растителна защита - 658 хил. лв.

· Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол - 1004 хил.лв.

· Такси за напояване, реализирани в приход на "Напоителни системи" ЕАД - 232 хил.лв.

· Такси за регистрация на търговците на зърно - 34 хил.лв.

· Национално управление по горите / постъпления във фонд "Българска гора"/– 16 956 хил. лв.

2.7.2. Акцизи

Преотстъпен акциз от тютюневи изделия

В изпълнение на чл.19А, ал. 1, т. 3 от ЗТТИ, ежемесечно териториалните данъчни управления правят вноски във фонд "Тютюн" в размер на 10 на сто от стойността на акциза за закупените бандероли за тютюневи изделия.

Ежегодно в страната ни се произвеждат и консумират около 17-18 хил.тона тютюневи изделия и вноските от акциз са в размер на 22 000 - 23 000 хил. лв.

По отчет вноските за 1999 г. възлизат на 23 303 хил.лв.

Фактически платеният акциз за тютюневите изделия за 1999 г. е в размер на 233 030 хил .лв.

Към първото полугодие на 2000 г. вноските са в размер на 12 987 хил.лв. и към 31.12.2000 г. се очаква да достигнат 21 500 хил.лв.

2.8. Анализ на Общата селскостопанска сметка.

Чрез Общата селскостопанска сметка (ОСС) е обхванато производството на всички селскостопански продукти и разходите, направени за него. За разлика от обхвата на ОСС през предходните години, за 1999 г. в общия обем на продукцията на отрасъла е включен обемът на продукцията от селскостопански услуги и обемът на продукцията от второстепенни неотделими дейности в стопанствата, каквито са преработката на зеленчуци, плодове, вино, животни, животински продукти и други неотделими второстепенни дейности (напр. туризъм). /вж. Приложения 5 и 6 “ Брутна продукция и крайна продукция”/.

Таблица 53

Показатели на структурата на Общата селскостопанска сметка

за 1998 и 1999 година /млн.лв./

Показатели

1998 г.

1999 г.

Изменение

Продукция от отрасъл “Селско стопанство”

6 976.9

6 546.2

0.94

Международно потребление

3 444.9

3 312.0

0.96

Брутна добавена стойност

3 532.0

3 234.2

0.92

Потребление на основен капитал /амортизации/

293.9

179.1

0.61

Нетна добавена стойност

3 238.0

3 055.2

0.94

Други данъци върху производството

Други субсидии върху производството

13.8

9.7

0.70

Нетен доход

3 251.9

3 064.9

0.94

Компенсация на наетите /заплати и социални осиг./

319.5

288.9

0.90

Опериращ излишък

2 932.4

2.776.0

0.95

Лихви за плащане

9.8

15.4

1.58

Лихви за получаване

0.7

0.5

0.76

Доход за отрасъл “Селско стопанство”

2 923.3

2 761.1

0.94

2.8.1 Стойност на производството

Основни елементи на производствената стойност са приходите от реализация, собственото потребление и промените в запасите. /вж. Приложения 1 и 2 “Ресурси и използване” и Приложения 5 и 6 “Брутна продукция и крайна продукция”/

Стойността на крайното производство общо за селското стопанство за 1999 г. по цени на производител е в размер на 6 546.2 млн. лв., от които в растениевъдството – 2 730.5 млн. лв., в животновъдството – 2 612.4 млн. лв., в селскостопанските услуги - 381.8 млн.лв. и от второстепенни неотделими дейности по преработка на растителни и животински продукти - 821.5 млн.лв. Делът на растителната продукция в общата производствена стойност е 41,7 %, а на продукцията от животновъдството /вкл. животинските продукти/ е 39.9 %. За 1998 г. преизчислената стойност на крайното производство е била по-висока - 6 976.9 млн. лв., като животновъдната продукция е била относително по-голяма - 46.6 %, а растениевъдната - 37 % (Приложения 5 и 6 “Брутна продукция и крайна продукция”/.

Видно от данните в посочените приложения през 1999 г. се наблюдава значителен ръст на производствената стойност на растителната продукция в сравнение с предходната година – от 2 582.5 млн. лв. през 1998 г. на 2 730.5 млн. лв. за 1999 г., но тъй като спадът в производствената стойност на животновъдната продукция относително е по-голям - от 3 249.6 млн.лв. през 1998 г. на 2 612.4 млн.лв. за 1999 г., това обуславя и намалението на производствената стойност като цяло в сравнение с 1998 г.

Влиянието на произведените количества за отделните продукти върху ръста на производствената стойност на растениевъдната продукция и за спада на животновъдната производствена стойност е показано в Приложение 8 “Изменение на крайното производство”, а влиянието на цените върху производствената стойност е показано в Таблица 29 “Развитие на цените”.

2.8.2. Междинно потребление

Междинното потребление представлява стойността на всички стоки и услуги, които се преработват или изцяло потребяват по време на производствения процес. Чрез подробно разпределение на категориите на междинното потребление /закупени суровини, торове, препарати, енергия/ се показва връзката на селското стопанство с другите отрасли на икономиката.

Данните за междинно потребление в отрасъла са показани в Приложения 9 и 10 “Междинно потребление, факторни разходи, други субсидии и други данъци”.

Общата стойност на междинното потребление за 1999 г. е 3 312.0 млн. лв. Информацията на НСИ по предварителни данни показва, че междинното потребление в селското стопанство (растениевъдство и животновъдство) през 1999 г. е намаляло в съвсем малка степен спрямо 1998 г. – с 0,96 % (под 1 %). Относителният дял на междинното потребление през 1999 г. в производствената стойност е 50.59 %, а през 1998 г. - 49.38 %. Ръстът на относителния дял на междинното потребление в производствената стойност е резултат от увеличената относителна стойност на потребените фуражи и разхода за енергия, като елементи на междинното потребление, нарастването на относителния дял на които е съответно от 21.99% на 22.79 % за фуражите и от 27.60% на 28.32 % за потребената енергия. /вж. Приложение 11 “Резултати от изчисления на добавената стойност”/

2.8.3. Брутна добавена стойност

Брутната добавена стойност, като разлика между производствената стойност и междинното потребление, е в пряка зависимост от тези два елемента. Размерът на брутната добавена стойност за 1999 г. възлиза на 3234.2 млн.лв., а за 1998 г. - 3 532.0 млн.лв., или за 1999 г. има намаление с 8% в сравнение с 1998 г.

Относително големият дял на междинното потребление и неговото нарастване спрямо предходната година е основният фактор за занижения размер на брутната добавена стойност. Факторното влияние на стойността на произведената продукция в отрасъла е 0.94, а това на междинното потребление - 0.96. /вж Приложение 11 “ Резултати от изчисления на добавената стойност”/.

2.8.4. Нетна добавена стойност и нетен доход

Нетната добавена стойност в селското стопанство за 1999 г. е 3 055.2 млн. лв. и е формирана като стойността на брутната добавена стойност е коригирана /намалена/ с потреблението на основен капитал, изразен като начислени амортизации. Нетният доход за отрасъла представлява съвкупността от получената нетна добавена стойност и размера на субсидиите. За 1999 г. стойността на нетния доход е 3 064.9 млн.лв.

2.8.5. Изчисление на дохода в селското стопанство

Доходът в селското стопанство като крайна резултативна величина на ОСС в настоящия годишен доклад е изчислен по новите методически указания за националните сметки. Той представлява разлика между нетния доход и сумата на заплатите и лихвите. Новата методика е приложена за преизчисляване и на данните за 1998 г. и предвид на това базата за сравнение с предходната година е различна от данните в предходния годишен аграрен доклад.

По предварителни данни на НСИ броят на заетите в селското стопанство през 1999 г. е 795 009 души. Наетите лица по трудов договор са 89 771 души, а средната им годишна заплата е в размер на 2 195.71 лв. при средна годишна заплата за страната 2 460.60 лева.

Според изчисленията, направени в ОСС, доходът на селскостопанските единици в отрасъла за 1999 г. възлиза на 2 761.1 млн.лв. Съпоставяйки този доход с броя на заетите без тези, наети по трудови правоотношения, годишният доход на един селскостопански производител е 3 915 лв. или 2 117 щ.д. при средногодишен курс на долара 1,8493 лв./долар.

Този доход измерва възнаграждението на работната ръка, която не е на заплата. Той е сходен на понятието текуща печалба преди разпределението и данъка върху дохода.

За 1998 г. по преизчислени данни по новата методика доходът на зает в селското стопанство е в размер на 4 173,5 лв. или 2 372 щ.д. при средногодишен курс 1,7595 лв./долар. /вж. Приложение 11 “Резултати от изчисление на добавена стойност”/. По използваната методика в предходната година за 1998 г. за един зает в отрасъла е изчислен доход в размер на 2 260 лева, или 1 284 щ.д.

3. Дейности, подпомагащи селскостопанското производство

3.1. Напояване

Таблица 54

Състояние на напояването 1997 – 2000 г.

№

по

ред

ПОКАЗАТЕЛИ

Мярка

1997 г.

1998 г.

1999 г.

2000 г.

І шестме-сечие

2000 г.

очаквано

Годни площи

ха

676 014

631 778

577 859

541 779

Напоявани площи

ха

42 764

41 383

23 738

13 230

48 200

% на напоявани площи спрямо годни

6,33

6,55

4,110

2,44

8,90

Актувани водни маси за напояване

х.м3

201 018

179 043

90 730

37 050

210 000

Хидромелиоративна такса за напояване

лв./ха

6 000

12 000

Събрани приходи от такси

хил.лв.

497

673

232

Вода за промишле-ността - актувана

х.м3

217354

283 761

135 562

64 797

135 750

Вода за рибарници – актувана

х.м3

10 132

12 624

7 360

737

1 900

Вода за други нужди – актувана

х.м3

60 767

57 000

157 538

9 753

31 500

Източник: МЗГ

Годишно напояваните площи в страната са между 4 и 7 на сто от потенциално годните за напояване 5 41 779 ха (Таблица 54).

Ниското ниво на използване на поливните площи е довело до висока цена на водата, доставяна на водоползвателите от “Напоителни системи” ЕАД. Същите доставят вода за напояване и за други нужди, промишленост, рибарници и др.

В периода 1997-1999 г. данните от таблицата показват драстичен спад на водните обеми за напояване от 201 018 х.м3. в 1997 година до 90 730 х.м3 в 1999 г. Докато тези за други нужди са относително постоянни - от 288 253 х.м3 в 1997 г. до 300 460 х.м3 в 1999 г., като значително надвишават тези за напояване. Налага се изводът, че приоритетно се подава вода за други нужди извън напояването.

За преодоляване на тези аномалии “Напоителни системи” ЕАД изготви програма за оздравяване и преструктуриране, съгласно която:

І.Започна преоценка на годността на поливните площи и хидромелиоративната инфраструктура в страната, управлявана и стопанисвана от дружеството.

Със заповед на министъра на земеделието и горите беше определен Експертен технико-икономически съвет, който взе решение за:

1.Бракуване на предложените от специални комисии хидромелиоративни съоръжения (помпени станции, кантони, сгради и др.).

2. Изключване от баланса на поливните площи на тези, обслужвани от бракуваните съоръжения.

3.Аграрикономическа оценка на изградени поливни площи, предложени от съответните комисии съвместно с дирекции “Земеделие и гори” по клонове и области.

Целта е да се освободи дружеството от негодни дълготрайни материални активи.

За преодоляване на негативните последици върху развитието на земеделските култури, породени от продължителното засушаване и проблемите в напояването през 2000 г., Министърът на земеделието и горите издаде Заповед за незабавно подаване на вода, безплатно при гравитачно напояване и с разсрочено плащане и цена – 50% от себестойността и при помпено напояване, за времето от 11.07.2000 г. до 31.08.2000г.

В резултат на това поливните площи достигнаха 48,2 хил. ха, което представлява около 9% от годните за напояване площи.

ІІ. По заповед на министъра на земеделието и горите се подготвят нормативни документи за преструктуриране на “Напоителни системи” ЕАД в Изпълнителна агенция по хидромелиорации.

Напоителната инфраструктура изисква огромни разходи за поддържането й, държавата влага средства предимно за държавния хидромелиоративен фонд, а вътрешноканалната мрежа е неподдържана и разрушена.

Със завършване на поземлената реформа управлението на напоителния процес коренно се измени. Дребни собственици на земя, арендатори и кооперации са разположени на територията на една напоителна система и често интересите им се преплитат и се стига до конфликтни ситуации.

При възникналата икономическа обстановка се премина към създаването на сдружения за напояване с оглед прехвърляне управлението на поливния процес на самите водоползватели. Същите са страна, отговорна за напояването до нивото, до което е възможно да поемат задълженията по експлоатацията и поддръжката на напоителните системи или обособени техни части.

Създадените сдружения за напояване срещат сериозни трудности поради:

- разрушената хидромелиоративна инфраструктура и липсата на финансови средства за провеждане на дейността си

- непосилните условия, поставени от страна на “Напоителни системи” ЕАД в договорите по безвъзмездно право на ползване на хидромелиоративни съоръжения

- несъгласие на “Напоителни системи” ЕАД да предостави водоизточник или главен канал, необходим за дейността на сдружението

- факта, че не се прехвърля собственост, а само право на ползване прави сдруженията за напояване несигурни в бъдещото си развитие

- липса на техника (вкл. и дъждовална) за експлоатация и поддържане на хидромелиоративната инфраструктура.

За преодоляване на тези трудности МЗГ предприе възможно най-бързо изготвяне на проект на Закон за сдруженията за напояване, който да уреди устройството и дейността на сдруженията и особено въпроса за собствеността.

Проектът на Закон за сдруженията за напояване е съобразен с основните идеи, заложени в концепцията на Световната банка, като се основава на обстоятелството, че водата е обществен ресурс и че напояването е дейност от обществен интерес. Проектът е сходен със законодателствата на повечето европейски държави. След съгласуване с всички министерства и заинтересовани ведомства проектът бе приет от Министерския съвет, внесен в Народното събрание и приет на първо четене.

Законът за сдруженията за напояване ще спомогне да се избегнат трудностите, съпътстващи сегашната им дейност, той ще позволи прякото и безвъзмездно предоставяне на право на ползване върху напоителните системи и съоръжения (водоеми, язовири), държавна и общинска собственост, включително и право на собственост с оглед децентрализирано управление на напояването.

3.2. Механизация на земеделието

През периода 1990-1996 г. обновяването на наличната в страната земеделска техника на практика бе преустановено и 80% от машинно-тракторния парк се амортизира. Увеличиха се разходите на земеделските производители за гориво-смазочни материали и резервни части; не се спазваха оптималните агротехнически срокове; повиши се себестойността на произвежданата продукция и т.н. Решаването на този проблем изведе като приоритетна задача на министерството в областта на механизацията на земеделието да се постигне прелом в обновяването на наличната земеделска техника.

Създадените от правителството благоприятни икономически условия / безмитен внос на земеделска техника; отпускането на ниско лихвени кредити от ДФ “Земеделие”; разкриването на специализирани кредитни програми, съвместно с водещите световни фирми производителки на земеделска техника, както и с “Агротехника” АД гр.Карлово и “Ретра” АД гр. Нова Загора/, позволиха на земеделските производители само за последните три години да закупят около 500 бр. нови зърнокомбайни и над 1300 бр. трактори с мощност над 80 к.с. За сравнение може да се посочи, че за периода 1991-1996 г. са внесени 420 бр. зърнокомбайни или средногодишно по 70 броя.

През 1999 г. най-съществено бе обновлението на земеделската техника използвана за извършване на дейностите оран, дисковане, култивиране, сеитба, торене и растителна защита, без качественото провеждане на които е немислимо съвременното ефективно земеделие. Земеделските производители са закупили през миналата година 435 бр. плугове в т.ч. 200 бр. от местно производство; 398 бр. дискови брани в т.ч. 181 бр. от местно производство; 430 бр. сеялки, в т.ч. 105 бр. от местно производство; 458 бр. трактори в т.ч. 90 бр. от местно производство.

До края на 1999 г. в общи линии приключиха процесите на приватизация и преструктуриране на държавните фирми за агромеханизирани, сервизни и ремонтни услуги, както и на отрасъла “Селскостопанско машиностроене”. В момента част от тези частни фирми подготвят кредитни схеми и се надяваме, че те също ще спомогнат за обновяването на наличната земеделска техника.

Съгласно приетия през 1998 година Закон за регистрация и контрол на земеделската и горска техника започна регистрацията, изпитанията и контролът при използването на наличната земеделска и горска техника. До момента са регистрирани 18 680 бр. трактори или 53% от наличните; 6 585 бр. зърнокомбайни или 87% от наличните.

В съответствие с изискванията на закона през 1999 год. в двата акредитирани изпитателни центъра към министерството, бяха извършени 383 бр. изпитания на земеделски, горски машини и резервни части за тях. През месец април 2000 година бе издаден бюлетин на министерството за изпитаната техника през 1999 год. През тази година, съвместно с Държавната агенция по стандартизация и метрология, изпитателните центрове към министерството започнаха да извършват и сертифициране на произвежданата и внасяна у нас земеделска, горска техника и резервни части.

Съвместно с Министерството на транспорта и съобщенията през тази година започна и работата по привеждането на законодателството ни в областта на пътните превозни средства /в частност колесните трактори и ремаркета/, като се въведе принципът на “типовото одобрение”, в съответствие с европейските директиви.

3.3. Сортоизпитване, апробация и семеконтрол

На основание ПМС № 203 /10.01.1999 г. е създадена Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол /ИАСАС/ като специализирано звено към Министерство на земеделието и горите. Преобразуват се Държавна сортова комисия /ДСК/ и Главна инспекция по апробация и семеконтрол /ГИАС/ в главни дирекции - Главна дирекция по сортоизпитване и Главна дирекция по апробация и семеконтрол към агенцията.

Предмет на основната дейност на Главна дирекция по сортоизпитване е експертиза по същество на сортовете за различимост, хомогенност и стабилност (РХС) и биологични и стопански качества (БСК), както и за други видове изпитвания. С това Главна дирекция по сортоизпитване осъществява сортовата политика на страната чрез издаване на Официална сортова листа на Република България.

В системата на държавното сортоизпитване през реколтната 1998-1999 г. са били включени 695 сорта. Чуждата селекция е представена от 525 сорта, а българската със 170 сорта. Приключило е изпитването на 174 сорта. Експертните комисии по съответните култури са предложили за утвърждаване 122 сорта, от които 35 български и 87 чужди. Със заповед на министъра на земеделието и горите са утвърдени за вписване в листата 88 сорта, от които 57 чужди и 31 български.

През реколтната 1999-2000 г. в изпитване са включени 814 сорта. Чуждата селекция е представена със 705 сорта, а българската със 109 сорта. Наблюдава се тенденция на увеличаване броя на сортовете за изпитване, подадени от български селекционни институти.

За осъществяване на дейността по сортоизпитване за отчетната 1999 г. са извършени разходи в размер на 1 197 хил.лв. Същите са покрити със собствени приходи в размер на 628 хил.лв., от които от такси за сортоизпитване - 247 хил.лв. и финасиране от държавата 569 хил.лв.

Като прогноза за реколтната 2000-2001 г. се очаква броят на заявените за изпитване сортове като число да се запази. Тенденцията е броят на чуждите сортове да се увеличи, а броят на българските - все още да намалява. Това е резултат от намаляване на обема на работата в селекционните институти поради финансови затруднения.

Главна дирекция по апробация и семеконтрол е оправомощена да осъществява държавни изпълнителски и контролни функции в съответствие с разпоредбите на Закона за посевния и посадъчен материал.

Полската инспекция /апробация/ на семепроизводни посеви и маточни насаждения се извършва с цел сертифициране на посевния и посадъчен материал.

При сертификацията се спазват утвърдени методи и схеми по системата на Международна организация за икономическо сътрудничество и развитие /ОЕЦД/ за производство и търговия със семена и посадъчен материал.

След заготовката се извършва определяне на посевните качества на семената и окачествяване на посадъчния материал и се издават необходимите документи за търговия в страната /сертификати за качество/ от Централна семеконтролна станция и териториални звена.

Централната семеконтролна станция на ИАСАС е акредитиран член на ИСТА /Международна организация за анализ на семена/, единствено оторизирана за България да издава официално утвърдени документи за международна търговия.

Главна дирекция по апробация и семеконтрол изготвя и представя на Министерство на земеделието и горите информация относно:

· одобрени при апробация площи от основните полски и зеленчукови култури по генерации

· анализирани и документирани семена от есенните и основните пролетни и зеленчукови култури по райони

Грунтовият контрол е основен контрол за определяне автентичността на вида и сорта и сортовата чистота на посевния материал и на посадъчния материал от картофи, луковици и клубено-луковици на цветя, с цел да се осигурят за нуждите на страната и за износа автентични и чисто сортови семена от застъпените в семепроизводството сортове. Грунтовият контрол се извършва в Опитните полета за грунтов контрол /ОПГК/ при подходящи почвено-климатични условия и съоръжения, осигуряващи оптимални условия за нормален растеж и развитие на растенията.

3.4. Растителна защита, фитосанитарен контрол и агрохимия

3.4.1. Растителна защита

Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия чрез регионалните си служби и звена наблюдава развитието на вредителите по растенията и издава бюлетини, с които информира земеделските производители за сроковете и средствата за борба с болестите и неприятелите по растенията, съобразно праговете на икономическа вредност и за борбата с плевелите. В активния период бюлетините се издават ежеседмично и се изпращат на абонираните кооперации, сдружения, арендатори и търговски фирми. През 1999 г. броят на абонираните получатели на бюлетините е 1333, а към юни 2000 г. –2073.

Неправилната обработка на земеделските земи, неспазването на правилен сеитбооборот, използването на недостатъчно чист посевен материал и приложението на хербициди, несъобразени с видовия състав на плевелите запазва тенденцията за разширяване ареала на заплевеленост със житни, коренищни, кореноиздънкови и устойчиви на 2,4-Д плевели. Все още в повечето зърнопроизводителни райони се работи с хербициди на база 2,4-Д и МЦПА, а срещу житни плевели почти не се третира. Все по-висока е плътността на балура, дивия овес, лисичата опашка, полската овсига, ветрушката, паламидата, лепката, видовете пиперичета, къклицата, повитицата, бучиниша, костреца и бутрака.

Таблица 55

Пшеница и ечемик, реколта 1999 - заплевелени площи

С житни плевели

% спрямо

общата площ

С устойчиви на 2,4-Д плевели

% спрямо общата площ

284,4 хил.ха

25,2%

499 хил.ха

44,2%

Таблица 56

Пшеница и ечемик, реколта 2000 г. - заплевелени площи

С житни плевели

% спрямо

общата площ

С устойчиви на 2,4-Д плевели

% спрямо общата площ

300 хил.ха

28,8%

493 хил.ха

47,3%

През 1999 г. е по-малък и относителният дял на третираните площи спрямо общо засетите през 1998 г. 65.6% от есенниците са третирани с хербициди, а през 1999 г. - 51%. За 2000 г. има известно увеличение на третираните площи.

Таблица 57

Проведена борба с плевелите при пшеница и ечемик

Година

Третирана пшеница хил.ха

Третиран ечемик хил.ха

% от засятата площ

1998

722,05

170,08

65,6

1999

587,07

129,00

51,0

2000

609,05

78,00

65,9

Дългогодишното използване на дискова обработваща техника причини силното размножаване и заплевеляване във висока плътност с коренищни и кореновоиздънкови плевели и при царевицата и слънчогледа. Основно това са балур, троскот, кощрява и паламида.

За страната към юни 2000 г. процентът на заплевелените с коренищни и кореновоиздънкови плевели площи по области е следният:

При царевица

Пазарджик – 80%

Пловдив – 75%

Шумен – 30%

Силистра- 30%

Плевен – 29%

В.Търново – 80%

Враца – 15%

Русе – 35%

Варна – 26%

Разград – 16%

Хасково – 10%

Стара Загора-30%

При слънчоглед

Пазарджик – 40%

Пловдив – 40%

Шумен – 30%

Бургас – 4%

Плевен – 26%

В.Търново – 50%

Враца – 17,3%

Стара Загора-15%

Варна – 26%

Разград – 10%

Хасково – 5%

Русе – 26%

През последните няколко години в районите на Кърджали, Смолян и Благоевград бе регистрирано активизиране на мароканския и италиански скакалци. Поради непровеждането на последователна химична борба, обширни необработваеми площи и благоприятни абиотични фактори в Кърджали - общините Черноочене, Ардино, Момчилград, Кирково и Крумовград мароканският скакалец се намножи в плътност от 200 до и над 1000 броя на кв.метър. За първи път през 2000 г. бяха проведени мащабни операции за борба с този неприятел чрез използване на авиационна техника на площ от 10 047 ха. Условията за развитието на скакалците стават все по-благоприятни и съществува голяма вероятност от тежки за растениевъдството последствия и свързаната с това нужда от ежегодно провеждане на растителна защита. Прогнозата при суха пролет в периода март-април за 2001 г. е нападение само за района на Кърджали на около 40 000-52 000 ха.

3.4.2. Фитосанитарен контрол

Една от основните задачи на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия е изпълнението на Международната конвенция за растителна защита /ФАО/, целяща предотвратяване на трансгранично пренасяне на вредители по растенията и растителните продукти.

Фитосанитарният контрол се провежда на Граничните контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/, утвърдени от Министерски съвет за внос, износ и транзит на стоки от растителен произход и от 15 Регионални служби за растителна защита, карантина и агрохимия във вътрешността на страната. Дейността по този контрол през 1999 и за първото полугодие на 2000 г. в сравнение с предшестващи години е както следва:

Таблица 58

Контролирани стоки при внос през ГПКР

Година

Прегледани растителни стоки внос на ГПКР

брой партиди

хил. тона

хил. бр.

куб. метра

1995

14 640

384

591

11 833

1996

22 911

812

6 851

77 866

1997

17 141

605

10 183

38 812

1998

15 458

277

9 608

43 294

1999

21 685

1 267

8 522

108 987

Юни.00

12 264

228

11 162

90 806

При провеждане на контрола в 11 партиди е установена зараза от карантинни вредители, 4 са върнати на страната износител и 7 са унищожени чрез изгаряне.

Таблица 59

Контрол на транзитни стоки

Години

1995

1996

1997

1998

1999

06.2000

проверени транзитни

траспортни единици,

хил. броя

87,2

29,7

25,6

30,9

26,7

16,3

Таблица 60

Контролирани стоки за износ

Прегледани партиди и издадени

фитосанитарни сертификати от РСРЗКА

Година

прегледани

издадени

партиди

сертификати за

сертификати

/броя/

износ

за реекспорт

1997

39 093

28 968

1 153

1998

38 146

43 472

998

1999

60 305

57 903

961

Юни.00

20 326

18 717

815

Залежали и негодни за употреба растителнозащитни препарати

Със заповед на министъра на земеделието и горите през 1999 г. бе създадена междуведомствена експертна комисия /МЕК/ за решаването на проблемите по събиране, пакетиране и унищожаване на забранените, залежалите и негодни препарати за растителна защита. За 1999 г. бяха отпуснати 2 млн. лева за решаване на този важен екологичен проблем, като в това число: 1 милион от Националния фонд за опазване на околната среда към МОСВ и 1 милион от бюджета на НСРЗКА. От средствата на НСРЗКА бяха сключени и финансирани договори с 11 общини, чиито проекти бяха одобрени от МЕК. Общата стойност на изплатените проекти е 326 хил. лв., освободени и санирани - 24 броя складове за растителнозащитни препарати, а 424 тона пестициди бяха надеждно съхранени в “Б-Б куб” и складове-депа, на които се направи текущ ремонт. През 2000 г. работата на МЕК продължава, до момента са освободени 207 бр. складове и са обработени 1 643 т негодни пестициди. Изразходваните средства са в размер на 1 820 хил.лв.

3.4.3. Агрохимия и торене

В областта на торенето 1999 г. се характеризира със слабо повишение на употребените минерални торове в сравнение с 1998 г.

Таблица 61

Употребени минерални торове

Година

NPK

Р205

К20

/т/

кг/ха

/т/

кг/ха

/т/

кг/ха

/т/

кг/ха

1997

163922

36,47

145773

32,49

16275

3,58

1864

0,40

1998

113146

24,11

97497

20,77

8900

1,89

6749

1,44

1999

156344

33,31

140269

29,88

10376

2,21

5699

1,21

30.06.2000

115120

107959

5545

1616

По данни на МЗГ- НСРЗКА

Повишението на употребените количества NРК на хектар е за сметка на азотните торове. При оптимално съотношение N : Р : К = 1 : 0,8 : 0,4, през 1999 година то е 1 : 0,07 : 0,04, т.е. за тези количества азот, количеството на употребения фосфор и калий е 10 пъти по-ниско. По отношение на фосфора съотношението между хранителните елементи е по-неблагоприятно от 1998 г. Небалансираното торене със значителен превес на азота, с всички неблагоприятни последици от него се налага като практика в страната през последните 7- 8 години.

Балансът на хранителните елементи е силно отрицателен. Това означава, че в последните години изнесените с реколтата хранителни вещества не се възстановяват в почвата.

През отчетния период е оползотворен 485 хил.т оборски тор, с който са наторени едва 14,8 хил. хектара- зеленчуци, картофи и бостан.

Резкият спад в потреблението на минерални и органични торове и дисбалансът им са една от основните причини за намаленото земеделско производство и незадоволителното му качество. През 1999 г. с азотни торове са наторени 29,5% от обработваемата земя, с фосфорни – 2,3% и с калиеви- 0,67%. По- малко са наторените площи в сравнение с 1998 г.

Наторени площи с азот, фосфор и калий

[image: image1.wmf]0

2000

4000

6000

8000

10000

12000

14000

16000

азот

Р205

К20

1998

1999

С особена острота стои въпросът за намаляване на хумусното съдържание и количеството на усвоимия фосфор в почвата. При такова екстензивно земеделие намаляването на почвеното плодородие в следващите години ще се засили. Този факт е силно обезпокояващ като се знае, че за повишаване съдържанието на хумус в почвата само с 1% са необходими около 50 години, а за повишаване нивото на усвоимия фосфор - много средства, с които производителите в момента не разполагат (1 тон Р205 е около 800 лева).

3.5. Ветеринарно дело

3.5.1. Здравеопазване

Приоритетна задача на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/ през 1999 и първите шест месеца на 2000 г. бе предпазването на страната от проникване и разпространение на екзотични заболявания, причиняващи значителни икономически загуби.

Географското разположение на Р България създава постоянни епизоотични рискове от проникване на шап и други екзотични болести от Близкия Изток. Перманентното неблагополучие на Турция по отношение на шап и възникналите през м.юни огнища на това заболяване изисква поддържане на постоянна епизоотична готовност.

За посочения период в Р България не са констатирани огнища на шап по двукопитните животни и шарка по овцете и козите.

Глобалното затопляне на климата в световен мащаб изисква засилване на мерките за профилактика на екзотични заболявания, предавани с вектори /комари и кърлежи/, които до скоро не бяха регистрирани у нас. Така през 1999 г. възникна заболяването син език по преживните животни в гранични селища по границата с Турция и Гърция в Бургаска, Ямболска, Хасковска и Кърджалийска област.

Благодарение на предприетите от НВМС мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването /ежедневни клинични прегледи, безкръвно унищожаване на заболелите овце, забрана за придвижване и търговия с преживни животни от засегнатите области, дезинсекция на животновъдните помещения, земеделски и горски площи, серологичи изследвания на преживни животни в незасегнатите от заболяването селища / през първото шестмесечие на 2000 г. няма констатиран случай на син език.

В лечебнопрофилактичната дейност участваха ветеринарномедицински специалисти от 28 окръжни ветеринарни лечебници, 142 районни ветеринарни лечебници, 1149 лицензирани ветеринарни участъци, 424 частни ветеринарни аптеки и регистрираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари в амбулатории и клиники.

През 1999 г. са прегледани и лекувани 1 893 219 животни или 23 % от поголовието в страната. Извършени са 4 304 000 манипулации.През годината са регистрирани 104 аптеки. Лицензирани са 6 производители и 37 търговци на едро на ветеринарномедицински препарати.

През първото шестмесечие на 2000 г. са лекувани 869 000 животни или 11,2 % от общото поголовие в страната. Увеличен е делът на паразитните болести – около 30 % от общата заболеваемост. Регистрирани са 64 аптеки. Лицензирани са 8 производители и 9 търговци на едро на ветеринарномедицински препарати. Има тенденция за намаляване броя на лекуваните животни.

3.5.2. Държавен ветеринарно-санитарен контрол.

На проведения през декември 1999 г. скрининг по ветеринарни въпроси в Брюксел бе поет ангажимент за преструктуриране на предприятията в хранително-вкусовата промишленост. В тази връзка органите на ДВСК извършиха пререгистрация на 1477 предприятия и 72 хладилни бази. Бе създаден единен регистър, в който на всяко предприятие е даден ветеринарен регистрационен номер.

Всички предприятия на хранителновкусовата промишленост и обектите, в които се осъществява дейност с животински суровини и продукти, са поставени под ветеринарно-санитарен контрол.

През настоящата година проверките на предприятията за съответствие с ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива и преработката на животински продукти за реализация на вътрешния пазар и за експорт, доведе до затваряне на голям брой предприятия, неотговарящи на действащата нормативна база.

За посочения период не са допуснати хранителни отравяния и токсикоинфекции по хората по вина на органите на ДВСК. По време на диоксиновата криза от контролните органи бяха възбранени, конфискувани и унищожени всички хранителни продукти и суровини, внесени от Белгия и произведени през рисковия период.

До момента са акредитирани 12 лаборатории на ДВСК в страната. Въведени са и нови методики за мониторингов контрол на хранителни продукти и суровини. Системите за мониторингов контрол на хранителните продукти са задължително условие за осъществяване на експорт за страните членки на Европейския съюз.

Започна реализацията на голям съвместен проект с Италианската ветеринарна служба. Проектът се финансира от фондовете по програма ФАР, съгласно Финансов меморандум 1998 г., подписан между Р България и Европейската общност. В него са включени въпроси, като преструктуриране и укрепване на лабораториите в страната за извършване на анализи на хранителни продукти и суровини от животински произход. За повишаване на квалификацията на кадрите по лабораторна диагностика в Италия бяха обучени две групи от 25 лабораторни лекари и други лабораторни специалисти.

През отчетния период се проведе обучение на кадрите от ДВСК по въвеждане на системата НАССР в предприятията за производство на качествени и безвредни хранителни продукти с участието на експерти на НВМС, Франция и САЩ.

Предстои изготвянето на нови единни образци на ветеринарно-санитарни документи, съответстващи на новия правилник за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

3.5.3. Граничен ветеринарен контрол и карантина

Една от най-отговорните задачи на НВМС за посочения период бе провеждането на надежден контрол при внос, износ и транзит на животни, суровини и продукти от животински произход, фуражи, фуражни добавки, адитиви и ветеринарномедицински препарати.

По този начин граничният ветеринарен контрол способства за опазване на страната от проникване и разпространение на остри заразни болести и зоонози.

Постоянна задача на главно управление на НВМС бе извършването на проверки на дейността на ГИВКК, оказване на помощ на място и предприемане на своевременни мерки за преодоляване на допуснатите слабости и пропуски.

Приключи дейността по въвеждането на единна документация в работата на ГИВКК, относно недопускане и конфискация на пратки за внос, съгласно изискванията в Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Основна задача през изтеклия период и занапред е привеждането на граничния ветеринарен контрол в съответствие с изискванията на ЕС.

Разработени са проекти на наредби за Общите изисквания на ветеринарните проверки при внос и транзит на живи животни и Общите изисквания на ветеринарните проверки при внос и транзит на животински продукти.

Изготвено e задание за проектиране и изграждане на ГИВП Капитан Андреево, в съответствие с изискванията на европейското законодателство, което се финансира по програма ФАР.

3.6. Селекция и репродукция

Годините 1999 и 2000 са период на раздържавяване и преструктуриране на селекционната работа в животновъдството.

По инициатива на специалистите от бившата Национална служба за селекция и репродукция в животновъдството / НССРЖ/, а през тази година и на Дирекцията за контрол на развъдната дейност в животновъдството /ДКРДЖ/ в този период бяха учредени развъдни асоциации по породи животни:

В говедовъдството за развъждане на Черношарено, Кафяво, Сименталско и Родопско говедо.

В овцевъдството за развъждане на Плевенска черноглава, Цигай, млечни, тънкорунни, старозагорска и маришки овце.

Учредени бяха и асоциации по видове животни в свиневъдството, биволовъдството, коневъдството и козевъдството.

Създадени са съюзи на птицевъдите, пчеларите и бубарите.

От поделенията на бившата НССРЖ, бяха създадени 6 ЕООД с предмет на дейност в областта на Елитното говедовъдство и коневъдство.

В отчетния период, чрез съкращения и пълна ликвидация на НССРЖ, беше извършена значителна редукция на заетите в селекцията и репродукцията специалисти. От 660 работещи в бившата НССРЖ сега в дирекцията за контрол са ангажирани 246 човека.

По-малкият брой на заетите специалисти доведе до известно намаляване на обхванатите в селекционна работа животни.

През 1999 г. и първото полугодие на 2000 г. в селекционната работа и репродуктивния процес бяха постигнати следните резултати:

Говедовъдство

Контролирани са 36 500 крави и биволи, което представлява 9,5% от общия брой на кравите. Един зает специалист е работил средно с 355 животни.

Нормална лактация са приключили 30 484 крави, със средна млечност 4 292 кг мляко, 3,67% мастни вещества и 173 кг млечно масло.

В сравнение с 1998 г. млечността на обхванатите в селекционна работа крави се е повишила средно с 64 кг мляко.

При биволиците средната млечност е била 1 925 кг мляко, с 7,37% мастни вещества и 142 кг млечно масло. Това е с 116 кг мляко повече от предходната година.

Породната структура на обхванатите в селекционна работа животни е била: Черношарено говедо - 81,7%, Кафяво говедо - 13,6%, Сименталско говедо - 2,6%, Българско родопско говедо - 1%, други породи - 0,4%.

В началото на 1999 г. са налични 182 бикопроизводителки.

В станциите за изкуствено осеменяване са влезли 21 бика. За преценка качеството на потомството (тестаж) са включени 19 бика.

Изследвани са 179 412 млечни проби, което е далеч под възможностите на лабораториите и необходимите за ефективен контрол количества.

За достоверност на произхода в лабораторията за имунологичен контрол е изследвана кръв от 315 женски телета - дъщери на тестирани бици.

Изследвани за произход са и 35 броя мъжки телета, предназначени за бици.

През 2000 г броят на контролираните крави е 28 805.

Все още незавършените лактации не позволяват да се подадат данни за продуктивността на контролираните животни.

Овцевъдство

По породни направления структурата в овцевъдството е, както следва: тънкорунно направление - 4,6%, полутънкорунно - 4,1%, цигайско - 12,8%, аборигенни - 14,7% и млечно направление - 63,8%.Все още не задоволява размерът на племенния фонд.

През 1999 г. са контролирани 85 385 овце майки и кози майки, като един зает работи с 1274 животни.

В страната съществува недостиг на кочове от все по-разширяващото се млечно направление.

Продуктивните качества на племенните овце бележат известен ръст спрямо 1998 г. Средната биологична плодовитост (от 100 оагнени овце) е 119,7% (при 119,0% за предходната година). За ремонт на стадата са оставени 6 242 женски агнета (18%), което е под изискванията за качествено възпроизводство.

Получен е ръст на вълнодайността с 0,200 кг, при средна вълнодайност в тънкорунното направление 6,920 кг от овца майка. В млечното направление за 200-дневна лактация средната млечност е 182,4 л.

Основна задача на селекцията е производството на висококачествени мъжки разплодници. През миналата година са произведени 570 коча, което е много под необходимия минимум.

Контролирани са 3 251 кози майки - 0,4% от общия им брой. Те са показали за 150 дни средна млечност 659 л.

За 2000 г. е предвидено селекционна работа да се води с 51 095 майки, а са обхванати 56 420. Нараства средната натовареност на зает специалист.

Свиневъдство

По статистически данни броят на основните свине майки през 1999 г. е 200 956. Селекционна работа се води с 26 954 - 13,4% от общото поголовие.

По собствена продуктивност са преценени 12 263 женски и 4 170 мъжки прасета. Произведеният брой млади животни напълно задоволява потребностите на свиневъдните стопанства.

Коневъдство

Селекционната политика в коневъдството е насочена към създаването и поддържането на коне за:

· спорт, в това число хиподрумни надбягвания и класически конно спортни дисциплини

· коне за работа

· коне за развлекателни цели, в т. ч. любителска езда и туризъм.

По статистически данни през 1999 г. в страната има 133 370 коня. Под селекционен контрол са обхванати 1 150 животни.

През отчетния период рязко се увеличи броят на контролираните коне, собственост на частни стопани. Създадоха се множество дружества за отглеждане на отделни породи коне. От спортните коне 80% вече са частни. През 1998 г. този процент е 30.

През 1999-2000г. бе направен внос на коне от Франция, Германия, Турция, Югославия и др.

Започна паспортизацията на чистопородните коне в страната.

Съществуват проблеми по съхранението на Отечествените породи коне, особено на Плевенската и Дунавската порода.

Усилията през 2000 г. са насочени към увеличаване обхвата на работа и привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на ЕС.

Изкуствено осеменяване

През 1999 г. чрез изкуствено осеменяване са заплодени 41,5% крави.

Осеменени са 152 050 крави и са реализирани 181 479 дози замразена сперма за 741 хил.лв. Постигната е обща заплодяемост 85,6%, а от първо осеменяване 56,6%. За осеменяване на една крава са изразходвани средно 1,19 дози при индекс за заплождане 1,39.

През 2000 г. ръководството на ДКРДЖ направи предложение за субсидиране отглеждането на племенни животни. В него, в зависимост от състоянието на племенните стада в отделните видове се предвижда 20 - 40% бюджетна подкрепа при отглеждане на основните и ремонтни животни.

Средствата са насочени към ферми, в които се води активна селекционна работа и е постигната висока продуктивност.

Предвидени са и средства за внос на Елитни мъжки разплодници, дози семенна течност и апаратура. /Вж. т. Субсидии/

ІІІ. Отрасли и дейности във връзка със селското стопанство

1. Наука и образование

1.1. Образование

Министерство на земеделието и горите е финансиращ орган на система от 100 професионални училища. По критериите на отрасловата им характеристика те са:

· 70 техникума по селско стопанство

· 14 техникума по горско стопанство

· 9 техникума по хранително-вкусова промишленост

· 3 техникума по ветеринарна медицина

· 1 лозаровинарски техникум

· 2 техникума по млечна промишленост

· 1 техникум по зърнопреработване.

Изучаваните специалности в професионалните училища са 42. Приоритетен характер на обучението в техникумите имат специалностите: ,,Земеделски техник”, “Икономика на земеделското стопанство”, ,,Технология на хранително-вкусовата промишленост и ,,Механизация на селскостопанската техника”.

Общият брой на специалностите, по които се извършва обучение в средните професионално-технически училища, е 31. Сред тях доминиращи са: ,,Монтьор и водач на селскостопанска техника, ,,Земеделец”, ,,Оператор в хранително-вкусовата промишленост”, ,,Оператор в мебелното производство”

1.2. Научни услуги и консултации

Националната система за съвети в земеделието през 1999 г. продължи да функционира, подпомогната финансово от Министерство на земеделието и горите. През тази година ръководството на Националната система представи мотивирано предложение за създаване на Национална служба за съвети в земеделието като юридическо лице на бюджетна издръжка. Последната беше създадена със Закона за Националния център за аграрни науки /декември, 1999 г.; ДВ бр.113/.

Национална система за съвети в земеделието се трансформира в Национална служба за съвети в земеделието.

Национална служба за съвети в земеделието е административна структура, подчинена на министъра на земеделието и горите, която ще го подпомага за провеждане политиката за устойчиво развитие на земеделието в селските райони. Дългосрочните цели на Националната служба за съвети в земеделието са:

· Повишаване качеството на земеделските продукти

· Подобряване и поддържане на околната среда и природни ресурси в селските райони

· Подобряване благосъстоянието и живота на селските общности

Имайки предвид дългосрочните цели, Националната служба трябва да постигне следните специфични цели

· Да подпомогне земеделските стопани при обединяване

· Да създаде внимание и интерес сред членовете на тези общности по отношение възможностите и заплахите за бизнеса им в земеделието и хранителната промишленост

· Да предостави знания и информация относно най-добрите практики в основните земеделски подсектори

· Да осигури обучение за фермерите с цел подобряване на уменията им в процеса на производство.

Националната служба ще работи на национално и местно равнище. Общата численост на персонала е 166 щатни бройки, от които 144 ще са в 28 местни служби за съвети в земеделието и аналитичната лаборатория.

При обсъждане работата на Националната служба за съвети в земеделието се предвижда участие на фермери и фермерски организации, като целите са:

· Осигуряване информация на Националната служба по отношение нуждите на потенциалните бенефициенти

· Включване на потенциалните бенефициенти в планирането, прилагането и оценката на дейностите на Националната служба.

Националната служба е осигурена със система с хардуерна и софтуерна инфраструктура за почти всестранна информационна структура на съвременната съветническа дейност. За да се използва пълноценно тази система, се предприемат следните стъпки по отношение на интранет:

· Изработване на вътрешен комуникационен план по отношение представянето, използването и осъвременяването на интранет на службата

· Установяване връзки с Националния център за аграрни науки.

На този етап Националната служба е оборудвана изцяло с необходимата техника и автомобили. Ще е необходимо да се достави мобилно оборудване за почвени анализи и диагностициране при определяне на някои параметри. Бюджетът на Националната служба предвижда подмяна и ново оборудване за следващите години.

2. Агростатистика

Във връзка с изграждането на административни структури, които да прилагат новоприетото законодателство, отговарящо на изискванията и практиките в ЕС, в началото на 1999 година бе създаден отдел “Агростатистика” с основна цел изграждане на нова система за земеделска статистика. Основната задача на отдела е подготовката и прогресивното въвеждане на статистически анкети и наблюдения на база извадка от земеделски стопанства или на териториален принцип.

Основни анкети и наблюдения:

· Използване на територията в България – БАНСИК (Българска анкета за наблюдение на селскостопанската и икономическа конюнктура)

Първата анкета, подготвена и реализирана от отдел “Агростатистика”, позволява чрез директно наблюдение на 110 000 точки, разположени равномерно в цялата страна, да се получи информация за заетостта и използването на земята. За целта на провеждането на БАНСИК е създадена номенклатура за заетост и използване на територията в България, съвместима с европейската номенклатура CRONOS. Наблюдението се извършва ежегодно от 1998 год. и вече позволява и анализ на изменението на територията. Резултатите и анализите са представителни за страната и за осем статистически зони и се публикуват от отдел “Агростатистика”.

· Изследване на добивите от основни селскостопански култури

Наблюденията се извършват въз основа на териториална извадка на базата на точките БАНСИК, попадащи върху земеделски земи. През 1999 год. са направени първите изследвания на добивите.

- През април се извършва наблюдение на засетите площи с пшеница и ечемик, което дава най-ранна оценка за площите, засети с есенници.

- Прогнозирането на добивите “на зелено” се провежда през юни и се наблюдават около 15 000 точки, неравномерно разпределени из страната. Прогнозирането се извършва от агрономи и според параметрите на наблюдаваните полета се определят добивите “на зелено” за цялата страна.

- Анкетата за добивите от основни селскостопански култури се провежда през ноември като се интервюират стопаните, в чиито парцели са попаднали точките БАНСИК от извадката. Окончателните резултати от тази анкета се очакват в началото на 2001 г.

- През месец август 2000 г. по поръчка на Министерство на земеделието и горите и във връзка с пораженията от сушата бе проведена извънредна анкета за добивите от царевица и слънчоглед.

· Наблюдение за структурата на земеделските стопанства

Наблюдението има за цел да събере информация за структурата на стопанствата – размер и вид производство, основни земеделски култури и брой отглеждани животни в стопанството, машини, работна ръка и др.

През м.февруари 2000 год. е направен тест за приложимост на това наблюдение, а през м.октомври и м.ноември 2000 год. е осъществено и първото наблюдение, обхващащо около 12 000 земеделски стопанства от цялата страна. Първите резултати от тази анкета се очакват в началото на 2001 год.

· Наблюдение на селскостопанските животни в България

В момента се провежда тестването на това наблюдение, което цели да събере информация за броя и структурата на стадата на основните селскостопански животни в България – говеда, биволи, овце, кози и свине. Събира се информация за изхранването на животните и за реализацията на животинската продукция – за собствена употреба или чрез пазара.

Анкети и наблюдения в процес на подготовка:

· В края на 2000 год. се предвижда и тестването на Наблюдение на лозята, което ще включва събиране на информация за насоките на производство на грозде – винено и десертно, както и за обемите производство от различните категории вина.

· Подготвят се нови анкети, чието тестване ще се проведе в началото на 2001 год. - Наблюдение дейността на кланиците и Наблюдение дейността на млекопреработвателните предприятия. Те имат за цел да се събира информация за обемите от основна животновъдна продукция, както и да се правят прогнози за производството. Подлежат на анкетиране всички кланици и млекопреработвателни предприятия.

· В началото на 2001 год. ще се подготви и тества Анкета за структурата на овощните насаждения, чрез която ще се събира информация за видовете овощни насаждения, тяхната възраст и продуктивност.

След приключването на преходния период за тестване и въвеждане на анкетите от новата система за земеделска статистика, тези анкети ще се провеждат с различна периодичност, съобразена с вътрешните нужди на страната и в зависимост от изискванията на ЕС.

ІV. Горско стопанство

1.Възстановяване на горите и земите от горския фонд и провеждане на структурната реформа.

Основни приоритети в областта на горското стопанство през 2000 г. останаха възстановяването на собствеността на горите и земите от горския фонд и изпълнение на §5 от Закона за горите, а именно преструктурирането на горското стопанство.

Във връзка с възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд бяха направени допълнения в приетия Закон за възстановяването собствеността на горите и земите от горския фонд, като беше даден срок за работа на областните комисии за възстановяване на собствеността.

Проведоха се ограничени процедури и се сключиха договори за техническите дейности по възстановяването на собствеността на горите и земите от горския фонд, дейността по осъвременяване и поддържане на картата на възстановената собственост.

Създадени бяха и започнаха работа 28 областни комисии за възстановяване на собствеността на гори и земи от горския фонд на заявителите без документи за собственост.

Приключи структурната реформа в горския отрасъл, като в изпълнение на § 5 от Закона за горите се преструктурираха Държавните горски стопанства, като контролните функции се поеха от Регионални управления по горите (РУГ) и Държавни лесничейства (ДЛ), а стопанските дейности се извършват от еднолични акционерни дружества (ЕАД). Започна приватизацията на 63-те ЕАД, създадени с капитал на горските стопанства. До м. август 2000 г. са приватизирани 13 бр. (21%) и подготвени за приватизация през м. август 2000 г. още 5 бр.

През 2000 г. към Национално управление по горите (НУГ) на пряко подчинение са следните органи и поделения:

- Регионални управление на горите- 16 бр.

- Държавни лесничейства- 171 бр.

- Горски стопанства - 4 бр.

- Лесозащитни станции - 3 бр.

- Горски семеконтролни станции - 2 бр.

- Дирекции на Народни паркове - 7 бр.

- Опитни станции - 2 бр.

- Редакция на списание “Гора”

- Инспекция “Ведомствен финансов контрол”

Числеността на персонала, зает в системата на НУГ през 1999 г., е 6 842 души и брутно месечно възнаграждение 207,33 лв.

По разчет за 2000 г. числеността на персонала е 9 630 души и брутно месечно възнаграждение 184,08 лв. Увеличението на персонала и намалението на брутното възнаграждение се дължи на разделянето на държавните горски стопанства на Държавни лесничейства и ЕАД. В стопанската дейност, която беше част от държавното горско стопанство, заплащането на труда беше значително по-високо в сравнение с бюджетната сфера. След разделянето за дейностите, които се поеха от производствената част на горските стопанства, се наложи да се увеличи персоналът със заплащане, изравнено с това на останалата част в държавните лесничейства.

Отчетните данни за първото полугодие на 2000 г. сочат численост на персонала 5 451 души и брутно месечно възнаграждение 246,60 лв., от което е видно, че предстои догонване на данните за разчета и едно от перата, по които трябва да се направи завишение на бройките и разходите, е назначаването на “подвижната горска стража”.

2. Залесяване и борба с ерозията.

Разчетите за залесяване, семесъбиране и производство на фиданки през 1999 и 2000 г. са определени на базата на приетата Национална програма за залесяване 1999 - 2000 г., в която е даден основен приоритет на залесяванията в гори, засегнати от пожари и природни бедствия, освободени площи след санитарни сечи в съхнещи и повредени насаждения.

Разчетът за залесяване през 1999 г. е 7 623 ха, като са залесени 7 739 ха (101,5 %). За 2000 г. определеният разчет е 6 101 ха, като за първото полугодие са залесени 5 164 ха (84%), т.е. за есенното залесяване остават 15 %.

През 2001 г. и следващите години се очаква задържане и дори намаление на площите за залесяване, имайки предвид недостига на средства и съпътстващите проблеми при реституцията на горите. Значително ще се увеличи през следващите 2-3 години делът на залесяванията върху опожарените площи, вследствие на големите пожари в България през 1999 г. и 2000 г.

Производството на фиданки за залесяване изцяло се осъществява в държавните горски разсадници, като дейността се извършва от наети фирми-изпълнителки. Предвижда се намаление на произвежданите фиданки за сметка на иглолистните, съобразявайки се с променената стратегия за даване приоритет на местната широколистна растителност, която е значително по-устойчива и малко пожароуязвима. След приключване на реституцията на горите държавните горски разсадници ще бъдат преструктурирани, като голяма част ще бъдат отдадени под наем дългосрочно, а безперспективните с неразработена инфраструктура, отдалечени от населените места и потребителите на фиданки ще бъдат закрити или ще бъде сменен предметът на дейността им.

През 1999 г. са построени три баража с обем 474 м3 в районите на РУГ - гр. Кюстендил, Благоевград и Смолян.

Строителството на баражи на този етап се предвижда да бъде минимално по обем поради недостига на средства. Усилията ще бъдат насочени към поддържане и ремонт на съществуващите съоръжения. Особено внимание ще се обърне на “Долнорибнишка река” - ДЛ Първомай, където опустошителният порой от м. юни 2000 г. нанесе големи щети на изградените 13 баража. Там се предвижда и новото строителство през 2001 г.

Финансирането на дейностите по създаването на нови гори се извършва от Национален фонд /НФ/ “Българска гора”. При сложната обстановка на опожаряване на гори и земи от горския фонд през 1999 и 2000 г. ще се наложи да се потърсят средства от други източници.

За подпомагане възстановяването на унищожените от пожари гори в Сакар планина през 2000 г се сключи договор между Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и горите /НУГ/. По него е предвидено изпълнението на следните дейности: подготовка на почвата за залесяване - 2980 дка, почистване на площите - 52 дка. Проектът се финансира от Националния фонд за опазване на околната среда и е на стойност 470 х.лв.

По предварителни разчети за създаването на нови гори през следващите 1-2 години ще са необходими около 25 000 х. лв., за които ще се търсят външни източници.

Данните за сектора по залесяването и борба с ерозията са дадени в Таблица 62.

Таблица 62

Дейности по залесяването, горските разсадници и борбата с ерозията

Дейности

Мярка

Отчет

1999 г.

Изпълнение

за І – во

полугодие на 2000 г.

Очаквано изпълнение-

за 2000 г.

Прогноза

за

2001 г.

Небходими

средства

хил.лв.

Събиране и добив на семена - всичко

кг

218 773

1 055

246 099

220 700

450

в т.ч. иглолистни

кг

3 961

277

807

700

широколистни

кг

214 812

778

245 292

220 000

410

Производство на фиданки за залесяване

хил.бр.

90 005

70 000

1 700

Залесяване

ха

7 740

5 140

6 169

6 000

18 000

Строителство на баражи

куб.м

474

200

100

Забележка: Използвани са материали от отчетни форми за горско стопанство -1 ГС

По данни на МЗГ – Национално управление по горите

3. Управление и стопанисване на горите и земите от горския фонд

3.1. Устройство на горите и земите от горския фонд

Разпределението на горската площ по отчетни данни за 1999 г. показва, че общата горска площ е 3 894 256 ха, от които 1 274 017 ха иглолистни гори, 745 654 ха широколистни високостъблени гори, 815 778 ха гори за реконструкция, 932 757 ха издънкови гори за превръщане и 126 050 ха нискостъблени гори. Предвиденото по лесоустройствен проект ползване от дървесина е в размер на 6 795 721 куб.м.

През 2000 г. се приеха лесоустройствените проекти за 18 държавни лесничейства, изработени през 1999 г. с обща площ 424 388 ха.

През първото шестмесечие на 2000 г. , бе проведен конкурс за възлагане на държавна поръчка за изработване на лесоустройствените проекти на 18 държавни лесничейства. Това представлява около 1/10 от цялата площ на горите и земите от горския фонд, подлежаща на устрояване.

В конкурса участваха 10 лицензирани фирми за проучване, проектиране и изготвяне на лесоустройствени проекти.

3.2. Стопанисване на горите

Стопанисването и ползването на горите са свързани с извеждането на лесовъдски мероприятия (предимно отгледни, санитарни и възобновителни сечи), с които се осигурява: естественото семенно и вегетативно възобновяване на зрелите дървостои; отглеждането и подобряването на качествената и сортиментната структура на младите, средновъзрастни и дозряващи насаждения и култури; подобряването на общото здравословно състояние и увеличаването на продуктивността и устойчивостта на горите. Провеждането на тази дейност осигурява съхраняване, развитие и обогатяване на горските екосистеми и биологичното разнообразие в тях и реализира предвиденото с лесоустройствените проекти ползване, а с това и на заложените в тях екологически, икономически и социални показатели,

Стопанисването на горите обхваща дейности върху залесената площ, която е 3 458,5 хил. ха и е с общ дървесен запас - 467 179,5 хил куб. м. Данните, които характеризират състоянието и стопанисването на горите, са среден прираст 3,8 куб.м на един хектар, 1,2 % ползване от общия дървесен запас и 44,6 % ползване от средния прираст.

През 2000 г. са планирани да се изведат отгледни сечи за регулиране на дървесния състав и подобряване на растежните условия общо върху площ от 68 487,3 ха или 54,6 % от предвидените по лесоустройствени проекти площи. От тях върху 45 881,1 ха са планувани отгледни сечи в млади и средновъзрастни насаждения и горски култури до 40-годишна възраст, като сечите без материален добив са върху 10 523,3 хектара.

За първото полугодие на 2 000 г. са изведени осветления върху 829,6 ха, и прочистки без материален добив върху 183,9 ха, което е съответно 11,1 и 9,4% изпълнение на разчета за годината.

Общо изпълнението на отгледните сечи в млади насаждения и горски култури до 40-годишна възраст за полугодието е 9,2 % спрямо разчета и 4,4 % спрямо ЛУП.

Значителното изоставане на отгледните сечи в т.ч. осветленията и прочистките (сечите без материален добив) спрямо предвижданията на лесоустройствените проекти е в резултат на необходимостта държавните лесничейства да организират провеждането с предимство на санитарни сечи върху значителни площи съхнещи, опожарени и повредени от стихийни природни бедствия насаждения и горски култури. Друго основание за това са недостатъчните финансови средства за строителството на горски пътища и при това в условията на ограничаване и спиране на ползването в площи с възстановена собственост или с открита процедура по възстановяване на собствеността в горите и земите от горския фонд.

През настоящата година са планирани да се изведат санитарни сечи върху 13 889,3 ха, което е 105,0 % спрямо предвиденото по лесоустройствени проекти. За шестте месеца са изведени общо 2 664,1 ха или 19,2 % спрямо разчета.

При планувани 1 558,9 ха селекционни сечи в горски семепроизводствени бази до сега такива сечи са изведени върху 220,5 хектара.

С оглед осигуряване на естественото възобновяване в зрелите насаждения е предвидено средно годишно да се ограждат 480,0 ха възобновителни участъци. Планувани са 3790,6 ха , а са оградени 534,0 хектара.

Извършено е подпомагане на естественото възобновяване върху площ от 961,1 ха при разчет за годината 3 193,6 ха или 30,1 % изпълнение.

През полугодието е извършено кастрене на стоящи дървета за формиране на качествена дървесина върху 883,3 ха, в т.ч. на 467,9 ха топола, при планувани съответно 2 919,1 ха и 2 708,5 ха или изпълнението на разчета е 30,3 % и 17,3 %.

За провеждане на горско-стопанските мероприятия са планирани финансови средства в размер общо на 6 976,2 млн. лв., от които до сега са усвоени 1 442,5 млн. лева, т.е 20,7 %.

3.3. Ползване от горите

Разпределението на площта на изведените възобновителни и отгледни сечи в горите от горския фонд (ГФ) през 1999 г. и очакваното изпълнение през 2000-та година спрямо предвидените с лесоустройствените проекти (ЛУП) площи в хектари е посочено в Таблица 63

Таблица 63

Данни за площното сечище и проведените отгледни и възобновителни сечи.

Година

Площно сечище

Отгледни сечи

/ха/

Възобнови-

телни сечи

/ха/

В т.ч. Окончателна фаза /ха/

От нея в издънкови гори за превръщане

/ха/

1999

По Лесоустройствен проект (ЛУП)

125 493

45 263

2 284

815

Действително отсечено

87 175

33 857

1 740

482

% ( ДО / ЛУП)

69.5

74.8

76.2

59.1

2000

По Лесоустройствен проект (ЛУП)

125 493

45 263

2 284

815

Очаквано (О)

95 620

36 416

2 284

815

% ( О / ЛУП)

76,2

80,5

100.0

Източник: МЗГ - Национално управление по горите.

Вижда се, че изпълнението на отгледните и възобновителните сечи през 1999 г. е съответно 69 и 75%., а очакваното изпълнение е 76 и 81 %. Причината за по-ниското изпълнение се дължи на факта, че ползването на горите е под предвижданията на лесоустройствените проекти, а и голяма площ от сечите в последните 1-2 години са насочени към освобождаване на опожарени площи и провеждане на санитарни сечи на съхнещи и повредени насаждения.

Усвояването на предвиденото по лесоустройствените проекти ползване от главни и отгледни сечи през 1999 г. и очаквания добив за 2000 г. в хил. куб. м. е дадено в Таблица 64.

Таблица 64

Данни за предвиденото ползване по лесоустройствен проект и проведеното през 1999 г и очакваното през 2000 г. ползване.

Година

Ресурс

Стоящо общо

/хил.куб.м/

В т.ч. отгледни сечи

/хил.куб.м/

% от общо ресурс

1999

По Лесоустройствен проект (ЛУП)

6 795.7

3 439.2

50.6

Действително отсечено

5 181.2

2 460.9

47.5

% ( О / ЛУП)

76.2

71.6

2000

По Лесоустройствен проект (ЛУП)

6 795.7

3 439.2

50.6

Очаквано (О)

5 212.6

2 692.4

51,6

% ( О / ЛУП)

76.7

78.3

Източник: МЗГ - Национално управление по горите.

В изпълнение на предвиденото средно годишно ползване по ЛУП за 2000-та година е комплектован лесосечен фонд (ЛСФ) в размер на 5 212,6 хил.куб.м стоящо или 4 256,4 хил.куб.м лежащо.

Спрямо предвиденото средногодишно ползване по лесоустройствени проекти общо комплектованият лесосечен фонд представлява 76,7 %.

Поради въведените ограничения и забрана за ползване на горите, върху които е възстановена или е открита процедура по възстановяване на собствеността, и през 2000-та година няма да се проведат цялостно предвидените с лесоустройствените проекти лесовъдски мероприятия.

Технологичният порядък при организиране на ползването от горите е установен с Наредба N 30 за ползване на дървесината от горите, като спазването на постановките в нея е задължение на всички ползватели.

4. Защита на горите от вредители и болести.

Лесозащитните мероприятия в горите са задължителен елемент на горско-стопанската дейност и заемат все по-важно място в дейността на Национално управление по горите. Проведените мероприятия по защита на горите през 1999 г. са дадени в Таблица 65.

Таблица 65

Проведени мероприятия по защита на горите през 1999 г.

Мероприятие

Прогноза1999

Отчет 1999 г.

ха

Авиобиологична борба

114 794

47 422

Авиохимична борба

777

50 840

Наземна химична борба

1 815

1 056

Механична борба

15 261

878

Санитарни сечи

35 426

35 238

Общо

168 073

135 434

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

Основна задача пред лесозащитата през годината беше провеждането на авиоборбата с насекомните вредители. Числеността на гъботворката в източните райони на страната беше все още голяма и ако там не се проведеше своевременно и качествено борбата срещу този вредител, съществуваше реална опасност от последващо влошаване на здравословното състояние на дъбовите насаждения и поява на съхнене. Златозадката също се разпространи масово в крайпътните овощни насаждения и частните градини, а от есента на 1998 година навлезе и в горите, където условията за развитието й са по-неблагоприятни, но в изредени насаждения тя нанася големи поражения. Затова основната цел пред лесозащитата беше и своевременното ограничаване на повредите от златозадка в горите.

За провеждане на борбата срещу вредителите и болестите в горите Националното управление по горите осигури финансова помощ от екофонда на МОСВ в размер на 1 290 х. лв. и от ФАО - инсталации за УЛВ разпръскване (които незабавно бяха въведени в действие) и около 50 000 $ допълнителна помощ за заплащане на част от авиоуслугите.

В изразходваните средства за авиоборбата са включени:

1. За препарати

2 628 х.лв.

2. За авиоуслуги

326 х.лв.

в т.ч.

а/ пролет

319 х. лв.

б/ есен

7 х. лв.

Общо

2 954 х.лв.

допълнителни р-ди

90 х.лв.

= 3 044 х.лв.

Обобщените данни за проведените мероприятия по защита на горите през I-то шестмесечие показват, че през пролетта на 2000 г. е проведена борба срещу вредителите, болестите и др.повреди в горите, които са посочени в Таблица 66.

Таблица 66

Проведени мероприятия по защита на горите през първото шестмесечие на 2000 година

Мероприятие

Прогноза 2000 г

Отчет I шестмесечие на 2000

ха

Авиобиологична борба

41 298

6 882

Авиохимична борба

35 992

902

Наземна химична борба

1 255

811

Механична борба

4 678

416

Санитарни сечи

38 450

3 862

Общо

121 673

12 873

Изразходвани средства - лв.

804 176 лв

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

Изразходвани средства по отделните видове борба са:

Авиобиологична борба -

562 х.лв.

Авиохимична борба -

156 х.лв.

Наземна химична борба -

58 х.лв.

в т.ч. Хим.борба с плевели -

12 х.лв.

Механична борба -

29 х.лв.

в т.ч. Борба срещу повреди от дивеча - 14 х.лв.

Общо средства за полугодието -

804 х.лв.

Авиобиологична борба е проведена срещу педомерки и листоврътки върху площ от 4 897 ха и срещу дъбова процесионка върху 1 985 ха. Площите са третирани с препаратите Форей 48-Б. Авиохимична борба срещу педомерки и листоврътки е проведена върху 518 ха и срещу борово листни оси върху 384 ха, като срещу тези вредители площите са третирани с препарата Димилин.

Основна задача на лесозащитните мероприятия е повишаване на устойчивостта на насажденията срещу болести, насекомни вредители и други повреди, както и недопускане или ограничаване на стопанските загуби от тях.

Прогнозата за 2001 г. се извършва на базата на анализа на фитосанитарното състояние на горите. Той е изработен на основата на детайлното проучване на видовия състав, числеността и динамиката на развитие на основните вредители и болести, имащи важно стопанско значение за горите, и степента на повредите в тях през 2000 г.

Прогнозата за 2000 г. се основава също на установеното здравословно състояние на насажденията и горските култури и на естествения ход в развитието на епифитотиите и градациите в размножението на насекомните вредители. Тя е съобразена и с постоянно изменящите се ( в неблагоприятна посока) климатични и екологични условия, замърсяването на въздуха и почвите, киселинните валежи, парниковия ефект и др.

Получените резултати показват, че основните фактори, влияещи върху здравословното състояние на горите, са засегнали общо 266 400 ха горски насаждения и култури, което е със 120 000 ха по-малко от засегнатата площ в прогнозата за 1999 г. Площта, върху която е необходимо да бъдат проведени лесозащитни мероприятия, е 121 670 ха.

Необходимите лесозащитни мероприятия, които трябва да се проведат, се разпределят по вид и процент от общия обем както следва:

· Авиобиологична борба

41 298 ха - 34%

· Авиохимична борба

35 992 ха - 29.6%

· в т.ч. химически средства с контактно

действие около

500 ха - 0.5%

· Наземна химична борба

1 255 ха - 1 %

в т.ч.химична борба с плевели

267 ха

· Борба с/у повреди от дивеч

72 ха

· Механична борба

4 678 ха - 3.8 %

в т.ч.Борба срещу повреди от дивеч

104 ха

· Санитарни сечи

38 450 ха - 31.6 %

Авиохимичната борба включва главно употребата на биотехнически препарати с хормонално действие.

Нападенията от насекомни вредители, заболяванията и повредите в горите дават картината на очакваното здравословно състояние през тази година. При насекомните вредители съществен момент е продължаващата опасност от повреди, причинени от стъблени вредители, а така също затихването на градацията на гъботворката и силното нарастване числеността на златозадката и отчасти педомерките и листозавивачките. При болестите се наблюдава устойчиво здравословно състояние на основните дървесни видове.

Понижаването на жизнеността на насажденията и културите вследствие на частично или пълно обезлистване от листогризещите насекоми, повредите от абиотични фактори и др. водят до тяхната неустойчивост на заболявания и вторични нападения от вредители. Затова основната задача пред лесозащитата през 2000 г. ще бъде качествено и своевременно провеждане на борбата с насекомните вредители.

Прогнозата за 2001 г. показва, че все още проблеми в дъбовите гори ще създават листогризещите вредители (педомерки, листоврътки, златозадка и др.), както и основните насекомни вредители за иглолистните гори - боровата процесионка и бороволистните оси.

В съхнещите иглолистни насаждения и в засегнатите от ветровали, снеговали и снеголоми такива, ще се предприемат мерки за намаляване плътността на короядите.

Основна грижа на защитата на горите ще бъде предотвратяване развитието на каламитетни прояви от страна на корояди и дървесинно атакуващи насекоми в опожарените и не освободени площи през 1999 и 2000 г.

5. Ловно стопанство

Дивечовите запаси в страната ежегодно се установяват чрез провеждане на пролетно таксиране на дивеча по ловностопански райони. Резултатите от проведените таксации за периода 1995 - 2000 г. са посочени в Таблица 67.

Таблица 67

Данни за таксацията на дивеча за периода 1995-2000 г.

Вид дивеч

1995 г.

/бр./

1996 г.

/бр./

1997 г.

/бр./

1998 г.

/бр./

1999 г.

/бр./

2000г.

/бр./

1. Благороден елен

26 214

22 539

21 398

19 895

18 974

18 262

2. Елен лопатар

5 860

4 951

4 454

4 221

4 200

4 306

3. Сърна

86 802

78 802

73 990

70 481

69 795

71 572

4. Дива свиня

37 583

37 551

37 485

38 661

41 536

44 994

5. Дива коза

2 087

2 062

2 249

2 063

1 799

1 779

6. Муфлон

2 625

2 457

2 462

2 075

2 066

2 279

7. Глухар

2 227

2 150

2 166

2 068

2 389

2 737

8. Зубър

9. Тибетски як

10. Козирог

11. Мечка

852

880

870

876

834

12. Заек

442 285

460 970

417 199

437 639

460 572

481 025

13. Фазан

147 584

153 518

124 031

118 036

117 569

115 783

14. Яребица

317 890

342 696

294 641

296 300

317 610

312 976

15. Кеклик

48 234

43 429

41 879

38 876

39 012

36 726

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

Резултатите от таксацията сочат, че запасите от едрия дивеч, с изключение на лопатара, сърната, дивата свиня, глухара и муфлона, продължават да намаляват, макар и с по-малки темпове в сравнение с миналата и предходните години. Бракониерството продължава да бъде основен бич за дивеча, при което се отстрелват елитни екземпляри и се ловува денонощно с всякакви възможни позволени и забранени средства и методи.

Високата плътност при вълка и чакала и скитащите кучета е основен фактор за ниския прираст и намаляването на младите животни при останалите видове.

Въз основа на данните от таксацията се изготвя и утвърждава планът за ползването.

Реализираното ползване по видове дивеч и добитото дивечово месо за периода 1995-1999г. е посочено в Таблици 68 и 69.

Таблица 68

Данни за реализираното ползване по видове дивеч

Сезон

Бл.

елен

Сърна

Елен лопатар

Дива свиня

Муфлон

Мечка

Дива

коза

Глухар

Зубър

Тиб.як

Пер-

нат дивеч

1993/94

1387

682

209

2283

26990

1994/95

1127

750

169

1658

1995/96

1016

4581

191

6537

526170

1996/97

710

4010

151

8256

666368

1997/98

575

833

212

7862

1998/99

604

1212

319

9437

99/2000

318

992

8941

734240

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

За ловните сезони 1993/94 г и 1994/95 г. посоченото ползване се отнася само за държавните ловностопански райони, за останалите сезони е общо за страната.

Таблица 69

Данни за добитото дивечово месо по видове дивеч / в т.ч. за износ/ от държавните ловностопански райони

Вид дивеч

1995 г.

/кг/

1996 г.

/кг/

1997 г.

/кг/

1998 г.

/кг/

1999г.

/кг/

2000 г.

до30.06.

/кг/

1. Благороден елен

67 454

36 416

31 978

33 570

19 304

1 250

2. Елен лопатар

3 327

3 142

1 848

4 410

1 101

360

3. Дива свиня

53 956

48 651

33 827

34 215

32 007

3 605

4. Муфлон

1 131

1 224

764

1 670

353

154

5. Дива коза

1 725

514

320

327

178

300

6. Сърна

6 870

4 833

2 460

1 504

716

7. Заек

147

8.Яребица

411

266

101

9. Глухар

10. Фазан

1 428

8 220

4 576

3 495

3 113

Общо добито месо

/в т.ч. за износ/

136 354

/55 456/

103 321

/49 878/

76 091

/21 064/

79 677

/11 000/

56 772

/10254/

5 669

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

В рамките на предвиденото ползване и през настоящия ловен сезон отстрелът при едрия дивеч ще се извършва предимно по пътя на:

- селекцията - като се изваждат само животни, подлежащи на задължителен селекционен отстрел,

- санитарен отстрел,

- линията на организирания ловен туризъм, като се води строг контрол и се налагат съответни санкции при отстрела на млади и перспективни животни.

По линията на международния ловен туризъм размерът на ползването варира от 5 до 20% при различните видове от разрешеното общо годишно ползване на дивеча.

В Таблици 70 и 71 са дадени данни за броя на чуждестранните ловци, посетили страната, реализираната валута от трофеи, услуги и дивечово месо и добитите трофеи.

Таблица 70

Данни за проведения международен ловен туризъм

ГОДИНА

БРОЙ ЧУЖДЕСТРАННИ

ЛОВЦИ

РЕАЛИЗИРАНА

ВАЛУТА /DM/

1994

1 811

4 500 000

1995

1 456

5 450 000

1996

1 479

4 540 000

1997

1 667

5 092 596

1998

1 401

4 691 855

1999

1 288

3 520 231

2000/до 30.06./

194

415 452

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

Таблица 71

Данни за добитите и оценени трофеи по линията на международния ловен туризъм за периода 1995-1999 г.

Вид дивеч

1995-1996 /бр/

1996-1997 /бр/

1997-1998 /бр/

1998-1999 /бр/

1999-2000 /бр/

2000-2001

до30.06 /бр/

Бл.елен

373

336

266

270

174

Ел.лопатар

113

Сърна

241

189

205

Муфлон

Дива свиня

249

211

192

245

171

103

Дива коза

Мечка

Зубър

Тибетски як

Вълк

Дива котка

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

Спадът при ловния туризъм се дължи на намалението на дивечовите запаси, въведените ограничения при ловуването на дребен дивеч и неуредените и нерегламентирани взаимоотношения при отдаването на ловностопанската дейност от Държавните лесничейства на ползвателите. Това е свързано с изпълнението на сега действащия ловен закон и въведените през последните години изисквания на новата икономическа уредба в страната и на горскостопанския сектор. Прогнозираните резултати за ловния туризъм през 2000 г. са в рамките на изминалия ловен сезон.

За опресняване на кръвта, задивечаване на отделни райони и подпомагане развитието на дивечовите запаси ежегодно в държавните ловностопански райони се извършва разселване на едър дивеч. За периода 1994-1999 г. броят на разселените животни е посочен в Таблица 72.

Таблица 72

Данни за разселения дивеч по видове и по години

Година

Благороден елен /бр/

Елен лопатар /бр/

Муфлон /бр/

Дива свиня /бр/

1994

1995

157

1996

145

1997

1998

1999

102

2000/до30.06./

По данни на МЗГ - Национално управление по горите.

За 2000 г. в областта на ловното стопанство се предвиждат засилване на мерките по опазване на дивеча, ограничаване на бракониерството на широка основа, провеждане на по-ефикасна таксация на дивечовите запаси, въвеждане ограничения в ползването на дивеча, регулиране числеността на хищниците и по-специално на вълка и чакала, утвърждаване позициите на международния ловен туризъм, влизане в сила на новото ловно законодателство.

За 2001 г. освен основните текущи задачи предстои цялостно разработване на нормативната база, регламентираща ловното стопанство и изпълнение на произтичащите от него задачи.

Необходимите средства за ловното стопанство през 2001 г.са:

- от НФ “Българска гора”

- 4 540 000 лв.

- от РБ за ловностопански мероприятия

- 492 500 лв.

- от РБ за формиране и издръжка на ловна стража

- 6 359 268 лв.

6. Отдаване на дейностите в горите

През 1999 г. разчетът и изпълнението по категории дървесина за отсеченото от държавния горски фонд е отразено в Таблица 73.

Таблица 73

Данни за разчетената и добита по вид и категории дървесина.

разчет - м3

отчет - м3

Промишлен дърводобив

3 718 857

3 168 211

Иглолистна всичко

1 154 668

1 126 952

Едра

374 584

432 370

Средна

411 921

384 858

Дребна

166 635

130 103

Дърва

201 528

179 621

Широколистна всичко

2 564 189

2 041 259

Едра

446 823

358 974

Средна

429 591

340 565

Дребна

115 155

85 159

Дърва

1 572 620

1 256 561

Местно население

832 026

1 089 647

Източник: МЗГ - Национално управление по горите.

Основна причина за неизпълнението е блокирането на големи площи от горския фонд поради реституцията на горите.

За 2000 г. е комплектована над 4 260 000 мз лежаща маса, от която близо 800 000мз е предвидена да бъде усвоена от местното население.

За първото полугодие на 2000 г. от държавния горски фонд са отсечени 895 059 мз,в. т. ч. строителна дървесина - 515 681 мз.

През настоящата година е в сила новата нормативна уредба, свързана с отдаване на ползването в държавния горски фонд, което се осъществява по реда на Инструкция №33 - чрез търг, конкурс и преговори с потенциален ползвател.

Новият момент и коренен поврат при осъществяването на дейностите в горите е въвеждането на нови условия. Ползването само преди 1 година се извършваше от единното държавно горско стопанство. През 1999 г. ползването се възложи на новосформираните ЕАД, държавни структури, образувани с капитал на горските стопанства. Част от ползването през 2000 г. се възложи на същите ЕАД, за да се продължи процеса на ползването и добива на дървесина. Но основното е, че се въведе нова система на организация на ползването, а именно провеждане на търгове, конкурси и преговори.

За времето от 10.02. до 20.03.2000 г. се проведоха 142 тръжни сесии/търгове с явно наддаване/. Отдадени бяха 891 обекта с 637 340 мз лежаща маса.

През м. юни и юли се проведоха нови 250 тръжни сесии , в които бяха застъпени всички форми на отдаване, предвидени по Инструкция 33, като приоритет бе даден на конкурсите и преговорите.

За единични насаждения и обекти в някои ДЛ, както и такива с каламитетна маса в тях, ползването ще бъде отдадено през м.август и септември.

През първите шест месеца на настоящата година правото на ползване на обезличен м3 е 16.70 лева, а за строителната дървесина - 27.30 лева.

Прогнозата до края на 2000 г. показва, че очакваното производство от промишлен дърводобив следва да достигне обем от 3 520 000 мз и за местно население 800 000 мз.

Прогнозата за 2001 г. е, че очакваният добив дървесина от държавния горски фонд ще бъде около 3 000 000 мз лежаща маса.

7. Защитени територии.

През 2000 г. Национално управление по горите продължава изпълнението на своята дългосрочна политика по управлението на защитените територии, които не са изключителна държавна собственост.

С изменението на Закона за защитените територии от месец април 2000 г., броят на природните паркове се увеличи с още един – Природен парк “Рилски манастир”. Актуализираните площи на защитените територии в земеделските и горските територии са дадени в Таблица 74.

Таблица 74

Размер на природните паркове и защитени територии

1. Природни паркове

Обща площ (ха)

Самостоятелна паркова администрация

ПП Русенски Лом

3 259,8

ПП Сините камъни

7 094,1

ПП Шуменско плато

3 929,9

ПП Златни пясъци

1 320,2

ПП Странджа

116 136,2

ПП Витоша

26 606,6

ПП Врачански Балкан

30 129,9

ПП Рилски манастир

27 370,7

ПП Етъра

463,5

ПП Дъбовете (Кобаклъка)

404,1

Общо за страната 9 бр.

216 760,0

2. Други защитени територии

Категория

брой

площ (хa)

Защитени местности

103

21 700,0

Природни забележителности

426

23 153,3

Всичко

529

44 853,3

Източник МЗГ - Национално управление по горите.

Основните направления, в които се работи са следните:

- Обучение на кадрите, които са пряко ангажирани с опазване и възстановяване на биоразнообразието. В тази насока непрекъснато се поддържа и повишава професионалната квалификация както на служителите от парковите дирекции, така и на горските стражари, които са пряко ангажирани с охраната на защитени територии.

- Дейности по връзки с обществеността, които включват както провеждане на мероприятия за утвърждаване на положителния имидж на поделенията в системата на НУГ от природозащитна гледна точка, така и съвместни инициативи с неправителствени организации, училища, висши учебни заведения, медии, разширяване на връзките и взаимодействието с държавни и обществени органи и организации, научни институции. Продължава дейността на консултативните съвети към парковите дирекции.

- Изготвяне на планове за управление и последващи от тях устройствени проекти на природни паркове и приоритетни защитени местности и природни забележителности. Финансирано е разработването на две задания за разработване на планове за управление на природните паркове “Сините камъни” и “Русенски Лом”. Предстои възлагането на разработването на самите планове. В процес на разработка са специализирани устройствени проекти за природната забележителност “Побити камъни” и защитената местност “Устието на р.Велека”.

- Развитие на алтернативни форми на ползване на природните ресурси.

В тази насока добри резултати са постигнати в районите на парковете “Врачански Балкан”, “Странджа” и “Русенски Лом”, където е сложено началото на развитието на екотуризма. Макар и трудно, местното население в тези региони постепенно възприема това като възможност за поминък. Очаква се сериозен тласък в тази насока след стартирането на програма САПАРД.

- Създадени са основите на географска информационна система за природните паркове “Витоша”, “Русенски Лом”, “Странджа”, “Сините камъни” и “Златни пясъци”.

- Попълване празнините в познанията за качествените и количествените характеристики на защитените територии. В тази насока продължава систематична научна работа

- Планиране, проектиране и изпълнение на конкретни поддържащи или възстановителни мерки за местообитания и видове в защитени територии, където това е необходимо – особено значими успехи в това отношение бележи Дирекцията на ПП “Витоша” при своята работа по възстановяване на единствената естествена популация от тис в планината Витоша.

- Разработени са финансови механизми за реализиране на приходи от защитените територии извън приходите от ползването на ресурси в тях. Към настоящия момент дирекциите на ПП “Врачански Балкан” и ПП “Сините камъни” успяват да намерят своето място в организацията на специализирания познавателен туризъм.

По окрупнени показатели изразходваните средства са дадени в Таблица 75.

Таблица 75

Направление

Отчет 1999г.

[х. лв]

Разчет 2000г.

[х. лв]

Отчет към 30.06.2000г. [х. лв]

Паркова инфраструктура

62,389

66,480

26,450

Връзки с обществеността

83,450

98,065

41,827

Практико-приложни изследвания

20,380

18,915

9,000

Консервационна дейност

14,281

16,540

4,900

Всичко

180,500

200,000

82,177

Източник: МЗГ - Национално управление по горите.

Имайки предвид специализираната същност на управлението на защитените територии и горите въобще, икономическото състояние на страната, респективно на горския отрасъл, слабата информираност на широката общественост, както и административната и структурна реформа в страната и отрасъла, през 2001 г. е необходима усилена работа в следните направления:

А) Институционално укрепване на поделенията в системата на НУГ

- Обучение на кадрите, които са пряко ангажирани с опазване и възстановяване на биоразнообразието.

- Подобряване на материално-техническата база в специализираните поделения на НУГ - РУГ и ДПП.

- Провеждане на периодични кампании за утвърждаване на положителния имидж на поделенията в системата на НУГ от природозащитна гледна точка.

- Съвместна работа и разширяване на връзките и взаимодействието с държавни и обществени органи и организации, научни институции и всички видове медии.

Необходими средства – 5 000 х.лв

Б) Изготвяне на планове за управление и последващи от тях устройствени проекти на природни паркове и приоритетни защитени местности и природни забележителности

Необходими средства – 500 х.лв.

В) Развитие на алтернативни форми на ползване на природните ресурси

-Разработване на социално-икономически, демографски, културно-исторически, политически профили на регионите, където са разположени природните паркове и приоритетните защитени местности и природни забележителности и оценка на потенциалните възможности за алтернативни форми на поминък на местното население.

-Разработване и прилагане на регионални схеми за развитие на екологично селско стопанство и малки частни предприятия за преработка на местни селскостопански продукти.

-Разработване и прилагане на регионални схеми за развитие на екотуризъм в различни форми.

Необходими средства – 100 х.лв.

Г) Дейности по интерпретация на биологичното разнообразие

- Разработване и реализиране на образователни програми с различно съдържание с цел повишаване екологичната култура и формиране на правилно отношение към природата.

- Дейности по изграждане и пълноценно функциониране на система от посетителски и информационни центрове.

Необходими средства – 1 000 х.лв.

Д) Подобряване на нормативната база за управление на горския отрасъл от гледна точка на биоразнообразието

Необходими средства – 50 х.лв.

Е) Създаване на ГИС природните паркове, защитените местности и природните забележителности с необходимите компоненти за управление, опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.

Необходими средства – 5 000 х.лв

Ж) Попълване празнините в познанията за качествените и количествените характеристики на защитените територии.

- Анализ и обобщаване на наличната информация за биоразнообразието в горския фонд.

- Изготвяне на програма за научни изследвания на базата на извършения анализ

- Изпълнение на програмата за научни изследвания

Необходими средства – 700 х.лв

З) Планиране, проектиране и изпълнение на конкретни поддържащи или възстановителни мерки за местообитания и видове в защитени територии, където това е необходимо.

Необходими средства – 60 х.лв.

И) Ревизия на действащите в момента лесоустройствени и паркоустройствени проекти от гледна точка на опазване и възстановяване на биологичното разнообразие.

Необходими средства – 100 х.лв.

К) Подобряване на финансовите механизми за реализиране на приходи от защитените територии извън приходите от ползването на ресурси в тях.

Необходими средства – 50 х.лв.

Л) Преоценка и развитие на съществуващата мрежа от защитените територии - граници, режими, предназначение и функции, категоризация.

Необходими средства – 70 х.лв.

8. Охрана на горите

Охраната на горите е една от основните и приоритетни дейности на Национално управление по горите.

Общата охраняема площ на земите и горите от горския фонд е 3 877 557 ха, в това число залесена площ - 3 351 366 ха. Дейността по охраната на горите се осъществява от 16-те регионални управления на горите и 171 бр. Държавни лесничейства. Общият брой на охранителните участъци е 2 480 бр. и са назначени 2 476 горски стражари. Към регионалните управления на горите са създадени звена “подвижна горска стража” от 80 горски стражари. Изградени са 48 бр. контролни горски пункта, на които дежурят 150 горски стражари и осъществяват контрол при транспортиране на дървени материали. Данни за нарушенията в горите и горските пожари са дадени в Таблица 76.

Таблица 76

Данни за извършените нарушения в горите по Закона за горите и опожарената горска площ

Година

Актове бр.

Наказ.

постан.

бр.

Глоби хил.лв.

Обезщет/хил. лв./

Отсечена дървесина /куб.м./

Събрани суми хил. лв.

Пожари

строит.

дърва

глоби

обезщетения

бр.

площ /дка/

1999

21 069

19 844

3 953,6

1 539,1

7 266

27 583

287,6

7,274

67,1

4,36

320

82 908

I шестм. 1999

9 804

9 320

1 574,4

245,9

2 808

11 185

90,7

5,761

25,2

10,2

1 042

I шестм. 2000

10 807

10 022

1 756,9

397,1

3 409

15 722

135,6

7,718

32,3

8,13

390

35 832

По данни на МЗГ - Националното управление по горите.

От изнесеното в таблицата се вижда завишение на всички показатели за първото полугодие на 2000 г. в сравнение със същия период на 1999 г. Увеличаването броя на съответните актове е показател за активизиране дейността на органите по охрана на горите, което е свързано и с изготвената през 1999 г. програма за подобряване на дейността по охраната на горите.

Въпреки завишения контрол очакваме през 2000 г. всички тези показатели да бъдат по-големи от отчетените през 1999 г.

Охраната на горите и зеленото богатство на страната е повеля на целия български народ и на проведеното през м. март 2000 г. Национално съвещание по охрана на горите, на което се взе решение за създаване на консултативни съвети по охрана на горите на национално, областно и местно ниво. Прие се правилник за работата на консултативните съвети с участие на представители на държавни институции и обществено значими обществени организации, имащи отношение по охрана на горите.

За осъществяване на по-стриктен и ефективен контрол по охрана на горите от нарушения, към държавните лесничейства ще бъдат създадени звена подвижна горска стража от близо 300 горски стражари.

С всички мерки, които предприема Национално управление по горите, се цели нарушенията в горите да се сведат до минимум и да се спазва Закона за горите. Необходимо е съгласуване на действията на всички органи и организации, имащи отношение по охрана на горите от нарушения.

V. Рибарство

1. Обща оценка на сектора и отчет за 1999 г. и I-во шестмесечие на 2000 г.

Сектор "Рибарство" има важно значение за страната, особено в някои по-слабо развити райони, както и по крайбрежието на Черно море и река Дунав.

Реалната практика по отношение на стопанисването и управлението на рибностопанските води и водоеми в периода на прехода към пазарно стопанство се променя много динамично. В ход е приватизация на рибовъдни предприятия или техни обособени части (рибовъдни ферми), както и на предприятия от черноморския ни риболов, като към 30.06.2000 г. са приватизирани над 90 % от първите и практически 100 % от вторите. В тази област функционират над 70 частни, държавни и фирми със смесена собственост. Заедно с лицензираните индивидуални риболовци в Черно море и р. Дунав и със занимаващите се с рибовъдство и промишлен риболов в големите държавни язовири и язовирите - общинска собственост, броят на пряко заетите в сектора “Рибарство и аквакултури” надхвърля 7 000 души. Това показва голямото стопанско значение на сектора за страната. На практика е ликвидиран океанският ни риболовен флот (свързано с ликвидацията на ЕООД “Океански риболов” в Бургас).

100 % от търговската дейност с риба и рибни продукти в страната, в това число внос, износ и реекспорт, се извършва от частни фирми и лица, но засега липсва необходимата отчетност, поради което няма достоверни данни за производството, търговията, вноса и износа на риба и рибни продукти, а от там за движението на стоковите потоци и за вътрешната консумация на тези продукти.

Риболовната дейност в р. Дунав се извършва изцяло от частни риболовци, снабдени с разрешителни за промишлен риболов (лицензи), издавани от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към МЗГ. Тя осигурява поминъка на повече от 1 100 семейства, а за някои от крайбрежните селища риболовът е определящ източник на доходи. Средногодишните улови от реката през последните 4-5 години по официалните данни са около 1 200 тона.

В Черно море риболовните дейности от кораб или лодка / с мрежени и стационарни уреди/ също се извършват от частни риболовци, които са обхванати от въведената експериментално през последните години система за риболовно лицензиране. Тя се прилага по образец на действащите в света риболовни практики и в съответствие с конкретните изисквания на риболовното законодателство на ЕС. Броят на издадените от ИАРА лицензи за промишлен риболов за Черно море и река Дунав за 1999 и 2000 г. е посочен в Таблица 77.

Таблица 77

Справка за издадените от ИАРА /ДИР/ разрешителни за промишлен риболов

за 1999 г.

№

Издадени лицензи по видове

РИР Бургас

РИР Варна

РИР Лом

РИР Русе

Общо/ДИР

Дунав - рибарски лодки

463

1034

1 497

II.

Черно море - Общо

1 607

1 328

2 935

2.1.

Рибарски лодки

1 427

1 106

2 533

2.2.

Грибове

2.3.

Даляни

2.4.

Риболовни кораби

2.5.

Рапани

133

216

2.7.

Мидени инсталации

Източник: ИАРА

Таблица 78

Справка за издадените от ИАРА /ДИР/ разрешителни за промишлен риболов за 2000 г.

№

Издадени лицензи по видове

РИР Бургас

РИР Варна

РИР Лом

РИР Русе

Общо/ДИР

Дунав - рибарски лодки

291

905

1 196

II.

Черно море - Общо

1 998

1 417

3 415

2.1.

Рибарски лодки

1753

1047

2800

2.2.

Грибове

2.3.

Даляни

104

2.4.

Риболовни кораби

2.5.

Рапани

148

264

412

26.

Мидени инсталации

Източник: ИАРА

Забележка: Данните обхващат периода до 30.07.2000 г.

През последните години се наблюдава увеличение на броя на риболовните кораби, но това не води до увеличение на общия тонаж на черноморския риболовен флот, тъй като на мястото на излизащите от употреба риболовни кораби с размер около и над 80 бруто тона
навлизат по-малки и мобилни съдове от 10 до 50 бруто тона. Независимо от това в следващите години ще се наложи определяне на оптималното риболовно усилие за този флот и регулиране на неговата численост, както това се прави в ЕС.

Промишленият риболов във вътрешните водоеми (язовирите от системата на ЕАД “Напоителни системи” към МЗГ, Предприятие “Язовири и каскади” към “НЕК” АД и предприятията “ВиК”) в по-голямата си част също се извършва от частни лица, които през тази година ще бъдат обхванати от лицензионната система с оглед определяне на условията и параметрите на тяхната дейност най-вече по отношение на охраната, контрола и възпроизводството на ресурса (изкуственото зарибяване). Тези вътрешни водоеми представляват солидна база за производство на храни с високо съдържание на протеин, както и за организиране на активен риболовен и агротуризъм в планинските и полупланински райони, с оглед предоставяне на възможности за жителите на тези райони да получат доходи от тези дейности. В страната има над 250 броя големи държавни язовири, както и над 2 200 броя малки и средни язовири собственост на общините (от хидромелиоративния фонд на бившите ТКЗС/АПК).

Статистическата информация за уловите в Черно море, р. Дунав и вътрешните водоеми за 1998 – 1999 г. е посочена в Таблица 79.

Таблица 79

Справка за уловите и производството на риба в страната през 1998-99 г.

№

Видове риба и други водни животни

1998

1999

(тона)

Морски видове риба

4 120,1

4 225,6

II.

Проходни (карагьоз)

87,1

32,0

III.

Проходни есетрови

41,4

50,5

IV.

Рапани, миди и скариди

4 394,1

3 902,0

Дунавски видове риба

1 076,9

1 026,0

VI.

Сладководно рибно фермерство

4 160,0

7 680,0

VII.

Спортен риболов

1 350,0

1 590,0

Източник: ИАРА

В лошо състояние са запасите от някои стопански ценни видове риби в Черно море и р. Дунав (есетрови риби, калкан, паламуд и др.). В подобно състояние е и генофондът от някои стопански ценни сладководни видове риби, в това число и на основни за нашето рибовъдство видове като балканска и дъгова пъстърва, шаран, толстолоб, амур и др. След 1989 г. и до 1998 г. държавата не е финансирала никакви мероприятия за възпроизводството на ресурсите от риба и други водни животни в държавните води и водоеми. Първото зарибяване беше извършено през 1998 г., като през 1999 г. беше извършено и ново масирано зарибяване на р. Дунав и редица големи държавни язовири, включително с есетрови риби, от Държавната инспекция по рибарство към МЗГ за сметка на приходите от лицензирането на стопанския (промишлен) риболов.

През 1999 г. р. Дунав и вътрешните водоеми са били зарибени с над 110 000 кг. зарибителен материал на обща стойност 400 хил.лв. За 1998 г. общото тегло на внесения в р. Дунав и вътрешните водоеми зарибителен материал е 4138 кг / Таблица 80/.

Таблица 80

Справка за извършеното зарибяване на р.Дунав и други вътрешни водоеми през 1998 и 1999 г.

№

Място на зарибяването и видове риба

Бройки зарибителен материал

Средно единично тегло (гр)

Общо тегло (кг)

Бройки зарибителен материал

Средно единично тегло (гр)

Общо тегло (кг)

1998 г.

1999 г.

река Дунав

есетрови риби

1 500

41,67

62,5

26 700

1597

шаранови риби

2 011 200

4 040

116 000

138

16 000

II.

Вътрешни водоеми (язовири)

есетрови риби

350

100

4 000

100

шаранови риби

940 000

97,9

92 000

III.

Планински реки

балканска пъстърва

90 000

540

Източник: ИАРА

Режимът на улова в Р България нормативно е уреден в съответствие с международни споразумения и конвенции, по които България е страна (Спогодбите за риболова в р. Дунав и в Черно море от 1957 г., Конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна - СITES2), в Закона за рибното стопанство от 1982 г., Заповед на МЗГ № РД -09-837 и МОСВ № РД - 138 за определяне режима на риболова (ДВ, бр. 47/1998), Заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД -09-13 (ДВ, бр. 8/1999 г.) за режима за издаване на разрешителните за промишлен риболов във водите на р. Дунав, Черно море, язовирите и др. По отношение на някои по-важни стопански видове риба се прилагат специални квоти за улов.

По отношение на калкана за 1999 г. със Заповед на Министъра на земеделието и горите - № РД - 09-13/ДВ, бр.8/99 г. е въведена квота от 70 тона за улов на калкан, от които разрешеното количество за износ се определя на 60 тона. Общата позволена квота се определя от Министъра на земеделието и горите на база на изследванията на Института по рибните ресурси (ИРР) в гр. Варна за проучване на състоянието на запаса от калкан, по отношение на възпроизводствените възможности на популацията. Общата квота за износ се разпределя на търговците. В срок до 31 май изпълнителният директор на ИАРА докладва за резултатите от контрола и предлага мерки за опазването и възпроизводството на ресурса от калкан, съгласувано с МОСВ.

Така въведената система е основа за създаване на пълна координация между всички контролни и други ангажирани с проблема звена по веригата от улова до реализацията на калкана, с оглед да се получи пълна прозрачност на картината както по отношение на състоянието на запаса и възможността за неговото естествено възпроизводство, така и по отношение на степента за изземване.

По отношение на есетровите риби са въведени и действат следните регулации:

На базата на статистическите данни за уловите на есетрови риби през последните години се правят отчети пред органите на Конвенцията CITES, които се изготвят от МОСВ по данни на ИАРА. Последната събира статистически данни за уловите на есетрови риби в р. Дунав (основната част на уловите се осъществява в западния участък на българската част от устието на р. Искър до р. Тимок) чрез дневниците на риболовците, чрез анонимни анкети и чрез данните, събирани от риболовните експерти, като данните от трите източника се сравняват. Следва да се подчертае, че благодарение на тази система през последните години данните за уловите на есетрови се отличават с висока степен на достоверност. На базата на средногодишните улови на есетрови риби за последните години, които са в порядъка между 35 и 50 тона от всички видове (моруна, есетра, пъструга и чига), органите на Конвенцията CITES дадоха за страната квота за износ на черен хайвер в размер на 2 500 кг., което съответства на улов от порядъка на 30 тона продуктивни есетрови риби.

През 1999 г. в река Дунав са вложени 26 700 бройки зарибителен материал от есетрови видове. Едновременно с това се работи и по интродуцирането на есетрови риби във вътрешните водоеми. През 1998 и 1999 г. е заложен експеримент за отглеждането им в садки в топлите води на язовири. ИАРА изкупува зарибителен материал за зарибяване на р. Дунав за сметка на приходите от риболовното лицензиране, както и подпомага тази дейност чрез финансиране на част от вноса на оплоден хайвер и доставка на специализирани фуражи. От 1999 г. част от средствата за изкупуване на зарибителен материал и зарибяване на реката се събират от търговците, които кандидатстват пред МОСВ за получаване на квота за износ на черен хайвер.

Продължава работата по създаването на Регистър на риболовните кораби (РРК). Регистърът ще се поддържа от Изпълнителна агенция “Морска администрация” към министъра на транспорта и съобщенията. Всички дейности, свързани с опазването и управлението на рибните ресурси, контрола на риболовното оборудване, лицензирането на риболовните дейности и определянето на районите на риболов ще се контролират от ИАРА. Агенцията ще поддържа база от данни за риболовните кораби по отношение на рибностопанските дейности и свързаните с тях оборудване, обзавеждане и технически средства за риболов, преработка и съхранение на улова и продукцията. Взаимното предоставяне на информация между двете агенции се осъществява на базата на договор за взаимодействие между тях.

В началото на 1998 г. в град Бургас е регистрирана "Българска риболовна Асоциация", а през 1999 г. в София бе регистрирана “Българска асоциация по рибарство и аквакултури”. Те започват да функционират като браншови организации, обединяващи и защитаващи интересите на своите членове - физически и юридически лица, занимаващи се с дейности, свързани с производството, улова, преработката и търговията с риба, други водни животни и продукти от тях.

В момента се изпълняват два проекта, финансирани от ИАРА: "Проучване на пазара относно търсенето на риба и рибни продукти" и "Инвентаризация на рибностопанските води в страната с оглед изграждане на информационно-технологична система за тяхната ефективна експлоатация".

Приоритетните области включени в Националния план за развитие на земеделието и селските райони (2000-2006), одобрен на 4.11.1999 г. от МС, обхващат подобряване на производството, преработката и маркетинга на риба и рибни продукти (включително аквакултури), за да съответстват на стандартите на ЕС. В тези направления ще се отпускат субсидии по програма САПАРД на ЕС за подпомагане на страните-кандидатки за членство в Съюза.

След продължителни преговори между България и ЕС относно търговията с риба и рибни продукти беше подписано търговско споразумение, което се очаква да влезе в сила в близките месеци. Споразумението предоставя тарифни концесии в определени количествени рамки касаещи търговията между България и ЕС и е отворено за бъдещи увеличения на определените квоти.

С Решение на Комисията № 1999/488 от 5.07.1999 г. изменящо Решение 97/296, Р. България беше включена в списъка на страните, които могат да изнасят в ЕС риба и рибни продукти предназначени за човешка консумация. По време на мисия на експерти от ЕС в България през есента на 1999 г. бяха установени сериозни нарушения в предприятията за преработка на рибни продукти. В резултат на тази инспекция с Решение на ЕК № 2000/88 от 21.12.1999 г. страната ни беше извадена от списъка на държавите, които могат да изнасят риба и рибни продукти в ЕС.

След посещението на експертите от ЕС в страната бяха предприети незабавни мерки от НВМС и ИАРА за премахване на откритите нередности. Изготвена е детайлна програма с мерки за подобряване на ветеринарния контрол, която е включена в Заповед на генералния директор на НВМС от 15.12.1999 г.

През м. септември 2000 г. в България ще стартира проект на EASTFISH-FAO (EUROFISH) относно обучение чрез семинари на български рибопроизводители за прилагане на международно признатата система за управление на качеството. Помощта по проекта най-напред ще се насочи към т. нар. “предварителни програми” (за почистване и хигиена, структура и действие на предприятието) и след това, на тази основа, помощта ще се отнесе към системата за контрол на качеството чрез оценка на критичните точки (HACCAP). Целта на проекта е да увеличи качеството и безопасността на рибата и рибните продукти, които се произвеждат в България.

2. Административен капацитет

Основната администрация с отговорности в сектора е МЗГ, под чиято юрисдикция са: рибностопанските дейности в Черно море, р. Дунав и вътрешните водоеми (рибностопанските води за промишлен и спортен риболов и за рибовъдство); определянето на режима на риболова и лицензирането на основните дейности на риболовците (разрешителни за промишлен и за спортен риболов); контролните дейности във връзка с режима на риболова; ветеринарно-санитарният контрол върху качеството на продукцията и нейната реализация на пазара. МЗГ е отговорно и за подготвянето на концесиите върху риболовни обекти в Черно море, които биват одобрявани от Министерски Съвет.

Оперативното управление на сектора се осъществява от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури към министъра на земеделието и горите. С ПМС №203 от 10.10.1999 г. (ДВ №105) Държавната инспекция по рибарство (ДИР) беше трансформирана в ИАРА.

Освен ИАРА още няколко структури в рамките на МЗГ имат пряко отношение към прилагането на европейското законодателство в сектора.

НВМС - по отношение на ветеринарно-санитарния контрол върху качеството на продукцията и нейната реализация на пазара.

Националното управление по горите в МЗГ - по отношение на контрола, свързан с опазването на рибните ресурси във водите за спортен риболов.

През 1999 г. материалната база на ДИР (ИАРА) бе значително подобрена. Сега агенцията разполага с канцеларии за извършване на дейността си, както и за изграждане на компютъризирана мрежа, необходима за създаването на Национална информационно-статистическа система за рибарството. Първите стъпки към изграждането на такава система са вече направени - петте Районни инспекции по рибарство и трите изследователски института са снабдени с компютри, които ще бъдат част от бъдещата мрежа. Информационната система ще събира, обработва и разпространява статистическа и друга информация за рибарството, включително за уловите и търговията с риба и рибни продукти.

Изследователските институти също са получили известна подкрепа: доставено е оборудване на лабораториите на Института по рибни ресурси в гр. Варна, Института по сладководно рибовъдство в гр. Пловдив, Централния ветеринарен институт и катедрата "Рибовъдство и хидробиология" в Софийския университет. Вече функционира лаборатория за генетични тестове в Института по рибни ресурси.

ИАРА не притежава необходимата структура и регионални звена в страната за прилагане на въведеното законодателство на ЕС. Необходимо е значително увеличаване на щата на служителите в агенцията за покриване на областните центрове и подобряване на техните умения, с оглед ефективното прилагане в България на механизмите на Общата политика на ЕС в областта на рибарството (ОПР).

3. Законодателни мерки

През I-вото шестмесечие на 2000 г. бяха приети следните нормативни актове в областта на рибарството:

Наредба №10 от 4.05.2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производството и продажбата на рибни продукти (хармонизирана с Директива 91/493)

Наредба №11 от 4.05.2000 г. относно минималните хигиенни изисквания към рибните продукти, обработвани и съхранявани на борда на риболовните кораби (хармонизирана с Директива 92/48)

Постановление №85 на МС от 17.05.2000 г. за приемане на Устройствен правилник на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури.

Проектът на Закон за рибарството и аквакултурите е приет на заседание на МС на 08.06.2000 г., внесен в Народното събрание на 03.07.2000 г. и има становища от Комисията по земеделие, гори и поземлена реформа и Комисията по околна среда и води.

Законопроектът въвежда европейско законодателство и посочва необходимостта от одобряване от Правителството на Национална програма за рибарството и аквакултурите. Програмата ще се отнася за всички аспекти на хармонизиране на българското законодателство в областта на рибарството с това на ЕС, както и за неговото ефективно прилагане.

Проектът на Закон за рибарството и аквакултурите въвежда правната рамка за постепенното въвеждане на 35 основни нормативни актове на ЕС, които покриват всички по-важни аспекти на ОПР.

VІ. Търговска дейност

1. Вътрешен пазар

През 1999 г. и 2000 г. търговската дейност в аграрния сектор се осъществяваше в условията на либерализирана търговска политика, началото на която беше поставено през 1998 г.

Подробна информация за продажбите на селскостопански продукти през 1998г. и 1999 г. са представени в Приложение 1 и 2 /Ресурси и използване/.

Видно от данните най-голям дял от търговията със селскостопански продукти заема зърненият сектор. Предвид значимостта на производството и реализацията на зърнени култури през 1998 г. бе приет Закон за съхранение и търговия със зърно. Този закон има за цел да допринесе за устойчивото развитие на зърнопроизводството, стабилизирането на зърнения пазар, регламентирането на изискванията за съхранение на зърно и осигуряването на запаси, необходими за преодоляване на затруднения при снабдяването с тази суровина.

В изпълнение на Закона за съхранение и търговия със зърно от Националната служба по зърното /НСЗ/ бе осъществена обхватна и целенасочена дейност за развитие на системата за безналична търговия със зърно в страната чрез складови записи.

Постигнат е сериозен напредък в тази област, който до месец септември 2000 г. включва следното:

1. Увеличение на лицензирания складов капацитет на двете категории обекти – публични складове и зърнохранилища, както следва:

· публични складове – от 5 броя с лицензиран капацитет за съхранение 98 хил.т. през 1999 г., на 21 броя с капацитет 233 хил.т.

· зърнохранилища – от 80 броя с лицензиран капацитет за съхранение на около 600 хил.т. през 1999 г., на 104 броя с капацитет 732 хил.т.

Както на съществуващите, така и на новолицензираните обекти са извършени проверки и е осъществен контрол върху количеството и качеството на съхраняваното зърно.

2. За посрещане на кампанията, свързана с прибирането на реколта `2000, на публичните складове са предоставени около 1000 складови записи, т.е. цялата I-ва емисия, която беше заявена от НСЗ и отпечатана от МФ съгласно чл.17 ал.5 на ЗСТЗ, по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол на ценни книжа. Отпечатана е и II-ра емисия от нови 1000 броя.

3. В лицензираните публични складове са постъпили около 85 хил.т. пшеница, около 5 хил.т. ечемик и постъпва слънчоглед. Някои от складовете запълниха своя капацитет и поискаха изменение на лицензиите си с увеличение на капацитета . При други обекти производителите са забавили депозирането на своето зърно и процесът на приемане и договаряне на съхранението набира ход. Издадени са около 180 складови записа.

4. Две търговски банки – СЖ”ЕКСПРЕСБАНК”АД и “ЮНИОНБАНК” АД са предоставили кредити на производители срещу складови записи за влог на зърно – пшеница и ечемик в размер на над 3 млн. лева обща стойност. Процесът на предоставяне на кредити, обезпечени със складови записи, е непрекъснат и продължава. Условията на договаряне са от 65% до 80% от стойността на зърното, по цени на Софийска стокова борса към деня на неговото сключване.

2. Външнотърговски режим

Зърнени култури и брашно

С ПМС № 271 от 17 декември 1998 г. за мерките на търговската политика, свързани с вноса и износа, бе премахнат регистрационният режим при внос и износ на зърнени култури и брашно. На разрешителен режим при износа бяха само семената за посев от пшеница, ечемик и хибридна царевица. Почти пълната либерализация на режима по внос и износ създаде по-голяма сигурност у производители и търговци на зърно и улесни достъпа на зърнени култури до международните пазари.

В Приложение № 1 към МТ на Р България за 1999 г. са определени следните тарифни квоти за внос с намалено мито, съгласно Списък със задълженията и отстъпките, приложени към Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.

· ечемик за пивоварни цели – 10 000 тона при 15% мито

· царевица за фураж – 100 000 тона при 5% мито

В Приложение № 2 е определена автономна тарифна квота за безмитен внос на пшеница.

В Приложения № 3, № 4 и № 5 са описани тарифните номера на стоките с произход от ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА и Турция, които са с преференциални ставки на митата при внос в България.

През 2000 г. не са направени промени във външнотърговския режим на зърнени култури.

В Приложение № 1 към МТ на Р България за 2000 г. са определени следните тарифни квоти за внос с намалено мито, съгласно Списък със задълженията и отстъпките, приложени към Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г.

· ечемик за пивоварни цели – 10 000 тона при 15% мито

· друга царевица - 150 000 тона, ( от тях 100 000 тона фуражна) при 5% мито

В Приложение № 2 е определена автономна тарифна квота за безмитен внос на пшеница през цялата година и брашно в периода 1.03.- 30.07.

През 1999–2000 г. двустранната търговия между България и страните от ЦЕФТА се осъществява при нулево мито за твърда пшеница и царевица за посев (позиции 1001 10 и 1005 10) и 15% мито за друга пшеница, ръж, ечемик, овес и брашно (позиции 1001 90, 1002, 1003, 1004 и 1101).

При внос от ЕС и ЕАСТ е определена тарифна квота за внос за пивоварен ечемик (позиция 1003 00 90 1) – 100 тона при 17,5% за 1999 г. и 14% през 2000 г.

Вносът на зърнени култури от Македония и Турция се осъществява по ставка Общи мита на Митническата тарифа.

Слънчоглед

През 1999-2000 г. двустранната търговия със семена за посев между България и страните от ЦЕФТА се осъществява при нулево мито.

Вносът на слънчоглед от Македония, Европейския съюз, Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и ЦЕФТА се облага с посочените в Таблица общи мита.

Таблица 81

Мита при внос на слънчоглед през 1999 г. и 2000 г.

Тарифна позиция,

Описание на стоката

1999

2000

Общи мита

Преферен-

циални

Общи мита

Преферен-

циални

1206 00 10 Семена за посев

10%

4,9%

1206 00 910 шарен

15%

11%

12%

8,8%

1206 00 99 черен маслодаен

· в пер. 1.IV – 30.IX.2000

· в пер. 1.X.2000-31.III.2001

15%

11%

12%

През 2000 г. износът на слънчоглед за страните – членки от ЕС, ЕАСТ, Македония и ЦЕФТА се осъществява при общите им ставки на митата за трети страни. Изключение правят Чехия и Словения, където може да изнасяме съответно 3000 т. и 100 т. слънчоглед при мито 10%.

Съгласно споразумението за свободна търговия с Турция, за периода 1.01. – 31.08.2000 г. България разполага с експортна квота от 25 000 тона слънчоглед за внос при нулево мито.

Слънчогледово масло

Вносът на слънчогледово масло от Македония, ЕС и ЕАСТ се облага с посочените в Таблица мита.

Таблица 82

Мита при внос на слънчогледово масло за 1999 и 2000 г.

Тарифна позиция,

Описание на стоката

1999

2000

Общи мита

Преферен-

циални

Общи мита

Преферен-

циални

151211Сурови масла

10%

151219 Рафинирани и за технически цели

15%

За 2000 г. действат следните преференциални квоти за внос на слънчогледово масло в страната:

· за внос от Унгария – сурово масло – 7% ; рафинирано масло – 10% в рамките на общата импортна квота от 500 т.

· за внос от Румъния – сурово масло – 5%; рафинирано – 7% в рамките на общата импортна квота от 450 т.

· за внос от Турция, съгласно споразумението за свободна търговия – рафинирано масло - 10,5% в рамките на квота от 500 т.

ЕС предоставя на България безмитна квота за внос на рафинирано слънчогледово масло в размер на 480 т. (за периода 1.07.1999 – 30.06.2000) и 500 т. след 1.07.2000 г.

Ориз

През 2000 г. за ориз по тарифна позиция 1006 30 е в действие импортна квота в размер на 5 хил. тона с намалено мито от 12,8 %. Тази квота е разделена, както следва: 2 880 тона за внос от ЕС и 2 120 тона за останалите страни-членки на СТО.

Страните-членки на Централновропейската асоциация за свободна търговия (ЦЕФТА) внасят ориз в България при нулево мито.

За внос на ориз от Македония е определена тарифна квота в размер на 1250 тона за позиция 1006 30 при намалено мито от 13%.

Таблица 83

Мита при внос на ориз за 1999 и 2000 г.

Тарифна позиция,

описание на стоката

1999

2000

Общи мита

Преферен циални

Общи мита

Преферен циални

1006 10 1000 Семена за посев

1006 10; 20; 40 неолющен, олющен и натрошен

15%

11%

15%

11%

1006 30 /полу/бланширан, дори полиран/гланциран

20%

15%

18%

13,5%

Износът на ориз за страните от ЕС, ЕАСТ, Македония и Турция се осъществява при общите им ставки на митата за трети страни.

Живи животни

Живите животни отпаднаха от списъците на стоки, подлежащи на регистрация или на разрешителен режим, отпаднаха експортните такси при износ на животни.

Съгласно Митническата тарифа на РБ, през 1999 г. расовите животни за разплод се внасяха без мито. Нулево мито се прилагаше и при внос на коне, дребен рогат добитък и други живи животни от страните от ЦЕФТА.

През 2000 г. вносът на живи животни продължи да се осъществява при същите условия.

Месо

От началото на 1999 г. отпадна задължението за регистрация на сделките по внос и износ на месо.

В Приложение №1 към Митническата тарифа на РБ за 1999 г. “Тарифни квоти за безмитен внос и внос с намалено мито”, бе определена тарифна квота за безмитен внос на 1000 тона висококачествено месо от животни от рода на ЕРД и тарифни квоти за внос с намалено мито за месо от ЕРД, домашни птици и свине.

Съгласно Приложение № 2 “Автономни тарифни квоти за безмитен внос или внос с намалено мито”, свинско месо от определени тарифни позиции се внасяше с намалено мито – 25% min 391 ecu/тон.

В Приложение № 3 бе определена тарифна квота с преференциална ставка на митото при внос от ЕС на замразено месо от ЕРД – 8 149 т с 8,5% мито. Като член на ЦЕФТА, България прилагаше преференциални ставки при внос на определени позиции месо от страните членки на ЦЕФТА. Съгласно споразумението за свободна търговия с Турция, в Приложение № 5 бе определена тарифна квота за внос с намалено мито за месо от пуйки с произход Турция.

С ПМС № 63/05.04.1999 г. митническата ставка за прясно и охладено пилешко месо бе увеличена от 35% на 70%, като почти се изравни с тази за замразено пилешко месо – 74%; въведено бе специфично мито за всички позиции пилешко месо. Целта на тези мерки бе да се избегнат злоупотребите при деклариране на митническата позиция, водещи до внос на пилешко месо на дъмпингови цени. След въвеждане на новите мита вносът на пилешко месо по тези позиции действително бе ограничен.

През 2000 г., съгласно Приложение № 1 на Митническата тарифа отново действа тарифна квота за безмитен внос на 1 000 т висококачествено месо от ЕРД, както и тарифни квоти за внос с намалено мито за месо от ЕРД, домашни птици и свине. Продължават да действат същите преференции като през 1999 г. при внос на месо от ЕС, ЦЕФТА и Турция. Съгласно подписаното двустранно споразумение, в Приложение № 4.1 на Митническата тарифа за 2000 г. бе определена тарифна квота за безмитен внос на 200 тона месо от рода на ДРД от Македония.

Съгласно двустранните договорености между Р България и ЕС, влезли в сила от 1 юли 2000г., България отпусна годишна квота за безмитен внос от ЕС на 7 000 т свинско месо и преработени продукти; 1 000 тона птиче месо и 1 000 тона преработено птиче месо.

Мляко и млечни продукти

От началото на 1999 г. отпадна задължението за регистрация на външнотърговските сделки с млечни продукти.

В Приложение № 1 към Митническата тарифа на Р България за 1999 г. бяха определени тарифни квоти за внос с намалено мито на мляко и сметана, масло, сирена и извара. В Приложение № 3 бяха определени преференциални ставки на митата при внос от ЕС на определени позиции мляко, масло и сирена. В Приложения № 4.2 и 4.3 бяха посочени договорените тарифни квоти и преференциални ставки на митото за определени позиции млечни продукти при внос от страните от ЦЕФТА. Съгласно търговското споразумение с Турция, отразено в Приложение № 5, България прилагаше преференциално мито 21% в рамките на квота от 100 тона сирена при внос от Турция.

В Приложение № 1 на Митническата тарифа за 2000 г. отново бяха определени тарифни квоти за внос с намалено мито на мляко и млечни продукти. Продължиха да действат преференциални митнически ставки при внос на мляко и млечни продукти при внос от ЕС, ЦЕФТА и Турция. Съгласно подписаното двустранно споразумение, в Приложение № 4.1 на Митническата тарифа за 2000 г. бе определена тарифна квота за внос на 100 тона сирена и извара от Македония с преференциална митническа ставка – 21%.

Съгласно двустранните договорености между Р България и ЕС, влезли в сила от 1 юли 2000 г., България отпусна годишна квота за безмитен внос от ЕС на 2 100 тона сирена и извара.

3. Селскостопански внос и износ на България

Вносът и износът на селскостопански стоки през 1999 г. в стойностно изражение е даден в Таблица 48

Таблица 84

Селскостопански внос и износ на България през 1999 г.

Внос

/х.лв/

Дял

/%/

Износ

/х.лв./

Дял

/%/

Баланс

/х.лв./

ЕС

38 725,3

43,55

96 615,8

34,59

57 890,5

ЕАСТ

11,8

0,01

10 693,6

3,83

10 681,8

ЦЕФТА

5 562,3

6,26

6 069,1

2,17

506,8

Други

44 626,4

50,18

165 936,9

59,41

121 310,5

Общо

88 925,8

100,00

279 315,4

100,00

190 389,6

Източник НСИ

3.1. Внос

3.1.1. Внос на зърнени култури

Пшеница и брашно

През 1999 г. са внесени 7 140 т пшеница, предимно мека пшеница. Страните, от които внасяме са Румъния, Югославия, Молдова и малки количества от Франция и Гърция.

През същия период са внесени 13 021 т брашна, основно от Франция, САЩ и Гърция.

През периода януари – юли 2000 г. са внесени само 778 т пшеница от Германия, Румъния и Югославия. Вносът на брашна през периода е 3 174 т. Основните страни по вноса са Турция, Франция и Гърция. Основният внос на брашна е за производство на кроасани.

Царевица

През 1999 г. са внесени 20 083 т царевица. Обемът на вноса през 1999 г. е на равнището от предходната година. Основните страни, от които внасяме царевица за фураж са Югославия и Молдова, а царевица за посев от САЩ и Франция.

През периода януари – юли 2000 г. е осъществен внос на 41 925 т царевица, от които 3 202 т царевица за посев и 38 722 т царевица за фураж. Страните, от които внасяме царевица за посев са Унгария, Югославия, Франция, Румъния, Австрия, Израел, САЩ и Турция, а царевица за фураж от Югославия и САЩ.

Ечемик

През цялата 1999 г. са внесени 4,6 т ечемик., от които 4 т семена за посев от Югославия и 0,1 т пивоварен ечемик от Франция.

През периода януари – юли 2000 г. са внесени 5 948 т пивоварен ечемик и 67 кг. семена за посев от Франция.

Таблица 85

Внос на зърнени култури и брашно през периода 1998–2000 г. /тона/

Стока

1998 г.

1999 г.

януари – юли 2000 г.

Пшеница

1 340

7 140

778

Брашно

6 450

13 021

3 174

Царевица

17 402

20 083

41 925

Ечемик

0,4

4,6

5 948

По данни на НСИ

Ориз

През 1999 г. бяха внесени 20 340 тона ориз предимно от Китай – около 7 хил. т., Египет – около 11 хил. т и Гърция – около 900 т В сравнение с 1998 г., когато бяха внесени 23 114 т ориз, през 1999 г. вносът значително е намалял.

През първото шестмесечие на 2000 г. бяха внесени 11 786 т ориз.

Живи животни

През 1999 г. са внесени 107 животни от рода на едър рогат добитък, от които 99 са расови юници за разплод, внесени от Нидерландия и Австрия. Предвид данните за първото полугодие, и през 2000 г. не може да се очаква увеличение на вноса на ЕРД.

Вносът на домашни птици за1999 г. е спаднал с около 281 хил. броя в сравнение с предходната година, като са внесени общо 1 898 482 броя. Най-значителен е вносът на домашни птици от Франция, Унгария, Холандия и Белгия.

За разглеждания период 1998 - първо полугодие на 2000 г. не е регистриран внос на животни от рода на дребен рогат добитък и домашни свине.

Таблица 86

Внос на живи животни през 1998 г., 1999 г. и І – во полугодие на 2000 г. /брой/

Тарифен номер

Животни от рода на

1998 г.

1999 г.

І-во полугодие на 2000 г.

0102

едър рогат добитък

692

107

0104

дребен рогат добитък

0103

домашни свине

0105

домашни птици

2 464 239

1 898 482

1 022 528

По данни на НСИ

Месо

През 1999 г. се наблюдава намаление на вноса на месо от едър рогат добитък, домашни свине и домашни птици. Увеличение е регистрирано само при вноса на месо от дребен рогат добитък.

Вносът на месо от едър рогат добитък за 1999 г. е общо 16,7 т, като най-значителни количества са внесени от Германия, Австралия, Испания, Норвегия и Нова Зеландия. През годината са внесени общо 3,9 хил. т свинско месо, основно от Полша, Испания, Франция, Германия и Дания. Вносът на пилешко месо е общо 12,7 хил. т, като в сравнение с 1998 г. е спаднал с 10 хил. т. Най-значителен е вносът от САЩ, Холандия, Италия и Белгия.

Таблица 87

Внос на месо през 1998 г., 1999 г. и І – во полугодие на 2000 г. /тона/

Тарифен номер

Месо от

1998 г.

1999 г.

І-во полугодие на 2000 г.

0201 и 0202

едър рогат добитък

25 966

16 714

5 442

0204

дребен рогат добитък

0203 и от 0210

домашни свине

7 129

3 857

814

0207 и от 0210

домашни птици

22 932

12 662

8 672

По данни на НСИ

Мляко и млечни продукти

През 1999 г. са внесени общо 8 365 т мляко и сметана, което представлява запазване на вноса от 1998 г. Най-значителни количества от тези продукти са внасяни от Украйна, Чехия, Полша, Молдова и Германия.

Вносът на масло и мазнини през 1999 г. се е увеличил в сравнение с 1998 г. със 141 т. Тези продукти се внасят основно от Германия, Франция и Нидерландия.

Значителен спад в сравнение с 1998 г. се наблюдава при вноса на сирена и извара. През 1999 г. са внесени общо 1 548 т, основно от Германия, Полша и Дания.

Таблица 88

Внос на мляко и млечни продукти през 1998 г., 1999 г. и І – во полугодие на 2000 г. /тона/

Тарифен номер

Продукт

1998 г.

1999 г.

І-во полугодие на 2000 г.

0401, 0402, 0403 и 0404

мляко и сметана

8 768

8 365

5 815

0405

масло и мазнини

713

854

591

0406

сирена и извара

2 751

1 548

840

По данни на НСИ

3.2. Износ

3.2.1. Износ на зърнени култури

Пшеница и брашно

През 1999 г. са изнесени 773 366 т пшеница. Обемът на износа е значително по-малък от този, реализиран през 1998 г. Най-големи количества българска пшеница са изнесени за Индия, Турция, Мароко, Р Корея, Грузия и Бангладеш.

През същия период са изнесени и 22 349 т брашно основно за Албания, Македония и Индонезия.

През периода януари – юли 2000 г. са изнесени 84 518 тона пшеница предимно за Украйна, Румъния, Турция, Грузия и Израел. През същия период са изнесени 9 089 т брашно за Румъния, Македония, Молдова, Югославия и др.

Царевица

През 1999 г. са изнесени 306 110 т царевица, което е значително над обема на износа за 1998 г. Изгодните цени в страните-вносителки на българска царевица (Турция, Либия, Сирия и Йордания) бяха предпоставка за реализирането на голямо количество фуражно зърно на тези пазари.

През периода януари – юли 2000 г. са изнесени 89 467 т царевица основно за Турция, Сирия, Йордания и Алжир.

Ечемик

През 1999 г. са изнесени 46 707 т ечемик основно за Израел, Сирия и Алжир. В сравнение с 1998 г. износът е увеличен значително, което се дължи на голямото предлагане на ечемик от реколта`99 и сравнително ниските вътрешни цени.

През периода януари – юли 2000 г. са изнесени 159 938 т ечемик като 144 291 т са изнесени само през м. юли 2000 г. Засиления износ на ечемик от реколта 2000 се дължи на силното засушаване, регистрирано в някои от страните от региона.

Таблица 89

Износ на зърнени култури и брашно през периода 1998–2000 г. /тона/

Стока

1998 г.

1999 г.

януари – юли 2000 г.

Пшеница

923 682

773 366

84 518

Брашно

5 901

22 349

9 089

Царевица

113 190

306 110

89 467

Ечемик

9 345

46 707

159 938

По данни на НСИ

3.2.2. Износ на слънчоглед и слънчогледово масло

Таблица 90

Износ на слънчоглед и слънчогледово масло за 1999 г. и до юли 2000 г.

Тарифна позиция - описание на стоката

Мярка

1999 г.

І-VІІ 2000 г.

120600910 - семена от обелен, необелен и шарен слънчоглед

тона

45 154

6 292

120600991 - семена от черен маслодаен слънчоглед

тона

262 467

120600999 - други семена от слънчоглед

тона

222

1206 – ОБЩО СЛЪНЧОГЛЕД

тона

307 843

14 386

151211910 - сурово слънчогледово масло

тона

21 418

5 045

151219910 - рафинирано слънчогледово масло

тона

12 731

5 751

1512 – ОБЩО СЛЪНЧОГЛЕДОВО МАСЛО

тона

34 174

10 895

По данни на НСИ

Слънчоглед

През 1999 г. са изнесени 262 467 т черен маслодаен слънчоглед, като от тях 225 хил. т. са изнесени през периода IX – XII 1999 г. Поради изчерпване на наличностите от маслодаен слънчоглед в страната, до края на юни 2000 г. износът на маслодаен слънчоглед беше незначителен - 4 492 тона. Повече от половината от износа на маслодаен слънчоглед се е осъществил за три страни – Испания, Холандия и Турция.

Голяма част от произведения слънчоглед през 1999/2000 беше изнесен, тъй като не всички маслодобивни предприятия имат възможност да заплатят по-високи цени за слънчогледа.

Слънчогледово масло

От октомври 1998 г. износът на слънчогледови масла е напълно либерализиран. През 1999 г. са изнесени 21 418 т сурово и 12 731 т рафинирано слънчогледово масло.

ЕС предоставя на България безмитна квота за внос на рафинирано слънчогледово масло в размер на 480 т. (за периода 1.07.1999 – 30.06.2000) и 500 т след 1.07.2000 г. След 1.07.1999 г. не беше осъществен износ за ЕС, най-вероятно поради недостатъчно добрите качествени показатели на българското масло.

Съгласно споразумението за свободна търговия с Турция, за периода 1.01. – 31.08.2000 г. България може да изнесе 15 000 т. сурово слънчогледово масло при 50% понижение на общото дължимо мито по тази позиция. Количествата над определените в импортните квоти се внасят при общата ставка на митата в тарифата на Турция (37,6% за сурово и 50% за рафинирано слънчогледово масло). До юни 2000 г. са изнесени едва 908 тона сурово масло за Турция, за което е причина високото ефективно мито от 18,8%.

3.2.3. Износ на живи животни

През 1999 г. се наблюдава значително увеличение на износа на живи животни от рода на ЕРД, ДРД и домашни птици.

Изнесени са общо 8 789 бр. животни от рода на ЕРД, като основният износ е на юници за Йордания.

През годината са изнесени общо 3 840 бр. животни от рода на ДРД, от които 3 284 са агнета на възраст до 1 година – износ за Сирия и Хърватско.

От общо 141 297 бр. домашни птици, изнесени през 1999 г., 111 879 са женски пилета за разплод – износ за Македония и Югославия.

През 2000 г. продължава тенденцията на увеличение на износа на живи животни, като броят на изнесените животни само за първото полугодие значително надминава този за цялата 1999 г.

Както през 1998 г., така и през 1999 г. и 2000 г. не е регистриран износ на домашни свине.

Таблица 91

Износ на живи животни през 1998 г., 1999 г. и І – во полугодие на 2000 г. /брой/

Тарифен номер

Животни от рода на

1998 г.

1999 г.

І-во полугодие на 2000 г.

0102

едър рогат добитък

1 837

8 789

25 056

0104

дребен рогат добитък

233

3 840

11 087

0103

домашни свине

0105

домашни птици

58 000

141 297

215 408

По данни на НСИ

3.2.4. Износ на месо

През 1999 г. износът на месо от домашни птици е спаднал значително в сравнение с 1998 г. Изнесени са общо 4 004 т птиче месо, основно за Франция, Белгия и Грузия.

Износът на месо от домашни свине и от едър рогат добитък също е спаднал, като за цялата 1999 г. са изнесени съответно 201 т и 107 т.

Увеличение се наблюдава само при износа на месо от дребен рогат добитък. Изнесени са общо 5 552 т, от които 4 463 са за Гърция.

Таблица 92

Износ на месо през 1998 г., 1999 г. и І – во полугодие на 2000 г. /тона/

Тарифен номер

Месо от

1998 г.

1999 г.

І-во полугодие на 2000 г.

0201, 0202

едър рогат добитък

271

107

0204

дребен рогат добитък

4 291

5 552

3 779

0203 и от 0210

домашни свине

306

201

0207 и от 0210

домашни птици

8 410

4 004

2 198

По данни на НСИ

3.2.5. Износ на мляко и млечни продукти

През 1999 г. са изнесени общо 663 т мляко и сметана, което е с 335 т повече в сравнение с 1998 г. Най-значителни количества са изнесени за Албания и Македония.

През 2000 г. може да се очаква значително увеличение на износа на мляко и сметана, като само за първото полугодие са изнесени 818 тона.

Износът на масло и мазнини през 1999 г. се е увеличил с 8 т в сравнение с 1998 г. За първото полугодие на 2000 г. са изнесени 23 тона.

През 1999 г. се наблюдава увеличение на износа на сирена и извара. Изнесени са общо 6 193 тона, като най-значителен е износът за Австралия, САЩ и Ливан.

Таблица 93

Износ на мляко и млечни продукти през 1998 г., 1999 г. и І – во полугодие на 2000 г. /тона/

Тарифен номер

Продукт

1998 г.

1999 г.

І-во полугодие на 2000 г.

0401, 0402, 0403 и 0404

мляко и сметана

328

663

818

0405

масло и мазнини

0406

сирена и извара

5 148

6 193

3 128

По данни на НСИ

VІІ. Участие в международната интеграция

1.Участие в международни споразумения и интеграционна политика

В дългосрочен аспект политиката в областта на външноикономическата и външнотърговската дейност на България ще продължи да се формира под въздействието на следните фактори:

· спазване на поетите ангажименти за търговска дисциплина в рамките на членството на България в СТО

· интегриране към европейските структури и подготовка за пълноправно членство в ЕС

· спазване на поетите ангажименти по ЦЕФТА (Споразумение за създаване на Централно-европейска зона за свободна търговия)

· стремеж към запазване и разширяване на присъствието на българските производители и износители на аграрни продукти на традиционните пазари - ОНД и арабските държави.

1.1. Интегриране към Европейския съюз

През 1999 г. продължи работата по изготвените и одобрени две програми - Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС, която се състои от списък с основното законодателство на ЕС по сектори, като за всеки нормативен акт се определя срок и отговорна институция за въвеждането му в българското законодателство и Националната програма за изграждане и усъвършенстване на административните структури в областта на земеделието, която е изготвена въз основа на задълженията, произтичащи от Аналитичния преглед на законодателството на Р. България. Приоритетите, определени в нея, имат за цел да осигурят административния капацитет, необходим за прилагането на хармонизираното законодателство. Направена бе и актуализация по тях за периода 2000 – 2003 г.

От българска страна бе представен пред Европейската Комисия и актуализиран отчет за изпълнението на тези програми.

На основа провежданата последователна политика на правителството и постигнатия напредък в подготовката ни за присъединяване към ЕС, на срещата на Европейския съвет в Хелзинки през декември 1999 г., България бе поканена за започване на преговори за присъединяване към ЕС.

По линия на хармонизацията на законодателството, до края на 1999 г. България завърши всички глави на многостранния и двустранен аналитичен преглед на възприемането на законодателството на ЕС в областта на земеделието и рибарството.

През 1999 бяха приети 6 закона и 20 подзаконови акта, въвеждащи законодателството на ЕС в областта на земеделието. Най-важните от тях са:

· Закона за ветеринарно-медицинската дейност

· Закона за виното

· Закона за фуражите

1.1.1.Институционално развитие

Основен приоритет на институционалното развитие в областта на земеделието е изграждането на институции и административни структури, които ефективно да прилагат и контролират изпълнението на новоприетото законодателство. През последната година бяха изпълнени следните приоритетни мерки в тази насока:

Вътрешен пазар

· Всички едри преживни животни в страната и дребни преживни, които са по границата ни с Турция, са маркирани.

· Завърши началният етап на изграждане на ветеринарна информационна система от типа EUROVET.

· Изпълнява се програма за преструктуриране и обновяване на ветеринарните и фитосанитарни лаборатории и гранични контролни пунктове. Одобрени са 10 гранични пункта, които ще бъдат бъдеща външна граница на Европейския съюз и които ще се изграждат с финансовата помощ по проекти на програма ФАР.

Структурна политика

В рамките на Министерството на земеделието и горите беше създадено звено по САПАРД, което подготви предварителния вариант на Плана за развитие на земеделието и селските райони и определи необходимите законодателни и административни мерки, необходими за успешната работа на Акредитиращата агенция, Финансовата агенция и регионалните структури на САПАРД.

Агростатистика

В рамките на Министерството на земеделието и горите беше създадено звено по Агростатистика с регионални структури. Неговата задача е да въведе законодателството на ЕС и практиката на ЕВРОСТАТ при производството на агростатистика в България.

МЗГ изработи План за развитие на агростатистиката до 2002г., който има за цел изграждане и заздравяване на структурата по агростатистика и постепенното въвеждане на необходимите анкети, съгласно изискванията на законодателството на ЕС. Планът е одобрен от ЕК /Евростат/ и е изцяло в съответствие с препоръките на Постоянния Комитет по земеделска статистика на ЕС от 1998г.

През 1999г. бяха проведени няколко анкети по методики, съвместими с изискванията на нормативните текстове на ЕС.

1.1.2. Обща селскостопанска политика /ОСП/

Много от мерките, изпълнявани в контекста на приоритетните области като Вътрешен пазар, програмата САПАРД и агростатистиката са пряко свързани със създаване на условия за прилагане на Общата селскостопанска политика. Институциите, изградени в контекста на интеграцията във Вътрешния пазар, които работят в областта на идентификацията на животните и управлението на информационни системи, ще формират административната база за функционирането и прилагането на интервенционните и премийни схеми на ОСП след присъединяването на България към ЕС. Институциите, които ще бъдат изградени и развити при изпълнението на програмата САПАРД, по-нататък ще поемат функциите на системата за финансите на ОСП, а информацията, получена от агростатистиката, ще бъде основа за планиране и прилагане на мерките на ОСП.

Като непосредствен отговор на препоръките на ЕК от Годишния доклад за напредъка на България от месец декември 1998г. за въвеждане на ОСП беше разработен проект по програма ФАР, който има за цел извършване на подробен анализ на приложимост на механизмите на ОСП в частта за най-важните пазарни регулации в секторите: мляко, плодове и зеленчуци, зърнени култури, с цел подготовка, планиране и постепенното цялостно въвеждане на тези механизми в областта на селскостопанската политика и практика и изграждането на общата законодателна рамка в областта на земеделието, която да създаде необходимите икономически предпоставки за ефективното приложение на правилата на Общите пазарни организации (ОПО) на ОСП.

Освен “Партньорство за присъединяване”, другата рамка на отношенията ни с ЕС е Европейското споразумение за асоцииране. През 1999 г. във връзка с подготовката ни за присъединяване ЕС инициира започването на нови преговори за по-нататъшна либерализация на търговията със селскостопански стоки. Паралелно с това започнаха преговори и за сключване на ново споразумение по виното и за спиртните напитки.

1.2. Членство в Световната Търговска Организация (СТО)

От 01.12.1996 г. България е пълноправен член на СТО. България стриктно спазва договорената схема на либерализация на селскостопанската си търговия по няколко основни направления: тарифни редукции от 36% до края на 2001 г., поддържане на квоти за запазване пазарния достъп на страните-членки на СТО, съблюдаване на поетите ангажименти по отношение на размера на вътрешната подкрепа на земеделските производители и експортните субсидии при аграрните стоки.

В рамките на задълженията, произтичащи от членството в СТО и подписаното стенд-бай споразумение с МВФ, от началото на 1999 г. България напълно либерализира външнотърговския си режим за селскостопанските стоки.

Активно бе използвана предоставената от СТО възможност за водене на тарифни преговори със страни-кандидатки за членство в СТО. Такива преговори бяха проведени с Армения, Молдова, Грузия, Албания, в резултат на което бяха договорени отстъпки в размера на митата при внос в тези страни на важни за българското селско стопанство стоки. Аналогични преговори са започнати и с Русия с цел възстановяване на позициите ни на този пазар.

1.3. Споразумения за създаване на зони за свободна търговия

ЦЕФТА

От 01.01.1999 г. започна прилагането на Споразумението за присъединяване на България към ЦЕФТА. През годината страната активно участва в провежданите експертни срещи, организирани от различните страни членки на ЦЕФТА по различни проблеми. Така например проведени бяха две експертни срещи за обсъждане възможностите за сключване на двустранни споразумения за взаимно признаване на тестовете от изпитванията и акредитирането на лаборатории по отношение на селскостопанските и преработените стоки. Предвид важността на селскостопанския сектор, Смесеният Комитет на ЦЕФТА взе решение за създаването на Подкомитет по търговията със селскостопански стоки, на който ще се обменя информация за хода на подготовка на страните за членство с ЕС, ще се обсъждат проблеми, свързани с прилагането на споразумението и ще се обсъждат възможностите за по-нататъшна либерализация на търговията.

Други страни

През 1999 г. започнаха преговори за сключване на Споразумения за свободна търговия с Литва, Латвия, Естония, Мароко и Израел. Завършени бяха преговорите с Македония и договореностите влязоха в сила от 01.01.2000 г.

1.4. Двустранни споразумения

През 2000 г. бяха сключени следните двустранни споразумения:

Споразумения за сътрудничество в растителната защита и карантината с Р Македония, с Р Албания, с Куба и със Съединените мексикански щати

Споразумения за сътрудничество в областта на ветеринарно-медицинската дейност с Р Македония, с Р Албания, с Куба и със Съединените мексикански щати

Споразумения за сътрудничество в селското стопанство с Израел, Куба и Съединените мексикански щати

Споразумение с Кралство Великобритания и Северна Ирландия за оказване на помощ в областта на сближаване на законодателството и неговото уеднаквяване с това на Европейския съюз

Меморандум за сътрудничество в областта на селското стопанство между България и Украйна.

В процес на съгласуване са и двустранни Споразумения за сътрудничество в селското стопанство с Македония, Албания и СР Югославия.

През 2000 г. представители на МЗГ участваха в заседанията на Смесени комисии за икономическо и научно-техническо сътрудничество с: Румъния,Сирийска арабска република, Р Ирак, Р Албания, Р Хърватска, Р Македония, Куба, Азербайджан, Р Украйна, Р Виетнам, Р Турция, Р Индия, Ислямска република Иран, Тунис и Венецуела.

1.5. Международни организации

Страната ни е дългогодишен член на Организацията на Обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО) и представители на МЗГ ежегодно участват в сесиите на Регионалната конференция на ФАО за Европа, както и на Конференцията в Рим.

Във връзка с подготовката по присъединяването на България към ЕС и Евроатлантическите структури представители на МЗГ участваха през 2000 г. в заседанията на Комитета по планиране в областта на храните и селското стопанство (FAPC) към Старшия комитет на НАТО по гражданско планиране в извънредни ситуации.

1.6. Изложения, панаири, семинари и други агро-форуми

През 2000-та година МЗГ беше представено на Международното изложение “Зелена седмица Берлин'2000”, предвижда се и участие през 2001 г. Представители на МЗГ и неговите структури участваха и в Лозаро-винарско изложение във Франция, Агроседмица на България в Египет, 114-то Международно изложение по животновъдство, земеделие и агроиндустрия в Аржентина, “Фестивала на сиренето 2000”в Япония и др.

През м. май т.г. МЗГ организира Агро-бизнес форум в София, в който участваха делегации от Централна и Източна Европа и Прибалтийските страни, ръководени от министри или заместник-министри на земеделието. Представители на МЗГ участваха и в Международен икономически бизнес форум – “Пловдив Експо 21 век”- с участието на представители от Русия и Украйна.

VІІІ.Специална програма на Европейския съюз за подпомагане на земеделието и селските райони САПАРД

Програма САПАРД е създадена от Европейския съюз с цел подпомагане подготовката на страните-кандидати за членство в областта на селското стопанство за периода от 2000 до 2006 г. Съгласно Регламента по САПАРД на ЕС 1268/99 помощта, която Общността ще отпусне за прилагане на мерки за развитие на земеделието и селските райони на страните кандидатки за членство в ЕС, за България се определя по следните обективни критерии:

· селско население

· земеделска площ

· брутен вътрешен продукт в покупателна сила

· специфични териториални особености на страната.

Задължително условие за стартиране на специалната програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони САПАРД е приемането на Национален план за развитие на земеделието и селските райони.

Националният план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006г. беше изготвен от МЗГ в съответствие с главната цел на Националния план за икономическо развитие на България, а именно постигане на нискоинфлационен икономически растеж като предпоставка за повишаване на доходите и подобряване условията на живот с оглед по-нататъшно интегриране в европейското икономическо и социално пространство, както и в съответствие с Националната програма за възприемане достиженията на Европейското законодателство.

Националният план за развитие на земеделието и селските райони беше изработен в тясно сътрудничество с представители на регионалните и местните власти, асоциациите на земеделските производители, агенциите за регионално развитие и други неправителствени организации.

Двете основни цели на Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006г. са:

1. Развитие на ефективно земеделско производство и конкурентен хранително-преработвателен сектор чрез подобряване на пазарната и технологична инфраструктура и стратегическата инвестиционна политика, насочени към достигане на европейските стандарти.

2. Устойчиво развитие на селските райони, в съответствие с най-добрите екологични практики, чрез създаване на алтернативна заетост, разнообразяване на икономическите дейности и създаване на необходимата инфраструктура, което ще доведе до подобряване на условията на живот, ще увеличи възможностите за получаване на доходи и работа на хората, живеещи в селските общности.

Националният план за развитие на земеделието и селските райони беше приет от МС с Решение № 726 от 22 ноември 1999 г. и изпратен на ЕК в началото на април 2000 г. за започване на процедурата по неговото утвърждаване и приемане. Съгласно Регламента по САПАРД последва шестмесечен период на активни преговори със страните-членки и с различните служби на ЕК, имащи отношение към целите и дейностите, предвидени в плана.

На 13 септември 2000 г. в Брюксел Комитетът по управление на земеделските структури и развитие на селските райони към Европейската комисия разгледа и одобри с висока оценка националните планове на шест от десетте страни-кандидатки по програма САПАРД, сред които и този на България.

През 2001 г. започва ефективното отпускане на средства за проекти в следните направления:

· Инвестиции в земеделски стопанства /Мярка 1.1/.

· Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти /Мярка 1.2/.

· Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи /Мярка 2.1/.

· Създаване на групи производители /Мярка 1.5/.

· Техническа помощ

През 2001 г. ще започне финансирането на проекти и по другите мерки от програмата.

Дейностите по прилагането на програмата САПАРД, респ. разплащането, ще се осъществяват от Агенция по САПАРД, в съответствие с Финансовия регламент по САПАРД за координирането на помощта, предназначена за страните кандидатки в периода на присъединяване. Според постигнатото споразумение с ЕС функциите на Агенция по САПАРД за Република България, ще бъдат изпълнявани от функционална структура в рамките на ДФ “Земеделие”

Агенцията по САПАРД отговаря за:

1. подбор на проектите, провеждане на търговете и сключване на договорите

2. проверка на молбите преди одобряването на проекти и оторизацията на плащанията според определените условия и критерии и според съдържанието на одобрената програма

3. осъществяване на проверки на място както преди одобрението на проектите, така и след това

4. издаване на разрешения за започване на работа

5. наблюдение на хода на изпълнение на мерките според съответните показатели

6. отчитане на хода на изпълнение според съответните показатели

7. по-нататъшни мерки при установяване напредъка по проектите и след извършване на плащанията

8. оторизация на плащанията

9. осъществяване на плащанията

10. отчетност при заделяне и отпускане на средствата

11. контрол върху целесъобразността на изразходването на средствата и спазването на съответните правила

12. изграждане на система за събиране на надеждна финансова и статистическа информация относно прилагане на програмата, съобразеността с мониторинговите и финансовите показатели и за оценка на резултатите от изразходването на отпуснатите средства в средата на работата по изпълнение на проекта и след нейното завършване

13. поддържане на периодични контакти с мониторинговия комитет посредством управителния орган с цел предаване на информация за хода на приложение на мерките и оценка на резултатите.

ДФ “Земеделие” започна прилагането на акредитационната програма през м. юли 1999 г. Процесът по създаване на административната структура на Агенцията и назначаването на необходимия персонал, по изготвяне на наръчници и друга необходима документация, регламентиращи правилата за работа в прилагащата, разплащателната и контролната част на Агенцията, е приключен, с оглед получаване на акредитацията до края на м.октомври 2000 г.

A. Пилотен проект за интегрирано развитие стартира в Добрички регион в рамките на специалната подготвителна програма за усвояване на структурните фондове в България.

· Търгът за проекта за интегрирано развитие на Добрички регион (BG 9810-01-03-02) се проведе мeжду 13.06.1999 г. и 22.07.1999 г. Фирмата ADT Projekt GmbH спечели проекта и на 24.09.1999 г. бе подписан договор между Централното звено за финансиране и договориране (ЦЗФД) в Министерство на финансите и ADT Project. Изпълнението на проекта стартира на 18.10.1999 г. През встъпителната фаза на проекта бяха извършени следните дейности:

· Бе извършен анализ на състоянието на хигиената при производство на мляко в Добричка област

· Бе изготвена предварителна мини операционна програма за подпомагане на инвестициите за подобряване на хигиената при млекопроизводството в Добричка област

· На 23.11.1999 г. бе проведен първият семинар по проекта

· През първото и второто тримесечие от проекта бяха извършени следните дейности от екипа на проекта и служителите на Министерство на земеделието и горите (МЗГ).

· Със заповед на Министъра на земеделието РД 09-88/03.02.2000 г.бе създаден Управителен съвет на проекта.

· Управителният съвет прие “Общи условия за изискванията и реда за предоставяне на безвъзмездни целеви средства по пилотен проект BG9810-01-01-0003”, които бяха одобрени от министъра на земеделието и горите.

· Бе създадена комисия за оценка. Следвайки препоръките да се даде по-голяма роля на ДФЗ, бяха назначени петима представители на ДФЗ с право на глас, съгласно Заповед № 01-РД/0035 на ДФЗ.

· Бе организирано учебно посещение в страни от ЕС.

· Бяха проведени 7 семинара в различните общини на Добричка област.

· Бяха избрани консултанти, които бяха обучени да помагат на фермерите при попълването на формулярите. Бе осигурена сумата от 60000 Евро за техническа помощ за изграждане на съветническа служба към проекта. Службата започна да действа от 01.05.2000 г. Бяха сключени договори с 10 консултанти. Лектори от Тракийския университет- Стара Загора проведоха 4 – дневен курс за обучение през април 2000 г.

· На 30.03.2000 г. с представители на Делегацията на ЕС, МЗГ, ДФЗ, ЦЗФД и Националния фонд бе обсъден Меморандум за разбирателство. Съгласно този меморандум пълният размер на инвестициите от страна на ЕС е 500 000 Евро, а на българското правителство – 96 667 евро. Инвестиците са за следните мерки:

Подмярка 1 Финансово подпомагане на инвестициите за съхранение на млякото чрез:

- обновяване и реконструкция на съществуващите помещения за съхраняване на млякото

- покупка на хладилни вани

Подмярка 2 Финансово подпомагане на инвестициите при:

- реконструкция и обновяване на съществуващите обори

-
закупуване на доилни агрегати и спомагателни съоръжения за хранене, съхраняване и изхвърляне на отпадъците.

· Бе реализиран първоначалният вариант на операционната програма съгласно препоръките на ЦЗФД, МЗГ и Делегацията на ЕС и тя бе одобрена от страна на Делегацията на 17.04.2000 г.

· Изготвиха се брошури за млекопроизводителите, които в най-кратка форма предоставят информация за проекта и процедурите за кандидатстване. Бяха отпечатани и разпространени 2000 цветни брошури.

· През април бе проведена втора серия от семинари: “Изготвяне на проекти и попълване на формуляри” във всички общини в Добричка област. Около 150 производители, главно едри фермери, участваха в тези семинари. Основните цели бяха първо да се обяснят процедурите за кандидатстване на фермерите и да се представят регионалните съветници (консултанти) на фермерите и местната управа.

· Процедурата за кандидатстване за отпускане на инвестиции по пилотния проект бе открита на 01.05.2000 г. Откриването на процедурата бе обявено на семинарите и в местната преса. До момента са подадени 105 писмени заявления за участие. Консултантите започват да обикалят фермите, подали заявление, за да подготвят необходимите документи за кандидатстване.

· Продължават изследванията за реалното състояние на хигиената на млекопроизводството в Добричка област. Изследвани бяха 279 млечни проби, взети от 5 млекосъбирателни пункта. Индивидуалните проби са взети при предаване на млякото в млекосъбирателните пунктове. Пробите се анализираха в Централната лаборатория на ДВСК в София. Резултатите потвърдиха критичното състояние на хигиената на млякото в областта.

· Одобрени бяха първите 4 кандидати за отпускане на инвестиции и предстои да се сключат договори с тях.

В Министерство на земеделието и горите бе изработена стратегия за публичност и информиране по програма САПАРД. Първият етап на информационната кампания за стартирането на програма САПАРД започна през месец октомври 2000 г., като за целта се проведоха семинари с различните браншови организации, търговските банки, частни производители и преработватели, областните и общински администрации, застрахователни компании и други интересуващи се от програмата лица. Семинарите се проведоха последователно в МЗГ – София и всички областни центрове на страната под наслов “САПАРД – как да инвестираме практично”.

През четвъртото тримесечие на 2000 година ще стартират четирите мерки, описани по-долу. За всички изброени по-долу мерки важат основните правила на програмата САПАРД за частни инвестиции:

1. Минимално собствено участие на бенефициента петдесет на сто (50%).

2. Доказателство (бизнес-разчет) за икономическата жизнеспособност на проекта след предоставяне на субсидията в началото му.

3. Равнопоставеност на кандидатстващите без оглед на юридическата им форма – ЕТ, ЕООД, АД и т.н.. В зависимост от мярката, може да се изисква специална квалификация (образование) от физическите лица, както и лицензиране на юридическите лица, ако дейността, която извършват, е на лицензионен режим. (В отделни случаи, напр. по мярка 1.2. се изисква физическите лица да не бъдат по-възрастни от 55 години, както и максималният размер на държавното участие при юридическите лица да не надвишава двадесет и пет на сто (25%).)

4. Предоставяне само на инвестиционни субсидии. (Това означава, че се изключват от сумата за субсидиране текущи разходи на предприятието. Освен това се изключват от тази сума ДДС, административни разходи, банкови комисионни и текущи разходи.)

5. Даване на предимство на проекти, целящи повишаване на качеството на произвежданата продукция, пред такива, които имат за цел увеличаване на произведеното количество.

6. Максимално допустим размер на хонорари на консултанти, архитекти и др., както и хонорари за предпроектни проучвания сумарно до максимално дванадесет на сто (12%) от инвестицията.

Приоритетна област 1 – подобряване на условията за производство, преработка и маркетинг на земеделска продукция, преработка и маркетинг на рибни продукти съгласно европейските стандарти; популяризиране на екологично чисти производства и защита на околната среда

Мярка 1.1. Инвестиции в земеделски стопанства.

Тази мярка включва подкрепа на частни инвестиции, насочени към подобряване качеството и технологиите за производство на селскостопански продукти в секторите животновъдство, млекопроизводство, плодове, зеленчуци, трайни насаждения и други култури с цел увеличаване на приходите от земеделска дейност и подобряване условията на живот и труд на земеделските производители.

1. Производство на мляко и млечни продукти – покупка на расови женски животни от породи, посочени в племенната книга до не повече от една трета (1/3) от първоначалния брой говеда, овце и кози, но не повече от веднъж по време на действието на програмата САПАРД (т.е. 2000 – 2006 година), покупка на машини за чистене на оборския тор, покупка на оборудване за доене, както и подвижни агрегати за доене за по-малките ферми, покупка на охладително оборудване на ниво ферма и оборудване за преработка на фураж, изграждане и обновяване на помещения за отглеждане на животни и складови помещения, покупка на малогабаритна техника за товарене и разтоварване и специализиран транспорт, изграждане на септични ями и ями за тор, изграждане на пунктове за събиране на мляко и осеменителни станции, покупка на охладителни контейнери, съоръжения за пастьоризиране на мляко и производство на млечни продукти на ниво ферма с капацитет, отговарящ на капацитета на фермата, въвеждане на електрически пастири, подобряване на водоснабдяването на фермите, покупка на селскостопанска механизация за млекопроизводство, специализирано оборудване вкл. софтуер.

2. Месопроизводство - покупка на расови женски животни от породи, посочени в племенната книга до не повече от една трета (1/3) от първоначалния брой говеда и свине от определени породи, но не повече от веднъж по време на действието на програмата САПАРД (т.е. 2000 – 2006 година), изграждане и модернизация на сгради за отглеждане на животни и птици за угояване, покупка на екипировка за хранене, поене, почистване на торта и поддържане на оптимален микроклимат, изграждане на малки навеси за направа на смески и комбинирани фуражи, както и покупка на специализирано технологично оборудване вкл. софтуер, покупка на оборудване за прилагане на опазващи околната среда методи за третиране на отпадните води в свине- и птицеферми, покупка на оборудване за месопроизводство във фермите.

3. Овощни и лозови насаждения – създаване и възстановяване на овощни и ягодоплодни насаждения, възстановяване на лозови масиви и засаждането им с висококачествени сортове (без хибриди), покупка на специализирано оборудване за овощни и лозови насаждения вкл. софтуер, покупка на напоително оборудване за изграждане на вътрешноканална мрежа (без лозя от висококачествени сортове), създаване на разсадници за някои многогодишни растения – овощни, лозови и ягодоплодни видове.

4. Зеленчуци, етеричномаслени многогодишни култури, зърнени храни, медицински многогодишни растения, маслодайни култури, висококачествени сортове тютюн и памук – създаване и/или възстановяване на многогодишни растения – етерични масла и многогодишни медицински растения, включени в Списъка на селскостопанските сортове, които могат да се отглеждат на територията на Република България, покупка на различна селскостопанска техника, съобразена с размера на конкретната ферма, покупка на напоително оборудване за изграждане на вътрешноканална мрежа, покупка на преработващо и опаковащо оборудване за фермата, покупка на оборудване за създаване на микроклимат в оранжерии, изграждане и модернизация на оранжерии, изграждане на складове, съобразени с размера на фермата, изграждане на и покупка на оборудване за сушилни.

Мярка 1.2. Подобряване преработката и маркетинга на селскостопански и рибни продукти

Мярката включва схеми за подпомагане на частни инвестиции с цел подобряване преработката и маркетинга в секторите: мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, вино, плодове, зеленчуци и консервна промишленост, рибопреработвателна промишленост. Изборът на тези подотрасли е обусловен главно от необходимостта предприятията от тези подотрасли да бъдат приведени в съответствие с хигиенните и ветеринарно –санитарни норми на ЕС. От друга страна, те имат относително по-добри експортни възможности при условие, че качеството на произвежданата от тях продукция се подобри до необходимото ниво.

За повечето дейности има минимални размери на произвежданата продукция, които предприятието трябва да докаже, че е произвеждало в миналото, за да може да кандидатства по тази мярка.

1. Вино – изграждане, съответно обновяване на преработващи предприятия, покупка на оборудване за повишаване на качеството, рециклиране на вторични продукти и елиминиране съотв. обработване на отпадъците, покупка на оборудване за нови продукти и съвременни опаковки, изграждане на лаборатории и оборудване за подобряване и контрол върху качеството на продуктите по системата HACCP, изграждане на система за контрол на качеството съгласно изискванията на ISO 9000.

2. Плодове и зеленчуци – изграждане и обновяване на преработващи предприятия, закупуване на оборудване за подобряване на хигиената и качеството на продуктите, подобряване на опазването на околната среда, например изграждане на водопречиствателни съоръжения за механично пречистване, покупка на оборудване за нови продукти и съвременни опаковки, изграждане на лаборатории и оборудване за подобряване и контрол върху качеството на продуктите по системата HACCP.

3. Мляко и млечни продукти – покупка на съоръжения за охлаждане, съхранение и транспорт на мляко, модернизиране на предприятията за преработка на мляко и/или млечни продукти, подобряване на опазването на околната среда, например изграждане на водопречиствателни съоръжения за механично пречистване, рециклиране на вторични продукти и елиминиране, съотв. обработване на отпадъците, покупка на оборудване за нови продукти и съвременни опаковки, оборудване на пунктове за събиране на мляко с прилагане на система за постепенно оценяване на качеството на суровото мляко, изграждане на лаборатории и оборудване за подобряване и контрол върху качеството на продуктите по системата HACCP. Не се допуска финансиране за производството на продукти, които са предмет на интервенционна политика от страна на ЕС, например масло, мляко на прах и др..

4. Месо – изграждане или обновяване на кланици или месопреработващи предприятия за всякакъв вид месо, покупка на оборудване за подобряване на хигиената и качеството на продукцията и подобряване на опазването на околната среда, например изграждане на водопречиствателни съоръжения за механично пречистване, изграждане на система за третиране на отпадните води в кланици, вкл. птицекланици, рециклиране на вторични продукти и др., покупка на оборудване за нови продукти и съвременни опаковки, изграждане на лаборатории и оборудване за подобряване и контрол върху качеството на продуктите по системата HACCP, подобряване на съхранението на готови продукти (инвестиции за изграждане на охладителни устройства, както и на устройства за замразяване), покупка на специални превозни средства за транспортиране на живи животни и крайни продукти до търговците на дребно, изграждане на система за контрол по качеството съгласно изискванията на ISO 9000.

5. Рибарство – въвеждане на оборудване и технология за съхранение на прясна риба в преработващите предприятия и пазарите, вкл. охлаждане и производство на лед за съхранение и замразяване, изграждане на нови рибопреработвателни предприятия и обновяване на наличния капацитет, използване на технологии за първична и понататъшна обработка на риба и други аквакултури за въвеждането на пазарноориентирани продукти, подобряване на хигиената, качеството и опаковката на рибата и рибните продукти, изграждане на лаборатории и оборудване за подобряване и контрол върху качеството на продуктите по системата HACCP.

Приоритетна област 2 – интегрирано развитие на селските райони, с цел съхраняване и укрепване на техните икономики и общности.

Мярка 2.1. Развитие и диверсификация на икономическите дейности, създаване на възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи.

Мярката включва подкрепа на частни инвестиции, програми за развитие и икономически дейности, допълващи или свързани със земеделието, с оглед осигуряване на допълнителни доходи за домакинствата, подобряване условията на труд и качеството на живота и намаляване миграцията от селските райони. Приоритетно ще се финансират проекти в изостанали селски райони, райони с туристически потенциал и общини с преобладаващи горски поземлени ресурси.

По-конкретно частните инвестиции, които ще бъдат субсидирани по тази мярка ще бъдат в следните области:

1. Селски туризъм – реставрация и реконструкция на сгради с историческа и/или културна стойност, изграждане на бази за отдих, изграждане и подобряване на бази за спорт и туризъм (езда, спортен риболов и др.), създаване на възможност за продажба на типични за района стоки от производителя, създаване и модернизация на резервати за дивеч и др.

2. Местни занаяти и агробизнес – създаване и разширяване на типични за района занаяти, работилници за ремонт и поддръжка на селскостопанска техника и др.

3. Дърводобив, дървообработване и производство на био-горива – създаване и модернизация на дървопреработващи предприятия, покупка на поточни линии и инструменти за преработване, изграждане на пещи за изпичане на тухли, създаване на предприятия за производство на био-горива.

4. Бубарство – засаждане на черници на площи до един (1) хектар или над седем (7) хектара в зависимост от конкретната подмярка, покупка на оборудване за отглеждане на буби.

5. Пчеларство – покупка на пчели-майки, кошери и оборудване, изграждане на оборудване за съхранение и производство на мед и други пчелни продукти, закупуване на оборудване за лабораторен анализ на меда и други пчелни продукти, закупуване на технологични линии за преработка и опаковане на мед, производство на пчели-майки от лицензирани производители.

6. Коневъдство – покупка на расови животни с изключение на коне за надбягвания, реконструкция на конюшни и покупка на оборудване за тях, покупка на специализиран транспорт, подобряване на пасищата и поставяне на електрически пастир, изграждане на складове за фураж.

7. Аквакултури – сладководно рибовъдство в топли и студени води, реконструкция за подобряване на резервоарите, изграждане и покупка на оборудване за люпилни за риба и раци, покупка на автоматизирани хранилки за риби и специализирани транспортни средства за риби (оборудвани с течен кислород), изграждане на складове за риба и рибни продукти, изграждане съотв. реконструкция на базова инфраструктура, свързана със спортен риболов, създаване или подобряване на съоръжения на открито – зони за пикник, тоалетни и др., покупка на риболовно оборудване, изграждане на ферми за миди и др.

8. Гъбарство – създаване или реконструкция на гъбарници, както и за подобряване на съответната техническа инфраструктура.

9. Производство на култури за добив на етерични масла, билки и гъби – създаване /съотв. реконструкция/ на предприятия за производство на пакетиран чай, екстракция на етерични масла и др., както и за създаване на пунктове за изкупуване на етеричномаслени растения, билки и гъби.

Мярка 1.5. Създаване на групи производители

Целта на тази мярка е насърчаване създаване на организации на земеделски производители и поемане на оперативните им разходи за първите пет години, считано от датата на признаването им. Помощ ще бъде предоставяна само на организации на производители, признати след 1 януари 2000 г. Помощ ще се отпуска за първите пет години след датата на одобряването за подпомагане.

Условия за признаване

1. На признаване подлежат организации на производители, които са учредени с цел да адаптират производството на производителите, членове на тези организации, към пазарните изисквания, както и да обединят усилията си за съвместно предлагане на продукцията на пазара, включително централизация на продажбите, подготовка за продажба и доставка до големи купувачи, както и за установяване на общи правила за информация за продукцията, в частност произведена и в наличност.

2. Могат да бъдат подпомагани само организации на производители, които са предвидили в техния устройствен акт, подписан от членовете, да:

· имат общи правила за продукцията, в частност относно качеството на продуктите или използване на практиките за органично земеделие

· имат общи правила за доставка на продукцията на пазара

· имат правила относно информация за продукцията, в частност относно реколтата и наличностите

· членовете реализират цялата си продукция или предварително определена част от нея чрез организацията на производителите

3. В съответствие с изискванията на националното законодателство организациите на производителите следва да имат такава правно-организационна форма, така че със своите правни действия да придобиват права и да поемат задължения. Устройственият акт следва да включва разпоредби, гарантиращи, че член на организацията може да прекрати членството си, само след като е бил поне 3 години член, считано от момента на нейното признаване, и ако писмено уведоми организацията за своето намерение за прекратяване на членственото правоотношение най-малко 12 месеца преди това. Устройственият акт трябва да гарантира, че няма да има дискриминация по национален или полов признак.

4. Не се подпомагат организации на производители, които имат монополно положение на пазара.

5. Избираеми за подпомагане са само организации на производители, които имат не по-малко от 30 члена.

Установени са изисквания за минимално количество годишна пазарна продукция, размер на обработваема земя и годишен оборот не по-малък от 150 000 ЕВРО.

Условия за подпомагане

1. Могат да бъдат подпомагани само организации на производители, които са признати след 1 януари 2000 г.

2. Организациите на производители трябва да отговарят на условията за признаване.

3. Избираеми за подпомагане са организации на производители, които водят отделни сметки за дейностите, по отношение на които са признати. Тези отделни сметки могат да бъдат проверявани, за да се установи дали се изпълнява условието за извършване на реална стопанска дейност, като се направи съотношение между отпуснатата помощ към ползата, извлечена от нея.

4. Кандидатстващите за подпомагане групи трябва да представят бизнес план за период от пет години, който трябва да съдържа:

· Описание на първоначалната ситуация по отношение на производство, маркетинг и съоръжения

· Цели, свързани с политиката на производство и продажби

· Действия, които ще бъдат предприети и средства, които ще се използват за постигане на тези цели за всяка година от бизнес плана

· План за оперативните разходи за следващата година.

Приоритетна област 4 - Техническа помощ - включва проучвания, информационни и рекламни кампании. Има за основни цели да осигури: ефективна информация по прилагането на програмата и предвидените инвестиции, навременен мониторинг и оценка на програмата с оглед подобряване на резултатите от различните етапи; задълбочени изследвания и оценки за оптимизиране на инвестициите; обучение на програмните мениджъри и бенефициенти според изискванията на една толкова сложна програма с нововъведения, каквато е САПАРД.

РАЗДЕЛ Б

ЦЕЛИ И МЕРКИ НА ПОЛИТИКАТА В ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ ПРЕЗ 2001 ГОДИНА

І. Цели

В съответствие с основните приоритети на Програма 2001 на правителството за аграрния отрасъл и в изпълнение на основните цели, залегнали в Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006г., политиката за земеделието и горите през 2001г. ще бъде насочена към изпълнението на следните цели:

1. Развитие на пазарните структури, основани на трайни отношения на собственост, чрез стимулиранe на пазара на земеделските земи, завършване процеса на връщането на горите и ефективен следприватизационен контрол.

2. Повишаване конкурентноспособността на земеделския и преработва-телния сектор и създаване на условия за експортно ориентиране на селското стопанство.

3. Интегрирано развитие на селските райони - подобряване условията за живот и труд на работещите в земеделието и горското стопанство, както и на живеещите в селските райони, чрез инвестиционно подпомагане на разнообразяването на икономическата дейност в селските райони – селски туризъм, традиционни занаяти, развитие на услуги и малки и средни предприятия в преработвателната промишленост.

4. Подготовка за присъединяване към Европейския съюз. Хармонизация на българското законодателство с това на ЕС в областта на земеделието. Привеждане на административните структури и процедури в съответствие с изискванията за членство в ЕС. Въвеждане на механизмите на Общата селскостопанска политика, структурната политика и нейните аграрни аспекти и методиките на ЕС за производство на агростатистика.

ІІ. Мерки

1. Мерки за стимулиране пазара на земята

(
въвеждане на национална информационна система за търсенето и предлагането на земеделски земи

(
осигуряване на условия за комасация на земеделска земя с реализиране възможностите на държавния поземлен фонд

(
приключване на процеса по издаване на поименните компенсационни бонове за обезщетяване на собствениците, чиято земя не може да бъде възстановена

(
провеждане на търгове за закупуване на земя от държавния поземлен фонд

(
осигуряване на възможност за търговия със свободно прехвърляемите поименни компенсационни бонове на фондовата борса.

2. Мерки за държавно подпомагане и инвестиции в земеделието

2.1. Държавен фонд “Земеделие”

По реда на Закона за подпомагане на земеделските производители Държавен фонд “Земеделие” предоставя средства за финансово подпомагане на производителите на непреработена растителна и животинска продукция, с цел продажба. Установените форми и начини за финансово подпомагане на земеделското производство включват: предоставяне на субсидии; предоставяне на целеви кредити; субсидиране изцяло или частично лихвите по банкови кредити; даване на гаранции и поемане на поръчителство пред финансови институции; предоставяне на средства при съвместно финансиране на целеви проекти, включени в програмите на Европейския съюз. Фондът финансира съвместно проекти по мерките и приоритетите на Националния план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2000-2006 г.

За подпомагане на земеделските производители през 2001 г. ДФ “Земеделие”, ще продължи да прилага краткосрочни и дългосрочни финансови инструменти.

Краткосрочните финансови инструменти ще се използват за текущо (в рамките на една стопанска година) финансово подпомагане и стимулиране на производството на определени земеделски продукти. Предвижда се предоставяне на:

· Преки целеви субсидии

По утвърдени от УС на ДФ “Земеделие” финансови линии, ще бъдат субсидирани земеделските производители с определена фиксирана цена на 1 дка засята площ, съответно – на бройка животни и/или птици. Предвижда се безвъзмездно отпускане на средства за:

(
животновъдството - за запазване на националния и племенния генофонд и за подпомагане отглеждането на животни и птици от основни стада

(
растениевъдството - за семена за посев – пшеница за хляб, царевица за зърно, маслодаен слънчоглед, съхранение на зърно

· Преференциални краткосрочни кредити за производство на определени земеделски продукти

ДФ “Земеделие” ще субсидира част от лихвата (в размер на основния лихвен процент на БНБ) по отпуснати кредити от търговските банки на земеделските производители за производство на определени земеделски продукти (пшеница за хляб, царевица за зърно, маслодаен слънчоглед и др.).

Средствата, предвидени за преки целеви субсидии и субсидиране на лихвите по преференциалните банкови кредити за 2001 г., са в размер на 10000 х.лв.

· Целеви финансови линии

По целевите финансови линии Фондът ще предоставя на земеделските производители средства за финансиране на част от материалните разходи на декар за закупуване на изкуствен тор, препарати за растителна защита, семена за посев и др. за производството на зърно, според определените за това нормативи от страна на Фонда.

За краткосрочните финансови линии / за закупуване на семена, торове, препарати и др./ - се предвижда да се предоставят 25 000х. лв.Предвиденият за 2001 г. разход за краткосрочно финансово подпомагане е в размер на 5 000 х. лв., очаква се да бъдат възстановени 20 000 х.лв.

Дългосрочните финансови инструменти са със срок над 1 година и ще се използват за финансово подпомагане и стимулиране на инвестиционния процес в земеделието.

През 2001 година ДФ “Земеделие” ще продължи финансирането на инвестиционни проекти по одобрени от УС на ДФ “Земеделие” инвестиционни програми, в които са предвидени средства за:

(
закупуване на земеделска техника

(
закупуване на племенни и/или продуктивни животни

(
създаване и възстановяване на трайни насаждения

(
закупуване на земеделска земя

(
закупуване на машини, съоръжения и оборудване, свързано с производството на растителна и животинска продукция

(
закупуване на изградени, годни за експлоатация дълготрайни материални активи, свързани с производството на растителна и/или животинска продукция

(
закупуване на изградени и нуждаещи се от възстановяване, реконструкция и модернизация до степен на годност за експлоатация дълготрайни материални активи, както и възстановяване, реконструкция и модернизация до степен на годност за експлоатация на собствени такива

(
създаване и/или разширяване на пчелини

(
ново строителство, свързано с производството на растителна и/или животинска продукция

(
ново строителство на оранжерии, както и закупуване на изградени и годни за експлоатация или нуждаещи се от възстановяване, реконструкция и модернизация до степен годност за експлоатация оранжерии

(
основен ремонт и покупка на рециклирани трактори.

Предвижда се да се предоставят инвестиционни кредити за 26 000 х.лв. Разходът за инвестиционно кредитиране през 2001 г., предвиден в проекто-бюджета на фонда, е в размер на 14000 х.лв., а се очаква да бъдат възстановени 12 000 х. лв.

Държавен фонд “Земеделие” ще участва и в споразумения за облекчено кредитиране покупката на земеделска техника от земеделски производители, чрез поделяне на риска между ДФ “Земеделие”, Търговска банка, производител и/или доставчик на техниката, по които всяка от страните ще обезпечава определен процент от кредита. Обезпечаването по кредитите от страна на Фонда ще се осъществява чрез издаване на гаранции. Като покритие по издадената гаранция Фондът ще депозира паричен ресурс по свои сметки в Търговските банки.

По утвърдени от УС на ДФ “Земеделие” направления и схеми Фондът ще продължи и разшири дейността си по издаване на гаранции в полза на търговските банки за отпусканите пряко от тях кредити на земеделски производители, за закупуване на дълготрайни активи, включени в инвестиционните програми на фонда, по схемата с ресурс и при условията на търговските банки, но за риск на фонда, както и прякото кредитиране на земеделските производители, с ресурс и риск за сметка на ДФ “Земеделие”.

В проектобюджета е заложен разход за плащания по поети гаранции в размер на 1 000 хил. лв., като в т.ч. изплатените гаранции се предвижда да бъдат 2 000 хил. лв, а възстановените такива 1 000 хил. лв.

2.2. Фонд “Тютюн”

Съгласно новите функции и задачи на Фонд "Тютюн", залегнали в последното изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия /ЗТТИ/ и Правилника за неговото прилагане, към Фонда е създаден Експертен съвет за развитие на тютюнопроизводството. Експертният съвет разработва националната стратегия за развитие на тютюнопроизводството и я внася за обсъждане и приемане от УС на Фонд "Тютюн".

Националната стратегия ще се разработва въз основа на:

(
национални цели и интереси, свързани с производството, изкупуването и реализацията на тютюна и тютюневите изделия

(
регионалните стратегии за развитие на тютюнопроизводството

Националната стратегия за развитието на тютюнопроизводството в България ще се разработва от 2001 г., като целта е достигането на производство на тютюн около 70 хил. тона. Министерският съвет утвърждава национална стратегия за развитие на тютюнопроизводството по предложение на министъра на земеделието и горите.

От януари 2001 г. вноските във Фонд "Тютюн" от стойността на акциза на закупените бандероли за тютюневи изделия се увеличават от 10 на 30 %. С това се създава допълнителен финансов ресурс, който ще се използва за стимулиране на производството и повишаване на конкурентноспособността на българските тютюни на международния пазар. Това ще бъде постигнато чрез определянето на минимални изкупни цени, премии и предоставянето на целева парична подкрепа на производителите в рамките на минималните изкупни цени, по условия и ред утвърдени от Министерския съвет.

В проекта за бюджет на МЗГ за 2001 г. разчетените средства за подпомагане на тютюнопроизводителите са 25 000 хил. лв.

2.3. Инвестиции с бюджетни средства

За 2001 г. предвиденият проектобюджет на Министерство на земеделието и горите за публични инвестиции е 31 713 х.лв., в т.ч.:

(
за инвестиции в хидромелиорациите 9 000 х.лв. Разходите включват ремонт на големи напоителни и отводнителни помпени станции, канали, напорни тръбопроводи, изравнителни, водовземни съоръжения, ремонтно-възстановителни работи на вътрешно – канална мрежа, корекции на реки, диги по р. Дунав и други реки, продължаване на строителството на язовири, водообезпечаване чрез сондажни кладенци и др.

(
инвестиции по Закона за опазване на земеделските земи - 2 300 х.лв. Разходите са за инфраструктурни обекти – селскостопански пътища и водопойни чешми, за поддържане и повишаване на продуктивните качества на земеделските земи, усвояване на земеделски земи и др.

(
за Националния център за аграрни науки – 1 900 х.лв.- за закупуване на ДМА и основен ремонт на сградния фонд.

(
Външно финансиране – 12 713 х.лв.

(
Инфраструктурни обекти по фонд “Българска гора “ – 1000 х.лв.

3. Инвестиции по Проект “Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя – България”

В рамките на проекта през септември 2000 г. започна строителството на комбиниран пазар “Марица” в Хасково. Общата проектна инвестиция възлиза на 14 360 000 ДМ, от които 8 392 000 ДМ се финансират със заем от Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн. Планира се обектът да бъде завършен през май 2001 г. и да влезе в експлоатация през юни 2001 г.

Започна реализацията на подпроект “Слатина – Булгарплод” в София с обща инвестиционна стойност в размер на 8 392 000 щ.д., която включва ново строителство на халета за месо, птици и рибни продукти и ремонт на хидроизолацията на покрива на главния корпус. Изпълнението на този подпроект се финансира със заем от ЕБВР в размер на 2 623 000 щ.д. Пусковият срок е планиран за май 2001 г.

Извършва се подготовка на проект за пазар на едро в Плевен. Предвижда се пазар на търговците на едро в гр. Плевен и пазар на производителите в гр. Долни Дъбник. Част от инвестицията се финансира със заем от Кредитната институция за възстановяване, Франкфурт на Майн.

Проектът ще кандидатства за подпомагане от програма САПАРД. В рамките на програмата се предвижда изграждането на следните пазари: Пловдив (комбиниран пазар и събирателен пункт), Пазарджик (пазар на производителите), София (пазар на производителите), Монтана (пазар на производителите), Сандански (пазар на производителите), Бургас и Варна (реконструкция на съществуващите тържища).

Средствата, предвидени в проекта за бюджет на МЗГ за 2001 г. за реализирането на проекта за пазарите и тържищата, са в размер на 2000 х.лв.

4. Мерки в областта на образованието и професионалното обучение в земеделието, горите и хранителната промишленост.

Продължават дейностите по оптимизиране системата на отрасловите професионални училища. Осъществяването на този продължителен процес се основава на убеждението, че училищата са едновременно образователни институции и обекти, в които се реализира отраслово практическо обучение.

При оптимизиране на системата от професионални училища се спазват критерии, свързани с демографските особености и потребностите от средни кадри за селскостопанските райони. Вземат се под внимание наличието на значителна по обем материална база /сгради, земи, машини и съоръжения/. В тази връзка е необходимо да се потърсят вътрешни резерви за институционално, кадрово и материално обезпечаване на учебните и производствени дейности при отчитане на социалните и икономическите особености на различните райони в страната. Подобряването на материално-техническата база ще се осъществява умерено при ясна и балансирана стратегия по отношение на субсидиите от държавния бюджет и собствените приходи.

За поддържането и изграждането на материално – техническата база на селскостопанските и горски техникуми и училища в проекта за бюджет на МЗГ за 2001 г. са предвидени средства в размер на 1 500 х.лв.

5. Мерки по интегрирането на България към Европейския съюз в областта на селското стопанство

Мерките по европейска интеграция в областта на селското стопанство ще следват следните основни приоритети:

5.1. Подготовка за ефективно прилагане на основните регулации на вътрешния пазар на ЕС;

Ветеринарно дело

Основните приоритети в областта на ветеринарното дело, по които ще започне работа през 2001 г. ще бъдат:

· засилване на административните структури за контрол върху търговията със земеделски продукти (включително с живи животни и животински продукти)

· завършване на идентификацията на животните, въвеждане на системата за качествен контрол НАССР в предприятията, добиващи и преработващи животински продукти

· привеждане дейността на млекопреработвателните и месопреработвателните предприятия в съответствие с ветеринарните и хигиенни изисквания на Европейската общност

· въвеждане на принципите на Европейската общност за обезвреждането на животински отпадъци

· въвеждане на програми за наблюдение за контрол на зоонозите и остатъчни количества от техногенни замърсители

· завършване изграждането на системата за граничен ветеринарен контрол на бъдещите външни граници за Общността след присъединяването на България.

Растителна защита

Важен приоритет през 2001 г. ще продължи да бъде повишаването на ефикасността на растителната защита, изразяваща се в създаване на условия за гарантиран контрол на граничните инспекционни пунктове, на производството и търговията с препарати за растителна защита и на лабораторно- диагностичната дейност. Той произтича от бъдещата роля на България като външна фитосанитарна граница на разширения ЕС. Предстои изменение и допълнение на Закона за защита на растенията и приемането на подзаконови актове към него.

Техническо законодателство

Усилията в тази област са насочени към установяването на система за контрол на земеделски продукти и въвеждането на качествените и техническите норми и стандарти на ЕС чрез хармонизация и прилагане на законодателството на ЕС върху качеството на продуктовите групи:

· Плодове и зеленчуци

· Месо и месни продукти

· Семена и посадъчен материал

· Вино.

5.2. Въвеждане на пазарните режими на Общата селскостопанска политика (ОСП);

Основен приоритет, свързан с въвеждането на ОСП през 2001 г., ще продължи да бъде изграждането на обща законодателна и административна рамка и създаването на икономически предпоставки за ефективно прилагане на Общите пазарни режими на ОСП. Тази законодателна рамка ще обхваща следните видове мерки:

1. Създаване на икономически предпоставки за функционирането на ОСП с оглед изпълнение на критериите за членство от Копенхаген.

2. Засилване на ролята на организациите на производителите, с оглед прилагането на ОСП чрез:

· Законодателни мерки

· Финансово подпомагане

· Предоставяне на информация

3. Провеждане на секторни анализи за приложимост на механизмите на ОСП.

4. Проучване на възможностите за въвеждане на интервенционните мерки на ЕС.

5. Приемане на техническото законодателство и прилагане на стандартите на Вътрешния пазар на ЕС, свързани с производството и търговията със земеделски продукти в следните сектори:

· Плодове и зеленчуци

· Месо и месни продукти

· Семена и посадъчен материал

· Вино

6. Въвеждане на специфични мерки на ОСП по продуктови групи

5.3. Въвеждане на Общата политика на ЕС в областта на рибарството /ОПР/

През 2001 г. ще продължи работата по приемането на ключовото законодателство на ЕС за този сектор. С оглед предстоящите преговори с ЕС по раздел 8 "Рибарство" е необходимо проектът на Закон за рибарството и аквакултурите да бъде приет от Народното събрание и да влезе в сила в началото на 2001 г. Проектът е в частично съответствие със законодателството на ЕС, а пълното хармонизиране ще бъде постигнато чрез подзаконовите нормативни актове към него. Първите нови наредби се подготвят и ще влязат в сила през 2001 г.

Предстои изграждането на необходимата пазарна инфраструктура чрез създаване на рибни тържища. Едновременно с това се предвижда усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с ветеринарно-санитарните и хигиенни условия във връзка с обработката на рибата на борда на рибарските съдове. Приоритетни ще бъдат и следните дейности:

· Подобряване административния капацитет на институциите, отговарящи за прилагането на хармонизираното риболовно законодателство

· Подобряване на системата за контрол на риболовните дейности

· Подобряване на системата за риболовно лицензиране чрез въвеждане на стандартите на ЕС

· Въвеждане на регистър на риболовните кораби

· Изграждане на Национална информационно-статистическа система за рибарството

· Изграждане на нова структура и система в рамките на ИАРА и НВМС/ДВСК, отговаряща за контрола върху разтоварването на уловите и тяхната продажба (подобряване на маркетинговите стандарти за риба и рибни продукти)

· Подпомагане дейността на съществуващите и изграждане на нови организации на производители в областта на рибарството и аквакултурите. Тези организации ще бъдат от европейски тип и ще играят важна роля при прилагането на механизмите на ОПР в България. Подготовка за изграждане на Национална федерация на неправителствените организации

· Подобряване капацитета на лабораториите на научните и изследователски институти, работещи в областта на рибарството.

5.4. Въвеждане на методите на ЕВРОСТАТ за производство на агростатистика.

Aгростатистиката е важен приоритет на законодателната и административна програма, непосредствено произтичащ от факта, че основа за приемане на структурните мерки и за прилагане на механизмите на ОСП е достоверната и систематична статистическа информация.

През 2001 г. ще продължи работата по Плана за развитие на агростатистиката, който има за цел изграждане и заздравяване на структурата по агростатистика и постепенното въвеждане на необходимите анкети, съгласно изискванията на законодателството на ЕС.

5.5. Финансиране на мерките по интегрирането на България към Европейския съюз

Предложени проекти за финансиране от Европейската комисия по Програма ФАР по Финансов меморандум 2000

Проект за преструктуриране на агростатистиката – 2 млн. евро

Това е третият проект финансиран от ФАР в подкрепа на преструктурирането на агростатистиката. Ще бъде доставено оборудване и ще бъде изградена информационна система за обработка на статистическите данни.

Проект за Агенция САПАРД – 1 млн. евро

С този проект ще бъде подпомогната Агенция “САПАРД” при изпълнението на мерките от националната Програма за развитие на селските райони на централно и регионално нива чрез директен трансфер на ноу-хау.

Предложени проекти за финансиране от Европейската комисия по Програма ФАР по Финансов меморандум 2001

Подобряване на ветеринарния граничен контрол, контрола върху ветеринарните лекарствени средства и диагностичния контрол – 5.45 млн. евро

Оказване на помощ за преструктурирането, подготовката и приравняване на законодателството във ветеринарния сектор в България, с оглед бъдещата интеграция в Европейския съюз, чрез ефективно въвеждане и прилагане от страна на българската Национална ветеринарно-медицинска служба на системите за контрол на ЕС.

Подобряване на фитосанитарния контрол, биологичното изпитване на препаратите за растителна защита, контрол на пестицидните остатъци и биологично земеделие – 5.18 млн. евро

Подобряване административната и техническата структура на Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия с цел осъществяване на фитосанитарен контрол, регистрация на препарати за растителна защита, контрол на пестицидните остатъци и други замърсители в растенията и продуктите от растителен произход и контрол на биологичното земеделие.

Подкрепа при преструктурирането на земеделската статистика и уеднаквяване със стандартите на ЕС – 2.65 млн. евро

Проектът за агростатистиката цели подобряване на съответствието на земеделската статистика в България със стандартите на ЕС, изготвяне и изпълнение на последователна годишна програма от национални статистически анкети, прилагана в съответствие с Европейското законодателство, осигуряване на надеждни статистически данни и провеждане на анкети за подпомагане на службите на Министерство на земеделието и горите за укрепването и осъществяването на механизмите на Общата селскостопанска политика в България.

Подпомагане на преструктурирането на сектор рибарство и аквакултури в България и приравняване на законодателството в сектора – 2.5 млн. евро

С проекта за сътрудничество се предвижда да бъде подобрена системата за контрол и устойчиво развитие на рибарството и аквакултурите в съответствие с Общата рибна политика на ЕС. Ще бъде хармонизирано законодателството по отношение на съхраняването на рибните ресурси и подобряването на контрола и техническите мерки, на събиране и обмен на информация за рибарството, на организациите на производителите, лицензионния режим, съгласно съответните наредби на ЕС.

Подобряване контрола на качеството, хигиената и безопасността на българското мляко и млечни продукти в съответствие със стандартите на ЕС – 1.5 млн. евро

Проектът цели укрепването на административните и техническите възможности на Националната млечна асоциация (НМА) за създаване на независима система за контрол на качеството, хигиената и безопасността на българското мляко и млечни продукти, в съответствие със стандартите на ЕС. Ще бъдат оборудвани 3 лаборатории за контрол на качеството на млякото.

Помощ за стратегията на МЗГ за подготовка за присъединяване – 2.5 млн. евро

Предложените дейности по този проект обхващат:

а) осъществяване на анализи за приложимост, обхващащи правния, икономическия и административния аспекти на практиката на ЕС в областта на ОСП за следните сектори: захар, тютюн, семена и маслодайни семена, текстилни култури и ориз;

б) анализ за приложимост и икономическа обосновка, свързани със създаването на интервенционна агенция в контекста на механизмите за управление на ОСП;

в) извършване на анализ за приложимост, който да даде препоръки относно формулирането на най-ефективната за България селскостопанска политика за членство в ЕС, включваща оценка на финансовите и човешки ресурси, необходими за нейното изпълнение;

г) обучение на персонала, насочено към оценка на въздействието на различните мерки на политиката;

д) оказване на помощ по линията на договореностите за побратимяване на институциите с оглед правното сближаване в основните подсектори на земеделието, развитието на селските райони и структурните фондове.

Съфинансирането на проектите в размер на 25 % от предвидените средства по Програма ФАР се извършва с бюджетни средства от Министерство на земеделието и горите. Средствата, предвидени за тази цел в проекта на бюджета за 2001 г. са в размер на 1 000 х.лв.

6. Мерки по интегрирането на България към ЦЕФТА в областта на селското стопанство

В рамките на създадения Подкомитет по търговия със селскостопански стоки през 2001 г. ще продължи обсъждането на провежданите политики от страните от ЦЕФТА и ще бъде завършен анализът на функционирането на споразумението с цел изготвяне на предложения за по-нататъшно развитие на отношенията. Очаква се започване на двустранни преговори между заинтересованите страни от ЦЕФТА за по-нататъшна либерализация на търговията, както и продължаване на сътрудничеството между страните по отношение подготовката за присъединяване към ЕС и новите преговори в рамките на СТО.

7. Мерки по интегрирането на България към СТО в областта на селското стопанство

Като пълноправен член на СТО, България ще продължава да спазва поетите ангажименти по Споразумението за селското стопанство и Споразумението за санитарните и фитосанитарни мерки. През 2001 г. приоритетни ще бъдат новият кръг преговори в рамките на СТО и двустранните преговори с новоприсъединяващите се страни от ОНД.

8. Мерки за възприемане на механизмите на структурната политика на ЕС и за развитие на селските райони през 2001 година – Програма САПАРД

В началото на 2001 г. ще бъде извършена пълната акредитация на Разплащателна агенция САПАРД към ДФ “Земеделие”, т.е. акредитация и по оставащата част от мерките, както следва:

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 1

Подобряване на условията за производство, преработка и маркетинг на земеделска продукция, преработка и маркетинг на рибни продукти съгласно европейските стандарти; популяризиране на екологично чисти производства и защита на околната среда

МЯРКА 1.2.1.

Подобряване на маркетинга на плодове и зеленчуци

Чрез тази мярка ще се осигурят инвестиции за модернизация на съществуващата пазарна структура за плодове и зеленчуци в няколко избрани от МЗГ общини – основни производствени и потребителски центрове на страната, с цел приравняване към качествените, санитарни и маркетингови стандарти на ЕС и изграждане на ефективна пазарна организация на базата на пазарно ориентирано производство.

МЯРКА 1.3.

Развитие на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда

Целта на мярката е да се стимулират фермерите към използване на методи и практики на производство, опазващи околната среда. Предвиждат се директни плащания за пилотни проекти за агро-екологично земеделие, включващи агро-екологични дейности, като провеждане на органично растениевъдство и животновъдство, екстензивно използване на пасищата, съхра-нение на застрашени местни породи и растителни култури, опазване на ландшафта, управление на изоставени земеделски земи и гори в защитените територии.

МЯРКА 1.4.

Лесовъдство, залесяване на земеделски земи, инвестиции в горски стопанства, преработка и маркетинг на горски продукти

Мярката ще подпомага инвестиции в рамките на съществуващия горски фонд и на изоставените земеделски и планински райони с цел подобряване условията за устойчиво икономическо и екологично стопанисване на горите, особено при общините и частния сектор. Мярката ще включва също така преработването и маркетинга на горски продукти, които са важни за интегрирането на дохода в селскостопанската и земеделска общност. Приоритетно ще се финансират проекти в общини с горски фонд над 50% от общата територия и в изостанали райони.

МЯРКА 1.6.

Управление на водните ресурси

Финансирането на публични проекти по тази мярка ще допринесе главно за адаптиране управлението и използването на водите и площите за напояване към провежданата реформа в земеделието, както и за осигуряване на икономически достъпна вода за напояване за водоползвателите и за устойчива експлоатация на природните ресурси в съответствие с изискванията за опазване на околната среда. Инвестициите ще се отнасят до: реконструкция, модернизация и ремонти на канална и тръбопроводна напоителни мрежи; отводняване, корекции на реки, изграждане и ремонт на предпазни диги, залесяване със защитна цел; завършване строителството и въвеждане в експлоатация на язовири и прилежащите им хидромелиоративни мрежи. При избора на районите и обектите за инвестиране ще се има предвид интегрираното въздействие за развитие на областта и общия положителен ефект върху социалното и икономическо развитие.

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 2

Интегрирано развитие на селските райони, с цел съхраняване и укрепване на техните икономики и общности

МЯРКА 2.2.

Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции

Целта на мярката е да се укрепят селските общности като уникален социален и културен актив чрез предоставяне на субсидии и техническа помощ на общинските власти и други местни организации за изготвяне и прилагане на планове за подобряване на основната техническа инфраструктура и възстановяване на сгради с архитектурно и историческо значение в населени места от изостаналите селски райони с цел подобряване на селската среда и качеството на живот в тези райони, предоставяне на условия за културни дейности на местните жители, поставяне на основи за развиване на нови икономически дейности, като селски туризъм и др.

МЯРКА 2.3.

Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура

Целта на мярката е да се подпомогнат общинските и областни власти в изостаналите селски райони за подобряване на междуселищната техническа инфраструктура (местни общински пътища и водоснабдяване) с цел осигуряване на по-добри условия за развитие на местната икономика и частен бизнес, за подобряване благосъстоянието на местното население и ограничаване обезлюдяването на тези райони. Публичните проекти, които ще бъдат финансирани по тази мярка, трябва да бъдат с доказана обществена и икономическа необходимост и да бъдат част от общата програма за развитие на региона.

ПРИОРИТЕТНА ОБЛАСТ 3

Подпомагане развитието на човешките ресурси, способни да развиват българското селско стопанство и селските райони така, че те да станат привлекателни за живот и работа на местното население. Финансовата подкрепа в тази област ще обхваща

МЯРКА 3.1.

Подобряване на професионалното обучение

Тази мярка е пряко свързана с останалите мерки от Плана и ще се осъществява съвместно с Министерството на труда и социалните грижи. Тя ще е насочена към квалификацията или преквалификацията на работната сила в секторите земеделие, отглеждане на животни, горско дело, рибарство и аквакултури, селски туризъм, занаяти, малък и среден бизнес и др. с цел подпомагане развитието на селските райони, укрепване на техните икономики и общности, подобряване условията на живот и задържане на населението.

Съфинансирането на програмата е осигурено от Държавния бюджет и представлява 25% от общата публична субсидия.

Финансовият план на Програма САПАРД за 2000 г. и за периода 2000-2006 г. е даден в Приложения 12 и 13.

( В агрегацията на БВП за 1998 и 1999 г. отрасъл “Селско стопанство” е включен не в съответствие с разработката по пилотния проект “Аргомонетарна статистика”.

** Предстои ревизия на данните за 1998 и 1999 г.

*** Данните за 1999 г. са предварителни.

( Към 31.12.2000 г. търговските дружества в ликвидация са 26 с дълготрайни активи в размер общо на 1 208,7 х.лв. При включването им към общите дълготрайни активи на приватизираните предприятия, дадени в Таблица 7, процентът на раздържавените активи /без тези от “Горско стопанство”/ до края на 2000 г. достига 76%.

( При изчисляването не е взето предвид движението на ДМА, а така също изменението на амортизацията през годината, предизвикано от движението на ДМА.

� Бруто регистър тона

2 МОСВ е отговорната институция по ратифицираната от България Конвенция за международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна - CITES. То издава CITES сертификати, включително и за търговия със застрашени видове риби и добивани от тях продукти.

PAGE

_1049364282.xls

Chart1

азот азот

Р205 Р205

К20 К20

Page &P

1998

1999

14157

13852

1246

1069

255

317

Sheet1

Наторени площи

х.дка.

азот Р205 К20

1998 14157 1246 255

1999 13852 1069 317

Page &P

Sheet1

0 0

Page &P

1998

1999

Sheet2

0 0

Page &P

1998

1999

Sheet3

Page &P

Sheet4

Page &P

Sheet5

Page &P

Sheet6

Page &P

Sheet7

Page &P

Sheet8

Page &P

Sheet9

Page &P

Sheet10

Page &P

Sheet11

Page &P

Sheet12

Page &P

Sheet13

Page &P

Sheet14

Page &P

Sheet15

Page &P

Sheet16

Page &P

Това копие е генерирано автоматично от Земеделко, за да бъде документът достъпен за пълнотекстово търсене. При разлики меродавен е оригиналът на МЗХ. Въпроси как документът засяга вашето стопанство? Попитайте асистента.